Р Е Ш Е Н И Е
№ 689 06.11.2014г. гр. Хасково
Том VІІ, стр.150-151
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
гражданска колегия
На двадесет и
четвърти октомври
двехиляди и четиринадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 852 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 31 ал. 2 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на имот
в гр. Димитровград, и на построения в имота втори жилищен етаж, при квоти по
1/3 ид.ч. С нотариална покана от 27.09.2012г. поискал от ответника да му
осигури достъп до имота или да му заплаща обезщетение за лишаване от право. Моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 2700
лева за периода от 03.10.2012г. до 31.03.2014г. Предявява и претенцията за
обезщетение за забава за периода от 01.11.2012г. до 01.04.2014г. в размер на
194.67 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли
да се уважат изцяло. В писмена защита излага доводи за основателността на иска.
Ответникът не оспорва съсобствеността и
квотите, обстоятелството, че ползва имота, и че не е дала ключ на ищеца.
Посочва, че не е създавала пречки за ползване на имота от ищеца и самият той
изразявал нежелание да влиза в него. В отговора на нотариалната покана изразила
желание да му заплаща месечно сумата от 50 лева, както и да си прихване
заплатени от нея суми за консумативи за времето, през което децата на ищеца
живеели в имота. Липсата на отговора на нейния отговор възприела като приемане
на предложението, като основание за това било и обстоятелството, че синът на
ищеца М. продължил да живее в имота до 30.05.2014г. Поради изложеното намира
иска за периода от 03.10.2012г. до 31.03.2014г. за неоснователен, както и
претенцията за обезщетение за забава. В съдебно заседание лично поддържа
отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от правна и
фактическа страна:
По предявеният иск е с правно основание чл. 31
ал. 2 ЗС.
При този иск следва да са налице три основни
юридически факта: съсобственост между страните, ползване на имота само от част
от съсобствениците, съответно създаване на пречки за ползване от останалите
съсобственици, или ползване, което обективно възпрепятства ползването от
останалите съсобственици, и писмена покана за заплащане на обезщетение за
лишаване на съсобственик от правото му да ползва вещта.
В настоящия случай не се спори между страните,
че те са съсобственици на недвижим имот в гр. Димитровград, и на построения в
имота втори жилищен етаж, при квоти по 1/3 ид.ч., като това се установява и от нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по наследство №7, том І, дело №14/1998г. и удостоверение за наследници с изх.№291/28.02.2014г.
на Община Димитровград.
Не се спори също така, че имота се ползва от
ответника, както и получаване на нот.покана акт.№36, т.2,
рег.№6973/27.09.2012г. чрез нотариус № 355.
Спорът между страните е относно желание на
ищеца да ползва имота и създаване на пречки от страна на ответник.
Настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 31 ал. 2 от ЗС, а именно – съсобственост по 1/3 идеална
част, нотариална покана от 27.09.2012г., получена от ответника на 01.10.2012г.,
и ползване на имота само от страна на ответника.
В отговора на нотариалната покана ответникът е
изразила желание да заплаща на ищеца месечно сумата от 50 лева, както и да си
прихване заплатени от нея суми за консумативи за времето, през което децата на
ищеца живеели в имота. Този документ, макар и да се оспорва да е получен от
ищеца, е частен документ, изхождащ от ответника, и като такъв на основание чл.
180 от ГПК е доказателство, че изявлението в него е направено именно от
ответника. По своята същност то е признание на негативни за страната факти, а
именно, че ползва и, че желае да заплаща обезщетение, т.е. не желае да допуска
съсобственика до имота. Действително, тя е посочила, че желае да си прихване
дължими от ответната страна суми, но те не са предмет на настоящия спор, поради
което не следва да се обсъждат. Твърдението, че синът/или синовете/ на ищеца са
ползвали имота не бе пълно и главно доказан. Действително, св. Св. Г. посочва в
показанията си, че синът на ищеца М. е посещавал редовно имота, като е
заявявал, че идва да вечеря. Самият факт на посещение, не може да се приеме за
ползване от страна на ищеца чрез своя син/синове/. Посещенията са свързани с
хранене от страна на децата, но не и с цялостно ползване на помещенията, или
поне не се събраха доказателства в тази насока. Няма данни също така, че това е
ставало със знанието и желанието на ищеца да ползва имота, като по този начин
той посредствено го е ползвал. Следва да се има предвид и връзката между децата
на ищеца и ответника – племенници и леля, които са самостоятелни и не влияят
между отношенията на брат и сестра. Поради изложеното, настоящият състав
намира, че етажът е ползван само и единствено от ответника, поради което тя
дължи на ищеца обезщетение за това.
По отношение на размера на обезщетението, по
делото бе изслушана експертиза, като вещото лице дава стойност на средния наем
за процесния период от 03.10.2012г. до 31.03.2014г. в размер на 3600 лева. Ищецът
притежава 1/3 идеална част, поради което му се следва сумата от 1200 лева. Или,
с оглед на изложеното следва да се приеме, че обезщетението за процесния период
от 03.10.2012г. до 31.03.2014г. следва да е в размер на 1200 лева.
По отношение на претенцията за обезщетение за
лишаване от право на ползване на гараж и дворно место.
Тази претенция не бе пълно и главно доказана.
По отношение ползването на гаража и дворното
место се събраха противоречиви доказателства. От една страна са показанията на
св. С., живееща на семейни начала с ищеца, а от друга – тези на св. Г.. Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на последния посочен свидетел,
тъй като той няма връзка със страните и не е заинтересован от изхода на делото.
От друга страна, близките отношения на св. С. с ищеца и отношенията между
страните, натрупано между тях напрежение, са от естество да изкривят реалните
обстоятелства. Кредитирайки показанията на св. Г., съдът намира, че не се
доказа създаването на пречки от страна на ответника за ползване на гаража и
дворното место. И двата обекта имат самостоятелен характер, т.е. могат да се
ползват отделно от сградата, макар и дворното место да е прилежащо юридически
към сградата. Достъпът до тях не е бил препятстван, не са били заключвани, като
посоченията свидетел заявява, че е виждал ищеца и св. С. в двора, като са брали
домати и праскови, а самият ищец е ползвал гаража, като е вземал предмети от
там. Действително тези им посещения са били инцидентни, но имплицитно показват,
че не е бил препятстван достъпа до тях, а от там и ползването. Аргументиран от
изложеното, настоящият състав намира, че претенцията за обезщетение за лишаване
от право на ползване на гараж и дворно место, следва да се отхвърли като
недоказана.
По отношение на иска за обезщетение за забава.
Същият е частично основателен.
С оглед на частично уважаване на главния иск,
частично основателен се явява и акцесорния за обезщетение за забава.
Последното, изчислено върху сумата от 1200 лева/ за всеки месец отделно по
66.67 лева/ за периода от 01.11.2012г. до 01.04.2014г. възлиза на сумата от
86.18 лева, до който размер следва претенцията да се уважи. Искът до пълния
предявен размер следва да се отхвърли.
При този изход на делото следва ответникът да
заплати на ищците на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 269.93 лева съобразно на уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски и не е сторил такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З.В.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати на П.В.П. с ЕГН ********** *** Берон 1-1-12А, със съдебен адрес: гр.
Д., ул. * * бл.*, вх.*, ет.*, адв. Кръстева, на основание чл. 31 ал. 2 ЗС сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за
периода от 03.10.2012г. до 31.03.2014г. за лишаване от ползване на съсобствената
му 1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда една втора
близнак в гр.Д., ул. .* *, пл. № *, парцел *, в кв. * по плана на гр. . ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 01.04.2014г.
до окончателното й заплащане, на основание чл.
86 ал.1 от ЗЗД сумата от 86.18 лева, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 1200 лева/ за всеки месец отделно по 66.67 лева/ за периода от
01.11.2012г. до 01.04.2014г., както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 269.93
лева, като исковете до пълните предявени размери от 1584 лева по иска по чл. 31
ал.2 от ЗС за ползването и на гаража и дворното место, и от 121.84 лева по чл.
86 ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС -
Хасково в двуседмичен срок от получаването му.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.