№ 274
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502276 по описа за 2020 година
С решение № 3033 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 2523/17 г., СГС, І-22, е
отхвърлен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество (по настоящем КПКОНПИ) против Ж. С. Б. иск за отнемане в
полза на Държавата на имущество на обща стойност 245 210 лв., както следва:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ:
1. Лек автомобил "Мини Купър"
2. Сумата общо в размер на 7 932, 05 лв., внесена по банкова сметка в
"Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.
3. Сумата общо в размер на 8 289, 26 лв., внесена от трети лица по
банкова сметка в "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.
4. Сумата в размер на 2 006,23 лв., внесена по разплащателна сметка
"Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.
5. Сумата в размер на 13 982,45 лв., внесена от трето лице по
разплащателна сметка в "Уни Кредит Булбанк" АД с титуляр Ж.Б.
1
На основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ от Ж.Б.
1. Сумата в размер на 210 000 лв., получена при продажбата по пазарна
стойност на недвижимия имот с нотариален акт № 33, т.ІІ, рег. № 2127, дело
№ 142 от 10.06.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
2. Сумата от 2000 лв. парична равностойност към датата на
отчуждаване - 06.07.2010 г. на лек автомобил "Рено Клио ", КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ). Твърди, че не са установени законни
източници за придобиването на процесното имущество (без да оспорва
законност на част от доходите, посочени в жалбата – л. 7). Намира, че
декларирането през 2013 г. на доходи (заеми) е направено след законовия
срок и именно с цел да се обоснове тяхната законност в настоящото
производство. Позовава се на определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.д. №
1964, ІІІ ГО, според което ако един доход е придобит незаконно, това не може
да се санира с декларирането му пред НОИ. Подчертава, че част от заема е
получена от И. И., срещу когото също има заведен иск от КПКОНПИ и също
е с недоказани доходи. Излага аргументи, че договорът за уеб маркетинг на
ответника Б. няма достоверна дата спрямо Комисията, няма печат на фирмата,
която е в САЩ и за нея няма координати в интернет. Подчертава, че съдът
макар да приема, че договорите за дарение не установяват приход за
ответника, неоснователно е приел, че те надлежно се включват в приходната
част за имуществото. Оспорва, че в период 2004 – 2009 г. ответникът е бил
издържан от баща си, разпитан като свидетел, тъй като няма доказателства
последният по това време да е работил в посоченото от него дружество
(обратно – през 2002 г. е преустановил отношения с него). Изтъква, че няма и
данни да са били продадени наследствени ниви, от които свидетелят да е
получил 176 000 евро и с която сума, твърди, че е издържал ответника.
Отделно посочва, че ответникът е посещавал в чужбина курс по немски език и
не се касае до същинско обучение в чужбина. Поддържа, че определената от
Комисията издръжка е съобразена с данни от НСИ. Намира, че е нарушен чл.
2
131 ГПК, тъй като ответникът е представил писмени доказателства след срока
за отговор. Твърди, че имотът е бил закупен по пазарни цени, а не тези
отразени в нотариалния акт. Моли да се отмени решението и да се уважи
иска.
Ответникът Ж. С. Б. оспорва жалбата. Изтъква, че е представил писмени
доказателства преди първото по делото заседание и не е засегнат от
преклузията.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). В
мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество), насочено срещу Ж. С. Б., се поддържа, че
производството е образувано с Решение № 549/23.11.2016 г. на КОНПИ, въз
основа на постъпило на 3.07.2013 г. в ТД на КОНПИ-София уведомление от
СП от 25.06.2013 г. за привличане на ответника Б. в качеството му на
обвиняем за престъпления, извършени в периода 01.06.2012 г. - 20.06.2013 г.
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3
НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1 т. 18 и т. 23 от ЗОПДНПИ.
Установено било несъответствие в значителен размер (чл. 21, ал. 2 вр. § 1, т. 7
ЗОПДНПИ (отм.). Претендира са отнемане на имущество на обща стойност
247 210 лв., както следва:
1) на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ
подробно описани лек автомобил „Рено Клио“, и лек автомобил "Мини
Купър“, собственост на Ж.Б., както и сумите 7932,05 лв., 8289,26 лв.,
2006,23лв. и 13 982, 45 лв., по банкови сметки на името на ищеца в "Уни
Кредит Булбанк" АД.
