Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
гр.
София, 19.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Д. Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 9181/2016 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „Д.К.И.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***, след П.-Т.Г.по М., представлявано от управителя инж. В.Д.,
предявена срещу „Т.Л.А.Ц.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Т.Б.,
за заплащане на сумата 216000 лева – възнаграждение по договор за изработка от
м. юли 2014 г. за извършено проектиране на СБАЛССЗ-МБАЛ „С. и м.“ в гр. П.,
както и сумата 44238,72 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от 11.12.2014 г. до 14.12.2016 г. -
денят, предхождащ предявяването на исковата молба.
Ищецът твърди, че през месец юли
2014 г. между страните бил сключен неформален договор за изработка, по силата
на който ищецът се задължил да извърши проектиране на ОВиК инсталации за обект
СБАЛССЗ-МБАЛ „С.и М.“ в гр. П. срещу заплащане на възнаграждение. Ищецът
изпълнил точно задълженията си по договора, включително изпратил работните
проекти за съгласуване с останалите проектанти и насочил вниманието си към
организиране изпълнението на част „Отопление, вентилация и климатизация“, което
изпълнение ответното дружество недвусмислено заявило, че ще възложи на ищеца.
През м. март 2015 г. ответното
дружество предложило вариант на сключване на договор за проектиране, а не такъв
за проектиране и изпълнение, като на 19.03.2015 г. „Д.К.И.” ООД получило линеен график за изпълнение на обекта с начална дата
01.04.2015 г., но комуникацията след този момент с ответника била
преустановена. Ищецът твърди, че изпълнил точно и добросъвестно възложената
работа по проектирането с готовност и за реализация на проекта, който бил
одобрен от община П., но плащане не било получено, поради което ищецът
претендира осъждането на ответника да заплати възнаграждение за извършената
работа в размер 180000 лева без ДДС, респ. 216000 лева, с включен ДДС, както и
обезщетение за забава върху главницата от датата на предаване на ответника на
изготвените чертежи за обекта в гр. П. - 11.12.2014 г. до предявяването на
исковата молба.
Ответникът в срока за отговор
оспорва допустимостта на иска по съображения за липса на активна и пасивна
процесуалноправна легитимация. Ищецът не притежавал авторски права върху
изработения проект, тези права принадлежали на други лица – В.М.и В.Д..
Ответното дружество по никакъв начин не обективирало воля за възлагане
изработването на проект. От ищеца било търсено единствено независимо експертно
мнение и ако са възникнали някакви отношения, те били между „Д.К.И.” ООД и арх. К.. В тази връзка
претендира прекратяване на производството по делото. Това възражение е неоснователно – в исковата молба ищецът е изложил
твърдения, че е носител на неудовлетворено право на вземане за възнаграждение
по сключен договор за проектиране именно с „Т.Л.А.Ц.” АД, като дали
между страните е възникнало правоотношение и какво е неговото предметно
съдържание, е въпрос по съществото на спора.
По отношение на основателността на
иска „Т.Л.А.Ц.” АД счита,
че между страните липсва договорна връзка, което обстоятелство се признавало и
от ищеца. Последният представил единствено оферта за проектиране, която не била
приета от ответника. Липсвали и доказателства ответникът чрез свои
представители да е възлагал на ищеца извършването на проектиране, не била
договорена цена, срок за изпълнение на работата, съответно същата не била и
приета. Съгласно ЗУТ договорът за проектиране следвало да бъде сключен в
писмена форма, която форма била за действителност и в настоящия случай не била
спазена, в който смисъл релевира възражение за нищожност на договора за
възлагане на проектирането. Оспорва и размера на претендираното възнаграждение
като прекомерно завишен и несъответстващ на пазарните цени. Ответникът получил оферта
за същото проектиране в размер на 26100 лева без ДДС. Твърди че, приложените
към исковата молба два договора, по силата на които ищецът бил заплатил
възнаграждение за проектиране в общ размер от 13650 лева били изготвени единствено
за целите на процеса и не доказвали извършено плащане. Отговорността на
ответника следвало да се ограничи единствено до предвидимите вреди, като ищецът
в оферта от 08.01.2015 г. сам бил предложил сумата от 62800 лева, която била
многократно по-ниска от претендираната в настоящото производство. Липсвала и
пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и възникналите
за ищеца разходи. Акцесорният иск за мораторна лихва също бил неоснователен,
тъй като ответникът не бил поставен в забава с изрична покана за плащане на
парично задължение.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът е подал
допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответника. Твърди,
че притежавал авторските права върху всички изготвени проекти, като от
характера и обема на осъществената между страните кореспонденция безспорно се
установявало именно възлагане на проектиране, а не изискване на експертно
мнение. Липсата на писмен договор не означавала и липса на облигационна връзка
между страните. Уредената в чл. 160, ал. 2 ЗУТ писмена форма на договора за
проектиране била единствено за доказването му, като ответникът не можел да се
позовава на нищожността, при положение, че е приел изпълнението и се е
възползвал от него. Сумата от 62800 лева в действителност била посочена от
ответника в проект на договор от 01.11.2014 г., който не бил подписван.
Претендираната в спора сума била опредЕ.като средна стойност между две
методики, утвърдени от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
(КИИП). Фактите, касаещи промени, резултат от извършвани СМР на изработения от
„Д.К.И.” ООД проект, били неотносими към спора. За периода м. юли 2014 г. – м. март
2015 г. ищецът бил изцяло зает с изпълнението на поставените от ответника
задачи за проектиране на различни обекти, включително и на процесния, което
довело до извършване на допълнителни разходи и загуба на сигурни приходи от осъществяването
на други проекти.
В допълнителния отговор ответникът поддържа вече
излжените в отговора възражения. Изготвените от ищеца проекти били изпратени на
„Архитектурно Бюро Х.“ ЕООД, а не на ответника, което доказвало липсата на
възлагане от страна на последния. В писмото от 29.01.2015 г. изпълнителният
директор на ответника поискал единствено финансова обосновка за предложената от
ищеца цена за изпълнение на СМР, но не и на такава за проектиране. Посочената
от ищеца кореспонденция се водела с цел предоставяне на допълнителна информация
за изготвяне на оферта и не можела да се квалифицира като уточнение на вече
възложено задание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Представен е технически проект, част
ОВК на обект „МБАЛ „С.и М.“, МЕДИЦИНСКИ Ц., АПТЕКА ЗА ЛП с изключение на ПМФР“,
находящ се в гр. П., с възложител „Т.Л.А.Ц.”
АД, в който като главен проектант е посочена арх. Е.К.а, а за проектанти - инж.
В.М.и инж. В.Д..
Видно от разменени електронни
съобщения в периода 11.07.2014 г. – 11.02.2015 г. между Е. К. (обозначение в
съобщенията), Д. Г., Г.Г.и Д.Т., посочени в техническия проект като съгласували
го лица и В.Д. (представляващ ищеца), В.Д. и В.М.– проектанти, електронните
адреси на които съдържат домейна dclima.com, е осъществено активно
обсъждане на конкретни параметри във връзка с проектирането на обект, означен в
съобщенията като „СБАЛССЗ, П.“, „El
Kardioklinika Pleven“ или „МБАЛ С.&М. П.“.
Представени са и 2 броя
товарителници №07769270/10.11.2014 г. и №07708039/12.11.2014 г., които
установяват, че ищецът изпратил пратки, съответно до гр. П., СБАЛ по
кардиология и до Архитектурно бюро Х.. В производството не е спорно, че тези
пратки съдържали изготвените технически проекти на част ОВК на „МБАЛ „С.и М.“,
гр. П..
