РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500307 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260004/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
674/2017 г. на ОС-П., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от К.-гр. С. против Б. Б. Л. и Б. Д. Л. иск за отнемане на
имущество на обща стойност от 585 083,35 лв., както следва:
- от Б. Б. Л., ЕГН ********** и Б. Д. Л., ЕГН **********:
1. Недвижим имот - 133 кв.м., представляващи реално обособена част
от Поземлен имот №**, от кв. 5, по плана на с. Б., общ. Р., обл. П.,
разположени в северозападната му част, по цялото продължение на
граничната линия с поземлен имот №**, с граници: от североизток-ПИ №***,
от югоизток останалата част от-ПИ №**, за която е отреден УПИ *-**, от
югозапад-улица, от северозапад-ПИ №**, който съгласно Заповед №
1251/21.11.2008 г. на Кмета на Община Р. за одобряване на нови УПИ, са
придадени от УПИ *-**, към УПИ **-**,**, от кв. 5, по плана на с. Б., който
става с площ 781 кв.м., и с граници: от североизток - УПИ **-** и УПИ **-
***, от югоизток - УПИ *-**, от югозапад - улица, от северозапад - улица,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том
V, per. №14607, нот. дело №***/08.12.2008 г., вписан в Службата по
вписванията, гр. П. с вх. peг. №36509/09.12.2008 г., акт №**, том 115, дело
1
№29001/2008 г. Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., ул.
"И.В." №**-*, ет.*, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, със застроена площ от 16 кв.м., разположен в сграда № 1 с
идентификатор *************, със застроена площ от 84кв.м., брой етажи 3,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***************, който обект е разположен в
поземлен имот с идентификатор ************, със застроена площ от 370
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: ***, квартал 153(285), парцел: ХШ-***, ***, при граници и съседи на
поземления имот ************, *************, ************,
*************, придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от
21.06.2012 г. на ЧСИ П.И. с per. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П.,
вписано в Служба по вписвания гр. П. с вх. peг. №16546/23.07.2012 г., акт
№**, том 46. Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
3. Поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/06.12.2007 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. К., общ.
М., обл. П., местността "М.", с площ на ПИ от 2 901 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор №********, ПИ с
идентификатор №********* и ПИ с идентификатор №********, за сумата от
780 лв., като на 18.06.2012 г. е внесена по банков път, придобит с
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2012 г. на ЧСИ П.И. с
peг. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П., вписан в Служба по
вписвания гр.П. с вх. peг. №23530/04.10.2012 г., акт №**, том **. Имотът е
собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
4. Недвижим имот находящ се в с. Х., община Ч., обл. С.,
представляващ 9/20 идеална част от правото на собственост върху дворно
място с площ от 383 кв.м., съставляващо УПИ ***-*** в кв. 34 по плана на
селото, с уредени регулационни сметки, при граници на УПИ: улична
регулация, УПИ **-***, улична регулация и УПИ *****, ведно с 9/20 идеална
част от правото на собственост върху построените в УПИ ***** сгради както
следва: жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., а по документ за
собственост от 56 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 0/2 МЖ,
масивна сграда със застроена площ от 14 кв.м., отбелязана на кадастралната
основа като 0/1 МС и масивна сграда със застроена площ от 9 кв.м.,
отбелязана на кадастралната основа като МС, като УПИ *** заедно с УПИ
***** кв.м. и с площ от 507 кв.м. и с 72 кв.м., попадащи в улична, образуват
ПИ с пл. № *** в кв. ** по плана на селото, целият с площ от 962 кв.м., за
който имот е изготвен и одобрен със заповед № 138/07.04.2009 г. на Кмета на
община Ч., ПУП-ПРЗ, при граници на ПИ с пл. № ***: улица, ПИ с пл. № ***,
2
улица и ПИ с пл. № ***, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***, том *, peг. №1308, дело № 118/29.08.2012 г., вписан в
Служба по вписвания, гр. Ч. с вх. peг. №125/29.08.2012 г., акт №***, том *,
дело №316/2012 г.;
5. Недвижим имот - УПИ, находящ се в с. Б., общ. Р., обл. П., одобрен
със заповед № 123/1978 г., заповед № 661/2010 г. и заповед № 342/2012 г.,
целият с площ от 287,50 кв.м., който УПИ ** - за инфраструктурен обект е
образуван от УПИ I-ЗПК "М." от кв. 7, при граници по скица: УПИ ***** УПИ
**-**, улица, УПИ ****, УПИ *-** и улица, придобит с нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №**, том 3, peг. №4972, нот. дело
№403/23.11.2012 г., вписан в Служба по вписвания гр. П. с вх. peг.
№29022/23.11.2012 г., акт №**, том **, дело №14676/2012 г.;
6. Недвижим имот - 1/5 /една пета/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18- 48/06.12.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. К., общ. М., обл. П.,
местността "Ч.", с площ от 7 651 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: оризище, при съседи на имота: ПИ с
идентификатор №*********, ПИ с идентификатор №*********, ПИ с
идентификатор №*********** и ПИ с идентификатор №**********,
придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2012 г. на
ЧСИ П.И. с peг. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П., вписан в
Служба по вписвания гр. П. с вх. peг. №23534/04.10,2012 г., акт №**, том **.
Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
7. Недвижим имот №******* - нива с площ от 10.800 дка, IV
категория, местност "Д." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** — нива насл. на Г.Н.Ч., №****** — нива насл. на
Д.Г.Ч., №******* - нива насл. на Т.К.Ж., №****** - полски път на Община Р.,
за предложената от Б. Б. Л. цена от 5 700 лв., придобит с постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.01.2013 г. на ДСИ при Районен съд, гр. П.
З.Т., вписано в Службата по вписванията, гр. П. с вх. peг. №4474/26.02.2013г.,
акт №**, том **;
8. Недвижим имот №******* — нива с площ от 4.500 дка, III
категория, местност "Х." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** - нива насл. на П.Н.Д., №****** - полски път на
Община Р., №****** - нива насл. на Г.А.Я., №****** - нива насл. на А.К.К.,
придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.01.2013 г. на
ДСИ при Районен съд, гр. П. З.Т., вписано в Службата по вписванията, гр. П. с
вх. peг. №4474/26.02.2013г., акт №**, том **;
9. Недвижим имот №******* - НИВА с площ от 10.800 дка, III
категория, местност "Ю.д." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** - нива насл. на А.А.Ж., №***** - полски път на
община Р., №******* - нива насл. на В.Н.К., №******* - полски път на
община Р., придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от
07.01.2013 г. на ДСИ при Районен съд, гр. П. З.Т., вписано в Службата по
3
вписванията, гр. П. с вх. peг. №4474/26.02.2013г., акт №**, том **;
10. Сумата в размер на 8 621 лв., представляваща 1/2 върнат заем от Б.
и Б. Л.и на И.А.А. ЕГН **********;
11. Лек автомобил марка и модел „К.В.“ с peг. №**********, рама
№******************, двигател - няма данни, дата на първа регистрация
18.11.1993 г.;
12. Лек автомобил марка и модел „Н.Т.“ с peг. №**********, рама
№******************, двигател №**********, дата на първа регистрация
31.03.1995 г., придобит с договор от А. на 21.12.2007 г.;
13. Ремарке за лек автомобил марка и модел „К.****“ с peг.