2) на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ сумата от 210 000 лева, получена при продажбата по пазарна
стойност на недвижимия имот с нотариален акт № 33, т.ІІ, рег. № 2127, дело
3
№ 142 от 10.06.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответникът Ж. С. Б. намира искането за недопустимо, тъй като няма
връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото.
Оспорва основателността. Твърди, че до 2008 г. е бил издържан от
родителите си, а в период 2006 г. - 2008 г. бил на обучение в Германия,
където живял под наем с други български студенти и е заплащал много по-
ниски цени от посочените от Комисията-ищец. Сочи, че след като се прибрал
в България до 2009 г. живял при баща си. Излага твърдения, че е получавал
дарения, вземал е заеми, купувал е и е продавал свое превозно средство, че
получил доход от работа по Договор за уеб маркетинг от 24.07.2011 г.,
сключен с американска фирма. Сочи, че закупил апартамент на 01.11.2012 г.
за сума в размер на 152 000 лв., който през 2014 г. продал за 134 952, 27лв.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 20.06.2013 г. ответникът Ж.Б. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 321, ал.
3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, а на 11.07.2013 г. спрямо него е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му. С
влязла в сила присъда на 22.07.2020 г., представена пред въззивната
инстанция, ответникът Б. и други лица (в това число И. И.) са признати за
невиновни за обвиненията в организиране на престъпна група за извършване
на данъчни престъпления.
Установява се, че на 14.07.2007 г. Б. е придобил л.а. "Рено Клио“ за
сумата от 680 евро (с пазарна стойност към датата на придобиване 3200 лв.
според САТЕ, към дата на експертизата – 1100 лв.), който после е продаден.
Ответникът закупил и друг автомобил л.а. „Мини Купър“ за сумата от 3500
лв. За втория автомобил стойностите са съответно 7800 лв. и 4100 лв.
Видно от н.а. № 69 от 1.11.2012 г. ответникът Б. закупил право на
собственост върху апартамент № 2, находящ се в гр. ***, **, р-н ***, бул.
„***“ № **-**, със застроена площ от 119, 75 кв.м., на ет. 1 за цена от 152 000
4
лв. С н.а. № 33 от 10.06.2014 г. имотът е продаден за 69 000 евро (134 952, 27
лв.). Според единичната експертиза, към датата на покупката средната
пазарна стойност на процесния апартамент е 169 666 лв., а към датата на
продажбата от ответника - в размер на 172 491 лв. Стойностите са сходни и в
тройната СТЕ – съответно 166 000 лв. и 170 000 лв.
Св. И. А. Г. разказва, че бил брокер на недвижими имоти и продавал
(посочения по-горе) имот на Ж.Б. през 2014 г. Сградата била в лошо
състояние, изоставена от строителите, апартаментът бил за ремонт, тъй като
всичко било старо, имало влага, там никой не бил живял. Дълго време имотът
бил на пазара и след като понижили двукратно цената (от 79-80 000 евро)
реализирали продажбата на 69 000 евро. Цената е определена от свидетеля
като добра за района („***“), но е посочено, че жилището е било в лошо
състояние, и макар и тристайно, значителна част от площта му била голяма
тераса, която не била в добър вид.
Разпитаният като свидетел С. Ж. Б. (баща на ответника), разказва, че
синът му завършил средно образование през 2004 г. и заминал да учи немски
в Германия през 2005 г., където изцяло го издържал баща му, който му давал
суми от по 5000 - 6000 евро и те стигали на ответника за няколко месеца.
Свидетелят пояснява, че работел в БДЖ, но по договор имал отношения с
немска фирма „Оптима турс“ до 2002 г., (свързана с „БДЖ“), където
заплащането било по-добро и имало допълнително командировъчни, за
километри, време, курсове, достигал до 2000 евро на месец. Свидетелят
получил наследство на земи до Околовръстния път, с. Локорско, като при
продажбата 2006-2007 г. била получена сумата от 176 000 евро от фирма (с
превод по банков път), като на св. Б. се полагала стойност от 80 000 евро като
дял в наследството. Според свидетеля Живко започнал да си търси работа
през 2008-2009 г. и живял при баща си.
В подкрепа на тезата си, че е учил в чужбина ответникът представя
удостоверение за участие курс по немски в Академия „Колпинг“, Вюрцбург,
за периода от 21.03.2006 г. до 1.08.2006 г., както и потвърждение за
регистрация в друг курс от 3.07.2007 г., ниво С1, в Мюнхен - л. 188 и сл.
Видно от договор за наем Б. и други две лица – Б. Г. и И. П., са ползвали
имот във Вюрцбург, считано от 5.05.2006 г., за наем от 6604 евро – л. 192.
5
Според наемо-предавателен протокол квартирата е освободена на 1.03.2007 г.
На тази дата е сключен друг договор за наем от Б., от съдържанието на който
се установява, че той е започнал да обитава стая в гр. Мюнхен за наем от 360
евро. В договорът е посочено, че наемателите са трима. (л. 203).
Представени са договори за дарение от 05.08.2009 г. – за 10 000 лв. (л.
206), от 31.10.2012 г. за 50 000 лв. (л. 249), и от 31.10.2012 г. за 19 000 лв. (л.
251), като сумите са дарени от баба и дядовци на ответника.
По делото са депозирани десет договора за заем (в периода 08.01.2010 г.
до 31.10.2012 г.) с различни заемодатели и за различни суми (общо за 82 700
лв.), като към тях са приложени платежни нареждания за връщане на
16.06.2014 г. Налични по делото са две разписки за връщане на суми - от
19.06.2014 г. за сумата от 5000 лв. – л. 213, и на 20.06.2014 г. за сумата от
4100 лв. – л. 215.
Представен е договор за уеб маркетинг (л. 216) от 24.07.2011 г. със срок
от 3 месеца и цена за извършваната от ответника Б. услуга общо 6 975 щ.д.,
като с тази сума е заверена разплащателната сметка на лицето.
Приетото първоначално заключение по ССЕ на в.л. М. е със становище,
че за проверявания период общият размер на извършените разходи
надвишава общият размер на нетните приходи със сумата от 306 051, 72 лв.
Допълнителното заключение е дало друго становище - размерът на
несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото
имущество е общо минус 11 262, 31 лв., т.е. общият размер на извършените
разходи надвишава общият размер на нетните приходи с 11 262, 31 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане следва
да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на
ЗОПДНПИ (отм.) подлежи незаконно придобито имущество, за което няма
установено законен източник. За да бъде основателно искането на Комисията
по чл. 74 от отменения закон т.е. за да възникне в полза на държавата
специалното субективно право на конфискация по ЗОПДНПИ (отм.), следва
да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни
6
предпоставки: 1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично
посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на
имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което
според легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава определен размер (250 000 лева в конкретния случай) за целия
проверяван период, 3) съгласно чл. 62 от закона - наличие на незаконно
придобито имущество, което според чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е такова,
за което не е установен законен източник.
Няма спор, че срещу ответника Б. е повдигнато обвинение, за
престъпление, визирано в ЗОПДНПИ, по което обаче ответникът е оправдан.
Значението на оправдателната присъда за хода на настоящото производство е
ирелевантно, доколкото производството на Комисията е започнало в
съответствие с предписанието на закона при наличие на повдигнато
обвинение. (Така напр. определение № 370 от 09.09.2019 г. по ч. гр. д. №
1321/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.
дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС). Ирелевантна съобразно нормите на
ЗОПДНПИ (отм.) е и връзката между престъпната дейност и придобитото
имущество.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо
място от това да се установи, че има увеличение на имуществото на
проверяваното лице в началото на изследвания период и в края му. По делото
следва да се установи значително несъответствие между придобитото от
ответника имущество и нетния му доход (нетния доход е стойността на
приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като
този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от
законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на
имуществото). Проверката е на сочена към установяване на несъответствие,
което ако надвишава 250 000 лева за целия проверяван период ще възникне
основание за отнемане на имущество. (Сочената сума е релевантна, тъй като
макар и исковата молба да е била депозирана в съда на 27.02.2017 г., при
действие на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) в редакцията от ДВ, бр.
103/2016 г., за спорните отношения е релевантна първоначално действащата
редакция, която предвижда, че "значително несъответствие" е онзи размер на
7
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250
000 лв. за целия проверяван период – този извод се обуславя от правилото,
закрепено в § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗОПДНПИ, обн. в ДВ, бр. 103/2016 г.).
Ако това значително несъответствие не бъде оправдано със законни
източници на забогатяване, то последното е незаконно. (Решение № 13 от
13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КРБ).
По делото са приети два варианта на ССЕ, които дават различни
стойности на общия размер на извършените разходи, надвишаващи общия
размер на нетните приходи. Ако се установи, че тази сума е под установения
от закона лимит от 250 000 лв. исковата претенция ще бъде лишена от
основание. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Събраните по делото доказателства установяват, че ответникът Б.
завършил средното си образование през 2005 г. и през 2006 г. до 2008 г. е
пребивавал в чужбина с цел обучение (ирелевантни са оплакванията относно
вида на обучителната степен и учебното заведение, формата на образование и
пр.). Няма данни по това време лицето да е работило в чуждата държава. За
този период според вещото лице разходите за пътувания и престой в чужбина
според наредбите за служебните командировки и специализации в чужбина за
дневни и квартирни пари възлизат на 67 378,34 лв. – л. 457. Предвид
съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме за
доказано, че тези средства са били осигурени за ответника от неговия баща –
св. Б.. Последният е разполагал със средства, които са му подсигурили
възможност да финансира престоя на сина си в Германия. Свидетелят е имал
доходи, реализирани от допълнителни трудови възнаграждения, като фактът,
че част от тях се генерирани преди и предхождат проверявания период (до
2002 г.) не може да изключи възможността за наличие на спестявания във
времето от по-високите възнаграждения. Отделно от това следва да се отчете,
че при продажба на свое наследство бащата Б. е реализирал приход на
значителна стойност (приблизително 160 000 лв.), което също аргументира
възможността в полза на ответника да е осигурена издръжка от родител.
За пълнота следва да се посочи, че няма пречка разходите на ответника
при пребиваването в чужбина да се определят от ССЕ при съблюдаване на
правилата на наредбата, регулиращи командировките и специализациите в
8
чужбина (от 2004 г.). Вярно е, че сочената регламентация касае лица, които са
командировани от ведомство или предприятие, за изпълнение на служебни
функции, а не с цел от личен характер (обучение, туризъм и пр.) По смисъла
на чл. 162 ГПК, за изчисляване на размер, съдът може да стори това по своя
преценка или да взема заключението на вещо лице. Нормативният акт,
регулиращ средствата нужни за пътни, дневни, квартирни и други, визирани
от наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина, при
всички случая отразява подходящ размер на присъщи разходи на едно лице
при пътуване в чужбина, поради което установените там правила следва да се
приложат в настоящия случай.
Що се касае до времето след завръщането на ответника Б. от Германия,
по делото се установява, че той е живеел в едно домакинство с баща си (през
2008 – 2009 г.), като съответно е бил издържан от него и няма данни да е
получавал доходи.
Предвид всичко казано, следва да се приеме, че за периода от 2006 –
2009 г. издръжката на Ж.Б., в размер на общо 105 199,49 лв. по данни от ССЕ,
е била поета от неговия баща. Ако с тази сума се редуцира посочената по-горе
стойност от основното заключение - 306 051, 72 лв., при това положение ще
се установи, че общия размер на извършените разходи надвишава общия
размер на нетните приходи със сумата от 200 852,23 лв. Същата попада под
посочения в закона размер от 250 000 лв., поради което предпоставките за
уважаване на иска по чл. 74 от закона не са налице в цялост, респ. същият не
може да бъде уважен, само въз основа на изложените мотиви.
За пълнота на мотивите и с оглед доводите на страните във въззивното
производство следва да се посочи и следното:
Съдът приема, че депозирания договор за уеб маркетинг (л. 216) от
24.07.2011 г. е годно писмено доказателство, което да установи, че
ответникът е бил в облигационни отношения с възложител на работа, за
изпълнението, на която е получил възнаграждение. Последното е преведено
по банков път и кореспондира с уговорената в договор сума, и доколкото
плащането е извършено на 26.10.2011 г. (установено заверяване на сметката
на ответника), то по смисъла на чл. 181, ал. 1, in fine ГПК, следва да се
приеме, че към тази дата съглашението е съществувало, поради
9
осъществяване на такъв факт, който потвърждава, че договорът е бил
съставен при съвпадащи данни за клаузи, касаещи възнаграждението.
Отделно от това договорът за уеб маркетинг, съставляващ по естеството си
договор за поръчка, може да бъде и неформален, и сключен с конклудентни
действия, поради което и при липса на писмен документ за неговото сключва,
съществуването и изпълнението му може да се докаже с всички допустими от
ГПК средства. На последно място – тезата, че договорът не носи печат на
дружеството, за което според Комисията няма данни в интернет
пространството, не може да обоснове извод, че договорът между ответника и
американската фирма не е бил сключен. Наличието на печат не съставлява
необходимо изискване за индивидуализиране на търговеца, и липсата му не
може да води непременно до извод, че договорът не е подписан от лице с
представителна (по отношение на юридическото лице) власт. Дали
процесният търговец по настоящем развива дейност и съществува (вкл. дали
за него са налични данни във виртуалното пространство) е без правно
значение за процесния спор.
