Р Е
Ш Е Н
И Е №
260232
гр. Пловдив, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при
секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2515 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
въззивна жалба с вх.№266219/22.10.2020г депозирана от Прокуратурата на
Република България с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2, чрез процесуалния
представител - главен експерт
–юрисконсулт Ц.М. против Решение
№260101/21.08.2020г. постановено по гр.д.№15174/2019г. по описа на ПРС, девети
гр.с., с което се осъжда на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
36 ЗАДв., Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ *********, да заплати на В.П.П., ЕГН **********,***,
офис 6, сумата от 1 800 лв. с ДДС
– адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № **********/12.12.2018
г. за процесуално представителство, осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. по в.н.д. № 575/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив в полза на Г. Т. Г.и
сумата 1 800 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
**********/01.08.2018 г. за процесуално представителство, осъществено на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по к.н.д. № 782/2018 г. на Върховния
касационен съд, I н.о., в полза на Г. Т. Г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2019 г., до
окончателното им изплащане. С постанавеният съдебен акт в полза на В.П.П. е
присъдена сумата от 144 лв. – разноски в исковото производство.. Решението на първата
инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно по съображения подробно изложени в
жалбата. Жалбоподателят моли въззивният
съд да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, а
в случай че приеме иска за допустим да отмени първоинстанционното решение като
неправилно, като вместо това да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендират се разноски пред двете инстанции в минималния размер според
наредбата.
Въззиваемата страна В.П.П., ЕГН **********
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно
изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Не претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени
от В.П.П. против Прокуратурата на Република България кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 36 ЗАДв. за заплащане на
сумата от 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие №**********/12.12.2018 г. за процесуално представителство,
осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по в.н.д. № 575/2018 г. на
Апелативен съд – Пловдив в полза на Г. Т. Г.и сумата 1 800 лв. –
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №**********/01.08.2018
г. за процесуално представителство, осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. по к.н.д. № 782/2018 г. на Върховния касационен съд, I н.о., в полза на
Г. Т. Г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 25.09.2019 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е бил защитник на подсъдимия Г. Т. Г.от
началото на съдебната фаза на процеса в първоинстанционното производство до
окончателното приключване на делото с влязла в сила оправдателна присъда. Сочи,
че против Г. Г. е било образувано н.о.х.д. № 118/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив за извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
срещу когото е бил внесен обвинителен акт от 18.01.2017 г., за извършване на 5 грабежа в
района на III РУ на МВР - Пловдив, в единият случай с причиняване на средна
телесна повреда, в периода от 16.05.2016
г. до 28.05.2016 г. и един грабеж с причиняване на средна телесна повреда на 11.07.2016 г. в
района на IV РУ на МВР - Пловдив. В първоинстанционното производство била
постановена оправдателна присъда от 25.09.2017 г. за всяко едно от
инкриминираните деяния. Последната била
отменена единствено в частта досежно инкриминираното деяние осъществено на 11.07.2016 г. с правна квалификация
по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК с Присъда № 3 от 19.03,2018
по в.н.о.х.д. № 647/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, III н.с., като
подсъдимият бил признат за виновен и му било наложено наказание от 7 години
лишаване от свобода. В качеството си на защитник ищецът изготвил и депозирал
касационна жалба срещу осъдителната присъда, по която било образувано к.н.д. №
782/2018 г. на ВКС. Счита, че за процесуално представителство в касационното
производство му се следва сумата от 1 800 лв., определена на основание чл.
13, ал. 1, т. 4, вр, § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения по договор за правна защита и съдействие от
01.08.2018 г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С Решение №
161/01.11.2018 г. по н.д. № 782/2018 г. касационната инстанция отменила присъда
по в.н.о.х.д. № 647/2017 на Апелативен съд - Пловдив, III н.с. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При повторното
разглеждане на делото във въззивната инстанция било образувано в.н.д. №
575/2018 на Апелативен съд – Пловдив, в което ищецът представлявал подсъдимия
по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2018 г. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., с дължимо възнаграждение в размер на 1800 лв., определен на
основание чл. 13, ал. 1, т. 4, вр. § 2 а от ДР на Наредба № 1 за минималния
размер на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд потвърдил изцяло
оправдателна присъда от 25.09.2017 по н.о.х.д. № 118/ 2017 на Окръжен съд -
Пловдив, която по отношение на инкриминираното деяние от 11.07.2016 г., влязла
окончателно в сила на 01.03.2019 г. Твърди, че подзащитният му бил
представляван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради липса на
материална възможност за последния да заплати адвокатско възнаграждение, като
обстоятелството, че подсъдимият е социално слаб било потвърдено в мотивите на
постановените присъди, като това обстоятелство било посочено и в обвинителния
акт. Сочи, че след влизане в сила на решението на въззивният съд ищецът подал
молба за присъждане на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК до първоинстанционния
съд по н.о.х.д. № 118/2017 г., която
била оставена без разглеждане с Определение № 851/23.07.2019 г., потвърдено с
Определение № 501/21.08.2019 г. по в.ч.н.д. № 409/2019 г. на Апелативен съд –
Пловдив. В мотивите на постановеното определение било посочено, че липсва
предвидена хипотеза за осъждане на Прокуратурата за претендираните разноски в
наказателния процес, поради което претендираната претенция била реализуема в
исково производство по правилата на ГПК. По така изложените съображения и
съобразно мотивите на Апелативния съд, счита, че следва в настоящото
производство да му бъдат присъдени
разноски за осъществена безплатна процесуална защита, като отговорна за
последните е Прокуратурата на Република България. Моли за уважаване на
предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът Прокуратурата на
Република България изразява становище за недопустимост на предявения иск. Сочи,
че в конкретният случай защитата на Г. е била задължителна на две самостоятелни
основания – по чл. 94, ал. 1, т. 3 от НК, според която разпоредба участието на
защитник в наказателното производство е задължително, когато делото е за
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет
години или друго по-тежко наказание, и по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НК, според
която участието на защитник е задължително, когато обвиняемият не е в състояние
да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и инте¬ресите на
правосъдието изискват това. При втората хипотеза и липса на средства, правната
помощ се предоставя от съответния орган в наказателното производство и се поема
от Националното бюро за правна помощ. В случаите, в които подсъдимият е
заплатил адвокатско възнаграждение и последният е оправдан, отговорността за
разноските се поема от държавата и се
реализира по ЗОДОВ, в който случай ищец е подсъдимия.