Представени са електронни съобщения,
изпратени на 14.10.2014 г., 09.12.2014 г., 29.01.2015 г. от Д.Ц., адресирани до
*******
и *******, с посочен предмет „Договор проектиране и строителство – Търговска
лига“, видно от които до инж. Д. е изпратен проект на договор за проектиране и
строителство, заедно с приложения към него, включващи спецификация на СМР,
количествено-стойностна сметка и календарен график. С електронно писмо от 12.03.2015 г. е изпратен проект на договор за
строителство и монтаж на съоръженията за обекта в гр. П., без да е включено
проектиране, като до ******* на 06.03.2015 г. от С.С.е изпратен и
договор за проектиране и авторски надзор за обекта в гр. П., както и задание за
същия.
В производството не е спорно и от
представения трудов договор №10050/05.09.2012 г. се установява, че В.Г.Д.е
изпълнявал в предприятието на „Д.К.И.”
ООД длъжността „И.П.“ срещу основно трудово възнаграждение от 650 лева.
С договор за проектиране от 21.07.2014 г. ищецът възложил
на В.С.М.да изготви технически проект част ОВК на обект „МБАЛ „С.и М.“, с
административен адрес в гр. П., срещу възнаграждение в размер на 10000 лева без
ДДС. Съгласно договор за проектиране от 01.08.2014 г. „Д.К.И.” ООД възложило на
„ТТИ Груп“ ЕООД проектирането на инсталация за подготовка на битово-горещо
водоснабдяване на посочената МБАЛ в гр. П., срещу възнаграждение в размер на
3650 лева без ДДС.
Представен е и договор за проектиране, сключен на
01.10.2014 г., от който се установява, че ищецът възложил на С.А.Р.да изготви
проект по част енергийна ефективност на обект МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц.,
Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР в УПИ І, кв. 841 по плана на гр. П., срещу
възнаграждение в размер на 800 лева без ДДС.
В писмо, изх. № 07/21.01.2015 г. „Д.К.И.” ООД уведомило „Т.Л.А.Ц.” АД,
че предложена офертна цена би могла да бъде запазена само при авансово плащане
за доставка на оборудването, тъй като в началото на всяка година цените отбелязвали
ръст на увеличение с 3 % - 5 %. В
отговор на писмото от 29.01.2015 г. ответникът възразил срещу увеличението на
цените на съоръженията и климатичното оборудване от производителите, като
изтъкнал, че първоначалният вариант на предложената от ищеца цена вече бил
увеличен с 514 хиляди лева. В писмото е признат факта, че се подготвя
подписването на договор с главен изпълнител на обекта и успоредно с 13
подизпълнители, след което на ищеца щял да се предостави конкретен календарен
график и ПОИС за изпълнение на обекта. В писмото е признат и факта, че
обсъжданият между страните договор касаел болничен комплекс, за който първи
отговорен изпълнител на част „ОВиК“ щяло да бъде „Т.“ ООД, а „Д.К.И.” ООД щяло
да бъде втори изпълнител, но всички плащания щели да се извършват към
последното.
Неподписаните проекти на договори за проучване и
проектиране, респ. протоколи от проведени срещи не следва да бъдат обсъждани.
Представена е хонорар справка за определяне на
проектанския хонорар по методиката на КИИП за обект МБАЛ „С.и М.“, гр. П.,
изготвена на база стойността на инсталацията и нейната сложност, която възлиза
на сумата 175634 лева за 14 броя климатични инсталации, 7 броя вентилационни
инсталации, инсталация за БГВ и 4 броя VRF системи (за централна климатизация с променлив дебит на хладилния
агент). При изчисляване на хонорара на база обработен въздух и мощност на
инсталациите сумата възлиза на 185652 лева.
Видно от договор за проучване и проектиране, сключен на
11.05.2015 г., „Т.Л.А.Ц.” АД възложило на ЕТ „Т.-О.Й.“ да изготви инвестиционен
проект във фаза технически проект част „ОВК“ – отопление, вентилация и
климатизация на обект: „Промяна по време на строителството на МБАЛ „С.и М.“,
Медицински Ц., Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР“ основно застрояване ІІ категория,
с административен адрес: гр. П., ул. „******, срещу възнаграждение в размер на
26100 лева без ДДС.