№********, рама №********, двигател №*********, дата на първа
регистрация 09.08.1979 г., придобит с договор от Г. на 28.05.2008 г.;
14. Ремарке за лек автомобил марка и модел „Л.М.*****“ с peг.
№*********, рама №*******, двигател - липсват данни, дата на първа
регистрация 02.07.1982 г., придобит с договор от Г. на 03.08.2008 г.;
15. Лек автомобил марка и модел „Р.М.“ с peг. №***********, рама
№*****************, двигател №*************, дата на първа регистрация
14.06.2006 г., придобит от Б. Л. с договор от Г. на 08.08.2009 г.;
- на основание чл. 63. ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Б. Б.
Л., ЕГН **********:
1. Вземането в размер на 3 300 лв. на Б. Б. Л. срещу М.Н.Т., ЕГН
********** от предоставен заем;
2. Вземането в размер на 1 360 лв. на Б. Б. Л. срещу Л.М.К., ЕГН
********** от предоставен заем;
3. Вземането в размер на 40 000 лв. на Б. Б. Л. срещу "Е.Б." ЕООД,
ЕИК ********, представляващо предоставен заем;
4. Сумата в размер на 186 762,51 лв., представляваща разликата от
предоставения заем на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 320 000 лв. и
действителния остатък от изтеглените кредити през 2005 г. и 2006 г. от Б. Б.
Л.;
5. Сумата в размер на 91.59 лв., левова равностойност на 46.83 евро
представляваща салдото по разплащателна сметка в евро с IBAN:
************************, открита на 11.06.2013 г. в „Ц.К.Б.” АД с титуляр
Б. Б. Л.;
6. Сумата в размер на 758,12 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка в лева с IBAN: **********************, открита на
22.11.2001 г. в "П. Б. (Б..)" ЕАД с титуляр Б. Б. Л.;
7. Сумата в размер на 95 000 лв., представлява заем от Б. Б. Л. на
"М.П.Б." ООД от сметка с IB AN: ************************* в "П." АД с
титуляр Б. Б. Л.;
8. Сумата в размер на 15 000 лв., представляваща предоставен заем
от Б. Л. на "Е.Б." ЕООД;
4
- на основание чл. 63. ал. 2. т. 4 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Б. Д.
Л., ЕГН **********:
1. Вземането в размер на 9 100 лв. на Б. Д. Л. срещу "М.П.Б." ООД,
ЕИК *********, представляващо предоставен заем;
2. Вземането в размер на 81 190 лв. на Б. Д. Л. срещу "М.П.Б." ООД,
ЕИК *********, представляващо предоставен заем;
3. Сумата в размер на 84,96 лв., левова равностойност на 43,44 евро,
представляваща салдото сметка в евро с IBAN: **********************,
открита на 28.04.2014 г. в „Т.б.” АД, с титуляр Б. Д. Л.;
4. Сумата в размер на 0,15 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка №********* (IBAN: *********************), открита
на 23.01.2007г. в "Б.Д." ЕАД, с титуляр Б. Д. Л.;
5. Сумата в размер на 4,20 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка с IBAN **********************
(************************), открита на 11.11.2009 г. в "П." АД с титуляр Б.
Д. Л.;
6. Сумата в размер на 209,82 лв., левова равностойност на 107,28
евро представляваща салдото по спестовен влог в евро с
IBAN:********************* (**********************), открит на
12.01.2010 г. в "П." АД с титуляр Б. Д. Л.,
както и в частта му за разноските, с която е осъдена К.-гр. С. да заплати на Б.
Б. Л. и Б. Д. Л. сумата от 26 000 лева, представляващи направени по делото
разноски, от които 25 000 лева, представляващи заплатено от ответниците
адвокатско възнаграждение и сумата от общо 1000 лв. за допуснатите по
делото експертизи, и е осъдена К.-гр. С. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд П. сумата от 69 681,20
лв., представляваща държавна такса в производството по гр. дело № 674 по
описа на Окръжен съд – П. за 2017г., XV-ти гр. състав.
Жалбоподателят К. (К., с предходно наименование К., КПКОНПИ, с
променено наименование съгласно §6,ал.1 от ПЗР на ЗПК, обн. ДВ,
бр.84/6.10.2023 г., в сила от същата дата)-гр.С. моли решението в обжалваната
негова част да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображенията, изложени в подадената на 8.05.2024 г. въззивна жалба, като
бъде постановено от апелативния съд решение, с което предявеният от К. иск
да бъде уважен. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява на
16.03.2017 г. осъдителен иск с правно основание чл.74,ал.1 и ал.2 от
ЗОПДНПИ (отм.), сега съгласно §5,ал.2 (обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.) от ПЗР на
ЗОНПИ (с предходно наименование ЗПКОНПИ) чл. 153,ал.1 във вр. с чл.142,
5
ал.2, т.т.1, 2 и 4 във вр. с чл.141 от Закона за отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗОНПИ), с предходно наименование Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ), за отнемане от ответниците Б. Б. Л. и Б. Д. Л. в полза
на държавата на посочено имущество на обща стойност 1 742 030,11 лв. В
производството пред окръжния съд е заявен частичен отказ от иска и
производството по иска е частично прекратено със съдебното решение, като
се претендира за отнемане на имущество от двамата ответници на обща
стойност 585 083,35 лв. Претендира за присъждане на разноски. Претендира
на основание чл. 78,ал.5 от ГПК да бъде намалено като прекомерно
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците по жалбата Б. Б. Л. и Б. Д. Л. молят тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображенията, изложени в подадения на 6.06.2024 г.
отговор. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват иска
като неоснователен. Претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство. Молят да бъде оставено без уважение като неоснователно
възражението по чл. 78,ал.5 от ГПК.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че срещу Б. Б. Л. е било образувано от К. с
решение от 14.12.2016 г. производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на получено на 20.03.2015 г.
уведомление от ОП-П. за повдигнато обвинение по ДП №***/2012 г. на ОСС
при ОП-П., пр.пр. №****/2012 г. на ОП-П. за престъпление по чл. 255,ал.3, вр.
с ал.1,т.2 и т.6, вр. с чл.26,ал.1 от НК (за това, че през периода 14.08.2009 г.-
14.06.2010 г. в гр. П. в качеството на управител на „К.А.“ЕООД-гр.П. при
условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 108 891,90 лв.,
представляващи дължим ДДС, като е потвърдил неистина в писмени
декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 125,ал.1 от ЗДДС и чл.
116,ал.1 от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е съставил документи
6
с невярно съдържание-отчетни регистри – дневници за покупките на
„К.А.“ЕООД, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит и е приспаднал неследващ се данъчен кредит),
което е сред посочените в чл. 22,ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ, понастоящем
съгласно §5,ал.2 от ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ) чл.
108,ал.1,т.18 от ЗОНПИ. С подадената на 16.03.2017 г. до ОС-П. искова молба
К. твърди, че за периода на проверката 31.03.2005 г.-31.03.2015 г. е налице
несъответствие между имуществото (2 585 857,40 лв.) и нетния доход на
ответника и неговата съпруга (1 182 385,64 лв.) в размер на 1 403 471,76 лв.,
поради което претендира да бъде отнето от ответника в полза на държавата
имущество на стойност 1 742 030,11 лв., съответно описано. След частичния
отказ от иска, заявен от ищеца в производството пред окръжния съд с молба от
19.09.2023 г., се претендира за отнемане на имущество от двамата ответници
на стойност 585 083,35 лв.
С подадения на 30.06.2017 г. писмен отговор ответниците възразяват, че
искът е неоснователен. Заявяват, че извършеният от К. анализ на тяхното
имущество не е надлежно направен. Оспорват наличието на значително
несъответствие между имуществото и нетните им доходи по смисъла на чл.
107,ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1,т.3 от ЗР на ЗПКОНПИ. Заявено е, че в
исковата молба не са изложени твърдения за наличието на факти и
обстоятелства, които да водят до извод за това, че имуществото, чието
отнемане се претендира, е в резултат на осъществена и доказана престъпна
дейност, а единствено поради липсата на законен източник за придобиването
му. Твърдят, че неправилно са изчислени както разходите, така и приходите на
ответниците, като голяма част от получените от тях парични средства не са
отчетени като приход без да има конкретна причина за това. Твърдят, че
ищецът не е взел предвид голяма част от приходите от продажби на
имущество, получени в проверявания период, както и че не са отчетени като
приходи получени заеми от кредитни институции. Твърдят, че е налице
завишаване на разходите на ответниците и на разходите им за пътувания в
чужбина. Твърдят, че неправилно са анализирани данните, свързани с вноски
по банковите сметки от трети лица, както и не са отчетени като приходи
получени от ответницата суми по сключени договори за наем. Твърдят, че
неоснователно не са признати като приходи посочени суми (сред тях 540 000
лв. по предварителен договор за продажба на имот на ответника, парични
7
печалби на ответника от игрите „Е.“ и „Е.“, получени суми на тържества за
годежа и сватбата на ответниците от 58 000 лв.), както и че имат и други
приходи. Твърдят, че те са разполагали с достатъчно парични средства, които
са с установен законен източник, поради което придобитото от тях имущество
в процесния период не следва да бъде отнето по реда на ЗОПДНПИ.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от събраните
по делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ не се установява
през проверявания период да е налице значително несъответствие между
придобитото от ответниците имущество и техния нетен доход. Съдът приема,
че за да е налице „значително несъответствие“ по смисъла на §1,т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ следва несъответствието между имуществото на проверяваното
лице и нетния му доход да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период,
съответно §1, т.7 от ЗОПДНПИ (отм.). Съдът възприема за правилен
използваният от вещото лице подход при изготвяне на експертизата, при който
е приета за начално салдо на проверяваното лице към началото на проверката
сумата 283 595,35 лв., за която са налични доказателства, че е получена от
ответниците преди образуване на проверката. Съдът преценява, че за нетен
доход следва да се възприеме сумата 1 712 146,89 лв. (без включени приходи
от лотария, защото в процеса остава недоказан размерът на направените
разходи за залагания), тъй като при определянето на размера на
несъответствието не следва да се включват имущества, които не са налични в
патримониума на лицата в края на проверявания период, включително и
внесените от трети лица суми по банковите сметки. Съдът посочва, че
размерът на притежаваното имущество в края на проверявания период
31.03.2015 г. е изчислено на 93 665,88 лв. Затова съдът приема, че не е налице
несъответствие, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Освен това
съдът приема, че съгласно практиката на ЕСПЧ (Дело Т. и други срещу
България и Й. и други срещу България) националните съдилища дължат да
установят онези подробности по отношение на престъпното поведение, от
което са твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето, и
обосновано показват, че това имущество би могло да бъде получено от
съществуващо престъпно поведение, а по делото не е установена по
категоричен начин връзка (макар и косвена) с дадена престъпна дейност
(независимо от вариантите на развитие на наказателното производство),
поради което съдът счита, че ако се постанови отнемане в полза на дължаната
8
на претендираното имущество, би се стигнало до нарушение на принципа за
пропорционалност, което е допълнителен аргумент за отхвърляне на заявената
претенция.
С подадената на 8.05.2024 г. въззивна жалба К. твърди, че съдът
неправилно е приел липсата на значително несъответствие по смисъла на
§1,т.3 от ДР на ЗОНПИ между имуществото на ответниците и нетния им
доход, като е стигнал до този извод кредитирайки изцяло и единствено
твърденията на ответниците, приемайки представените от тях доказателства
въпреки оспорването им и без да вземе предвид и да обсъди възраженията,
доказателствата и твърденията на ищеца. Посочва, че съгласно
допълнителното заключение на СИЕ, прието в съдебното заседание на
22.02.2024 г., се установява, че е налице значително несъответствие по
смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ в размер на 1 300 960,85 лв. по задачите,
поставени от ищеца, и не е установено такова по задачите, поставени от
ответниците. Твърди, че окръжният съд неправилно е възприел използвания от
вещото лице подход при изготвяне на експертизата с оглед възложените от
ответниците задачи, като е приел начално салдо в размер на 283 595,35 лв.
(левова равностойност на сума 145 000 евро, получена от ответника при
продажба на негов недвижим имот в Г.), наличие на приход в размер на
540 000 лв. от получена сума по предварителен договор за продажба на
недвижим имот на ответника, наличие на приход в размер на 350 029,02 лв. от
доходи на ответника в Г., наличие на приход в размер на 60 000 лв. от дарения
за тържества за годежа и сватба на ответниците, наличие на приход в размер
на 639 999 лв. като сбор от върнати заеми от „М.п.“ и „К.А.“, както и
неправилно съдът е намалил размера на обичайните и извънредни разходи.
Твърди, че съдът неправилно възприема за доказано наличието на сумата
283 595,35 лв., тъй като имотът е отчужден чрез търг на 25.09.2003 г., почти
две години преди проверявания период и липсват доказателства, че
ответниците са разполагали с такава сума, като наличността по банковите
сметки на ответниците към 31.03.2005 г. (началото на проверявания период) е
в общ размер на 6,58 лв. Заявява, че К. е отчела в приходната част на анализа
стойността на цялото отчуждено движимо и недвижимо имущество, което е
придобито преди проверявания период, сред което са и шест сделки с
недвижими имоти, придобити след датата на продажба на имота в Г. и преди
началото на проверявания период, като има данни и за предоставени заеми на
9
трети лица в същия период. Твърди, че съдът неправилно приема за приход
сумата 540 000 лв., за която ответниците твърдят, че е получена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот със „З.-
**“ООД от 10.01.2011 г., тъй като представените от ответниците доказателства
са оспорени от ищеца. Заявява, че са оспорени датата и истинността на
разходен касов ордер от 10.01.2011 г., съгласно който дружеството е заплатило
на пълномощника на ответника сумата 540 000 лв. като част от цената
съгласно предварителния договор, като са представени от ищеца посочени
писмени доказателства, от които е видно, че дружеството към 10.01.2011 г. не
е разполагало със средства, за да направи авансова вноска в размер на 540 000
лв. за закупуване на недвижимия имот. Заявява, че е представена и справка от
ИКАР, от която е видно, че и към 2018 г. недвижимият имот не е продаден на
дружеството, което прави още по-основателно предположението за съставяне
на представените от ответниците документи единствено за целите на
съдебното производство в опит да се докаже, че проверяваното лице е
разполагало с доходи със законоустановен произход. Заявява, че
представените документи са частни, поради което на основание чл. 181,ал.1 от
ГПК за достоверна дата на съставянето им за трети лица следва да се счита
денят, в който документите са били заверени, като в случая нотариалната
заверка е от дата 29.03.2012 г. Заявява и че посочената сума в разходния ордер
в размер на 540 000 лв., заверен на 29.03.2012 г., попада в хипотезата на чл.
3,ал.1,т.2 от ЗОПБ, в сила от 22.02.2011 г. Заявява, че изложеното противоречи
на житейската и правна логика и ангументира по безспорен начин
твърдението на К. за съставяне на посочените частни документи единствено за
целите на съдебното производство, но въпреки това оспорените доказателства
са кредитирани от окръжния съд и той неправилно ги е възприел като
установени факти, водещи до завишаване на доходите на ответниците с още
540 000 лв. Твърди, че окръжният съд приема неправилно за приход и сумата
350 000 лв. от доходи на ответника Л. в Г., тъй като в подкрепа на тези
твърдения са представени от ответниците в превод на български език
разпечатки на електронни удостоверения за данък върху доходите на
физическите лица за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., но преведените формуляри са на
немски език и не носят знак, който да удостоверява, че информацията,
изложена в тях не може да бъде манипулирана, а формулярите за трите години
изглеждат абсолютно идентично, като единствената разлика е в периода и
10
размера на отразените суми. Заявява, че окръжният съд неправилно е приел, че
тези доходи на Л. са доказани без да обсъжда съществуващото противоречие
между представените формуляри и информацията, предоставена от К., от
звено „Международно сътрудничество“, приложена като доказателство към
исковата молба – доклади от 12.11.2015 г. и 24.11.2015 г., от които се
установява, че Л. от 15.04.2000 г. до 20.11.2012 г. е бил съдружник в дружество
„Л. и П.“ за внос и износ на автомобили, резервни части и търговия с
използвани МПС, като статуса на дружеството е неактивен, както и че Л. е
бил служител в ресторант и е генерирал брутен доход за 2013 г. 10 302,66 евро
и за 2014 г. 20 401,72 евро, а за съпругата му Б. Л. не са били установени
данни да получени доходи на немска територия. Твърди, че няма данни
ответниците да са декларирали доходи, респективно да са подавали данъчни
декларации на територията на ФРГ в периода от 2005 г. до 2015 г., както и
няма данни в този период лицата да са получавали доходи от някакъв вид
работа на свободна практика. Относно сумата 60 000 лв. жалбоподателят
твърди, че неправилно тя е приета от окръжния съд за приход като получена от
роднини и гости на годежа и сватбата им, като съдът изцяло кредитира
свидетелските показания на Ж.М. (кум на ответниците) и Д.Д. (баща на
ответницата) въпреки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, неотчитайки факта, че
свидетелите са заинтересувани от изхода на делото с оглед роднинските и
дългогодишни приятелски отношения с ответниците, а показанията не са
подкрепети с други доказателства, които да кореспондират с техните
твърдения за размера на получените суми от годеж, проведен през октомври
на 2005 г. и сватба през декември на 2006 г. Заявява освен това, че по делото не
са представени доказателства за разходвани средства за тези тържества, както
и за това за чия сметка са тези разходи, като съгласно практиката на ВКС
(решение № 409/26.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 988/2015 г., 4 ГО, ГК) за да се
приемат като доход даренията от сватбеното тържество, доколкото е доказано,
че такива са дадени, следва да се извърши съпоставка между приходите от тях
и разходите за организацията и провеждането на сватбата и съответно
получените чрез дарение суми следва да превишават разходите, като
разликата се отчете като доход. Твърди, че неправилно окръжният съд приема
за приход сумата 639 000 лв. като сбор от върнати заеми от „М.п.“ и „К.А.“,
които са контролирани юридически лица от ответниците, независимо че не е
установен източникът на средства за предоставянето на процесните заеми
11
според К.. Заявява, че от анализа на движението на паричните средства на
ответниците за периода 2005-2011 г. се установява, че средствата от
изтеглените банкови кредити не са достатъчни за предоставянето на парични
заеми на контролираните от тях юридически лица. Твърди, че независимо, че
Л.и са усвоили кредити, те не са източник на предоставените заеми, тъй като
са послужили за погасяване на стари кредитни задължения. Затова твърди, че
предоставените заеми на контролираните юридически лица не са с установен
източник на средства и не следва да се възприема връщането им за приход на
ответниците. Твърди още и че неправилно окръжният съд е намалил размера
на обичайните и извънредни разходи, като е изключил разхода за придобиване
на активи (движимо и недвижимо имущество) неналични в патримониума на
лицата в края на проверявания период, платените погасителни вноски по
кредити, внесените от трети лица без основание суми по банкови сметки,
които са изтеглени, начислени са разходи за задгранични пътувания само на
база на заплатените по банков път самолетни билети и резервации в периода
от 2010 г. до 2013 г. включително, независимо че от приложените
доказателства по делото (информация от сектор „БДС“ при ОД МВР-П.) става
ясно, че през целия проверяван период от 2005 г. до 2015 г. Л.и са
осъществявали задгранични пътувания. Затова жалбоподателят твърди, че
завишавайки неправилно, необосновано размера на доходите на ответниците в
периода на проверката и занижавайки размера на обичайните и извънредни
разходи окръжният съд приема, че нетният доход на ответниците Л.и възлиза
на 1 712 146,89 лв., а придобитото от тях имущество е в размер на 93 665,88
лв., като това имущество според съда се формира от налични към края на
проверявания период МПС, чиято стойност е определена по договорите за
покупко-продажба, а не по приетата оценъчна експертиза, и налични
недвижими имоти, като неясно защо сборът от тези стойности е намален с
отрицателното крайно салдо по банковите сметки на ответниците към края на
проверявания период и така окръжният съд обосновава извода си за липса на
значително несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ и отхвърля
иска като неоснователен. Твърди, че неправилно окръжният съд допълнително
се е аргументирал за отхвърляне на иска с това, че в съдебния процес не е била
установена по категоричен начин връзка (макар и косвена) с дадена престъпна
дейност (независимо от вариантите на развитие на наказателното
производство), поради което е счел, че при уважаването на иска на К. би се
12
нарушил принципа за пропорционалност по чл.( от Протокол №1 към
ЕКЗПЧОС, гарантиращ правото на собственост, като е посочил делото
„Йорданов и други срещу България“, по което има влязло в сила решение на
ЕСПЧ. Заявява, че съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 156,ал.4
от ЗОНПИ (чл. 77,ал.4 от ЗОПДНПИ), в която изрично е посочено какви
доказателства К. представя в производството пред съда, като в тежест на
ищеца не е предвидено да се ангажират доказателства за установяване на
връзка между дадена престъпна дейност и претендираното имущество.
Заявява, че от окръжния съд няма дадени указания и в доклада по делото,
поради което не са били ангажирани и представени от ищеца доказателства по
делото за установяване на връзка с дадена престъпна дейност. Посочва, че
ответникът Л. е признат за виновен с присъда от 7.11.2018 г., влязла в сила на
28.06.2021 г., за това, че през периода 1.07.2009 г.-14.03.2011 г. в качеството на
управител на „К.А.“ЕООД като извършител и чрез посредствените
извършители Б.Л. Л.-управител на „К.А.“ЕООД и Р.П.Т.-управител на
„К.А.“ЕООД, при условията на продължавано престъпление е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери
130 039,46 лв., представляващи дължим ДДС, като е потвърдил неистина в
писмени декларации, които се изискват по силата на закон-чл.125,ал.1 от
ЗДДС и чл. 116,ал.1 от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е
съставил документи с невярно съдържание-отчетни регистри – дневници за
покупките на „К.А.“ЕООД съгласно чл. 124,ал.1,т.1 от ЗДДС и чл. 113,ал.1,т.3
от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит – престъпление по чл. 255,ал.3 във вр. с
ал.1,т.2,т.6,т.7,вр. с чл. 26,ал.1 от НК. Посочва, че ответницата Б. Л. е призната
за виновна и е осъдена за престъпление по чл. 172Б,ал.1, вр. с чл. 20,ал.2,вр. с
ал.1 от НК, осъществено в проверявания период, с влязла в сила присъда от
29.04.2011 г. за това, че на 30.06.2010 г. в с. Б. в цех за ситопечат и трансферен
печат в съучастие като съизвършител с М. Н. Л. без съгласието на
притежателите на изключително право е използвала в търговската си дейност
без правно основание марки-обекти на това изключително право, като е
съхранявала с цел продажба и пускане на пазара на стоки, носещи
отличителните белези на тези марки – 47 броя дънки, насещи търговска марка
„Levis“, 1 брой дънки, носещи търговска марка „Replay“, 1 брой дънки,
носещи търговска марка „Maze“, 25 броя дънки, носещи търговска марка
13
„Disel“, 34 броя дънки, носещи търговска марка „MISS Sixty“, чрез
съхраняването им с цел предлагането на стоките с този знак за продажба и
пускането им на пазара по смисъла на чл.13,ал.2,т.2 от ЗМГО. Счита, че се
установява по безспорен начин противоправното поведение и на двамата
ответници в периода на проверката, което е доказателство за тяхната вътрешна
нагласа за неспазване на законите на Република България, целяща генериране
на нерегламентирани приходи за семейството. Твърди, че постановените
решения на ЕСПЧ и насоките в тях по търсене на връзка между престъпно
поведение и придобито имущество са свързани единствено с качеството на
ответниците на обвиняеми/подсъдими и в тях липсват мотиви по отношение
на ясно становище относно характера на връзката между правонарушението и
придобитото имущество. Твърди, че при наличието на несъответствие
несъмнено е налице виновно поведение, тъй като или умишлено, или
непредпазливо лицето е допуснало придобитото от него имущество да
надвишава законните му доходи поради укриване на доходи, поради техния
изначално незаконен характер и др. Заявява, че наличието на несъответствие
води до извода за противоправно поведение, което е положителен факт,
доказан от ищеца в хода на производството пред съда. Заявява, че дори да се
приеме, че по примера на ЗОПДИППД (отм.) законодателят е искал да въведе
тежест за К. да установи такова противоправно поведение, то е налице
презумпция, която може да се изведе от ТР №7/30.06.2014 г. на ВКС, ОСГК, с
което е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между
престъпната дейност по чл. 3,ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на
имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да се
предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е
установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде
отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Затова счита, че е достатъчно с
оглед обстоятелствата по делото и при липсата на установен законен източник
обосновано да се предположи логически, че е налице връзка между
имуществото и съответно противоправно поведение на ответниците. Моли
решението на окръжния съд да бъде отменено и да бъде уважен предявения
иск за отнемане в полза на държавата на имуществото, посочено от К..
С отговора на въззивната жалба от 6.06.2024 г. ответниците заявяват, че
е неоснователно оплакването на жалбоподателя за неправилно приемане от
окръжния съд за начално салдо сумата 283 595,35 лв. (левова равностойност
14
на 145 000 евро), получена при продажбата на недвижим имот в Г., след като
по делото са представени документи, които удостоверяват, че Л. е получил
сумата 145 000 евро, и те не са били оспорени в съдебно заседание, поради
което правилно тази сума е отчетена като негов приход и е противно на правна
и житейска логика в твърдението, че наличността по банковите сметки на
лицата в началото на периода е 6,58 лв. и едва ли не само тази сума следва да
бъде отчетена като тяхно начално салдо. Заявяват, че дори и да не бъде
включена тази сума в приходната част за ответниците, нетният доход отново
ще е положителна величина и няма да е налице визираното в закона
несъответствие. Относно включването на сумата 540 000 лв. в приходната част
за ответниците твърдят, че относно произхода на тези парични средства след
направеното оспорване от ищеца по делото са представени писмени и гласни
доказателства за установяване, че сумата действително е получена от
ответниците. Заявяват, че е невъзможно те да бъдат антидатирани и съставени
за нуждите на настоящото производство, тъй като нотариалната заверка е от
29.03.2012 г. Считат за ирелевантно твърдението, че с плащането на тази сума
са нарушени разпоредбите на ЗОПБ, тъй като сумата е платена на 7.01.2011 г.
преди влизане в сила на закона, а на 29.03.2012 г. е направен нотариално
заверен препис на оригинала. Относно приходите на Л. от Г. в размер на
350 029,02 лв. заявяват, че по делото са представени писмени документи,
които не са били оспорени от ищеца, както и не са били наведени пред
окръжния съд твърдения, че доходите не са декларирани, поради което не са
събирани от ответниците доказателства в тази насока, възражението за това
недопустимо се прави едва с въззивната жалба. Заявяват, че е без значение
дали тези доходи са декларирани или не, тъй като законът не включва в
понятието „доходи“ само и единствено законните доходи, а такива, които не са
декларирани, но са получени от лицата, няма пречка да бъдат включени в
приходната част на техния баланс. Позовават се на решение № 97/18.05.2018 г.
на ВКС по гр.д. № 3224/2017 г., 4ГО, ГК, с което е прието, че не може да се
презумира, че недекларираните доходи са по начало незаконни, щом не се
твърди и не се установява те да са придобити от забранена със закон дейност,
и обратно, всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се
предполага да са законни, освен ако не се установи друго. Относно сумата
60 000 лв., получена по време на тяхното годежно и сватбено тържество,
твърдят, че събраните гласни доказателства са ясни и последователни и тя
15
правилно е включена в приходната част на баланса, но дори и тя да бъде
изключена поради събраните само гласни доказателства това не променя
съществено нетния доход, който отново би останал положителна величина.
Твърдят, че правилно са били отчетени всички суми, които са били
предоставени на юридически лица, свързани с ответниците, и впоследствие
върнати от тях, като от експертизата по тяхно искане предоставените суми са
отчетени като разход, а върнатите като приход на лицата. Твърдят, че при
възприетия от ищеца подход за определяне на икономическия баланс на лицата
се допуска смесване на понятията „разходи“ и „имущество“, тъй като според
този подход предоставените заеми на юридически лица погрешно се приемат
за „имущество“ и при включването им графа „имущество“ се получава превес
на стойността на имуществото над нетния приход. Твърдят, че правилно
окръжният съд е приело съгласно заключението на вещото лице обичайните и
извънредни разходи като при изчисляване на разходите за издръжка по
задачата на ответниците сумите са съобразени с децата в домакинството (за
разлика от подхода на ищеца, според който децата са причислени към
пълнолетните лица), разходите за пътувания в чужбина за изчислени по
действително направените такива, а не по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, като ищецът не е представил
доказателства ответниците да са пътували по работа. Заявяват, че в решението
изрично е посочено, че вноските от трети лица по банковите сметки на
проверяваните лица не следва да бъдат отчитани като приход, нито като
разход, във въззивната жалба отново се навеждат твърдения, че тези суми
неправилно са отчетени от окръжния съд. Посочват, че на отнемане в полза на
държавата подлежи имуществото на лицето, а не неговите приходи или доходи
през проверявания период, т.е. в случаите, когато определено имущество не се
намира в патримониума на лицето към момента на предявяване на иска, а
само е „преминало“ през него, не следва да се взима предвид при определяне
наличието на значително несъответствие. Считат за ирелевантни за случая
твърденията във въззивната жалбаза осъжданията на Б. Л. и на Б. Л., тъй като
не е доказано наличие на несъответствие между придобитото имущество и
нетния доход през проверявания период и не е доказано наличието на
имущество, придобито вследствие на престъпна дейност, а и тези
обстоятелства недопустимо се навеждат за първи път във въззивната жалба.
Безспорно е между страните, че в случая производството пред К. е
16
образувано с решение от 14.12.2016 г. след получено уведомление от
Прокуратурата на 20.03.2015 г. относно привличането като обвиняем по
досъдебно производство, образувано през 2012 г., на ответника Л. на
23.04.2014 г. за извършено престъпление по чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2 и т.6,
вр. чл. 26,ал.1 от НК, като проверяваният период е от 31.03.2005 г. до
31.03.2015 г., исковата молба е подадена в окръжния съд на 16.03.2017 г.
Видно е следователно, че производството за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество е образувано при действието на Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(ЗОПДНПИ), в сила от 19.11.2012 г., отменен със Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПДКОНПД), обн.ДВ, бр. 19.01.2018 г., понастоящем с променено
наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗОНПИ). С §14 от ЗИДЗОПДНПИ, обнародван в бр. 103/27.12.2016 г. на ДВ,
е изменен §1 от ДР на ЗОПДНПИ, като в т.7, даваща законовото определение
на „значително несъответствие“ (като онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв., а след изменението
150 000 лв. за целия проверяван период) числото „250 000“ е заменено със
„150 000“. Съгласно §15 от ПЗР на ЗИДЗОПДНПИ започналите, но
неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства се
довършват по досегашния ред, поради което в случая съгласно тази
разпоредба при съобразяване датата на образуването на производството от К.
(14.12.2016 г.) и проверявания период (31.05.2005 г.-31.03.2015 г.) следва
преценката да се извършва с оглед редакцията на нормата на §1,т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ, определяща „значително несъответствие“ при размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава
250 000 лв. След отмяната на ЗОПДНПИ със ЗПКОНПИ (обн.ДВ, бр.
19.01.2018 г.), понастоящем с наименование ЗОНПИ, с приетата норма на
§5,ал.2 (нова, ДВ, бр.1/2019 г.) от ПЗР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) е установено,
че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения
ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Тъй като към тази дата
съдебното производство пред окръжния съд по делото, образувано през 2017
г., не е приключило, за него се прилагат разпоредбите на ЗПКОНПИ, сега с
наименования ЗОНПИ, но преценката дали е налице „значително
несъответствие“ съгласно чл. 107,ал.2 от ЗОНПИ ще се извърши не съгласно
17
определението по §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, изискващо превишение от 150 000
лв., а съгласно посоченото по-горе определение, изискващо превишение от
250 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 от ЗОНПИ, на отнемане в полза на
държавата подлежи незаконно придобито имущество, което включва съгласно
чл. 142,ал.2,т.т.1, 2 и 4 от ЗОНПИ личното имущество на проверяваното лице,
имуществото, придобито общо от двамата съпрузи, и имуществото на съпруга
на проверяваното лице. Ответници по предявения от К. иск в случая са лицето,
което е привлечено като обвиняем в наказателното производство, Б. Л. и
неговата съпруга Б. Л., като няма спор, че двамата са сключили брак на
14.12.2006 г. Съгласно чл. 107,ал.2 от ЗОНПИ, налице е обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Съгласно §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, значително
несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, но в
случая по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че е
приложима редакцията на нормата на §1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, определяща
„значително несъответствие“ при размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. Няма спор между
страните, че производството пред К. е образувано след като ответникът Л. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2 и
т.6, вр. чл.26,ал.1 от НК, което е в обхвата на чл.108,ал.1,т.18 от ЗОНПИ
(чл.22,ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ). Няма спор между страните, че след частичен
отказ от иска, заявен с молба от 19.09.2023 г., при съображения, изложени в
решение на К. от 13.09.2023 г. (л.5263-5283 от досието на делото на ОС) и
частично прекратяването на производството по делото относно искането за
отнемане на посочено имущество К. не претендира за отнемане на имущество-
суми, което безспорно не е налично в патримониума на ответниците в края на
проверявания период. С решението на К. от 13.09.2023 г. се твърди да са
налице отрицателен нетен доход в размер на 530 484,35 лв., имущество общо в
размер на 762 081,84 лв. и несъответствие в размер на 1 292 566,19 лв., поради
което претенцията се поддържа относно отнемане от ответника Б. Л., от него и
съпругата му Б. Л. и от съпругата Б. Л. на имущество на стойност 585 083,35
лв. - посочени в молбата от 19.09.2023 г. недвижими имоти, МПС и ППС, суми
18
и вземания. Със становище от 17.10.2023 г. ответниците оспорват претенцията
за отнемане на сумата 186 762,51 лв. от Б. Л., представляваща разликата от
предоставен заем на „К.А.“ЕООД в размер на 320 000 лв. и действителния
остатък от изтеглени кредити през 2005 г. и 2006 г. (твърдят, че сочената сума
не е налична в края на проверявания период), на сумата 95 000 лв. за
предоставен заем от Б. Л. на „М.П.Б.“ООД (твърдят, че е уточнено от приетата
експертиза, че част от заема е върната, т.е. остатъкът е около 70 800 лв., но
въпреки това ищецът претендира отнемане на пълния размер). Със същото
становище ответниците твърдят и че вземанията на Б. Л. към „М.П.Б.“ООД и
„Е.“ЕООД, както и вземанията на Б. Л. към „М.П.Б.“ООД, са погасени по
давност поради изтекъл период от повече от 10 години от предоставяне на
средствата, поради което те не могат да бъдат предмет на отнемане. Относно
останалото имущество, за чието отнемане в полза на държавата К. претендира,
не се спори, че по начало няма пречка то да подлежи на отнемане. Налице е
следователно имущество, за чието отнемане в полза на държавата окръжният
съд е отхвърлил иска на К. и което по начало да подлежи на отнемане по реда
на посочените разпоредби. В случая окръжният съд е приел, според
жалбоподателя неправилно, че не се установява значително несъответствие по
смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗОНПИ. Следва с оглед предмета на въззивното
производство и заявените във въззивната жалба оплаквания да се прецени на
първо място дали през проверявания период е налице незаконно придобито
имущество – имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник поради наличието на значително несъответствие по смисъла на
§1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), а именно несъответствие между
имуществото и нетния доход, в размер, надвишаващ 250 000 лв. за целия
проверяван период 31.03.2005 г.-31.03.2015 г.
Съгласно нормата на §1,т.4 от ДР на ЗОНПИ, имущество е всякакъв вид
собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото
на собственост или други права върху него. Съгласно нормата на §1,т.8 от ДР
на ЗОНПИ, нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. При преценката относно
имуществото и нетния доход на ответниците за периода на проверката следва
да се вземе предвид заключението на ССЕ от 14.02.2024 г. на вещото лице
19
И.С., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 22.02.2024 г., тъй като
то е изготвено след съобразяване от страните с ТР №4/18.05.2023 г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2021 г., ОСГК, съответно, след заявения от К.-ищец частичен
отказ от иска и с оглед поставените в тази връзка от страните въпроси с
молбата на ищеца от 28.09.2023 г. и със становището на ответниците от
17.10.2023 г.
Спори се между страните дали при определянето на приходите на
ответниците следва да се приеме, че към началната дата на проверката
31.03.2005 г. е налице сумата 297 591,58 лв., която сума е сбор от сумата
13 986,23 лв. и 283 595,35 лв., като ответниците претендират да се включи
сумата 283 595,35 лв. (левова равностойност на 145 000 евро), която сума е
цена на продаден недвижим имот на ответника в Г., а ищецът не я е включил
при формирането на своята претенция и К. твърди по изложените във
въззивната жалба съображения, че няма основания тя да бъде включена.
Безспорно е, че имот на ответника Л. в гр. Ф.М., ФРГ, придобит през 1999 г., е
бил отчужден чрез търг на 25.09.2003 г. при цена 145 000 евро, което
обстоятелство се установява от представения от ответниците в превод
документ решение от 25.09.2003 г. на Окръжен съд-Ф.М. (л.4995-4997 от
делото на ОС). Началният момент на извършваната от К. проверка е обаче
31.03.2005 г., т.е. година и половина след продажбата. Ответниците не
ангажират и не са събрани доказателства към датата 31.03.2005 г. те да са
разполагали със сумата 145 000 евро, като и не твърдят тя да е била по сметка
на Л.. След като не се установява от ответниците към началната дата на
периода на проверката 31.03.2005 г. те да са разполагали с посочената сума, тя
не следва да се отчита при определяне на техните доходи. Следва затова само
да се отбележи, че е неоснователен заявеният във въззивната жалба довод на
жалбоподателя в случая да са от значение шест сделки с недвижими имоти,
придобити от Л. след датата на продажбата на имота в Г. и преди началото на
проверявания период, които К. е отчела в приходната част на анализа. Видно е
от анализа, че се касае за покупка на недвижими имоти на ниски цени (275,60
лв., 232,20 лв., 637,80 лв., 232,20 лв., 2 093,20 лв., 250 лв., 510,80 лв.), чийто
сбор не може да обоснове разходване на сумата 145 000 евро. Неоснователен е
и доводът, че има данни и за предоставени заеми на трети лица в същия този
период, доколкото от К. е посочено в анализа предоставяне на 8.12.2004 г. на
паричен заем, който е в нисък размер- 3 360 лв. и затова също не може да
20
обоснове разходване на сума от 145 000 евро.
Спори се също така между страните дали като приход при определяне на
нетния доход на ответниците следва да се включи сумата 540 000 лв., за която
ответниците твърдят, че е получена съгласно предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти на Л. в с. Б. със „З.-**“ООД. С
отговора на исковата молба от 30.06.2017 г. ответниците твърдят, че на
10.01.2011 г. между Б. Л. (чрез пълномощници М. Б. и Н.Т., на които на
15.11.2010 г. с договор за поръчка е възложил да извършат действия по
продажбата, като е изготвено и нотариално заверено пълномощно) и „З.-
**“ООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти при цена 900 000 лв., от която в деня на подписване на
договора е платена сумата 540 000 лв., за което е издаден разходен ордер от
дружеството-купувач с дата 10.01.2011 г., като сумата е предадена след това на
ответниците от пълномощника М. Б.. С отговора са представени в копия
договор за поръчка от 15.11.2010 г., сключен между Б. Л. като доверител и М.
Б. и Н.Т. като довереници, пълномощно от 7.01.2011 г. с нотариална заверка на
верността на препис от него от 29.03.2012 г. от Б. Л. за М. Б. и Н.Т.,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2011
г. с нотариална заверка на верността на препис от него от 29.03.2012 г.,
допълнително споразумение от 29.03.2012 г. към предварителния договор с
нотариална заверка на подписите от същата дата, разходен касов ордер от
10.01.2011 г., изготвен от „З.-**“ООД, за платена сума 540 000 лв. за покупко-
продажба на недвижим имот на М. Б. като представител на Б. Л. с нотариална
заверка на верността на препис от него от 29.03.2012 г. и разписка от
11.01.2011 г. за получена от М. Б. сума 540 000 лв. от Б. Л. и Б. Л. като
авансово плащане въз основа на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.01.2011 г. Документите са представени в оригинал от
ответниците с молба и са приети в съдебното заседание на окръжния съд на
1.03.2018 г. С молба, представена в съдебното заседание на окръжния съд на
18.01.2018 г., ищецът оспорва по изложени съображения датата на договора за
поръчка 15.11.2010 г., датата и истинността на разходния ордер от 10.01.2011
г., датата и истинността на разписката за получена сума от 11.01.2011 г. и
заявява искане да се представят в оригинал пълномощното, предварителния
договор и допълнителното споразумение към него. Тъй като нотариалната
заверка на преписите от пълномощното, от предварителния договор и от
21
разходния касов ордер е от 29.03.2012 г. и нотариалната заверка на подписите
на допълнителното споразумение е от 29.03.2012 г., то следва съгласно чл.
