Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. П.***, 25.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на прокурор
Б. К. от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 46 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на С.Й.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Р.М. ***,
против ОДМВР – П., с адрес: гр. П., ул. Самоков № 1. С нея е направено искане
да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление №
18-1158-05319 от 25.01.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – П., което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му по
съдебен ред, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените
разноски.
Ищцата твърди, че
оправомощено от ответника длъжностно лице е издало срещу нея Наказателно
постановление № 18-1158-05319 от 25.01.2019 г., с което й е било наложено
административно наказание глоба за извършено административно нарушение.
Наказателното постановление било обжалвано в срок и в образуваното съдебно
производство по АНД № 712/2019 г. на Районен съд – П. тя е била представлявана
от адвокат, комуто въз основа на сключен договор за правна помощ и съдействие
заплатила 300,00 лв. Атакуваният акт бил отменен като незаконосъобразен, поради
което у ищцата е налице правен интерес от воденето на дело за присъждане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от платеното адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по делото.
В съдебно заседание, ищцата – редовно
призована, не се явява. Упълномощеният от нея адв. Р.М. също не се явява, но е
представила молба, в която заявява че поддържа предявените искови претенции и
моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира направените по
делото съдебни разноски в размер на 410,00 лв., и на основание чл.80 от ГПК
прилага списък на същите.
Ответникът ОДМВР – П. - редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Оспорва исковата молба и моли за отхвърлянето й.
Окръжна прокуратура
П.*** - редовно призована, се представлява от прокурор Б. К., който счита, че исковете са доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени.
Административен съд П.***,
след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните
в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на
нарочно доказване/, че началникът на сектор ПП при ОДМВР – П.***, в качеството
си на оправомощено длъжностно лице, е издал срещу ищцата Наказателно постановление № 18-1158-05319 от 25.01.2019 г., с което й наложил
административно наказание глоба. Последното е обжалвано от наказаното лице по
съдебен ред, за което пред Районен съд П.*** е образувано АНД № 712/2019 г. по
описа на същия съд. Делото е приключило с влязло в сила Решение №
728/20.11.2019 г., с което административният акт е отменен като
незаконосъобразен.
В съдебното производство по АНД № 712/2019
г. на ПРС ищцата С.Й.А. се е представлявала от адв. Р.М. ***,
на която въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2019 г. е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., изрично отбелязано в
него.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № 712/2019 г. по описа на ПРС, съдържащо административнонаказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № 18-1158-05319 от
25.01.2019 г.;
Решение № 728/20.11.2019 г.; Договор за правна защита и съдействие, сключен
между С.Й.А. и адв. Р.М. на 20.06.2019 г.,
Пълномощно от С.Й.А..
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно ответникът по иска – ОДМВР – П.***, в
качеството й на юридическо лице, чийто орган е издал незаконосъобразния
административен акт.
Разгледан по същество, той
е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент
от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения
иск, а за съда съществува задължение да
приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай
и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 18-1158-05319 от 25.01.2019 г., издадено от началника на сектор
ПП при ОДМВР – П.***, представлява
административен акт. Неговата незаконосъобразност е
установена и доказана в съдебното производство по АНД № 712/2019 г.
по описа на ПРС, приключило с влязлото в сила Решение №
728/20.11.2019 г. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало адвокатска защита.
За пълнота на
изложението и в отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че
законът не въвежда изискване за задължително участие на адвокат, но това е
право на лицето, от което то може да се възползва във връзка със защита на
интересите си, накърнени именно от административния акт, който се обжалва.
Следователно, дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт, който
лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от
приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между С.Й.А.
и адв. Р.М. на 20.06.2019 г., а и от материалите по АНД № 712/2019
г. на ПРС е видно, че ищцата е бил представлявана по същото от адв. Р.М., на
която е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Този факт е
отбелязан в договора и следва да се приеме, че вписването има характер на
разписка. С оглед на това, както и предвид горните съображения, следва че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на С.А. е доказан не само
по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован
размер“ и репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
нея административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 14.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Същевременно ищцата е направила разноски и
в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя
списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно, тъй като искът й е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 14.01.2020 г. е в
размер на 10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат,
което според договора за правна защита и съдействие от 07.01.2020 г. е 300,00
лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР – П.***,
със седалище и адрес: гр. П.***, ул. Самоков № 1, да заплати на С.Й.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 300,00
лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
- заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
Наказателно постановление № 18-1158-05319 от 25.01.2019 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П.***, което е отменено като
незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред, ведно със законната
лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.***,
със седалище и адрес: гр. П.***, ул. Самоков № 1, да заплати на С.Й.А. с ЕГН **********
и адрес: ***,
сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени по
делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и
400,00 лв. /четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/