Видно от Заповед №РД-12-173/16.03.2016 г. на главния
архитект на община П. по искане на „Т.Л.А.Ц.” АД е допълнено разрешение за
строеж № 428/23.12.2014 г. за строеж МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц., Аптека за ЛП
с изкл. на ПФМР“, издадено на ответника в качеството му на възложител, в което
допълнение като проектант, съгласувал част ОВК, е посочен инж. О.Й..
В оценката за съответствие по чл. 142, ал. 2 ЗУТ за
процесния обект като проектант част ОВК, ЕЕ са посочени инж. В.С.М., рег. №
06522 на КИИП и инж. С.Р.. Няма спор и от представеното удостоверение за пълна
проектантска правоспособност №06522 на Камарата на инженерите в инвестиционното
проектиране, е видно, че същото е издадено на В.С.М..
Съдържащият се в община П. технически проект на обект
МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц., Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР в УПИ І, кв. 841 по
плана на гр. П., част Енергийна ефективност – топлосъхранение и икономия на енергия
в сгради съдържа подписи на проектантите С.Р. и В.М., съответно в община П. се
съхранява изготвения технически проект за част ОВК с посочени главен проектант
арх. Е.К.а и проектанти инж. В.М.и инж. В.Д., който е съгласуван от строителния
надзор. Техническата документация, предоставена от община П. съдържа щемпел и
подпис на инж. В.С.М., рег. №06522 на КИИП, която е посочена като проектант,
както и на инж. В. Д., за който няма данни да разполага с пълна проектантска
правоспособност. Проектът съдържа логото на Архитектурно бюро „Х.“ и е одобрен от
главния архитект на община П. на 23.12.2014 г..
В производството са приети заключения на две еднолични и
една тричленна съдебно-техническа експертизи, които съдът не намира основание
да не кредитира, тъй като са обосновани и съответни на другите събрани
доказателства, затова и основава изводите си на същите. Съгласно заключението
на техническата експертиза, изготвено от вещо лице Г.- Г. представените от
ищеца в настоящото производство проекти по част ОВиК за обект „МБАЛ „С.и М.“,
Медицински Ц., Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР“ са напълно идентични като
авторство, обем и съдържание със съхраняваните в оригинал в архива на община П..
Въз основа именно на този проект за ОВиК, представляващ част от цялостния
инвестиционен проект за болницата, разработен от ищеца чрез инж. В.С.М., е
издадено на ответното дружество „Т.Л.А.Ц.” АД разрешение за строеж №
428/23.12.2014 г. на лечебното заведение в гр. П..
Съгласно чл. 6 ЗКАИИП, КИИП приема и актуализира
„Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на
проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране“, в която са разработени приложения по инженерни
направления от №1 до №11, като в приложение № 9 се определя себестойността на
проектантските услуги по част „Отоплителни, вентилационни, климатични, хладилни
и сушилни инсталации, топлоснабдяване и газоснабдяване“. Методиката препоръчва
определяне ориентировъчната стойност на проектираните инсталации на база
предварително определени по уедрени показатели отоплителна мощност или дебит на
въздуха. Представените хонорар справки от ищеца били математически и графично
точно направени в съответствие с Приложение № 9 от Методиката на КИИП. Вещо
лице Г.-Г. обаче счита, че първо следвало да се определи общата стойност на
ОВиК инсталациите и след това да се определи общия размер на хонорара за
обекта, като така същият би бил по-нисък. Отделно доколкото се касаело до
проект разработен във фаза технически проект, то окончателният размер на
проектантския хонорар следвало да се намали с 10 %. В община П. вещото лице е
установило наличието на последващ проект по част ОВиК за обект МБАЛ „С.и М.“,
Медицински Ц., Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР, гр. П., разработен на основание
чл. 154, ал. 5 ЗУТ – промяна по време на строителството, след издаване на
разрешението за строеж, който е разработен от ЕТ „Т. – О.Й.“. Този проект
съдържа нова част „Газоснабдяване“ – проектирано е котелно с две броя газови
котли за отопление и осигуряване на БГВ, поради което този проект е с различен
обем и съдържание спрямо първоначално одобрения проект на част ОВиК за обекта,
разработен от „Д.К.И.” ООД.
От съществено значение при формирането на проектантския
хонорар за всеки строеж е да бъдат отчетени функционалното му предназначение и
свързаните с това специфични изисквания към проектните решения, техническите му
характеристики, сложността, обема и обществената му значимост, поради което и не
е възможно да се определи средна пазарна цена за изготвяне на проект по част
ОВиК за обект с подобни характеристики.
Вещото лице И.Х. в депозираното заключение също разяснява,
че разглежданият проект е уникален по своята същност, тъй като представлява
нова болница, съответно проектът, за която се съобразява с конкретните
изисквания на възложителя в зависимост от използваната апаратура и методите на
лечение, прилагани във всеки един от секторите й. В този смисъл приложените по
делото хонорар сметки били коректно изготвени с оглед първоначалните изходни
данни. Инсталациите по част ОВиК следвало да се разглеждат поотделно и така да
бъде се изчисляван проектантският хонорар. При стандартна (конвенционална)
отоплителна инсталация в друг тип сграда може да се търси някакво сходство и
повторяемост, които да се отразят в посока намаляване на хонорара, но това не
било приложимо за този конкретен обект. Единствената официално документирана
методика за определяне на проектантските хонорари е тази на КИИП, която дава
минималната стойност, под която не било допустимо да се работи. При отчитане на
допълнителните дейности, които не са остойностени, но са отразени в проекта,
представен в община П., изготвените от ищеца хонорар-сметки следва да бъдат
завишени с 10 %.
Заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза
обобщава заключенията на едноличните такива и установява, че стойността на
проектантската услуга се определя в зависимост от стойността на инсталацията и
нейната сложност. Вещите лица считат, че проектантският хонорар е вярно
изчислен въз основа на внесения и одобрен проект по част ОВиК, като в него не
са указани част от работите, включени в проекта, а именно изготвяне на
техническо задание (5 % от себестойността), изработване на количествена сметка за
неспецифична дейност (4 % от себестойността), изготвяне на доклад за проекта по
част Енергийна ефективност – 800 лева без ДДС, изготвяне на соларна инсталация
– 3650 лева, без ДДС и изменения, допълнения и преработки по време на самото
проектиране, което обуславя завишаване на хонорара с 10 %. При определяне на
хонорара по уедрени показатели отоплителна мощност и дебит на въздуха за
вентилиране и климатизация, размерът му би бил 157680,97 лева без ДДС.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира да са неотносими.
По отношение осъдителния иск с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на
което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума срещу
изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение,
предвидена в нормата на чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е
заплатил претендираното възнаграждание, тъй като счита, че облигационна връзка
между страните изобщо не е възникнала.
Страните
в производството не спорят, че помежду им не е сключен формален (писмен)
договор за проектиране на част ОВиК за обект МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц.,
Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР, гр. П., като спорният въпрос е възникнало ли е между
тях правоотношение с предметно съдържание, съответно на уредения в раздел VІІІ от особената част на ЗЗД договор
за изработка, което да има за правопораждащ го факт неформална правна сделка.
Договорът
за изработка е неформален – за валидното му сключване не е необходимо
волеизявленията на страните да са оформени в документ. Аргумент за обратното не следва от
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ, която предвижда взаимоотношенията между
участниците в строителството да се уреждат с писмен договор, тъй като
установената форма е такава за доказване, а не за действителност. В случая
сделката между страните, които са търговци по правноорганизационна форма, е
търговска, съгласно чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, което обуславя приложимостта на
чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на I т. о. и
решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., е прието, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква,
по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ,
оспорване на действителността на сделката, поради което се счита, че
тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките, уредена в ЗЗД (чл.
27 и сл.) или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна в приложение на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.
За да се обсъжда обаче приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ, на която
правна норма ищецът се позовава, следва да се установи дали между страните е
сключена неформална правна сделка и то двустранна такава (договор). По
дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е
съглашение между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване
на правоотношение между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни, противоноложни
по посока (насрещни) и припокриващи се по съдържание волеизявления на страните,
насочени към пораждане на правни последици, чието съдържание е определено от
волеизявленията. Договорът е източник на (поражда) правоотношението в момента
на сключването му, т. е. при постигане на съгласие на страните относно
съществените му елементи.
В случая ищецът твърди да е сключил с отвотника през м. юли 2014
г. договор за проектиране, който по характеристиките си съставлява договор за
изработка. За да се приеме, че между страните е сключен договор за проектиране,
то следва да се докаже, че ответникът е обективирал воля, без значение от
формата, в която тя е изразена, за възлагане на „Д.К.И.” ООД изготвянето на технически проект по част ОВиК
за обект МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц., Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР, гр. П..
Такова волеизявление обаче не е доказано и не може да бъде изведено от установените
в производството факти.
Няма
спор, че ответникът е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ на процесния строеж, представляващ „МБАЛ „С.и М.“, Медицински Ц.,
Аптека за ЛП с изкл. на ПФМР, гр. П.“, като в
процедурата по издаване на разрешение за строеж е одобрен технически проект,
част ОВК, изработен от проектанти инж. В.М.и инж. В.Д., с които ищецът се
намирал в гражданско, съответно трудово правоотношение. Това обаче не е
достатъчно, за да се приеме наличието на сключен между страните договор.
Напротив. В производството са събрани доказателства, които подкрепят извод, че
твърдяното от ищеца договорно правоотношение между страните не е възникнало.
В производството са приети електронни
документи установяващи волеизявления на трети, неучастващи в спора лица – арх. К.(а),
Д.Г.,
Г.Г.и Д.Т., които не е спорно, че са част от екипа на „Архитектурно бюро Х.“
ЕООД, посочено
и в одобрения технически проект, въз основа на който е издадено разрешението за
строеж. Обективираните от арх. К.(а) в електронните съобщения волеизявления,
дори да се приемат за предложение за сключване на договор за проектиране, което
е прието от ищеца, няма основание да се счетат за такива, извършени от името и
за сметка на „Т.Л.А.Ц.”
АД.
Вярно
е, че частното право допуска изявленията на правните субекти освен лично, респ.
чрез представляващите ги органи за юридическите лица, да се извършват и от друг
правен субект, който обаче следва да е упълномощен, за да е възможно правните
последици от тези волеизявления да настъпват в правната сфера на
представляваното лице. При всички положения, за да се приеме, че е налице
представителство волеизявлението следва да се извърши от името на
представлявания, в който случай последиците възникват направо за него - чл. 36,
ал. 2 ЗЗД. В нито едно от съобщенията Е.К.(а) не се е манифестирала като
представител и изразител на волята на „Т.Л.А.Ц.” АД, поради което и няма как от
волеизявленията на това физическо лице да са породени някакви последици за
ответника. Ако същата е действала въз основа на договор за поръчка (мандат) от
свое име, но за сметка на ответника, т. е. при условията на косвено
представителство, то правата и задълженията от сделки с трети лица, каквото за
мандатното правоотношение се явява „Д.К.И.” ООД, възникват за довереника (арх. Е.К.а),
по силата на чл. 292, ал. 2 ЗЗД и е необходимо да бъдат прехвърлени на
доверителя чрез т. нар. отчетна сделка. Твърдения за осъществено косвено
представителство ищецът не излага, тъй като основава правата си на договор,
сключен непосредствено с ответника.
