№ 2199
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110212795 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „********* ЕООД с
ЕИК ********** срещу наказателно постановление № 653536/24.08.2022 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като се сочи, че от
учредяването си през 2014 г. дружеството не е осъществявало дейност.
Според жалбоподателя след 2019 дейността му е следвало да бъде
„замразена” административно, поради изтичане на 5 годишна давност.
Посочва, че вече е депозирано заявление Г3, като към дружеството не е било
отправяно предупреждение, че същото ще бъде санкционирано по
административен ред.
В съдебно заседание жалбоподателят „********* ЕООД редовно
призован се представлява от управителя си В.С., който застъпва тезата, че
дружеството е следвало да има някаква дейност, за да му бъде наложена
имуществена санкция. Счита, че наложената имуществена санкция следва да
бъде отменена тъй като е несправедлива и аморална.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – София се представлява от юрк. А,
1
надлежно упълномощена, която пледира за потвърждаване на атакуваното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С писмо от 23.02.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията до ТД на НАП бил изпратен списък с търговци, които не са
подали в срок до 30.09.2021 г. за обявяване в Търговски регистър при
Агенция по вписванията годишен финансов отчет за дейността за 2020 г., в
който списък било включено и дружеството- жалбоподател
„*******************” ЕООД. По повод постъпилите данни свидетелят Т.
М. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП – офис „Изток” изпратила
покана до представляващия „*******************” ЕООД за изпращане на
представител за съставяне на АУАН. На 12.05.2022 г. се явил управителят на
дружеството и свидетелката М. извършила проверка в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, при която установила, че дружеството -
жалбоподател „*******************” ЕООД не е подало заявление за
вписване и не е представило за обявяване годишен финансов отчет за
дейността си за 2020 г. не само в срок до 30.09.2021 г., но и към датата на
съставяне на АУАН. Дружеството не било подало годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО, нито декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 от ЗСч. За
констатираното нарушение свидетелката М. съставила срещу
„*******************” ЕООД и в присъствие на неговия управител акт за
установяване на административно нарушение № F653536/12.05.2022 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал, като на същата дата подал и писмени възражения.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 24.08.2022 г. заместник - директорът на ТД на НАП
– София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева за
установеното нарушение. Препис от НП бил връчен на управителя на
дружеството на 16.09.2022 г., а на 29.09.2022 г. била депозирана и жалба
срещу него. На 23.09.2022 г. в ТРРЮЛНЦ при АВ било подадено заявление за
обявяване на декларация по чл. 38, ал.9 т.2 от Закона за счетоводството, а
именно, че „*******************” ЕООД не е извършвало дейност през 2020
г. и 2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Т. М. М., справки от Търговски регистър при
Агенция по вписванията по партидата на „*******************” ЕООД за
обявени актове, актуално състояние на „*******************” ЕООД към
12.05.2022 и към 19.10.2022 г., Протокол от учредителното събрание на
„*******************” ЕООД, учредителен акт на „*******************”
ЕООД, покана за явяване за съставяне на АУАН, заявление Г3 и декларации
по чл. 38, ал. 9 т.2 от ЗСч за 2020 г. и 2021 г., справка за подадени декларации
по чл. 92 от ЗКПО, писмо от изпълнителния директор на Агенция по
вписванията до НАП, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, писмо до министъра на културата, заповед № ЗМФ-
2
644/28.08.2020 г. на министъра на финансите.
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, същата не е и
спорна между страните. Самият жалбоподател не оспорва твърдението на
АНО, че не е подал за обявяване в ТР при АВ годишен финансов отчет за
дейността си за 2020 г. в законоустановения срок до 30.09.2021 г., а акцентира
върху обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност.
При установяване на релевантната фактология съдът се довери на
заявеното от свидетеля Т. М. М., тъй като същата е лично е извършила
проверка на в ТР при Агенция по вписванията и лично е констатирала, че и
към 12.05.2022 г. /почти 8 месеца след изтичане на законовия срок/
дружеството-жалбоподател не е подало заявление за вписване и не е
представило за обявяване на годишен финансов отчет за дейността си за 2020
г. В подкрепа на показанията на свидетеля са и представените по делото
справки от ТР при АВ по партидата на жалбоподателя относно обявени
актове, видно от които както в законоустановения срок – 30.09.2021 г., така и
към датата на съставяне на АУАН /12.05.2022г./ не е налице не е налице
заявен за вписване годишен финансов отчет за дейността на дружеството за
2020 г. От представеното заявление за обявяване на декларацията по чл. 38,
ал. 9 т.2 от ЗСч, а именно, че дружеството не осъществява дейност е била
подадена няколко дни след връчване на НП.
Съдът кредитира и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства като обективни и достоверни, от които се извлече
информация относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказаващия орган, така и относно обстоятелството, че
дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 от Закона за
счетоводството актовете за установяване на административни нарушения се
съставят от органите на Националната агенция за приходите или на
Агенцията за държавна финансова инспекция, видно от което
актосъставителят Т. М. в качеството си на инспектор по приходите е била
компетентна да състави процесния АУАН. От т. 2, б. „а“ на заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020 г. на министъра на финансите е видно, че последният е
делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 74 от ЗСч и на заместник - директора на ТД на НАП –
София, който е издал и обжалваното НП.
3
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от
ЗАНН. Самото писмо на изпълнителния директор на Агенция по вписванията
до изпълнителния директор на НАП е датирано 23.02.2022 г., а АУАН е
съставен на 12.05.2022 г., преди изтичане на тримесечният срок по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено месец и половина по-
късно, очевидно при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът
намира, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от
закона реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна на фактическото описание правна квалификация.
Според разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството
предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва: т. 1 всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30
септември на следващата година.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
дружеството – жалбоподател в качеството си на търговец по смисъла на ТЗ е
адресат на задължението по чл. 38, ал. 1 т. 1 от ЗСч, но до 30.09.2021 г. не е
заявило за вписване и не е представило за обявяване в търговския регистър
годишния финансов отчет за дейността си през 2020 г. и от обективна страна
е осъществило състава на вмененото му административно нарушение. Следва
да се отбележи, че до 30.06.2021 г. дружеството не е подало декларация по чл.
38, ал. 9 т. 2 от ЗСч, с която да декларира, че не извършва дейност, респ.
същото не е адресат на задължението по чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч. Нарушението
е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, поради което въпросът за вината като част субективната страна
на деянието не следва да се обсъжда.
Основните доводи на жалбоподателя са съсредоточени в
обстоятелството, че дружеството не е извършвало дейност и при това
положение не би следвало да бъде санкционирано. До изменението на
разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството с ДВ, бр. 92 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г. независимо от обстоятелството, дали дружеството
извършва дейност или не същото следваше да съобразява разпоредбите на чл.
38, ал.1-8 или отнесено към процесния случай да подава за обявяване в ТР
ГФО за дейността. С цитираното изменение посочените в чл. 38, ал.1 -8
задължения отпадат за предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период. Обстоятелството обаче, че предприятието не осъществява
дейност следва да бъде декларирано в първия отчетен период чрез нарочна
декларация, подадена за обявяване в срок до 30.06. При преценката дали е
извършено нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч установяването дали едно
дружество осъществява дейност не е вменено като задължение на органите по
приходите, а напротив, лицето, което твърди, че има основание за
изключване от кръга адресати на разпоредбите на чл. 38, ал.1-8 от ЗСч следва
да предприеме действия и да уведоми /чрез декларацията по чл. 38, ал.9 т.2 от
ЗСч/ за съществуването му тоест ако дружеството твърди, че не е извършвало
дейност самото то следва да заяви това обстоятелството, а не органите по
4
приходите да го изследват служебно. Дали жалбоподателят е бил наясно
какво следва да направи при неосъществяване на дейност от страна на
дружеството е ирелевантно, тъй като се касае за незнание на закона, което не
е извинително. Законът не поставя изискване преди санкциониране на
дружество за неизпълнение на задължение към държавата то да бъде
предупредено, поради което този довод на жалбоподателя е неоснователен.
Съдът намира, че процесното нарушение на представлява маловажен
случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Следва да се
държи сметка, че не само в законоустановения срок /до 30.09.2021 г./, но и
към датата на съставяне на АУАН – 12.05.2022 г. и към датата на издаване на
НП – 28.08.2022 г. годишен финансов отчет за дейността на дружеството-
жалбоподател не е бил обявен, а декларацията по чл. 38, ал.9 т.2 от Закона за
счетоводството е подадена за обявяване на 23.09.2022 г. след получаване на
НП. Предвид изложеното, въпреки че се касае за формално нарушение и от
него не са произтекли вредни последици съдът счита, че не са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неизпълнението на задължението по чл. 38 от ЗСч се санкционира от
нормата на чл. 74 от ЗСч, според ал.1 на която „който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв.”. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация за 2020 г.
и не е декларирало приходи от продажби /доколкото същото не е
осъществявало дейност, видно от подадената впоследствие декларация/, то
правилно размерът на имуществената санкция е в минималния размер от 200
лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Извършването на нарушението се
явява безспорно доказано, а наложената имуществена санкция е в минимален
размер, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
въззиваемата страна, като предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.9 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 653536/24.08.2022 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството-
5
жалбоподател „********* ЕООД с ЕИК ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „********* ЕООД с
ЕИК ********** да заплати на ТД на НАП-София сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6