№ 350
гр. Враца, 31.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20241400200494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Б. В. Т., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание лишеният от свобода Б. Т. се явява лично. Същият
поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице
само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й
без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Б. В. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца,
наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 45/2024 г. по описа на РС-
Белоградчик, за деяние по чл.343б, ал.1 НК - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,40 на хиляда, при първоначален строг
режим.
Осъденият е започнал да търпи наказанието в Затвора гр.Враца на 29.03.2024 г.
Към датата на постановяване на настоящото определение - 31.07.2024 г., от това
наказание е изтърпял 4 месеца и 13 дни, от които 4 месеца и 2 дни фактически, а от
1
работа 11 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 17 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице
първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от
1/2 от наложеното му наказание.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората
законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за
своето поправяне.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 35 точки, в рамките на ниските стойности. Дефицити при него
са били наблюдавани в зоните: отношение към правонарушението, злоупотреба с
алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и
се обуславя от характера на настоящото престъпление и криминалното минало на
лишения от свобода-осъждан за идентични деяния по чл.343б, ал.1 НК. Рискът от
вреди е насочен към участниците в движението по пътищата и към собствения му
живот. В тази връзка е отчетено, че Т. не приема злоупотребата с алкохол и
управлението на МПС в пияно състояние за сериозен проблем и не осъзнава
негативното му влияние. Рискът за всички останали категории е нисък.
Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно
съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални
действия. Отчетено е, че предишните осъждания не са изиграли необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект.
В изготвения план на присъдата са поставени като цели и задачи формиране на
умения за разпознаване на проблемите, поставяне на ясни и реалистични цели в
живота, анализиране на досегашния начин на живот и факторите с негативно
въздействие, довели до извършване на настоящото правонарушение, участие в
културно-масови мероприятия и в корекционни програми "Формиране на умения за
безопасно шофиране у осъдените по чл.343б от НК" и "Умение за мислене".
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието не е
изготвяна нова оценка на риска от рецидив за осъдения, тъй като не е изтекъл
едногодишния срок на предишната оценка. Рискът от вреди запазва стойностите си за
всички категории. Положителна промяна е отчетена единствено в раздела "трудова
ангажираност", тъй като в затвора осъденият полага доброволен труд по чл.80 от
ЗИНЗС като чистач на помещенията на ИСДВР и се справя добре с възложените му
задачи.
В доклада е посочено, че по време на престоя в затвора Т. има примерно
поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и не е наказван. Не е и
награждаван, поради липса на констатирана устойчива тенденция на цялостно
позитивно поведение.
Липсва обаче мотивация за включване в провежданите пенитенциарни
мероприятия, не е проявил желание да участва и в корекционни програми,
независимо, че това е предвидено в плана на присъдата.
Въпреки престоя в затвора проблемните зони при осъдения остават същите, а
именно отношение към правонарушението, умения за мислене и злоупотреба с
алкохол. Налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от
управление на МПС след употребата на алкохол. Осъденият е със слаба критичност
към криминалното си поведение, не разпознава вредите, които има вероятност да
причини и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на
неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и
констатацията, че злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за извършване на нови
правонарушения, като рискът от вреди е насочен към всички участници в движението,
2
включително и към собствения му живот.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Т. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока
създаване на безопасни умения за шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене,
намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Б. Т. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъжданията му в миналото за идентични престъпления по транспорта сочи на
реалистична прогноза за вероятност от криминален рецидив и причиняването на
вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот. Примерното поведение, което демонстрира при престоя в затвора и
участието в трудовия процес не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес
на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от
него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за това. След като не е критичен към престъпното си поведение, не
осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно
усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно
променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят,
че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко
това съдът намира, че по отношение на осъдения Т. следва да продължи процесът на
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на
наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне
социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Б. Т. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският
3
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Б. В. Т., роден на
*** в гр.Белоградчик, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в
Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на 2 месеца и 17 дни, от наказанието в размер на 7
месеца лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 45/2024 г. по описа на РС-
Белоградчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4