Неприложима
е и презумпцията на чл. 301 ТЗ, съгласно която търговец се счита обвързан от
извършени от негово име без представителна власт действия, ако не се
противопостави веднага след узнаването им, тъй като е необходимо изявлението да
е извършено от името на търговеца („Т.Л.А.Ц.” АД), а този факт не се доказва в
производството.
При
липсата на волеизявление на ответното дружество за възлагане изработването на
технически проект на част ОВК на обект „МБАЛ
„С.и М.“, МЕДИЦИНСКИ Ц., АПТЕКА ЗА ЛП с изключение на ПМФР“, находящ се в гр. П.,
което да е част от формираното съгласие на сключен
между страните неформален договор за изработка, няма как да се приеме, че точно
в правната сфера на ответника е породено задължението да заплати възнаграждение
за възложена и приета работа.
Ищецът твърди и събраните доказателства установяват, че е
предал изработените проекти (овеществения резултат на възложената му работа) не
на претендирания неин възложител - „Т.Л.А.Ц.”
АД, а на трето лице - „Архитектурно бюро Х.“ ЕООД, което дружество, по
вече изложените аргументи относно волеизявленията на арх. Е.К.а, няма основание
да се счита за представител на ответника.
Принципно изискуемостта
на вземане за възнаграждение по договор за изработка настъпва с приемане на
възложената работа, което обхваща два момента: 1). фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и 2). признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
поръчващия, че счита работата за съответна на договора. Ето защо предаване на
изработеното се дължи на страната-възложител, която следва да волеизяви,
включително и конклудентно, относно съответствието на предадената работа с
възложеното. Ищецът твърди да е предал изготвените технически проекти не на
ответника, а на друг правен субект - „Архитектурно
бюро Х.“ ЕООД, който очевидно е считал за свой съконтрахент. Договорът за
изработка се сключва между две страни, поради което изпълнителят следва да е
наясно кой правен субект е насрещна страна по правоотношението, тъй като именно
на него дължи да предаде изработеното. Затова предаването на работата от страна
на „Д.К.И.” ООД на трето лице съдът
цени като извънсъдебно признание на факта, че насрещна страна по правоотношението
е именно това трето лице, на което е престирано. Твърдения да са налице
хипотезите на чл. 75, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 ЗЗД не са излагани, поради което и
не следва да се разглеждат. В този смисъл фактическото предаване на
изработеното на лице, различно от претендирания възложител само по себе си
опровергава твърденията за сключен с последния договор и няма как да се
разглежда като доказателство в тази насока.
След като ищецът сам твърди да е сключил договор за
проектиране с ответника през м. 07.2014 г., по който изпълнил задължението си с
предаване на изготвения технически проект на 11.12.2014 г., то представената
електронна кореспонденция с юристи, представляващи ответника и с предмет
проекто-договори за проектиране и строителство няма как да касае процесното
правоотношение, което е възникнало месеци по-рано и е било изпълнено от
страната, дължаща характерната престация. Разменените електронни съобщения, с
предмет обсъждан между страните договор за пректиране на обект в гр. П. от м.
март 2015 г. са аргумент в подкрепа на извод, че такъв договор, включително и
неформален между страните от м. юли 2014 г. не е съществувал. В случай, че
страните са възнамерявали да придадат форма на вече сключен и изпълнен от
страната-изпълнител договор е следвало да волеизявят именно в този смисъл, а не
в посока пораждане на бъдещо задължение за извършване на проектиране.
