Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр. Първомай, 04.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на
секретаря Петя Монева,
след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 712 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по реда
на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът К.Ж.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *****,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Д., представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите и по процесуално пълномощие от главен юрисконсулт Х.Ш.Ш.,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че е
собственик на сграда с идентификатор 32826.190.8.1, представляваща дърводелска
работилница със застроена площ от ***кв. м., находяща се в поземлен имот
държавна собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на с. И.,
одобрена със Заповед № ***г. на Началника на СК – Пловдив – на основание
придобивна давност, а при условията на евентуалност – Договор за
покупко-продажба, сключен на 10.10.1997 г. между ищеца, от една страна като
„Купувач”, и ТПК „Е.” – Първомай, от друга страна като „Продавач”.
Ищецът обосновава
претенцията си с фактически твърдения, че на 10.10.1997 г. сключил, от една
страна като „Купувач”, с ТПК „Е.”, от друга като „Продавач”, Договор за
покупко-продажба на процесната сграда и заплатил уговорената продажна цена, в
уверение на което му били издадени Фактури № № *** и ***г. Непосредствено след
покупката започнал да я ползва с предназначение на дърводелска работилница и в
изминалия от тогава до завеждане на исковата молба в съда период
безспрепятствано и необезпокоявано упражнявал върху нея фактическа власт със
съзнанието на неин собственик. След като преди около две години преустановил стопанската
си дейност, решил да отчужди постройката, но нотариусът отказал да му издаде
констативен нотариален акт за притежанието й с доводи, че същата принадлежи на
носителя на правото на собственост върху земята, върху която е изградена.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор, с който ответникът чрез процесуалния си представител
застъпва становище за недопустимост на иска, като сочи, че доколкото не оспорва
правото на собственост на ищеца, претендираната от него съдебна защита е лишена
от правен интерес.
В открито съдебно
заседание ищецът лично и чрез довереника си поддържа исковата претенция, а
ответникът чрез пълномощника си пледира за отхвърлянето й.
След преценка на събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията
на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Т. Д. Н., които следва да се кредитират, тъй като конкретно,
логично и обективно възпроизвеждат преки възприятия относно релевантните факти
и кореспондират с останалите доказателствени източници, се установява, че на 10.10.1997 г. ищецът
в качеството си на Едноличен търговец „К.Ш.”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, който по данни от Справка-извлечение от електронната
платформа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел към 19.12.2019 г. (л. 11) бил заличен, считано от 01.11.2017 г., сключил,
от една страна като „Купувач”, с ТПК „Е.”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявана от Председателя си П. Х. Р., от друга страна
като „Продавач”, Договор за покупко-продажба (л. 3) на дърводелска работилница в
с. И., срещу продажна цена от 2 440 000 неденом. лева, която заплатил
на последния, съгласно издадени от него Фактури № № *** и ***г. (л. 5).
В цеха – и
преди, и след покупката му – купувачът продължил да осъществява стопанска
дейност по производство на дървени дъски и греди, която преустановил през 2007
г. или 2008 г., а в изминалия от тогава до сега период го държал заключен и
охраняван първоначално от пазач, а впоследствие с охранителна камера, наглеждал
го и го стопанисвал.
Според Скици изх. № № ***
г. (л. 4) и ***г. (л. 20), издадени от Служба по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) – Пловдив, процесната сграда се индивидуализира с идентификатор
***по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед
№ ***г. на Началника на СК – Пловдив, предназначение: промишлена, брой етажи:
1, застроена площ от ***кв. м., и месторазположение в поземлен имот от
държавния поземлен фонд с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед № ***г.
на Началника на СК – Пловдив, находящ се в местността „Х.” в с. И., площ от ***кв.
м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
за машиностроителната и машинообработващата промишленост, и граници имоти с
идентификатори: *********************
Видно от Удостоверения
изх. № № ***г. (л. 6), ***г. (л. 7), ***г. (л. 53) и Удостоверение изх. № ***г.
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадени от Общинска администрация
– Първомай, Удостоверение изх. № *** г. (л. 9), издадено от Главния секретар на
Областна администрация – Пловдив, и Служебна бележка изх. № ***г. (л. 8),
издадена от Председател на ТПК „Е.” – Първомай, постройката е в режим на
търпимост по §16 от Закона за устройство на територията, не е актувана като
държавна или общинска, с Данъчни декларации вх. № № ***г. и ***г. е декларирана
и записана за нуждите на местното данъчно облагане на името на ищеца и Здравка
Енева Шопова и е ползвана като дърводелска работилница от 1976 г. до продажбата
й на 10.10.1997 г.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилото на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира съдебна защита за установяване на правото си на собственост
върху сграда, намираща се в държавен поземлен имот, с твърдения, че не
разполага с легитимиращ го документ, съставен по нотариален ред, което разкрива
правния му интерес от и респективно процесуалната допустимост на предявения
иск. Успешното му провеждане е предпоставено от пълно доказване на заявените
при условията на евентуалност придобивни способи – давност и покупко-продажба,
които подлежат на разглеждане в указаната последователност.
Фактическият състав на първия от тях e регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС – правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение съответно на десет или пет години в зависимост от вида му съответно
на недобросъвестно или добросъвестно.
Владението е обяснено от чл. 68,
ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира
с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа власт върху вещта,
разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху нея,
съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini) – намерението за
своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция,
според която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдебната практика извежда от тях по логически път
изисквания към давностното владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато,
постоянно и несъмнено (в този смисъл Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 603/2012 г., I г. о.). И по-конкретно, нужно е
непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и
отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например
за недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване,
облагородяване, обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във
всеки един момент, а означава да не е инцидентно с епизодични и значително
отдалечени времово постъпки и да не търпи чужда намеса. За улеснение на
доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в
различни времена е владял и в промеждутъка.
Владението е спокойно, когато не е започнато или
поддържано от владелеца с насилие – употреба на физическа сила или заплаха
срещу личността на притежателя, и се смущава само от такива негови деяния,
които манифестират трайната му съпротива срещу поведението на владеещия
несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни претенции, спорове
или свади помежду им (в този смисъл Решение № 262/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
944/2011 г., I г. о., Решение № 376/12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., и Решение № 43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3941/2021 г., I г.
о.).
Давностният срок тече от установяване на
владението и се прекъсва в лимитативно уредените от закона хипотези – а именно с
изгубването му за повече от шест месеца, както е указано в чл. 81 от ЗС, и при
общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по препращане от чл. 84 от ЗС: признаване от владелеца на чуждото право на
собственост, предявяване на иск за защитата му или предприемане на действия за
принудително изпълнение въз основа на валидно изпълнително основание (в този
смисъл Решение № 43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.).
По делото е изяснено, че процесната сграда е
разположена в парцел от държавния поземлен фонд с идентификатор***по действащите
КККР, а от удостовереното в Служебна бележка изх. № ***г. (л. 8) и Фактури № № ***
и ***г. (л. 5), издадени от Председател на ТПК „Е.” – Първомай, може да се
заключи, че към датата на сключване на Договора за нейната покупко-продажба от
10.10.1997 г. и респективно към тази, от която ищецът е започнал фактическата
си власт върху нея, е била включена в имуществения субстрат на посочената
кооперация, от което следва, че не е била придобита от титуляря на терена в
лицето на Д. по приращение. Уредбата му е поместена в чл. 92 от ЗС, който гласи,
че собственикът
на земята притежава и постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, както е в случая. Казаното е довод да се приеме, че не
намира приложение §1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), предвиждащ спиране на течението на
придобивната давност за вещи, частна държавна или общинска собственост.
Конкретната доказателствена съвкупност убеждава, че в
изминалия от деня на продажбената сделка – 10.10.1997 г., до съдебното
завеждане на исковата молба период, надхвърлящ десет години, ищецът е
осъществявал еднолично явно, непрекъснато, постоянно, несъмнено и
необезпокоявано фактическо господство върху дърводелската работилница с
намерение на своене, което се счита за доказано по силата на останалата
необорена в настоящия процес презумпция на чл. 69, ал. 1 от ЗС. Първоначално е реализирал в нея производство на
дървени изделия до 2007 г. или 2008 г., а впоследствие я е стопанисвал и пазел.
Отделно от горното, от 2002 г. я е декларирал като свое притежание за целите на
местното данъчно облагане.
Гореизложеното мотивира решение за признаване на
собствеността му на основание давност и за осъждане при условията на чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ответника да му възстанови сторените съдебноделоводни разноски в
общ размер на 382, 59 лева, от които: 82, 59 лева – дължимата се държавна такса
за процедиране по иска, която е по-ниска от внесената от 88, 00 лева, и 300, 00
лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, уговорено
и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019 г. (л.
12).
Водим
от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д., представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите и по процесуално пълномощие от
главен юрисконсулт Х.Ш.Ш., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че К.Ж.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: *****, е собственик на основание придобивна давност на сграда, представляваща
дърводелска работилница, с идентификатор ***по Кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед № ***г. на Началника на СК –
Пловдив, предназначение: промишлена, брой етажи: * и застроена площ от ***кв.
м., построена в поземлен имот държавна собственост с идентификатор ***по КККР, одобрени
със Заповед № ***г. на Началника на СК – Пловдив, находящ се в местността „Х.”
в с. И., с площ от ***кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: за машиностроителната и машинообработващата
промишленост, и граници имоти с идентификатори: ***
ОСЪЖДА Д.,
представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите и по процесуално пълномощие от главен юрисконсулт Х.Ш.Ш.,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на К.Ж.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, сумата
от 382, 59 лева (триста осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) –
съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на иска и за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД