№ 12060
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Д. Г. Д.
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110134852 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД от Ц. П.
А. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. “*******“ №30, вх. В, ет.5, ап. 10 против С. О. с
адрес: гр. София, ул. ************** № 33, представлявана от кмета на общината Й. Ф.,
чрез юрк. Н. М. с адрес: гр. София, ул. ************** №33. Цената на иска е в общ размер
на 17 000 лева и представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
болки и страдания в резултат от падане в необезопасена и несигнализирана дупка,
образувана от липсващи тротоарни плочки на 15.03.2021г. Претендира законна лихва върху
тази сума от датата на увреждането -15.03.2021г. до окончателното и заплащане, както и
разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 15.03.2021г. в светлата част на денонощието, докато вървял по
левия тротоар на ул. „ *********“ с посока на движение от бул. ************ към
„**************“ на пресечката с ул. „ *************“ в непосредствена близост до №121
на ул. ************* пред сградата на Центъра за защита на правата в здравеопазването
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни
плочки с дълбочина около 30 см. Твърди, че от падането получил скъсване на мениска на
левия крак, както и силна болка, оток и ограничена подвижност.
От 22.03.20201г. до 24.04.2021г. ищецът е постъпил в МБАЛ „************“ ЕАД,
където бил прегледан и се констатирало скъсването на мениска на левия крак и била
извършена оперативна интервенция. Била му е поставена ортеза за срок от 25 дни и е
трябвало да използва две помощни средства при движение.
Ищецът Ц. А. твърди, че тази травма е затруднила движението на левия долен
крайник за период от няколко месеца, като се е нуждаел от постоянни грижи и помощ от
близките в ежедневието. Твърди, че са му причинени болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, които търпял и към момента на подаване на исковата молба.
Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, проблеми със съня,
раздразнителност, ограничаване на социалните контакти. Изпитвал страх да се движи по
улиците, и до момента на подаване на исковата молба изпитвал болки в левия крак при
движение.
1
Прави искане за приемане като доказателства по делото на приложените към исковата
молба документи.
Прави искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане.
Прави искане за назначаване на СМЕ, с която да се установи какви травматични
увреждания е получил ищецът, възможно ли е те да настъпят по описания в исковата молба
механизъм, какъв е периодът за възстановяване и какъв е бил интензитетът на болката и
какво трябва да е лечението.
Прави искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред МБАЛ
„************“ ЕАД, по силата на което да се снабди със заверени преписи от
медицинската документация по случая.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска както по основание,
така и по размер. Твърди се, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане, на което се позовава ищеца. Оспорва твърденията, че е допуснал бездействие, по
отношение на задължението си за поддържане в изправност общинските пътища, което е
довело до инцидента с ищеца. Твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди
не са в следствие на описаното събитие, както и че самото събитие не е доказано по
безспорен начин. Отбелява, че ищецът е потърсил лекарска помощ една седмица след
твърдения инцидент. Счита, че ищецът е създал условия или е улеснил настъпването на
вредоносния резултат със своето невнимание. Оспорва проведената физиотерапия на ищеца
да е била необходима във връзка с твърдения инцидент.
Ответникът моли иска да бъде отхвърлен. Алтернативно моли да бъде намален
размера на претендираното обезщетение като прекомерно висок. Оспорва верността на
съдържанието на приложените писмени доказателства от ищеца. Възразява срещу
претендираната от ищеца законна лихва, като счита, че такава не се дължи. Възразява срещу
искането не ищеца за допускане на двама свидетели, като счита, че същите няма да бъдат
безпристрастни към изясняване на действителните факти по делото. Възразява срещу
искането на ищеца да бъде допусната СМЕ със зададените от него въпроси. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетелката М. Р. К., които настоящият съдебен състав кредитора
като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се установява, че същата е
очевидец на настъпването на инцидента.
През месец март 2021 г. свидетелката се движела пеша заедно със ищеца на ул.
„*********“, близо до пресечката с ул. „*************“ в посока към „**************“.
Двамата се движили по левият тротоар на ул. „*********“ и изведнъж ищецът извикал и се
строполил рязко на земята. Ищецът паднал в нещо като дупка, но всъщност били две
пропаднали плочки от които се получавала до 20 – 30 см. дупка. Ищецът се оплаквал от
силни болки в левия крак, поради което и не можал да продължи разходката със
свидетелката. Първоначално не се наложи да отидат на лекар, а ищецът се прибрал в дома си
с такси. Свидетелят трудно стъпвал. Оплакванията му били от болки в областта на коляното.
След ден - два коляното много се надуло. Ищецът потърсил лекарска помощ в болница
„************“, защото вярвал, че там има добри специалисти и добра апаратура за да го
прегледат. От болницата препоръчали да се направи операция на менискуса и я направили.
Според свидетелката ищецът бил 3 -4 дни в болницата за самата операция, а след това се
извърши рехабилитация. Кракът беше обездвижен с шина след операцията. Бяха му казали
да ползва патерици и той ги ползваше. Много дълго време ползвал патериците. В началото
2
не можел да стъпва и много време ползвал патериците. В периода, в който ищецът бил с
патерици, живеел с брат си, а свидетелката му помагала ежедневно. В началото ищецът не
можел да си пазарува, което налагало свидетелката да отива при него да му помага почти
всеки ден. Ищецът приемал някакви болкоуспокояващи лекарства, но свидетелката не знае
точно какви. След като била махната шината на ищеца след операцията била проведена
рехабилитация. Ищецът не можел да ползва градски транспорт по време на
възстановяването си. През есента на 2021 г. ищецът отново имал процедури за
рехабилитация, тъй като не можел да слиза добре по стълби. Когато ищецът натоварвал
физически крака изпитвал болка. Преди инцидента ищецът бил активен, жизнен и деен
човек, а след инцидента не можел да се справя със всичко, което би му се искало, което го
ядосвало. Ищецът обичал прекалено дълги разходки, което след инцидента не може да
прави. Според свидетелката на ищеца се наложило да ползва отпуск по болест около датата
на инцидента.
От заключението на вещото лице Д. В. по допуснатата СМЕ, изслушано по делото,
което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротоворечиво и
добросъвестно дадено се установява, че вещото лице е проверил медицинската
документация приета по делото.
Вещото лице е установило, че на 22.03.2021 г. ищецът е постъпил в МБАЛ
„************“ ЕАД, където му е поставена диагноза „прясно скъсване на медиалния
мениск на лявото коляно“. Извършена била артроскопия. На 24.03.2021 г. ищецът бил
изписан с препоръки за спазване на хигиенно – диетичен режим и провеждане на
рехабилитация. На 20.04.2021 г. ищецът отново постъпил в МПАЛ „************“ ЕАД за
физикална терапия и рехабилитация, като бил изписан на 27.04.2021 г. с препоръки за
спазване на щадящ двигателен режим, без резки движения, без вдигане на тежки предмети.
Вещо лице е направило извода, че ищецът припадане в дупка е получил торзионна
травма на лявата колянна става. Механизмът на увреждането е, че при падане ищецът
стъпил на ходилото на крака и се получило усукване в областта на колянната става от
тежестта на тялото. Извършеното лечение артроскопия – оперативна интервенция на
вътрешния мениск с частично изрязване и зашиване в средната му част било адекватно. В
резултат на травмата ищецът претърпял болки и страдания за период то около 3 месеца, като
през първите 15 дни билките били с по-интензивен характер, като периодът на
възстановяване бил около 3 месеца и не би трябвало да има остатъчни увреждания в
резултат на получените травматични увреждания.
По делото е приета като доказателство и проверената от вещото лице медицинска
документация.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът
на същите (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа
Съдът намира, че по делото се установиха наличието на всички предпоставки за
реализиране на деликтната отговорност.
По делото се установи че след пропадане в необезопасена дупка в тротоар в гр.
София ищецът е получил скъсване на мениск на лява колянна става. Съгласно чл. 30, ал. 4 от
Закона за пътищата задължението за поддържане на тротоарите е на общината, което сочи
3
че са налице са условията за ангажиране на отговорността на ответника.
Установи се че за период от 3 месеца ищецът е претърпял болки и страдания,
физическа болка, ограничение в придвижването, невъзможността да поддържа активния си
начин на живот, налагало се да постъпи за лечение в болница и са ползва отпуск по болест.
ищецът е следвало да спазва режим, който да не натоварва крака, да не извършва резки
движения, което също е довело дискомфорт на ищеца.
Не се установи съпричиняване от страна на ищеца. Доколкото обаче характерът на
травмата предполага пълно възстановяваме, самият период на възстановяване от около 3
месеца не е прекалено дълъг и се пак ограниченията които е претърпял не са особено
съществени намира иска за основателен до размера от 5000 лв., представляващ
справедливия размер на обезщетението, като до пълния предявен размер от 17 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото отговорността е въз основа на деликт, то ответникът е в забава от
настъпването на вредите, поради което и законната лихва върху присъдената главница
следва да бъде присъдена от тогава.
С оглед изхода на спора и изрично заявеното искане на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно уважението 29,41 % част от иска а именно 200
лв. за държавна такса, 73,53 депозит за вещо лице или общо сумата от 273,53 лв. на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Тъй като ищецът е получил безплатна правна помощ, то на предоставилия
безплатната правна помощ адвокат следва да бъде присъдено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от иска, а именно 580 лв.
С оглед изхода на делото на ответника се следват 70.59 % от направените и поискани
разноски, а именно 141,18 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. Наредбата за правната помощ изчислено върху 200 лв. което е към средния размер с
оглед цената на иска.
Воден от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 49, вр. ал. 45 от ЗЗД С. О., Булстат *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н ********, ул. „**************“ № 33, представлявана
от кмета Й. Ф. да заплати на Ц. П. А. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. “*******“
№30, вх. В, ет.5, ап. 10 сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, болки и страдания в резултат от падане в необезопасена и
несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочки на 15.03.2021г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 17 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. О., Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н ********, ул. „**************“ № 33, представлявана от кмета Й. Ф. да заплати
на Ц. П. А. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. “*******“ №30, вх. В, ет.5, ап. 10
сумата от 273,53 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. О., Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н ********, ул. „**************“ № 33, представлявана от кмета Й. Ф. да заплати
на адв. М. Д. Д. – САК, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. “**********“ №26, вх. Д,
ет.6 сумата от 580 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Ц. П. А. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. “*******“ №30, вх. В,
4
ет.5, ап. 10 да заплати на С. О., Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н ********, ул. „**************“ № 33, представлявана от кмета Й. Ф. сумата от
141,18 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за
правната помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5