Действително в производството е установено, че ищецът фактически
е разработил технически проект, въз основа на който е издадено разрешение за
строеж на ответното дружество за обект „МБАЛ „С.и М.“, МЕДИЦИНСКИ Ц., АПТЕКА ЗА
ЛП с изключение на ПМФР“, находящ се в гр. П.. Ясно е и че този проект е
изготвен от подизпълнители (по договори за изработка) и служител на ищеца. Но
тези безспорно установени факти не са достатъчни за извод, че „Д.К.И.” ООД е носител на субективното право да получи плащане на възнаграждение по
договор за изработка, без да е доказано волезявление на ответника за възлагане
на работата. Всъщност единственото установено в производството волеизявление на
„Т.Л.А.Ц.” АД, обективирано в писмо от 29.01.2015 г., е свързано с провеждани преговори за доставка на
климатично оборудване и възнамерявано възлагане на изпълнението на СМР, поради
което и от това доказано изявление не може да се изведе воля за възлагане
изготвянето на технически проект на ОВК инсталации, още по-малко пък към м. юли
2014 г..
Няма никакво съмнение, че необходимото волеизявление от
страна на ответника е достатъчно да
обхваща само възлагането на конкретната работа, без да включва размера на
уговорено възнаграждение, с оглед разпоредбата
на чл.326, ал.2 ТЗ - ако цената не е опредЕ.и не е уговорено как ще бъде
определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща при подобни обстоятелства. Съгласно решение № 121 от 17.06.2013 г. по т.
д. № 649/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
липсата на доказана конкретно уговорена цена не води като последица до извод за
липсата изобщо на договорно отношение, а се смята, че страните са се съгласили
с цената, която обикновено се плаща при сключването на договора за същия вид
престация при подобни обстоятелства. В тази връзка за съда е налице задължение
да назначи служебно вещо лице за изясняване въпроса за цената, която обикновено
се плаща при подобни обстоятелства, доколкото отговорът му предполага
ползването на специални знания от областта на пазарната конюнктура, което
задължение произтича от императивната процесуална разпоредба на чл. 195, ал. 1 ГПК. Изрично в решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV Г.О.
на ВКС, е прието, че по аналогия на закона същото правило се прилага и по
отношение на цената по договор за услуга (изработка). В случая тази минимална
цена (възнаграждение) би била опредЕ.съобразно методиката на КИИП за съответния вид проектиране. Но за да се
обсъжда въпросът с размера на възнаграждението е необходимо да е сключен
договор за проектиране, а такъв, както вече се изложи, не е налице. При липсата
на облигационно правоотношение между страните, ищецът може да реализира правата
си спрямо ответника, ако същият се е ползвал от проекта (създаденото от ищеца
материално благо) по реда на неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД). С такава
претенция обаче съдът не е сезиран, а в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес, дължимото произнасяне е в рамките на предявения/те иск/ове.
Предмет на главния иск е вземане, основано на сключен договор. При липсата на
такъв този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен е
и акцесорният иск за престиране на обезщетение за забавеното плащане на
главното задължение.
При този изход на спора право на присъждане на
направените по делото разноски възниква за ответника, който доказва извършени
такива в общ размер от 7600 лева, съгласно представен списък, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В списъка е
включен и внесен депозит в размер на 400 лева, какъвто не се установява да е
заплатен от ответника, поради което и този претендиран разход като недоказан не
съставлява релевантни разноски по делото.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.К.И.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***, след П.-Т.Г.по М., представлявано от управителя инж. В.Д.,
срещу „Т.Л.А.Ц.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Т.Б.,
обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата 180000 лева без ДДС (216000 лева с включен ДДС) – възнаграждение по
договор за изработка от м. юли 2014 г. за проектиране на част ОВиК на
обект СБАЛССЗ-МБАЛ „С.и М.“ в гр. П. и
сумата 44238,72 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
11.12.2014 г. до 14.12.2016 г. - деня, предхождащ предявяването на исковата
молба.
ОСЪЖДА „Д.К.И.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и
адрес на управление ***, след П.-Т.Г.по М., представлявано от управителя инж. В.Д.,
да заплати на „Т.Л.А.Ц.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Т.Б.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 7600 (седем хиляди и шестстотин) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: