№ 1107
гр. Перник, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720102703 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. З. против
М. Й. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1399.46
лева – главница по заявление договор за издаване на кредитна карта
/American express/ № АC ***** г., сумата от 379.69 лева – възнаградителна
лихва за периода от 28.05.2019 г. до 14.10.2022 г.; сумата от 134.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от
209.18 лева – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 27.11.2022
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6048/2022 г.
по описа на РС Перник – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях
договор по заявление за издаване на кредитна карта № АC ***** г. По
посочения договор банката била кредитодател, а ответникът М. Й. Й. –
кредитополучател.
Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала
на ответника М. Й. Й. сумата от 1400 лева – като кредитен лимит по кредитна
карта като всеки месец на кредитополучателя се изпращало извлечение за
движението по картата. На 27.03.2017 г. страните дори подписали
1
допълнително споразумение – като кредитната карта била заменена с нова –
BG MC Standard, по която кредитният лимит останал непроменен.
Първоначално ответникът възстановявал изтеглените суми чрез
ежемесечни вноски, но от 28.05.2019 г. преустановил плащанията. Поради
това и след неплащане на две вноски /за 28.05.2019 г. и за 28.06.2019 г./
ищецът упражнил правото си да обяви целия невъзстановен остатък по
картата за предсрочно изискуем. В тази връзка и до кредитополучателя били
отправени уведомления за предсрочна изискуемост – уведомлението било
получено от М. Й. Й. лично и по месторабота /работодателят предал на
лицето съобщението лично/ на 14.10.2022 г. Поради това и ищецът счита, че
неизплатеният остатък от усвоените суми от картата – в размер на 1399.46
лева – главница по кредита бил надлежно обявен за предсрочно изискуем с
дата на предсрочната изискуемост 14.10.2022 г.
Предвид ефективното усвояване на сумата по кредита ищецът
претендира и възнаградителна лихва в размер на 379.69 лева за периода от
28.05.2019 г. /дата на преустановяване на плащанията/ до 14.10.2022 г. /дата
на предсрочната изискуемост/.
На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за
забава /съобразено с въведеното в Р. България извънредно положение през
2020 г./ - в размер на 134.54 лева за периода от 28.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и
в размер на 209.18 лева за периода от 14.05.2020 г. до 27.11.2022 г.
Допълнителни такси, както и разходи за обявяване на предсрочна
изискуемост не се претендират по делото.
Излагат се подробни доводи, че процесният договор за кредит бил
валиден, а ответникът бил запознат със съдържанието му, но така и не
заплатил дължимите суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: договор заявление за кредитна карта
и ОУ към него, допълнително споразумение и ОУ към него, уведомления и
констативен протокол.
Препис от исковата молба е връчен на ответника М. Й. Й. – лично.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът твърди, че
действително дължи сумата от 1399.46 лева – главница по кредита, както и
законна лихва върху тази сума. Твърди обаче че категорично не дължи
останалите претендирани от ищеца суми. Счита че не е законно при дълг от
1399.46 лева от него да се претендират такси в значителен размер, като така
дългът да нарасне с още почти 2000 лева. Категорично се възразява срещу
дължимостта на суми за адвокатско възнаграждение и държавни такси. На
последно място ответникът твърди и че не подписвал допълнителното
споразумение и общите условия към него.
С тези аргументи иска претенциите извън главница и лихва за забава да
бъдат отхвърлени.
В хода делото е приета справка извлечение от движение по сметка.
2
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., ищецът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. От последния е постъпило
писмено становище, в което ищецът поддържа, че исковете са основателни и
иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Поддържа, че дължи
единствено главница и обезщетение за забава върху същата. Намира за
несправедливо, че от него се претендират разноски за адвокат, държавни
такси и други лихви. Счита, че това води до незаконосъобразно увеличаване
на дълга му, което било в противоречие и с правото на ЕС. Посочва, че взел
кредита, доколкото бил подведен от ищцовото дружество, а нямал
възможност да заплаща такси извън главницата. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представено копие от заявление –
договор за издаване на кредитна карта № АC *****/31.07.2014 г. се
установява, че на 31.07.2014 г. между дружеството ищец като заемодател и
ответника М. Й. Й. като заемополучател, е сключен договор за кредитна карта
при следните параметри: кредитен лимит от минимум 500 лева до максимум
10 000 лева. В договора не е посочен годишен лихвен процент, годишен
процент на разходите, размер на възнаградителната лихва или начина на
формирането й.
В исковото производство към договора са приложени общи условия
/ОУ/, както и приложение към тях относно такси, прилагани от банката. Нито
един от посочените документи не е подписан от ответника по делото.
Съгласно т. 10 от ОУ данните за ГПР и ГЛП се съдържат в приложението на
същите. Видно от това приложение ГЛП е в размер на 18.9 %, а ГПР възлиза
на 31.47 %. Изчисленията са дадени на база лимит от 3000 лева като според
данни в документа същият е доведен до знанието на картодържателя на
31.07.2014 г.
Съгласно приложените към исковото дело общи условия същите в частта
относно възнаградителната лихва влизат в сила само след подписване на
анекс съм договора. Към исковата молба са приложени ОУ актуални към
31.07.2014 г., подписани от ответника и ОУ актуални към 11.07.2017 г., които
не са подписани от ответника. В заповедното дело – ч.гр.д. № 6048/2022 г. по
описа на РС Перник се съдържат същите ОУ – актуални към 31.07.2014 г. и
към 11.07.2017 г.
Преди подписване на такъв анекс за стари договори /сключени преди
10.08.2015 г./ се прилагали разпоредби в редакция от 01.06.2015 г. Такива
разпоредби в редакция към посочената дата обаче по делото не са
представени, като не са представени доказателства и ответникът да е
подписвал анекс към първоначалния си договор.
На последно място, видно от допълнително споразумение от 27.03.2017
г. между ищеца и ответника е уговорено старата кредитна карта да бъде
3
заменена с нова такава, при запазване на кредитния лимит. Запазват се и
всички непогасени задължения, които се прехвърлят по баланса на новата
карта. Посочва се, че относно сумите, усвоени с новата карта или със старата
такава се прилага ГЛП от 18.90 %.
Съгласно констативен протокол от 18.10.2022 г. от ЧСИ Бадев на
11.10.2022 г. на ответника чрез работодател е връчено уведомление за
връчване на книжа. В тази връзка на 14.10.2022 г. работодателят на ответника
срещу подпис му е връчил уведомление за предсрочна изискуемост – лично.
Съгласно уведомлението вземанията по договора са обявени за изцяло
предсрочно изискуеми на 27.05.2022 г. Дължимата сума е посочена в размер
на общо 2076.87 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от
1399.46 лева, предявеният иск за обезщетение за забава е с правно основание
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, а предявеният иск за сумата от
379.69 лева – с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсва данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за издаване кредитна, предоставяне на договорения
заем чрез усвояване на суми по кредитния лимит и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила
падежна дата.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен на 31.07.2014 г. т.е. непосредствено
след приемането на редица разпоредби, регулиращи правата на потребителите
– в Закона за потребителския кредит.
В настоящия случай ответникът признава, че е усвоил процесната сума от
1399.46 лева – главница по кредита. Съгласно договора кредитният лимит на
картата на ответника възлиза на 3000 лева. Поради това съдът приема, че
няма надвишаване на кредитния лимит. Освен това ответникът не оспорва и
че не е заплатил сумата от 1399.46 лева като е преустановил плащанията към
28.05.2019 г. Претенцията за обезщетение за забава от своя страна е
съобразена със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците т.е. в периода на обявеното извънредно
положение обезщетение за забава не е начислявано. Предвид това съдът
намира исковите претенции за главница и обезщетение за забава за
4
основателни в пълен размер.
Относно претендираното вземане за договорна лихва, съдът намира
същото за неоснователно. Това е така, доколкото по делото са налице две
групи общи условия всяка с приложение с различно съдържание. В
посочените документи договорната лихва е в различен размер, като не става
ясно въз основа на какъв размер на лихвата е начислена процесната сума от
379.69 лева. Това следва и от обстоятелството, че няма данни за точния
период на приложение на всеки от двата вида общи условия досежно
процесния договор и в процесния период. Съдът съобразява и че съгласно
същите приложението им относно тази лихва е обусловено от сключване на
анекс към договора /т.е. при т.нар. заварени или стари договори, сключени
преди 2015 г., какъвто е и настоящият случай/ - като при несключване на
такъв се прилага друг размер на лихвата, който също не е посочен. Така при
анализ на разпоредбите от двата различни документа с ОУ следва извод, че са
налице три различни размера на договорна лихва, на които ищецът се
позовава, но не посочва кой реално прилага – за каква част от главницата. В
тази връзка и съдът намира, че съответните клаузи са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като водят до значително неравновесие между
правата на банката и на кредитополучателя, за който в последна сметка не
става ясен размерът на претендираната договорна лихва. По този начин
кредитополучателят е лишен и от възможност да прецени икономическите
последици от сключването на договора, тъй като дължимата възнаградителна
лихва реално се променя по усмотрение на банката. По изложените
съображения и на основание чл. 146 от ЗЗП, съдът счита, че клаузите на т. 10
от ОУ от 25.04.2014 г. и по т. 10 и т. 25.6 от ОУ от 11.07.2017 г. са нищожни,
поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на
претендираната от банката договорна /възнаградителна/ лихва.
Освен това с приемането на ал. 2, на чл. 11 от ЗПК – с ДВ. бр. 25 от 2014
г.- 23.07.2014 г. е въведено изискване за подписване на ОУ и приложенията
към договора. В тази връзка и първите ОУ към договора от 31.07.2014 г. са
подписани от ответника. Вторите ОУ от 11.07.2017 г. обаче НЕ са подписани
от ответника заемополучател, поради което и нямат приложение спрямо него,
като няма доказателства същият да е запознат със съдържанието им. Поради
това и подписването на допълнително споразумение от 2017 г. между
страните не променя извода на съда, че за ответника като заемополучател
съдържанието на ОУ и размера на договорната лихва са останали неизвестни
/в този смисъл Решение № 224/18.05.2023 г. по в.гр.д. № 184/2023 г. на ОС
Перник/.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
5
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 6048/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 42.46 лева и 487.37 лева – адвокатско възнаграждение. От тази сума
предвид изхода на делото ответникът длъжник дължи сумата от 435.07 лева.
Разноските за адвокат не се претендират с включен ДДС като същите не са
прекомерни предвид цената на исковете.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 2703/2023 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира сумата
от 42.46 лева за държавна такса и сумата от 614.74 лева за адвокатско
възнаграждение като същото не се претендира с вкл. ДДС. От ответника
обаче е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото предвид цената на искове е основателно с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази връзка и съдът отбелязва, че по делото е
проведено само едно заседание, в което процесуален представител на ищеца
не се е явил. Самото дело освен това е с ниска фактическа и правна сложност.
Поради това и дължимият хонорар възлиза на 512.30 лева. От общата сума на
разноските предвид изхода на делото ответникът дължи сумата от 455.55
лева.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. Й., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** ДЪЛЖИ НА „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* с
адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, следните суми:
сумата от 1399.46 лева – главница по заявление договор за издаване на
кредитна карта /American express/ № АC ***** г., сумата от 134.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.05.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от
209.18 лева – обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 27.11.2022
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6048/2022 г.
по описа на РС Перник – 09.12.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6048/2022 г. по описа на
Пернишкия РС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 379.69 лева –
възнаградителна лихва за периода от 28.05.2019 г. до 14.10.2022 г., за която
6
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6048/2022 г. по описа на Пернишкия РС,
поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път №
260 сумата от общо 435.07 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
6048/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 455.55 лева –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 2703/2023 г. на РС
Перник съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 6048 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7