В настоящият случай обаче
претенцията е предявена лично от
защитника на подсъдимия, поради което ответникът изразява становище, че при оказана правна помощ по реда на ЗПП процесуален субституент на
държавата е Националното бюро за правна помощ, а в случаите, когато такава
помощ по реда на ЗПП не е била оказана, правото на иск принадлежи на
подсъдимия, претърпял имуществени вреди. С оглед на това, ответникът счита, че не е пасивно процесуалноправно
легитимиран в производството по делото и последното е недопустимо. При
условията на евентуалност навежда доводи за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Счита, че претенциите, произтичащи от договорите за правна
помощ и съдействие следва да се предявят към съконтрахента му. Намира размера
на претендираните възнаграждения за завишен, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 17 от Наредбата за заплащането на правната помощ, процесуално
представителство по наказателни дела, при които за престъплението се предвижда
наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е от 150 до 300
лв. за всяка инстанция. Счита, че не се установява претендираните вреди да са в
причинна връзка с действията на Прокуратурата в качеството й на ответник. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Първоинстанционният съд е уважил
предявените искове, като е приел, че правотo на избран защитник
е неотменимо право, което се упражнява по силата на свободно формирана и
изразена воля. Предвид на това и доколкото безспорно се установява, че подсъдимият е
защитаван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в качеството му на
материално затруднено лице на основание договор за правна защита и
съдействие № ********** от 01.08.2018 г. по к.н.д. № 782/2018 г. по описа на
Върховния касационен съд, I н.о. и договор за правна защита и съдействие №
********** от 12.12.2018 г. по в.н.о.х.д. № 575/2018 г. по описа на Апелативен
съд и адвокатското възнаграждение не е заплатено,
то на процесуалният представител се дължи възнаграждение от насрещната страна, съобразно правилата на чл.
78 ГПК.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, като сочи
че за претърпени от подсъдимия имуществени вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение, отговорността на държавата се реализира по реда на ЗОДОВ, но
правото на иск принадлежи на подсъдимия , а не на неговия защитник. Що се касае
до приложение на разпоредбата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сочи че
същата се прилага, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена
на разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда
другата страна да ги заплати. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или определение, а в
наказателното производство няма данни
срещу клиента на ищеца, наказателния съд да се е произнесъл по въпроса за разноските, то липсва елемент от
фактическия състав по чл.38 ал.2 ЗА за ангажиране на отговорността на
насрещната страна за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/.
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен
състав направи следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, предоставя възможност адвокатът да предостави безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Съгласно правилото на чл.38 ал.2 от посочения
закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката
на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и
съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице,
попадащо в някоя от посочените от закона категории лица и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В конкретният случай втората кумулативна предвидена
предпоставка не е налице. С оглед разпоредбите на ГПК, адвокатското
възнаграждение е част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна
претенция на адвоката към ответната
страна, каквато в случая се явява настоящата претенция. Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.1 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или определение.
Видно от данните по делото, след влизане в сила на решението на
наказателния съд, ищецът е подал молба
за присъждане на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК до първоинстанционния съд
по н.о.х.д. № 118/2017 г., която била
оставена без разглеждане. С Определение № 851/23.07.2019 г. е потвърдено с Определение № 501/21.08.2019 г.
по в.ч.н.д. № 409/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното и доколкото в ГПК липсва отделен
процесуален ред за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.2 ГПК, оказана не в съответно
производство, а в друго – в конкретният случай наказателно, то предявеният иск се явява недопустим.
Ето защо, като е разгледал
предявеният иск по същество, решаващият съд е постановил недопустим съдебен
акт, поради което и на основание чл. 279, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва
да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.
С
оглед изхода на спора на въззиваемата
страна следва да бъде присъдена сумата от 356.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение пред
първата инстанция и 178.00лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение пред
втората инстанция, чийто размер е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №260101/21.08.2020г. постановено по гр.д.№15174/2019г. по описа на
ПРС, девети гр.с, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от В.П.П., ЕГН **********,***,
офис 6, против Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ *********, искове с правно
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във
вр. с чл. 36 ЗАДв., за осъждане на
Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ *********, да заплати на В.П.П., сумата от 1 800 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № **********/12.12.2018 г. за процесуално представителство,
осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по в.н.д. № 575/2018 г. на
Апелативен съд – Пловдив в полза на Г. Т. Г.и сумата
1 800 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № **********/01.08.2018 г. за процесуално представителство,
осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по к.н.д. № 782/2018 г. на
Върховния касационен съд, I н.о., в полза
на Г. Т. Г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2019 г., до
окончателното им изплащане, като недопустимо.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********,***,
офис 6, ДА ЗАПЛАТИ на Прокуратурата на Република България, БУЛСТАТ *********,
с адрес гр. София, бул. ”Витоша” № 2 общо
сумата от 534.00
лева /петстотин, тридесет и четири лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции..
Решението е окончателно и не
подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: