ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176
гр. гр. София , 30.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600335 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частна жалба от подсъдимия С. Й. Г., представена чрез защитника
му адв.И. Н. – САК, срещу Определение на СНС V - ти състав от 13.08.2021г. по НОХД
№4163/18г., с коeто съдът е оставил без уважение искането на подс.Г. за смекчаване на
прилаганата спрямо него процесуална мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С въззивната частна жалба се оспорва правилността на постановения съдебен акт,
като се акцентира върху пренебрегването от съдебния състав продължителността на
задържането му, считано от 08.09.2017г., което, според защитата и подсъдимия не
съответствало на целите на прилагането на най - тежката мярка за неотклонение по смисъла
чл.57 НПК. Според въззивния жалбоподател, съдът не е отчел в пълна степен, установеното
му семейно положение и продължителното отсъствие на подсъдимия като баща на
малолетно дете, за чието възпитание и израстване е необходимо и неговото участие.
Настоява се за отмяната на атакуваното определение на СНС, смекчаване на прилаганата
мярка за неотклонение, за която се предлага следващата по тежест - „Домашен арест“ с
прилагане на електронен контрол.
Въззивният съд, след като се запозна с доводите на защитата в производството пред
първостепенният съд, както и изложените във въззивната частна жалба и атакуваното
определение на СНС и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана от процесуална
легитимирана страна с правен интерес, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и е
спазен седмодневения срок за подаването и, определен от закона.
Преценена по същество, настоящия съдебен състав намери частната въззивна жалба
за неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство по НОХД №4163/2018г. е образувано по реда на чл.247 ал.1
т.1 НПК с внесения на 03.12.2018г. обвинителен акт срещу подсъдимия С. Й. Г. и още девет
1
съподсъдими лица, срещу които са повдигнати обвинения за участие в организирана
престъпна група създадена с користна цел (чрез получаване на доходи от престъпна дейност
по чл.354а ал.1 и ал.2 НК), в гр.София за периода от юни 2015г. до май 2017г., и други за
престъпления.
На 22.03.2021г. с присъда №260009 на СНС по посоченото наказателно
производство, подсъдимия С.Г. е признат за виновен и осъден за това, че е ръководил
посочената организирана престъпна група, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 10 години при строг първоначален режим на изпълнение, като е
оправдан за извършване на останалите три престъпления и по отношение участието в ОПГ
на две от подсъдимите по делото лица, за които му е било повдигнато обвинение. Присъдата
не е влязла в сила, по отношение на частния въззивен жалбоподател поради въззивен
протест на прокурора срещу наказателно-оправдателната и част, както и поради въззивна
жалба от него срещу наказателно-осъдителната част на присъдата.
По обоснованото подозрение
Изводите относно първата изискуема предпоставка по чл.63 ал.1 НПК, не се оспорват
от защитата, а настоящия съдебен състав, като провери на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314
от НПК събраните доказателства намира, че правилно първостепенният съд е приел, че
продължава да е налице доказателствена информация, от която обосновано може да се
заподозре, че подсъдимия Г. е съпричастен към ръководенето на организираната престъпна
група. В случая, по тази предпоставка именно първостепенният състав се е произнесъл,
включително относно вината на подсъдимия Г., по едно от повдигнатите му обвинения (за
ръководство на ОПГ), доколкото е постановил посочената присъда №260009/22.03.2021г. с
която е приключил наказателния процес по НОХД №4163/2018г. пред първата съдебна
инстанция.
По рисковете
Въззивният съд, като обсъди относимата доказателствената информация събрана по
делото, доводите на страните и мотивите на съда в атакуваното Определение на СНС V - ти
състав от 13.08.2021г., прецени, че първостепенният съд правилно е оценил обстоятелството,
че един от рисковете, а именно рискът от извършване на престъпление от подсъдимия Г.
продължава да е с висока степен на интензивност.
Вярно е, че претендирания от защитата смекчаващ резултат от така продължилия
период на неговото задържане, считано от 08.09.2017г., следва да бъде отчетен, но в
конкретния случай същия следва да бъде съпоставен с естеството на доказателствените
факти, продължителния инкриминиран период в който вероятно е бил ръководител на
престъпната група и обществената опасност на личността на подсъдимия, изведена от
продължителността и упоритостта на неговите предходни криминални прояви, от което
съдът следва да установи, дали продължителния срок следва да бъде отчетен като настъпили
промени в обстоятелствата, които да са от естество, което да налага смекчаване на мярката
му за неотклонение. Като не установи противното, настоящия състав се съгласява с
формираните правни изводи на решаващия съд, поради което атакувания съдебен акт следва
да бъде потвърден.
Настоящият състав се съгласява с констатациите на първостепенниятсъд, за
продължаващо наличие на висок риск от извършване на престъпление от подс.Г., като
самостоятелно констатира, че поради високия риск на наговата обществена опасност,
конкретно се формира от информацията съдържаща се в справката му за съдимост и справка
от МП ГД“ИН“ (л.176-л.191 и л.266 част 10). В тях се установява, че първото му наказание
„Лишаване от свобода“ въззивния жалбоподател е изтърпявал ефективно в пенитенциарните
заведения на страната още от 02.05.2006г. В последствие отново е изтъпял ефективно
същото наказание „Лишаване от свобода“ от 08.11.2016г. до 05.09.2017г. наложено с
2
осъдителен съдебен акт от 24.10.2016г. по НОХД №2776/2016г. на СНС, с който е осъден
отново за ръководство на друга организирана престъпна група, действала в периода от
август 2011г. до 07.11.2014г. за извършване на престъпления по чл.214 НК (изнудване),
както и за други вторични престъпления срещу 10 пострадали лица по чл.214 НК, за което
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за период от една година шест месеца. По
настоящото наказателно производство, съдът отчете обстоятелството, че може да се направи
извод за наличие на обосновано подозрение за съпричастност към извършване на
престъпление, което отново е за ръководство на организирана престъпна група (за което е
осъден от първостепенният съд по настоящото наказателно производство), а периода на
вероятното му участие като ръководител на ОПГ от юни 2015г. до 04.05.2017г., е
непосредствено свързан с периода на изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД
№2776/2016г. от друг състав на СНС. В справката за съдимост е описано и друго наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено с Определение на СРС, за
одобряване на споразумение от 01.04.2011г. по НОХД №5815/2009г., с което е осъден за
извършване на престъпления по чл.198 НК (грабеж), при условията на чл.26 НК,
Към настоящия момент, от посочените доказателствени източници се установява, че
подсъдимия не е имал в значителен период от време доходи от трудова или друга законна
дейност, а престъпленията за които е била ангажирана наказателната му отговорност са били
с цел придобиване на доходи чрез извършване на едни от най – тежките престъпления срещу
личността и такива с общоопасен характер. Съдът не може да пренебрегне информацията, че
личността на подсъдимия е с оформено престъпно лидерство, доколкото при участията си в
престъпните сдружения в единия от случаите е бил ръководител, а в настоящото
наказателно производство, вероятно отново е осъществявал участието си като лидер на
престъпното сдружение. По делото са налице източници на информация за наказание от
администрацията на ГД „ИН“ – Заповед №359/11.05.2017г. по чл.101 т.5 от ЗИНС „лишаване
от хранителна пратка“ за срок от 1 месец, за упражнено физическо насилие срещу друг
лишен от свобода и за иззети от затворническата администрация на 20.04.2021г. от
подсъдимия Г. 1бр. електронно устройство – флаш памет „Verbatim“, което същият не е
имал право да държи при себе си, което въззивният съд прецени, като част от негативните
данни за личността и поведението на подсъдимия. В този смисъл следва да бъде очетено, че
независимо от продължителния период на задържането му, към настоящия момент не може
да се приеме, че са налице промяна в обстоятелствата заради която е прилагана српямо него
най- тежката мярка за неотклонение. Наведените от защитата аргументи от семейно
естество, не формират основания да се приема, че констатирания висок риск от извършване
на престъпление, че бъде обезпечен в нужната степен и това да налага на това основание да
бъде смекчена мярката му за неотклонение.
В този смисъл първостепенния съд правилно е приоритизирал обезпечаването, риска
от извършване на престъпление, съблюдавайки целите които са поставени в чл.57 НПК. В
този смисъл като неоснователни следва да бъдат преценени и аргументите изложени от
защитата, че мярка за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение ще изпълни
същите цели. На първо място, поставянето на електронно наблюдение обезпечава
единствено риска от укриване, но не и от извършване на престъпление.
Първостепенният състав е формирал правилен извод относно обстоятелството, че
дори в условията на „домашен арест“, организационните възможности на подсъдимия, като
лице което упорито е проявявало престъпни лидерски качества, за целите на системно
набавяне на доходи от престъпления, включително срещу собствеността на различни лица и
от наркоразпространение, не може да бъде ограничена от възстановяване на комуникацията
с такова естество с неустановен кръг лица, с което да се обезпечи в достатъчна степен риска
от извършване на престъпление, така както изисква нормата на чл.57 НПК. Това би
благоприятствано и от обстоятелството, че защитата и подсъдимия предлагат
местоизпълнение то мярката „Домашен арест“ да бъде на адрес, находящ се в покрайнините
на слабо населено място с.Мусачево, т.е. в ограничени условия за наблюдение и контрол от
3
органите задължени да осъществяват такива функции. Освен това, настоящия състав отчита,
че от представените декларации по делото от С. П. и Ц. П. за техен имот с адрес с.М...
ул.“......№..... и от приложеното копие на нотариален акт, не може да се направи извод, че се
касае за един и същи административен адрес, доколкото в нотариалният акт са посочени
единствено кадастралните номера на поземления имот, но не и административния адрес на
описаните постройки. Липсват данни, за да се приеме, че изобщо така описания жилищен
имот е в състояние, годно за обитаването му.
Съобразно изискванията на закона, посочени в чл.270 ал.1 изр.1 НПК, изменение на
мярката за неотклонение е само правна възможност за приложението на която, съдът е
длъжен да съобрази както доказателствата за наличие на предпоставките по чл.63 НПК, така
и за наличие на настъпили нови обстоятелства, които налагат промяна на изпълняваната
мярка за процесуална принуда. Срока на задържане и неговата продължителност, не
противоречие на приетите стандарти за преценка на неговата основателност („разумност“).
В Решение № 263/16.06.2014г. на ІІІ НО ВКС е посочено, че сложността на делото се
определя от няколко фактора: от естеството на фактите, които са предмет на доказване; от
сложността на правните проблеми и от сложността на процедурата. В конкретния случай,
обема на доказателствена информация изисква продължителност за изготвянето на
мотивите, като и в този срок следва да бъде обезпечен в съответствие с изискванията на
закона риска от извършване на престъпление по смисъла на чл.57 НПК, при отчитане и
съпоставката му с всички твърдяни от защитата обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.3
НПК налични в настоящия процесуален момент, което е отчетено от съдебния състав в
атакуваното определение.
След съпоставяне на целите на мерките за неотклонение по смисъла на чл.56 ал.3 и
чл.57 НПК и относимата доказателствена информация за актуална степен на висок риск, в
случая от извършване на престъпление от подс.Г., настоящия въззивен състав при АСНС
намери, че атакуваното определение на първостепенният съд е изцяло правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270
ал.4 и чл.345 НПК, IV въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС V - ти състав от 13.08.2021г. по НОХД
№4163/18г., с коeто e оставена без уважение молбата на подсъдимия С.Г. за изменение на
прилаганата спрямо него мярка за неотклонение „Задъръжане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4