О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
Гр.Варна , 21.05.2020 година
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Наказателно отделение , в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Янко Янков
Членове: Светослава Колева
Светла Даскалова
след като се запозна с материалите по вчнд №122/2020г. на
Варненски апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано по
повод подаден от Варненска окръжна прокуратура частен протест срещу протоколно
определение от 08.05.2020г. по нохд №1042/2018г. на Варненски окръжен съд, с
което определение мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по
отношение на подс.Г.Г.М. е изменена в „Домашен арест“. В протеста се навеждат
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и потвърждаване
на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Протестът като подаден в срок и от процесуално легитимирано лице се явява
допустим, а разгледан по същество – и основателен.
За да измени мярката за неотклонение на подсъдимия съдът първоначално е
приел, че не съществува опасност от укриване и извършване на престъпление от
страна на М.. След което за да предотврати тази опасност е взел по отношение на
подсъдимия мярка „Домашен арест“. С тези изводи на първостепенния съд
настоящата инстанция ще си позволи да изрази несъгласие.
По отношение на подс.Г.М. е предявено обвинение по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 и
т.12 пр.1 вр. чл.115 НК вр. чл.18 НК вр. Чл.20 ал.2 НК, т.е. за опит за
убийство извършено по хулигански подбуди, при опасен рецидив и в съучастие с
друго лице. Иначе казано обвинението на лицето е за престъпление, което без
съмнение е най-тежкото в особената част на наказателния закон /или поне едно от
най-тежките/. Извън осъжданията, които са дали повод на прокуратурата да
предяви обвинение за опасен рецидив /който според скромното мнение на настоящия
състав е по чл.29 ал.1 б.“а“ НК, а не както прокурорът е приел по б.“б“, тъй
като след групирането на последните две присъди на лицето осъждането е едно, а
не две/ , са налице още четири – две за престъпления по чл.325 НК, и две – за
такива против личността. След осъжданията му в края на 2017 година с определения
за одобряване на две споразумения за престъпления по чл.321 ал.3 НК, М. се
укрил, поради което за целите на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, бил обявен за общодържавно издирване с телеграма №2002/19.01.2018г. В
малките часове на 29.05.2018г. бил задържан в гр.Варна, при което първоначално
направил опит да избяга, което наложило произвеждане на изстрели със
стоп-патрони от полицейските служители. На същия ден му е предявено
обвинението, предмет на настоящото наказателно производство, и е бил задържан
под стража, което задържане продължава и до днес – две години без една седмица.
Който срок с оглед тежестта на делото не може да се приеме, че е извън
разумните граници. Досъдебното производство е било приключено в рамките на
календарната 2018г. /деянието предмет на обвинението е от 28.01.2018г./, и вероятно е щяло да бъде
приключено и по-скоро, ако подсъдимият не се е укрил. Налице е известно забавяне
в съдебното производство-поради отвода на предходния съдебен състав, но то не е
в такъв срок щото да обуслови изменение на мярката понастоящем. Такава не е и
хипотетичната невъзможност делото да бъде приключено скоро. Иначе казано
липсват каквито и да било предпоставки за изменение на взетата спрямо М.
най-тежка мярка за неотклонение. От изложеното по напред е очевидно, че
съществува опасност както и от укриване от страна на подсъдимия, така и от
извършване на престъпление, която опасност в случая не е имагинерна, а напълно
реална. Нейното наличие обаче само по себе си не е достатъчно щото да се
продължи задържането на лицето – при липсата на обосновано подозрение за
съпричастие на лицето към вмененото му във вина от страна на прокуратурата
деяние това би било немислимо. Такава липса по делото обаче не е налице – и
индиция за това са събраните доказателства в рамките на първото по делото
съдебно заседание, които са в състояние да обосноват възникването на съмнение,
че подсъдимият би могъл да има нещо общо с отправеното му обвинение. Това от
своя страна е напълно достатъчно за целите на настоящото производство.
В резюме – не са налице основания понастоящем за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на подс.Г.М., а
напротив – налице са всички предпоставки за нейното продължаване. Като е приел
противното окръжният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който
в рамките на настоящата проверка следва да бъде отменен, а молбата на
подсъдимия за изменение на мярката му -
оставена без уважение.
По изложените съображения
Варненският апелативен съд на основание чл.270 ал.4 НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.05.2020г. по нохд №1042/2018г. на
Варненски окръжен съд, с което мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета по отношение на подс.Г.Г.М., е изменена в „Домашен арест“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.О.А.от АК-Варна за изменение на мярката
за неотклонение на подзащитния му - подс.Г.Г.М..
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател : Членове: