РЕШЕНИЕ
№ 6361
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100513313 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 14687 от 04.09.2023 г., постановено от СРС, ГО, 45 състав
по гр.д.№ 48965 по описа за 2022 г. се: ОСЪЖДА Е. К.М. ДА ЗАПЛАТИ на С.
А. А., сумата от 4 000 лв. /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в накърняване
на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, емоционален
дискомфорт, душевни болки и страдания, в резултат на подаден до Главния
прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК- Благоевград и община Симитли
сигнал на 19.04.2022 г., в който се съдържа разгласяване на неверни позорящи
твърдения по негов адрес и обвинение в престъпление, което не е извършил
/унищожаване и повреждане на чужда собственост/, както и вследствие на
общия негативен контекст, в който твърденията и обвиненията са направени,
включително внушавайки корупционна дейност, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта - 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на
1
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 6000, 00 лева, разликата
над уважената сума от 4000, 00 лева до размера на пълно предявената от 10
000 лева.
Подадена е въззивна жалба от ответницата пред СРС – Е. К. М..
Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца е
била приета за основателна и като такава- уважена.
Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати от СРС
процесуални нарушения, включително произнасяне по нередовна искова
молба, неправилно разпределена доказателствена тежест, както и във връзка
със събирането и обсъждането на доказателствата по делото. Това било така,
защото исковата молба съдържала обидни изрази, което било в противоречие с
чл.100 а, ал.1 ГПК. В исковата молба не били индивидуализирани вредите,
които ищецът търпи. СРС не се бил произнесъл по въпроса дали извършеното
от ищеца преустройство е законно. СРС не се бил произнесъл относно
законността на разрешението за строеж, което било нарушение на чл.17, ал.2
ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол. В тежест на ответницата не
било указано, че следва да докаже верността на изнесеното в сигнала. Освен
това решението било постановено при нарушение на материалния закон. СРС
неправилно бил приложил критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост.
Същевременно се сочи, че не било налице противоправно поведение на
ответницата. Действително, тя била подала въпросния сигнал на 13.04.2022 г.,
но извода на СРС, че този сигнал съдържа клеветнически твърдения не бил
правилен. Не било налице и злоупотреба с право. А още по-малко, че в сигнала
се съдържат твърдения за извършено престъпление. Сочи, че фактите
изложени в сигнала се потвърждават. По делото не било спорно, че е налице
изрязване на стрехата на собствената на ответницата, къща. Ако съдът се бил
съмнявал, то следвало да назначи съдебно-техническа експертиза. Установило
се и, че са налице отворени прозорци на калканната стена на двете сгради.
Това се потвърждавало и от писмото от 28.01.2022 г. от арх. Д.З.. По делото не
било спорно, а и се признавало от ищеца, че последния е изградил
елекрическо трасе, преминаващо през имота на ответницата. Това трасе в хода
на административните процедури било премахнато. Безспорно по делото
било, че ищеца е син на кмета на община Симитли- А. А.. От тук следвал
извода, че всички изложено в сигнала било вярно.Затова и Прокуратурата била
2
отказала да образува досъдебно производство с постановление от 23.06.2022 г.
по пр.пр. № 2826 по описа за 2022 г. по описа на РП-Благоевград; липсвали
данни за извършено престъпление по чл.286, ал.1 НК. Следователно липсвала
противоправност. В този смисъл била и съдебната практика. Като спорно
можело да се окачестви единствено твърдението, че извършеното от ищеца
пристрояване е незаконен строеж. Това, обаче не било твърдение за факт, а
твърдение за правно качество. Това твърдение дори да било вярно, не
представлявало клеветническо такова. Това било становище по правото. Това
твърдение било относно вещ, а не относно личността на ищеца. Сградата или
строежът не можели да търпят неимуществени вреди, защото не били
правосубектни. Не можело да се приеме, че ищеца търпи много тежко тази
квалификация на строежа; причината за това се намира от въззивницата за
странна. Налице били обстоятелства, които били дали причина на ответницата
да счита, че строежа е незаконен. Това изключвало умисъла за увреждане. В
случая не било налице злоупотреба с право от страна на ответницата, тъй като
тя не била знаела предварително истинността на твърдените от нея,
обстоятелства. Същата не била целяла да увреди ищеца. Дори да се приемело,
че част от изнесените факти са неверни, то това не доказвало знание от страна
на ответницата; липсвало и намерение за увреждане. Сочи, че била подала
сигнала до компетентните държавни институции, за да потърси защита. От
съдържанието на сигнала било видно, че същият не бил насочен срещу
личността на ищеца, а изразявал недоволство и възмущение на ответницата от
липсата на адекватна реакция на компетентните държавни органи по
предходни подадени от нея сигнали във връзка с преустройството на имота на
ищеца. В сигнала се изразявало несъгласие от страна на ответницата с
издадената срещу нея заповед по чл.195 ЗУТ. В друга част от сигнала
ответницата изразявала мотиви относно това, че строежа на ищеца е
незаконен. Посочено било, че тя не била дала съгласие за издаване на
удостоверение за търпимост на строежа. Посочено било, че параметрите на
строежа, за които тя била дала съгласие били надвишени. Тези аргументи били
изложени повторно, тъй като предишните не били разгледни от общината и
РДНСК. Тези обстоятелства и факта, че ищеца е син на кмета на община
Симитли били създали у ответницата горчивото усещане за тенденциозност и
злоупотреба с правомощие от страна на кмета, което тя била изразила в
процесния сигнал. Съществено било, че това усещане било аргументирано с
3
конкретни твърдения по фактите и по правото. Сочи, че от разпита на
свидетелите се потвърждавало, че при подаване на сигнала ответницата била
вярвала в истинността на изложеното от нея. Тези свидетели сочели, че и
други лица били убедени, че извършеното от ищеца строителство е незаконно
и я били посъветвали да подаде жалби и сигнали, а именно: свидетелят М.. От
показанията на този свидетел, както и на свидетеля Х., се установявало, че
убежденията на М. за незаконност на строежа били не само на база на нейни
познания и опит, но и въз основа на становища и съвети на други лица с
технически познания. Това, обаче, не било коментирано от СРС. Сочи, че
сигналът от 13.04.2022 г. бил с различно съдържание от предходните такива,
подадени от ответницата. Затова неясно защо СРС приемал, че сигнала е
подаден с цел, различна от възражение срещу заповедта по чл.195 ЗУТ.
Твърди, че се била запознала с разрешението за строеж № 21 от 18.08.2016 г.
на Главния архитект на община –Симитли едва в хода на настоящето дело.
Затова ответницата имала основание да се съмнява, че такова разрешение за
строеж съществува. Съмнението й било подклаждано от съдържанието на
писмото от 25.08.2016 г. на РДНСК Югозападен район, където било посочено,
че инвистиционни проекти не били одобрени и не било издадено разрешение
за строеж. Това бил официален документ и затова ответницата не можела да
се съмнява в достоверността на изнесеното в него. Ответницата била имала
стремеж да установи обективната истина. Твърди се, че до настоящия момент
разрешението за строеж не й било връчено надлежно. Това й давало основание
да твърде, че е незаконосъобразно. За нея в качеството й на заинтересована
страна не бил изтекъл срокът за обжалване. Следвало да се вземе предвид, че
ответницата е служител на ДНСК. Затова и имала самочувствието, че знае
кога един строеж е незаконен, което също обяснявало критичното й
отношение към отразеното в отговорите по нейните сигнли.
Действително,част от използваните в сигнала изразни средства били
непремерени и били направени в изблик на емоция, но това било абсолютно
нормално с оглед реакцията на институциите и основно на община симитли.
Абсурдно било да се твърди, че сигнала е единствено с цел да навреди и
злепостави ищеца. Приложим в случай бил принципа по чл.108, ал.2 АПК.
Този принцип бил игнориран от СРС. В случая ответницата била упражнила
свое конституционно гарантирано право. Счита, че не била длъжна, както СРС
погрешно бил приел, да използва гражданскоправен ред за защита на правото
4
си на собственост. Такова ограничение не се съдържало в закона. Защитата по
чл.109 ЗС и административните задължения на компетентните органи на
публичната власт по отстраняване на незаконното строителство били правни
възможности. Отстраняването на незаконното строителство било публична
дейност и в обществен интерес. Затова всяко лице можело да сигнализира
компетентните органи за извършено такова незаконно строителство.
Недопустимо било в правова държава подателят на сигнал, който бил
използвал този способ, да бъде укоряван поради упражненото от него
конституционно прокламирано право. Твърди се, че утвърдената със заповед
№ 341/2016 г. разработка на РУП, вкл. три имота, два от които на страните по
спора, не била процедирана, но била допусната. Счита, че в условията на
такава разработка следвало да се спрат всякакви действия в имотите, за които
се отнася тази заповед. Това означавало, че не бил налице действащ ПУП, за
да може да се издаде виза за проектиране и последващо разрешение за строеж.
Такива ПУП и РУП се обявявали на всички съседи. Затова било правилно
възражението, че разрешението за строеж не е връчено но ответницата, защото
не била налице влязла в сила разработка на действащ устройствен план, а
оттук не било налице основание за издаване на виза и разрешение за строеж
дори и сградата да била застроена с параметрите на застрояваната зона. Това
сочело, че вероятно застрояването е незаконно. Следвало да се вземе предвид,
че се касае до сгради на калкан. Счита, че с подадения от нея сигнал не е
извършено престъпление и не било внушена „корупционна дейност“.
Неправилно СРС бил достигнал до извода, че в сигнала се съдържа твърдение,
че ищеца е злоупотребил със служебно положение. Твърди се, че цитираните
изявления не касаят ищеца, а баща му А. А. в качеството му на кмет на
община Симитли. Изобщо, сигналът бил насочен не срещу ищеца, а срещу
неговия баща - А. А.. Личността на ищеца се споменавала единствено като
собственик на съседния на ответницата, имот, както и във връзка с изразеното
съмнение, че родствената му връзка с А. А. създава пристрастност у
последния и усещане за тендециозно отношение. От това следвал извода, че
срещу ищеца липсва клеветническо твърдение. Затова претенция за обезвреда
можело да има само лицето, за което се отнасят твърденията, а именно: А. А..
Освен това никъде в сигнала не се твърдяло, че С. А. е извършил
престъпление унищожение/повреждане на чужда вещ, а се твърдяло, че
кметът на община Симитли, т.е. бащата на ищеца предприема действия, които
5
целят унищожаване на собствеността на ответницата. В сигнала изобщо не се
съдържала думата „корупция“ поради което неясно защо СРС бил приел, че
ответницата внушава „корупционна дейност“. Ако такова внушение било
направено, то това било по адрес на бащана на ищеца. Счита, че не била
извършила разгласяване на позорни обстоятелства. Съдържанието на сигнала
било разгласено само до компетентните институции, т.е. не било станало
достояние на трети лица. Освен това в исковата молба не се съдържало
твърдение за разгласяване на трети лица. В този смисъл СРС бил игнорирал
съдебната практика по този въпрос. Продължава да излага доводи за
незаконност на извършеното пристрояване. Строежът бил незаконнен
независимо, че върху разрешението за строеж било отбелязано, че то е влязло
в сила. Досежно незаконността на строежа поддържа молбата си, в която на 46
страници развива доводите си защо намира строежа за незаконен. Относно
търпените от ищеца неимуществени вреди намира изводите на СРС за
неправилни, тъй като съдът се бил позовал на показанията на само един,
разпитан на страната на ищец, свидетел. Следвало да се вземе предвид, че
показанията на този свидетел били разколебани от проведеното от
ответницата насрещно доказване и по-конкретно снимков материал от
социалните мрежи, който доказвал, че по времето, през което се твърдяло
ищеца да е страдал, че същият бил участвал заедно с баща си в редица
мероприятия с тържествен характер. През този период ищецът бил провел и
активна предизборна кампания, която била успешно завършила. Ищецът бил
спечелил изборите с преференции няколко пъти. Това поставяло под съмнение
твърдението, че било засегнато доброто име на А. в обществото. Липсвали
данни или индиция т.нар от ищеца „клеветнически твърдения“ да са повлияли
на неговите избиратели след като бил спечелил изборите с такъв голям брой
преференции. Това водело до извода, че тези твърдения не са разпространени
и не са станали достояние на трети лица. Затова намира за неправилен извода
на СРС, че ищеца е търпял претендираните от него неимуществени вреди. Не
била налице и причинно-следствена връзка между поведението на
ответницата и претърпените от ищеца, вреди, дори хипотетично да се
допуснело, че такива вреди са търпени. Това било така, защото ответницата не
била изпращала сигнала на трети лица, нито го била довела до знанието на С.
А.. От съдържанието на исковата молба /с.5/ се установявало, че
съдържанието на сигнала е доведено до знанието на ищеца на 19.04.2022 г. от
6
неговия баща. Това означавало, че причинната връзка се корени в поведението
на неговия баща, а не на ответницата. По този начин А. А. бил нарушил чл.107
и следв. АПК. Така вероятно съдържанието на сигнала било станало
достояние на други хора. Излагат се доводи и във връзка с определения от
съда размер на обезщетението. СРС бил пропуснал да отчете, че ищеца е
публична личност. Не било взето предвид, че в случая не били засегнати
съществено нито кариерата, нито личния живот, нито ежедневието на ищеца.
Показанията на единствения, разпитан на страната на ищеца, свидетел били
абстрактни. Свидетелят сочел, че хората говорели зад гърба на ищеца, но не
били уточнени кои хора, кога и какво точно са говорели и откъде свидетелят е
разбрал за разговорите. Липсвали конкретни примери как свидетелят е
формирал впечатленията си. Не било отчетено и проведеното от ответницата
насрещно доказване. Освен това твърденията в сигнала не се отличавали с
голяма степен на позорност и в голямата си част не визирали ищеца, а баща
му. Твърденията не били изразени публично, факт, който не бил отчетен от
страна на СРС. Следвало да бъде отчетен като по-малка степен на
съпричиняване към крайния резултат. Намира присъденият размер от 4 000 лв.
за несправедлив.
Иска се от настоящата инстанция да остави без движение исковата
молба и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите по нея , както и за
възможността да ползва правна помощ, като му се укажат последиците от
неотстраняването им, или да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и да постанови друго с което претенциите на ищеца да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС - С. А.
А., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивницата процесуални нарушения при събиране и обсъждане
на доказателствата. Исковата молба била редовна и не била налице хипотезата
на чл.100 а ГПК. Относно поведението на ответницата се позовава на това, че
същата е лице с висше строително образование, както и работи в системата на
ДНСК на експертна длъжност. С оглед на това ответницата била наясно с
правните възможности да атакува разрешението за строеж. В случая тя не
била сезирала съда по предвидения в ЗУТ, ред. Сочи, че поведението й било
оценено в становището на прокурора от ВАП от 09.10.2023 г. Следвало да се
7
вземе предвид и, че от страна на ответницата били подавани сигнали в
продължение на 6 години. Това поведение ищецът не може да си обясни като
нормално. След като вече имало произнасяне от компетентните институции, а
сигналите от страна на ответницата продължавали, то единствения извод бил,
че целта на тези сигнали е уронване доброто име на ищеца. Сочи, че в
исковато молба подробно и аргуменитарано било какви са търпените от ищеца
неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания; описано
било и емоционалното състояние на ищеца, което било потвърдено от
събраните по делото доказателства Счита, че не е допуснато от страна на съда
нарушение на чл.17, ал.2 ГПК. Сочи, че преписката била окончателно
приключила с резолюция на прокурор от ВАП. Затова бил недопустим косвен
съдебен контрол. Актовете на държавните органи се били стабилизирали.
Сочи, че никакво изрязване на стрехата на ответницата не било имало и
ищецът никога не бил приемал такъв факт за безспорен, нито съдът го бил
обявявал за такъв. Компетентните органи не били установили такова
увреждане в издадените от тях, актове. Единственият верен факт бил за
неправилно прекаран ел.захранващ кабел, който своевременно бил отстранен
по установения ред. Постановлението на РП –Благоевград на което
въззивницата се позовавала, било постановено по искане на ищеца. Счита, че
що се касае до граждански деликт, нямало никакви пречки клевета да се
реализира и без набедяване в престъпление. Счита, че са налице всички
кумулативно дадени предпоставки на чл.45 ЗЗД за уважаване на претенцията
му. Сочи, че в хипотезата на чл.45 ЗЗД вината се презумира. В случая
презумпцията за вина не била оборена. Като се имало предвид образованието
на ответницата, професионалния й опит и длъжността, която същата заемала в
ДНСК, то нямало как тя да не знае и разбира, че оплакванията й са изначално
правно фактологично несъстоятелни. Затова следвало да се приеме, че
ответницата е действала виновно като съзнателно е подавала неверни,
пресилени и преиначени сигнали, включително позорящ такъв като
процесния. Следвало да се вземе предвид и, че процесния сигнал е подаден
след като след дългогодишни проверки се е установило, че липсват допуснати
нарушения от страна на ищеца, както и, че бил налице краен акт по реда на
надзора за законност. Следвало да се вземе предвид и, че по делото липсвали
данни ответницата да не е могла да разбира действията си и да ръководи
постъпките си. Счита, че процесния сигнал съдържа остри клеветнически
8
твърдения по адрес на ищеца, както и го обвинявала в неизвършени от него,
престъпления. Счита, че това не може да бъде оправдано от гледна точка на
морала и правото. Счита, че подаването на сигнала /процесния/ след
приключването на всички проверки, не оправдава довода й, че чрез подаване
на сигнала търси правата си по законоустановения ред. Сочи, че не оспорва
правото на въззивницата/ответник да подава сигнали. Оспорвало се, обче,
правото да подава неверни сигнали и съзнателно да се оспорва резултата от
проверките на компетентните органи. Сочи, че сигналите били „гарнирани“ с
клеветнически твърдения. Следвало да се вземе предвид становището на
прокурорът от ВАП, който с резолюция от 16.12.2022 г. приемал, че
поведението на ответницата било породено от избягването на разноски от
водене на съдебни дела. Счита, че добросъвестността на ответницата била
констатирана с това становище на ВАП. В това становище било посочено, че
се касае до частен въпрос, разрешаването на който е извън правомощието на
прокуратурата, т.е. прокурорът от ВАП не виждал ползи от поведението на
ответницата. Следвало да се вземе предвид и поведението на ответницата в
хода на съдебното производство, като на 04.04.2023 г. ответницата в о.с.з.
признала, че е прекалила, но същевременно изразила съжаление, че не е
потърсила своевременно адвокат. Следвало да се вземат предвид и
обясненията на ответницата по реда на чл.176 ГПК, където тя сочела, че не
била запозната с крайните актове от проверките на компетентните органи, а
същевременно ги била обжалвала. Следвало да се вземе предвид и, че в
отговора по исковата молба ответницата използвала циничен и неуважителен
език и то не само към ищеца. Счита, че поведението на ответницата е проява
на особено дълбок цинизъм. Следвало да се отчете и факта, че в процедурата
по снабдяване с удостоверение за търпимост на собствения й имот,
ответницата била декларирала, че същият е двойно по-голям, което било
съставомерно по НК. Следвало да се вземе предвид, че по нова жалба на
ответницата била образувана нова процедура, която приключила на 14.12.2022
г. с резултат от проверката, извършена от РДНСК-Софийска област, за да е
налице пълна обективност. В писмото, съставено като резултат от тази
проверка било констатирано, че сградата на ответницата е незаконна и още
през 1990 г. била предвидена за премахване. Сочи се, че към 1990 г. бащата на
ищеца не бил кмет и още не предполагал, че ще бъде. Наред с това, че вместо
с площ от 43,2 кв.м. ответницата била декларирала къщата с площ от 80,2
9
кв.м., било налице и незаконно пристрояване, което не било отразено по
никакви скици. От страна на кмета на Симитли, баща на ищеца не били
предприети никакви действия по премахването на незаконното строителство
поради което инсинуациите на ответницата в обратния смисъл били
неоснователни и недоказани. Твърденията на ответницата за незаконност на
имота на ищеца били недоказани и опровергани. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 25.09.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 05.10.2023 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявеният иск по чл.45 ЗЗД е
бил уважен в частта, в която решението се обжалва.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решени е постановено във валиден процес:
С нарочно определение, четено в закрито заседание на 20.12.2023 г.
въззивната инстанция счете, че не са налице предпоставките на чл.127 ГПК за
оставяне на исковата молба без движение- видно от обстоятелствената част на
исковата молба, от страна на ищеца се сочи, че ответницата в продължение на
6 години подава жалби и сигнали до различни институции, които жалби и
сигнали били персонално насочени срещу ищеца и неговия баща с твърдения
за реализирано незаконно строителство, нарушаване на строителни норми,
разрушителни действия по отношение на имота на ответницата, злоупотреба
със служебно положение и др. В тези жалби и сигнали от страна на
ответницата се релевирали нарушения, за които се твърдяло, че са в резултат
на поведението на бащата на ищеца – кмета на община Симитли, твърдяло се,
че бащата на ищеца прикрива и толерира нарушения на закона в контекста на
негов личен и на сина му интерес, твърдяло се „злоупотреба с власт и
служебно положение“. Ищецът знаел за така подадените жалби и сигнали, но
решил да изчака отговорите на компетентните органи до които те били
10
отправени, тъй като уважил правото на ответницата да подава сигнали и
жалби. В резултат на тези проверки се установило, че не са допуснати
сочените от ответницата нарушения, с изключение на неправилно разположен
ел.захранващ кабел, който впоследствие бил преместен. Независимо от
резултата от тези проверки, ответницата продължила да твърди, че е налице
злоупотреба с власт и служебно положение, вследствие на което била
възложена проверка от ВАП. Проверката по разпореждането на ВАП била
извършена от РДНСК-Благоевград, а не от община Симитли с оглед избягване
на конфликт на интереси. Твърди се, че проверките по сигнали на ответницата
продължили 6 години като окончателно приключили в началото на 2022 г.,
когато бил постановен краен акт на ОП-Благоевград –резолюция от 25.02.2022
г. Със последната било прието, че сочените от ответницата нарушения не са
били допуснати. Посочено било ,че влезлите в сила разрешения за строеж като
стабилизирани не подлежат на отмяна, вкл. по извънредните способи.
Отделно от това било прието, че издаденото в полза на ищеца разрешение за
строеж не е нищожно. Независимо от така приключилите проверки, на
13.04.2022 г. от страна на ответницата бил подаден нов сигнал, рег.№ 1518-05-
366, адресиран до Главния прокурор, омбудсмана, ДНСК, РДНС-Благоевград
и община Симитли, с който сигнал ответницата демонстрирала отказ да се
съобрази с резултатите от така извършените от компетентните органи,
проверки. С този нов сигнал ответницата заявявала неверни позорящи ищеца,
твърдения, които директно уронвали репутацията на ищеца или твърденията
го поставяли в негативен контекст. Твърдяло се, че ищецът се бил възползувал
от позицията на баща си като кмет на общината, който злоупотребявал със
служебно положение, т.е. релевирала се корупционна дейност като се
инсинуирало, че ищеца се е възползвал от това, че баща му е кмет на
общината. Едва ли не ищецът и баща му участват в престъпен заговор с цел да
увредят имота на ответницата. Според ищеца било установено по безспорен
начин, че процесните изрази са пряко и непосредствено насочени към ищеца,
тъй като в процесния сигнал многократно се споменаало името на ищеца,
факта, че той е собственик на имота УПИ IX-207, кв.39, както и се
споменавала родствената му връзка с кмета на община-Симитли. Така
подадения сигнал бил регистриран и препратен като по този начин
изложеното в него било станало достояние на служителите на съответните
институции. Счита, че се касае до публична клевета, тъй като отразеното в
11
сигнала било станало достояние на повече от две лица. Отразеното в сигнала
било станало достояние на кмета на община Симитли и служителите там.
Самият ищец се запознал със сигнала още на 19.04.2022 г. Сочи, че чрез
подаването на сигнала било засегнато тежко доброто му име в обществото,
унищожена била репутацията му пред редица държавни органи, както и пред
служители на община Симитли, която бащата ръководел. Твърди да е
пострадал авторитета му пред всички, които са научили съдържанието на
процесния сигнал, както и пред гражданите на Симитли, тъй като за случая
бързо се разчуло. Вредите били претърпени под формата на душевни болки и
страдания. Сочи, че в качеството си на човек с високо обществено положение,
с обществена и политическа дейност, ищецът се стремял към обществена
подкрепа от гражданите, която подкрепа лесно можела да се срине от подобен
род несъстоятелни сигнали. Ищецът бил поставен в неловката и крайно
неприятна ситуация да дава обяснения за несъществуващи събития и
действия, които не се били случвали и не бил извършвал. Отразеното в
сигнала се коментирало от целия град Симитли. На ищеца се било наложило
да изразходва изключително много време и психична енергия да коментира с
трети лица невинността си. Почувствал се недобре психически. В
продължение на дълги дни бил неработостпособен и бил изоставил личните си
и обществени дела, за да преодолее създалото се у него емоционално
напрежение, както и за да не бъде преследван от хората с неудобни въпроси.
Всичко това го карало да изпитва крайно негативни емоции гняв и
възмущение. Почувствал се без вина злепоставен и унизен в семейството, пред
близките и приятели, както и сред обикновените граждани на Симитли, тъй
като отразеното в сигнала се разчула в града и региона. Ищецът почувствал, че
е застрашена обществената му и политическа кариера. Всичко това довело до
дълбок стрес, от който той не могъл да излезе в продължение на няколко
седмици. Сочи, че негативни психични и емоционални последици изпитва и
към датата на подаване на исковата молба. Счита, че ответницата му нанася
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Видно от петитума
на исковата молба, претендира се обезщетение за това, че ответницата е
разгласила неверни позорящи твърдения по негов адрес и го е обвинила в
престъпление, което не е извършил – унищожаване и повреждане на чужда
собственост, като вредите били търпени и от общия негативен контекст, в
който твърденията и обвиненията били направени, вкл. от инсинуациите, че за
12
да реализира приписаното му неправомерно поведение, ищецът се бил
възползвал от протекциите на баща си в качеството на кмет на община
Симитли, т.е. релевирало се и корупционна дейност, с която се свързвал
процесния сигнал. Обезщетението е претендирано в размер от 10 000 лв.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за да
бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически, следва
да бъде констатирано, че същите са лъжливи /неистински/, както и че имат
обективен позорящ характер по отношение личността, към която са
адресирани. Позорящи били тези факти, които обективно накърняват доброто
име на пострадалия в обществото и били укорими от гледна точка на
господстващия морал. Клеветата можела да бъде осъществена не само чрез
пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за
съответно лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства се
излагат като слух и съмнение /Решение 51/1980 г. по н.д. 26/1980 г., ВС, II
НО/. Фактическите твърдения, за които се твърдяло, че са клевета, подлежали
на проверка за вярност, като доказателствената тежест била на ответника.
Вината на ответника се предполагала на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а
оборването на презумпцията било в тежест на ответника при условията на
пълно обратно доказване.
Ответницата възразявала, че правото й на сигнали е законно нейно
право, доколкото с извършеното в УПИ IX-207 строителство била нарушена
правната й и имуществена сфера, като собственик на къща в УПИ IX-206.
Твърденията за противоправност на поведението на ответника,
изразяващо се в подаване на сигнали до различни държавни институции, както
и този с вх. № БД-1518-05366/13.04.2022 г. следвало да се разгледа в две
посоки: мотивите за подаването на сигналите и тяхното съдържание.
Конституционно прокламирано право на гражданите било правото им
да подават сигнали до органите на държавната и местните власти /чл. 45 от
Конституцията/. С това право обаче не можело да се злоупотребява /арг. от чл.
57, ал. 2 от Конституцията/. Злоупотребата с право бил институт на всички
клонове на правото и при установяване на такава съдът и другите държавни
органи не следвало да дават защита на титуляра на правото /арг. от чл. 8, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД/. Следователно злоупотребата с право, сама по себе си,
13
представлявала противоправно поведение, което можело да доведе до
деликтна отговорност. Подаването на сигнал с намерение да се увреди едно
лице било противоправно поведение, което можело да доведе до деликтна
отговорност. Това следвало от извлечения в доктрината и безспорен правен
принцип за добросъвестност в гражданския оборот /от разпоредбите на чл. 12
ЗЗД; чл. 63, ал. 1 ЗЗД; чл. 20 ЗЗД; изрично прокламиран в някои чужди
законодателства/, които изисквали страните да действат в оборота без
намерение да увредят някого. Алтернативно такъв извод можел да се приеме
на базата на утвърдения в доктрината / К., Ал. Облигационно право. Отделни
видове облигационни отношения. Нова редакция проф. П. П.. С., 2002, с.364;
К., А.. Облигационно право. Обща част. 5. изд. С., 2010, с. 398. К., Тр.
Понятието "противоправност" в областта на непозволеното увреждане според
българското гражданско право - Годишник на ЮФ на СУ. Т. 79, 1986, с. 71 -74/
възглед, че противоправността при деликта се изразява в предвиденото в
законодателството общо задължение да не се вреди другиму. Поради това, че в
масовото подаване на сигнали от страна на ответницата в продължение на
дълъг период от време ясно прозирало намерението й да вмени, а не просто да
ревизира по пътя на контрола, незаконност на строителството, извършено от
ищеца в семейната му къща, като не се установила такава, тоест вярност на
изложеното от М. в сигналите, като последното много ясно проличавало от
приетото по делото писмо с изх. № Сф22-2049-00-464/14.12.2022 г. на
извършена нова независима проверка на РДНСК - Софийска област, където
ясно било констатирано, че извършеното от ищеца строителство не е
незаконно, не били установени нарушения на ЗУТ, напротив от
последният/процесният сигнал, обаче, ясно проличавала насочеността на
изказа в посока общественото положение на ищеца, на баща му като Кмет на
гр. Симитли, в сигнала били находящи се изрази за "злоупотреба с права" от
страна на г-н А., за пристрастност на г-н А., като Кмет на институцията, тоест
налице били изрази отправени до органи на компетентната власт, насочени
пряко към личността на ищеца като син на Кмета на град Симитли. Освен това
съдът не можел да обоснове извод, че изразите в процесния сигнал са
оценъчни и израз на свободната воля на ответника. За даването на мнения с
оценъчен характер ВКС устойчиво приемал /така в решение № 209 по гр. д. №
1747/2013 г., ІІІ г. о., и цитираните в него други съдебни решения/, че когато не
се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
14
Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се
разпространяват свободно; не било противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментирало или се предполагало във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на
изразяване на мнение било в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на
Република България; така и негативните оценки за определена личност,
открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждали
отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните
съждения не можели да се проверяват за тяхната вярност - те представлявали
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. В случая посоченото в сигнала, че обобщения и уведомяване
на г-н А., че злоупотребата със служебно положение е инкриминирана в НК и
НПК, че "г-н А. е пристрастен и се възползва от служебното си положение
неправомерно"; че "бързането е продиктувано от желанието да се заличат
незаконните действия“ не можело да се оприличи на оценка, като коментар на
фактите по същество и по предмета на преписките, а възпроизвеждало
обстоятелства от обективната действителност, свързани със заеманата от
бащата на ищеца позиция на Кмет на гр. Симитли и съответно на ищеца, като
негов син. Изказът в сигнала съдът е приел, че е насочен пряко към личността
на ищеца, като син на г-н А., поради което било налице противоправност при
отправените от нея сигнали и наличните в тях твърдения. Правото на чест и
достойнство на личността било правно значима ценност, която била защитена
от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията
на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство представлявало противоправно
Д.ие - клевета /чл. 147, ал. 1 от НК/. С това Д.ия се накърнявало правото на
чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за
личността му, неговата самооценка. За да била налице "клевета" от обективна
страна се изисквало да са засегнати обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното Д.ие
можело да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от
15
него престъпление. Разгласяването било довеждане до знанието на трето лице
на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързвал
с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство било твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който бил от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябвало да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо било разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябвало обективно да бъдат
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този
смисъл предмет на клеветата можели да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти.
В конкретиката на случая съдът е приел, че в сигнал с вх. № БД-1518-
05366/13.04.2022 г. са изнесени неверни клеветнически твърдения за факти по
отношение на ищеца пред органи на власт, както и пред различни институции,
които уронват престижа, честта и достойнството на ищеца, извършени
противоправно и не в обсега на свободата на словото, обективирана в нормата
на чл. 39, ал. 1 от КРБ, в резултат на които ищеца претърпял твърдените от
него вреди. Тоест налице била и причинна връзка между твърденията в
статията и твърдените за претърпени от ищеца вреди. Правело впечатление и
подхода/маниера на ответника при избиране на начин на защита на правата й.
Подаването на многобройни сигнали до органите, защитаващи обществен
интерес, какъвто орган бил Прокуратура на Р. България, вместо верния подход
за защита на гражданските й права, не индикирал за нетенденциозност на така
подадените сигнали.
При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че иска по чл.45 ЗЗД е
доказан по основание, поради и което следвало да коментира характера на
претърпените от ищеца вреди и да определи техния размер по справедливост
на основание чл. 52 от ЗЗД. Като критерий за това чл. 52 от ЗЗД определял
справедливостта. С оглед целта на гражданската отговорност - обезщетяване
на реално претърпените вреди чрез осигуряване на пари, с които да се
облекчат претърпените от пострадалия страдания, следвало да се приеме, че
16
релевантни за определяне на обезщетението следва да са характера и размера
на претърпените психически неудобства и отрицателни емоции. От
изслушаните свидетелски показания в открито съдебно заседание се
установявало, че в период от два - три месеца след април 2022 г., ищецът
търпял вреди, свързани с отдръпване от активния живот, с десоциализация, с
проблеми в партньорската сфера, с притеснения и депресивно състояние
вследствие слуховете в града, от реакцията на хората и как това ще се отрази
на положението му в обществото, на електората му, във връзка с качеството
му на народен представител. По гореконстатираното, съдът приел, че
справедливо обезщетение за търпените от ищеца негативни преживявания,
изживян стрес, като отчитал и че сигналите на ответника датират от 2016 г.,
въпреки, че процесният е от м.04.2022 г., възлиза на сумата от 4000, 00 лева,
до който размер иска следвало да бъде уважен, а за сумата от 6000, 00 лева,
разликата над уважената сума от 4000, 00 лева до размера на пълно
предявената от 10 000 лева, следвало да бъде отхвърлен. Върху сумата от
4000, 00 лева следвало да се присъди и мораторната лихва, считано от датата
на деликта - 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
СРС е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД.
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи, че е налице осъществено противоправно Д.ие/действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице
от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно
обезщетяване.
За противоправно слеедва да бъде прието това поведение, което засяга
чуждо благо, защитено от правния ред като предмет на чуждо абсолютно
субективно право. За да е обидно или клеветническо, или да засяга по друг
начин честта и достойнството или доброто име на някого, не е задължително
действието да покрива състава на обидата (чл. 146 НК) или на клеветата (чл.
147 НК).
Обидата се отнася до изказвания, които са годни да накърнят честта и
17
достойнството на пострадалия и не отговарят на възприетите от обществото
морални норми. Същата предполага ответникът да е употребил думи и/или
изрази, които са обективно обидни и представляват лично унизително
отношение към определено лице. Преценката за това предполага да бъде
съобразена не със субективното възприятие на засегнатия, а с един обективен
критерий – общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо
отношение към останалите членове на обществото. Въз основа на последните
се преценява и унизителният характер на казаното като следва да се държи
сметка за нормалното човешко общуване като се зачитат честта и
достойнството на всекиго. Без значение е обстоятелството дали казаното
отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е
основателна.
Клеветата представлява съзнателното разгласяване на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление. Разгласяването на позорно обстоятелство
представлява довеждане до знанието на трето лице на определен факт,
свързана от дееца с личността на пострадалия – който се отнася до прояви от
личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от гледна
точка на морала, отразяващ отрицателни качества на пострадалото лице или
такива, характеризиращи го негативно, който е от естество да накърни
доброто му име в обществото. Твърдението следва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде представена от разгласяващия като сигурно,
несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е да се
създава убеждение за знание у дееца, че тези обстоятелства са безспорен
факт. Във всеки случай, същата следва да визира определено физическо лице,
виж този смисъл възприетото в решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело №
449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, т. е. обидният израз следва да е насочен
към това лице (посочено чрез имената му или по друг неоставящ съмнение
начин), респективно позорното обстоятелство трябва да се отнася до него или
то да е посочено като извършител на приписано му престъпление.
За да е налице притовоправно Д.ие в този смисъл, клеветническите
твърдения трябва да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната
действителност.
Видно от съдържанието на процесния сигнал, подаден на 13.04.2022 г.,
18
л.26 от делото пред СРС, в същият ответницата излага доводи за
продължаващи незаконни и неправомерни разрушителни действия в
имота й- изрязване на стрехата и тотално разрушение на североизточния скат
на покрива й. В сигнала си ответницата окачествява резултатите от
извършените проверки по нейни предходни жалби и сигнали като
„недействителни, манипулативни и нищожни, обслужващи единствено
интересите на Кмета и неговия син, без да се вземе предвид обективната
истина и причините довели до състоянието в което се намира североизточния
скат на покрива на сградата“.Посочено е, че проблема /необходимост от
ремонт за отвеждане на дъждовните води от покрива на жилищната сграда,
собственост на Е. М., за което й е съставено предписание/ е създаден от
изрязаната стреха на покрива на къщата й от г-н А. и последващото незаконно
и неправомерно пристрояване на неговия имот. В сигнала се говори за
„бързане“, което било породено от „желанието да се заличат незаконните
действия, без да бъдат констатирани истинските нарушения, извършени от
сина на Кмета.“ Счита, че образуването на преписка по чл.195 ЗУТ спрямо
имота й представлява доказателство за „поредното посегателство на
собствеността й“, без за това да е искано нейното мнение и съгласие.
Доколкото не се спори по делото, че имота /УПИ/ в който е извършено
соченото като незаконно пристрояване е собственост на ищеца С. А., то под
„г-н А.“ следва да се приеме именно ищеца, а не както твърди въззивницата
неговия баща – А. А..
Следва да отбележим и с оглед приетия от настоящата инстанция
протокол № 11699 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 11699 от 24.04.2024 г. на СРС, 150
състав от о.с.з. на .24.04.2024 г., самата ответница там е заявила, че :“С
господин А. /т.е. бащата/ нямам конфликт. Този конфликт беше създаден от
сина му. Започна се така срещу мен. Доказаха се моите основателни сигнали.“
Видно от представените по делото /л.63-64/ собствениците на двата
спорни по делото УПИ са декларирали съгласие, съответно ищеца и
останалите съсобственици на УПИ IX с построената в УПИ Х, сграда на М., а
последната и останалите съсобственици на УПИ Х за реализиране на
тавански жилищен етаж в подпокривното пространство върху цялата площ на
етажа при посочените там параметри.
От данните по делото се установява, че понастоящем М. е станала
19
едноличен собственик на сградата в УПИ Х чрез ликвидиране на
съсобствеността /нот.акт № 163 от 29.07.2003 г. на нотариус Искра Кутева/.
Не е спорно също така, че бащата на ищеца притежавал къща, находяща
се в УПИ IX-207, кв.39 по плана на гр. Симитли ул.“********* а, която през
2016 г. прехвърлил на сина си. С оглед заявеното пред настоящата инстанция
това прехвърляне на собствеността е станало „като баща на син“, а не се касае
до общински имот, с който бащата като кмет на Общината да се е разпоредил
в полза на сина си /ищеца С. А./.
Не се спори, че двете сгради, реализирани съответно една в имота на
ищеца и втората в имота на ответницата, са изградени на калкан.
Съгласно чл.225, ал.2 ЗУТ, редакзия в сила към момента на издаване на
процесното разрешение за строеж /ДВ, бр.51 от 05.07.2016 г./
Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.
169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5,
т. 8;
6.в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена
защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Видно от представената от самата ответница с отговора й по исковата
молба, заповед № 317/04.05.2016 г. допуснато е изработване на РУП /работен
устойствен план/ за три имота, двата от които, собственост на страните по
спора, както и изготвяне на инвестиционен проект за имота на ответницата.
20
Видно от обстоятелствената част на заповедта, същата е издадена по
искане и на самата ответница Е. М..
С оглед представеното от ответницата възражение от 19.04.2016 г.,
същата е възразила срещу предоставения й проект за преустройство в УПИ
IX-207, граничещ с нейния собствен УПИ Х-206, Видно от последвалия
отговор от 25.08.2016 г. на МРРБ ДНСК/л.69 от делото пред РС,
гр.Благоевград/ не са намерени основания за предприемане на действия, тъй
като от РО НСК Благоевград с писмо с вх.№ от 16.08.2016 г. им било
отговорено, че за УПИ IX-207 не са одобрявани инвестиционни проекти, както
и не било издавано разрешение за строеж.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че за
извършеното през 2016 г. от страна на ищеца преустройство на собствената му
къща, му е издадено разрешение за строеж № 21/18.08.2016 г. на Главния
архитект на община Симитли, което разрешение е въз основа на одобрения
инвестиционен проект от 16.08.2016 г. /представен с прокурорската преписка
№ 2601 от 2021 г. на ОБ-Благоевград по подадените от ответницата сигнали/.
Разрешението за строеж е обявено с писмо, изх. № 26-00-52/25.08.2016 г. на
заинтересованите лица и върху същото е отбелязяно, че е влязло в сила на
15.09.2016 г. Дори да приемем за основателен довода на ответницата, че
разрешението за строеж не й било съобщено по предвидения в закона ред, то
от данните по прокурорската преписка и изложеното в многобройните нейни
сигнали в продължение на 6 години, се установява, че това разрешение за
строеж й е било станало известно, дори ответницата цитира неговото
съдържание. Иначе няма как същата да твърди, че било нищожно,
унищожаемо и незаконосъобразно в подробности.
Не се установява, а и не се твърди от ответницата, обаче, същата да е
обжалвала разрешението за строеж по реда на чл.149, ал.3 ЗУТ, ако твърди да
е заинтересована страна вр. с чл.39, ал.2 ЗУТ.
Всъщност в производството по предявяния срещу ответницата, иск по
чл.45 ЗЗД, се иска от самата нея, гражданският съд да извърши проверка за
законосъобразност на строителните книжа, издадени в полза на ищцовата
страна. Тази проверка е недопустимо да бъде направена от настоящия съд, тъй
като в случая действа забраната на чл. 17, ал. 2, изр.2 ро ГПК. Освен това,
косвеният съдебен контрол е изобщо недопустим, тъй като инвестиционните
21
проекти и разрешенията за строеж могат да се отменят само по
законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по
чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда
на ЗУТ. След като ответницата не се е възползвала да обжалва разрешението
за строеж по реда на чл.149, ал.3 ЗУТ, то същото следва да се приеме, че е
влязло в сила. В тази връзка гражданският съд е длъжен да го зачете и
съответно да приеме, че е издадено при спазване изискванията за
законосъобразност.
Следва да добавим, че съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ, издадените
разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно
с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в
случаите по чл. 147, ал. 1 могат да се отменят само по законосъобразност при
подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 (14-дневен
срок от съобщението за издаване на съответния акт) или при служебната
проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по реда
на чл. 149, ал. 5. Срокът за служебната проверка е преклузивен и след
изтичането му се преклудира възможността за отмяна.
Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна,
включително и по извънредните способи, съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ.
Законодателно е придаден засилен стабилитет на този вид индивидуални
административни актове по смисъла на ЗУТ, целящ предвидимост и сигурност
на инвестиционния процес, виж в този смисъл разясненията в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.09.2018 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2016 Г., ОСС НА ВАС, I И II КОЛЕГИЯ.
Ще отбележим и, че съгласно становището на Главния архитект на
община Симитли, за двата имота – този на ищеца и този на ответницата, със
заповед № 24/13.02.1990 г. на Кмета на Община Симитли е одобрен влязъл в
сила ПУП-ПЗ, съгласно който е предвидено застрояване на сгради с магазини
и три етажа. Предвидената за застрояване сграда в имота на ответницата М.
следва да покрие калканната стена на сградата, собственост на ищеца С. А..
Този ПУП-ПЗ е създал свързано застрояване в имотите още през 1990 г. На
л.222 от прокурорската преписка е представена извадка от ПУП-ПЗ. Това се
потвърждава и от съдържанието на представената пред СРС на л.103 и следв.
преписка на РДНСК-Софийска област, която е извършила последната
22
проверка по строителните книжа, издадени в полза на ищеца, като в отговора
от 14.12.2022 г. е проследена и регулационната история на двата съседни
имота. В същото се съдържа и извода за законност на сторежа, реализиран от
страна на ищеца/въззиваем, виж л.113 от делото пред СРС.
Реализираният строеж е въведен в експлоатация с удостоверение №
10/22.12.2016 г. Прието е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти, разрешение за строеж № 21/18.08.2016 г., издадено от Главния
архитект на Община Симитли. Строежът е заснет и нанесен в плана на
гр.Симитли съгласно удостоверение № 335/22.12.2016 г. За обекта има издаден
технически паспорт с рег.№ 421 от 18.11.2016 г. Срещу удостоверение №
10/22.12.2016 г., удостоверение № 335/22.12.2016 г. и технически паспорт с
рег.№ 421 от 18.11.2016 г. не се установява ответницата да е направила
оспорване.
От приетите по делото писмо на ДНСК, РДНСК - гр. Благоевград № 26-
00-07/18.03.2022 г., се установява, че обтегнатите отношения между страните
по спора датират от 2016 г. и са свързани със строителство в УПИ IX-
207/собственост на ищеца/. По първият сигнал е образувана в РДНСК
преписка № СМ-563/2016 г. във връзка с инвестиционен проект за тавански
етаж в УПИ IX - 207, а през 2022 г. е постъпил сигнал от ищеца в РДНСК, по
който е образувана преписка № СМ-119/2022 г. относно монтирана
отводнителна тръба в съседното УПИ, собственост на ответника. По
преписката и след отговор на Главния архитект на община Симитли, въпреки
изразеното от ответницата за липса на разрешение за строеж, е посочено, че е
налично такова, като е констатирано, че издаденото от Главния архитект
разрешение за строеж № 21/18.08.2016 г. е постъпило в РДНСК на 26.08.2016
г. след писмо на Е. М. с изх. № СМ-56301-774/25.08.2016 г. Посочено е че
поради констатираното РДНСК Благоевград не намира основание за
предприемане на последващи действия, във връзка с последващо постъпило в
РО НКС Благоевград с вх. № См-563-00-512/16.02.2022 г. становище от
ответницата. Посочено е, че впоследствие е постъпила нова жалба от Е.М. в
ДНСК с вх. № БД-1518-03-416/09.03.2022 г., касаеща строителство в УПИ IX -
207 и строителство в УПИ X-206, в която са изложени съображения за
неяснота във връзка с издаденото разрешение за строеж № РС-21818.08.2016
г.
23
По делото е приета преписка № 2601/2021 г. по описа на ОП-гр.
Благоевград. От приетата по делото Резолюция от 25.02.2022 г. на ОП-гр.
Благоевград, се установява, че по сигнал на Е.М.с твърдения за извършени
неправомерни действия - незаконно пристрояване и надстрояване в УПИ IX-
207 в кв.39 в гр. Симитли е образувана горепосочената преписка. В
обстоятелствената част на преписката са налични данни и за последващи
сигнали на Е. М. . Следва да отбележим, че в сигнала М. е признала, че е
уведомена с писмо № 23-00-12-08.04.2016 г. за инвестиционните намерения в
съседния имот, като в законовия срок е подала възражение с вх. № 23-
00.12/19.04.2016 г. Получила била отговор, че разрешение за строеж не е
издавано, като настоявала да се премахнат всички съоръжения, излизащи
извън равнината на калкана по границата на имота й, включително стряхата,
както и незаконно отворените прозорци, щори и висящи кабели и да бъде
окончателно освободен имота й. Впоследствие е установено издаденото
разрешение за строеж, като ОП - Благоевград не е установила незаконно
строителство поради което с посочената резолюция е прекратила
производството по пр.пр. № 2601/2021 г. С резолюция, постановена по
преписка № 2356/2022 г. на АП-София е отменена резолюция на ОП-
Благоевград от 25.02.2022 г. за прекратяване на преписка № 2601/2021 г., като
делото е върнато на ОП-Благоевград за продължаване на съответните
действия. С резолюция от 16.12.2022 г. прокурор при ВАП, по преписка №
711/2021 г. е отменил резолюция от 11.11.2022 г. на АП-София, с която е
отменена Резолюция от 25.02.2022 г. на ОП-гр. Благоевград, за прекратяване
на преписка № 2601/2021 г., като по този начин резолюция от 25.02.2022 г. е
влязла в сила. Последното е настъпило в хода на процеса и представлява факт
от значение за спора, поради което правилно е взет предвид от СРС на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
От данните по прокурорската преписка е видно, че всички актове по
сигналите, жалбите и възраженията на ответницата са й били съобщени.
Видно от представените по делото /л.84 пред СРС/ изграденото
електрическо трасе, което е преминавало през имота на ответницата и за което
същата е подала сигнал, е премахнато.
Твърдяното от въззивницата, че от страна на ищеца е налице
унищожаване на стрехата на сградата й, противно на соченото от нея, не е
24
безспорно. Такова „унищожаване“ не е доказано. Нещо повече, видно от
констатациите в отговора от 04.12.2022 г. на РДНСК- Софийска област, л.106 и
л.107 от делото пред СРС, при извършена проверка на място и съответното
замерване, е установено, че сградата, собственост на ответницата, е с по-малка
площ от тази, която е била деклрарирана за снабдяване с удостоверение за
търпимост. А именно с реална площ от 43,20 кв.м. /отразена в плана от 1951 г./
и декларирана – 80,20 кв.м. Към сградата е изпълнен навес и бетонова
площадка, които не са отразени в нито една от скиците. След извършена
справка в Гугъл карти е констатирано от проверяващия орган, че строежа на
тези два обекта е реализиран към 2012 г. Констатирано е още, че стрехата, за
която ответницата говори в сигнала й, попада в съседните имоти.
Проверката е извършена от „независим орган“, както ответницата е
пожелала, а именно: от РДНСК-Софийска област.
При така събраните и гореобсъдени доказателства, се установява, че
изнесеното в процесния сигнал е невярно.
Твърдението на въззивницата в хода по същество пред настоящата
инстанция, че била „спечелила“ някои от делата срещу ответника, не се
подкрепя с нито едно доказателство по делото.
С оглед съдържанието на процесния сигнал, налага се извод, че авторът
на изказването /ответникът/ е приписал на ищеца участие в престъпление-
повреждане на чуждо имущество, както и участие в корупционно
престъпление, поради което поведението му може да се окачестви като
деликтно Д.ие.
По въпроса за правото на обезщетение на ищеца /въззиваем
настоящата инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Действително, подаването на жалба и сигнал поначало е правомерно
действие. Това не изключва злоупотреба с право, съответно - ангажиране на
отговорността по чл. 45 ЗЗД.
Забраната за злоупотреба с права се съдържа в чл. 57, ал. 2 от
Конституцията. В Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на
ВКС ІV г.о.са разяснени границите, които не следва да се прекрачват във
връзка с упражняване на конституционните права, както и, че ако тези
25
граници се нарушат, отговорност за причинените вреди се носи.
Следва да отбележим, че от страна на ответницата/въззивник не се
коментира обществената и политическа дейност на ищеца, за да приемем, че
тя изразява мнение или оценка на тази му дейност. При това положение не
можем да споделим възраженията й, че следва да бъде освободена от
отговорност, защото упражнявала свои конституционни права.
Обстоятелството, че за да подаде сигнали ответницата е била
„подтикната“ от други лица /разпитаните на нейна страна свидетели, нейни
колеги/ също не я освобождава от отговорност. Следва да посочим, че
свидетелите отбелязват, че от страна на ответницата не са им били показвани
документите на ищеца за изграждане на строежа, които строителни книжа се
установи, че съществуват и датират от 2016 г., т.е. тя е „спестила“
обстоятелството, че ищеца разполага със строителни книжа.
Следва да отчетем и факта, че независимо от приключилата проверка от
Прокуратутара на РБ /ВАП/, както и тази извършена от РДНСК Софийска
област, въззивницата продължава да твърди за наличие на незаконно
строителство и злоупотреба с власт от страна на бащата на ищеца, респ. на
самия ищец по повод снабдяването му със строителни книжа за процесния
строеж. Именно в това се състои „злоупотребата“ – знаейки за съществуването
на строителни книжа за сградата, собственост на ищеца, както и за
резултатите от извършените проверки от страна на институциите, които тя
сезира повече от 6 години, продължава да твърди, че такива нарушения са
осъществени от страна на ищеца и това се дължи на „покровителството“ от
страна на неговия баща, който е кмет на община Симитли.
Налага се извод, че подаването на поредния сигнал /процесния/ излиза
извън рамките на защита на конституционните права на ответницата и с това
се навлиза недопустимо в сферата на ищеца, която се накърнява от това
поведение на ответницата, виж в този смисъл и приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94 ОТ 07.02.2018 Г. ПО ГР. Д. № 3809/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
където е разгледан аналогичен случай.
От разпитания на страната на ищеца свидетел- Г.И. /л.216 по делото
пред СРС/ се установява, че ищецът се е притеснявал, че във връзка с
подадените от ответницата сигнали хората ще говорят по негов адрес „зад
гърба му“, че е направил нещо незаконно. Ищецът по принцип бил усмихнат,
26
положителен и вярващ човек. С. бил изключително честен и прям. Когато
ответницата започнала да подава тези сигнали за извършено от С. незаконно
строителство, той доста тежко го приел, защото „един вид, че е направил
някакво престъпление, че се е възползвал от служебното положение на баща
си и неговото, че хората говорят зад гърба му, че един вид е пръстъпник, че е
направил нарушение на закона“. С. му споделил, че всичко е приключило, а
след това /след една седмица/, че отново е бил подаден сигнал. Ищецът се
притеснявал, че това не е нормално при положение, че веднъж вече е доказано
всичко и пак нови сигнали. Спрял по едно време да му вдига телефона. Когато
свидетелят позвънил на съпругата на С., тя му казала, че той си седи вкъщи и
не иска да вижда никой, че е изпаднал един вид в някаква форма на депресия,
затворил се в себе си. Накрая свидетелят отишъл в тях, звъннал на вратата, С.
му отворил, но той не искал да говори по тези въпроси. От съпругата на С.
разбрал, че той се притеснява какво ще говорят за детето му, какъв е баща му.
Това продължило доста време. Според свидетеля това не се отразявало добре
на С.. Тъй като Симитли не е много голям град, всеки познава другия.
Свидетелят сочи, че хората говорели за С. зад гърба му, че е извършил
престъпление, „в магазините, в кафенетата говорят такива неща“ и това се
отразявало на електората му и на неговото състояние. Действително, пред
свидетеля И. хората не говорели, защото знаели, че му е приятел, но от други
приятели разбрал, че хората говорят по повод на това, че С. бил извършил
престъпление, подигравали му се и шушукали зад гърба му. Свидетелят сочи,
че ищеца бил доста унил и усмивката му я нямало дълго време, „един вид бил
загубил желание за живот“. Това продължило около месец, два , три и повече.
Според свидетеля това е повлияло на поведението му сред обществото, както
и на водената от него предизборна кампания. „Най-малкото като влезе в
магазина в Симитли и излезе от магазина и продавачките да говорят зад гърба
му, че един вид този е който го съдят“. Сега /към момента на разпита на
свидетеля – 06.06.2023 г./ С. бил значително по-добре.
При така изнесеното от свидетеля И., въззивната инстанция приема, че
от показанията му се установява, че твърдяното от ответницата в подадените
от нея сигнали, вкл. процесния, е достигнало до знанието на обществеността в
гр.Симитли, както и, че ищецът е търпял неимуществени вреди от този факт.
Отрзените в негативен контекст неверни твърдения от страна на
ответницата в процесния сигнал са в състояние да предизвикат отрицателна
27
оценка на обществото.
Действително, на страната на ищеца е разпитан само един свидетел, но
ГПК не свързва доказването на един факт с броя на събраните доказателства, а
какво същите установяват. Възизвната инстанция кредитира показанията на
свидетеля като почиващи на преки впечатления- свидетелят живее в
гр.Симитли /за разлика от ответницата/, показнията са обективни и логични.
Свидетелят е близък приятел на ищеца, но същият няма материален интерес
от изхода на спора.
Налага се извод, че от страна на ищеца са доказани кумулативните
предпоставки на чл.45 ЗЗД.
Противно на соченото от въззивницата, не е допуснато наведеното от
нея процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест
между страните- допуснатата техническа грешка в доклада по чл.140 ГПК е
отстранена в първото по делото публично съдебно заседание.
Що се касае до присъдения от СРС размер на обезщетението, то
въззивната инстанция приема, че същият отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД.
Доводите на въззивницата са относими към размера на дължимото
обезщетение, но следва да съобразим, че претенцията на ищеца е била в
размер на 10 000 лв., а СРС е уважил същата в размер на 4 000 лв., т.е. взети са
предвид.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанция
обжалваното решение като правилно ще бъде потвърдено в частта, в която
искът по чл.45 ЗЗД е бил уважен.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива му се присъждат в
размера, в който са действително извършени – 1000 лв. за адв.
възнаграждение.
28
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14687 от 04.09.2023 г., постановено от СРС, ГО,
45 състав по гр.д.№ 48965 по описа за 2022 г. в частта, в която се: ОСЪЖДА
Е. К.М. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., сумата от 4 000 лв. /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в
обществото, емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания, в
резултат на подаден до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК-
Благоевград и община Симитли сигнал на 19.04.2022 г., в който се съдържа
разгласяване на неверни позорящи твърдения по негов адрес и обвинение в
престъпление, което не е извършил /унищожаване и повреждане на чужда
собственост/, както и вследствие на общия негативен контекст, в който
твърденията и обвиненията са направени, включително внушавайки
корупционна дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта - 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА Е. К.М. ЕГН **********, гр.София, ул.“********** ап.**,
съдебен адрес: гр.София, ул.“**********- адв. П., ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А.,
ЕГН **********, гр.Симитли, ул. „********* а, сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща разноски за процеусално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29