Неоснователно е оплакването, че съдът е включил в приходната част
средствата от договорите за дарение – обратното, приемайки, че с
представените договори не се установява валидна сделка по дарение на
парични средства (по мотиви на СГС относно форма и предаване, към които
настоящият състав препраща), първостепенния съд не е приспаднал тези
стойности от сумата от 306 051, 72 лв. Само за пълнота следва да се посочи,
че няма ангажирани доказателства, които в съответствие със съдебната
практика, да установят възможностите на дарителите да осигурят на
ответника дарение на посочените суми, което е допълнителен аргумент за да
не се приемат за доказани дарствените актове.
Не може да се сподели довода на жалбоподателя, че декларирането на
доходи (заеми) през 2013 г. е било късно и е станало само с цел да се
обоснове тяхната законност. Установява се, че проверката на Комисията
срещу ответника Б. е започнала по решение от 23.11.2016 г., поради което за
декларирането (предхождащо тази дата) не може да се счете, че е обусловено
само от намерението да се „узакони“ дохода и респ. да се избегне
конфискацията на имущество. Що се касае до самите заеми обаче, следва да
се отчете установената съдена практика (напр. решение № 162 от 2.6.2015 г.,
10
ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 6592/14 г, решение от 28.5.2012 г. по гр.д. №
1601/2010 г., ІV ГО, решение от 10.9.2012 г. по гр.д. № 1782/10 г., ІV ГО, ВКС
и пр.), според която заемът следва да се третира като задължение на
заемателя-ответник, а не като източник на законен доход. Това задължение
следва да бъде отразено в приходите и в разходите на проверяваното лице,
като съответно се изследва и източника на доходи за погасяване. Както се
установява от ССЕ сумата, която общо е била заета от ответника Б. е в размер
на 82 700 лв., като възникналият дълг е бил погасен по два начина – с
банкови преводи (за сумата от 73 600 лв.) и на ръка (за сумата от 9100 лв.).
Посоченото по-горе изискване за проучване на източника на средства, с които
заемите са погасени, се изпълнява с оглед представянето на доказателства, че
към датата на погасяването (м. юни 2014 г.) ответникът Б. е продал свой
недвижим имот, на стойност по-голяма от заемната обща сума. В тази насока
логичен се явява извода, че източникът на средства за връщане на заемите е
установен. При това положение посочените заеми до техния размер, като
отразени и в доходи и в разходна част, не променят крайния размер на нетния
доход. Те са били отчетени като приход за имуществото на ответника към
проверявания период, а погасяването им (след проверявания период) е със
средства от законен източник. При отчитане на изчисленията в
допълнителното заключение, където вещото лице е изследвало и твърденията
(респ. доказателствата в тяхна подкрепа) за постъпили доходи в имуществото
на ответника, следва да се възприеме, че стойността на заемите и тяхното
погасяване, след приспадане от приходна и разходна част, ще установят
стойност на нетен доход в размер на 111 185,67 лв. При това положение
несъответствието в имуществото ще възлиза не на 11 262, 31 лв., а на 93
962,31 лв., което също е под посочения в закона праг от 250 000 лв. Дори и
към това несъответствие да се добави и сумата на даренията (от 79 000 лв.),
отново ще се достигне до размер на несъответствието под посочената
стойност – 172 962,31 лв.
При горните изводи ирелевантно е да се изследва какво е имотното
състояние на заемодателя И. И., срещу когото също има заведен иск от
КПКОНПИ.
Несъществено е оплакването, че ответникът Б. е закупил имот по
пазарни цени, по-високи от тези в нотариалния акт, тъй като според
11
експертните становище разминаването е от порядъка на 14-17 000 лв., което
не се отразява значимо на изчисленията, визирани по-горе относно
несъответствието в имуществото.
При така формираните изводи решението на СГС следва да се потвърди
изцяло. Разноски на жалбоподателя не се дължат, а такива не се претендират
от ответника.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3033 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 2523/17
г., СГС, І-22.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12