181,ал.1 от ГПК да се приеме, че към датата 29.03.2012 г. тези частни
документи са били изготвени. Сами по себе си обаче тези документи не
установяват спрямо К., че посочените в тях обстоятелства са се осъществили.
В предварителния договор с посочена в него дата на изготвяне 10.01.2011 г. и
с достоверна дата 29.03.2012 г. е договорено, че Б. Л. като продавач (действащ
чрез пълномощници М. Б. и Н.Т.) продава на „З.-**“ООД-с.К. като купувач и
ще прехвърли собствеността на негови собствени недвижими имоти (първи и
втори жилищен етаж в новопостроена жилищна сграда, ведно с дворно място,
търговски обект-сладкарница и гараж) в с. Б. за цена 900 000 лв., част от която
в размер 540 000 лв. се плаща авансова на същия ден, част от 200 000 лв. ще се
плати в срок до 30.04.2012 г. по сметка за частично погасяване на банков
кредит на продавача Б. Л. (който след постъпването й трябва да погаси
предсрочно целия остатък от банковия заем и да заличи вписаната ипотека
върху имотите) и остатъкът от 160 000 лв. купувачът трябва да заплати до
30.04.2013 г. С допълнителното споразумение от 29.03.2012 г. страните се
договарят остатъкът от продажната цена 360 000 лв. да се плати в други
срокове – сумата 200 000 лв. в срок до 30.04.2013 г. и сумата 160 000 лв. в срок
до 30.04.2014 г. Безспорно е, че сума в размер на 540 000 лв. не е платена по
банкова сметка, а се твърди плащане „на ръка“ от дружеството на
пълномощника М. Б. по разходния касов ордер с посочена дата 10.01.2011 г. и
достоверна дата 29.03.2012 г., която сума след това тя предала „на ръка“ с
документа разписка с посочена дата 11.01.2011 г. и без достоверна дата по
смисъла на чл. 181,ал.1 от ГПК на Б. Л. и Б. Л.. От страна на ответниците при
тяхна доказателствена тежест не са събирани доказателства, съответно не е
установено, в счетоводството на дружеството да са взети съответни
счетоводни операции, съответно, да има записвания в счетоводната
документация за плащане на сумата. Законът за ограничаване на плащанията в
брой е обнародван в ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., действително след твърдяната
дата на плащането 10.01.2011 г., но преди достоверната дата 29.03.2012 г. С
молбата на К. от 18.01.2018 г. ищецът изрично навежда твърдението, че
дружеството не е разполагало със законоустановени средства, за да направи
авансова вноска в размер на 540 000 лв., като представя електронни справки от
НАП за декларациите по чл.92 от ЗКПО за 2010 г. и за 2011 г. и извлечение от
22
списъците на длъжниците по чл.182,ал.3,т.2 от ДОПК към 30.11.2010 г. и към
28.02.2011 г., както и справка от ИКАР относно собствеността на имота.
Видно е от електронната справка от НАП за декларацията по чл. 92 от ЗКПО,
че за отчетната 2010 г. на „З.-**“ЕООД, дружеството е декларирало
счетоводна печалба в размер на 54 942,13 лв., а от електронната справка от
НАП за декларацията по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2011 г. на дружеството е
видно, че то е декларирало счетоводна печалба в размер на 196 988,55 лв., като
приходите за цялата година са 520 279,38 лв., а разходите са 323 290,83 лв. или
за тази година дружеството има приходи (както и разходи) в по-малък размер
от твърдяното плащане на сумата 540 000 лв. Видно от списъците на
длъжниците, в списъка към 30.11.2010 г. дружеството е посочено под номер
740 със задължение от 99 871 лв., а в списъка със задълженията към 28.02.2011
г. дружеството е посочено под номер 983 за задължения в размер на 106 827
лв. Съгласно справката от ИКАР от партидата на дружеството, не е отразено
придобиване на този имот от дружеството, респективно, до момента той не е
продаден на дружеството, което допълнително разколебава достоверността на
твърдението за наличието на договорна връзка с дружеството и плащане на
сумата 540 000 лв. въз основа на нея. Видно от показанията на свидетелката
М. Ч. Б., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 1.03.2018 г., тя е
работила във фирма на ответника, от 10 години са близки и приятели,
извършвала е услуги за фирмата и лично за ответниците, към момента на
разпита работи във фирма на майката на ответника, тя е подписала
предварителния договор, договора за поръчка и ордера (за получател),
предварителния договор станал в офиса на дружеството-купувач, там платили
сумата, която е отразена в ордера, и тя я получила физически, броили я,
занесли я в касата на хотел в Б. и на следващия ден предали парите на
ответника. Следва да се отчете при преценката на тези свидетелски показания
връзката на свидетелката с ответниците и противоречието им с
обстоятелствата и документите, на които се позовава ищецът, като поради
липсата на доказателства от счетоводството на дружеството за възможност да
бъде извършено и за извършено плащане на сумата 540 000 лв. тези показания
не могат да се приемат за достоверни. При тези обстоятелства не се
установява при доказателствена тежест на ответниците основателност на
тяхното твърдение, че във връзка с договорена по предварителен договор
продажба на недвижими имоти на ответника Л. е била платена от дружество-
23
купувач на 10.01.2011 г. и е била получена от Л. на 11.01.2011 г. сумата 540 000
лв. Затова няма основание тази сума да се отчита при определяне на доходите
на ответниците.
Спори се между страните и дали при определяне на приходите на
ответниците следва да се включи сума в размер на общо 350 029,02 лв. от
доходи на ответника Л. в Г.. Жалбоподателят възразява, че за установяване на
твърдението на ответинците са представени от тях в превод на български
разпечатки на електронни удостоверения за данък върху доходите на
физическите лица за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., като формулярите са на немски
език и не носят какъвто и да било знак, който да удостоверява, че изложената
в тях информация не може да бъде манипулирана, и формулярите за трите
години изглеждат абсолютно идентично с единствена разлика относно
периода и размера на отразените суми. Твърди, че е налице противоречие
между представените формуляри и информацията, предоставена от К., от
звено „Международно сътрудничество“, приложена към исковата молба –
доклади от 12.11.2015 г. и 24.11.2015 г., от които се установява, че Л. от
15.04.2000 г. до 20.11.2012 г. е бил съдружник в дружество „Л. и П.“ за внос и
износ на автомобили, резервни части и търговия с използвани МПС, като
статуса на дружеството е неактивен, както и че няма данни ответниците да са
декларирали доходи, респективно да са подавали данъчни декларации на
територията на ФРГ за периода 2005 г.-2015 г.,както и няма данни в този
период лицата да са получавали доходи от някакъв вид работа на свободна
практика. Документите разпечатки на електронните удостоверения за данък
върху доходите на физическите лица за 2005 г.,2006 г. и 2007 г. на Б. Л. от
фирмата „Л. и П.“, съдържащи данни за получени от ответника Л. доходи в Г.
от дружеството „Л. и П.“ – брутно трудово възнаграждение са представени с
молба в съдебното заседание на окръжния съд на 18.01.2018 г. (л.4790-4795).
Видно е от тях, че те носят печата на дружеството и съдържат данните на
работодателя за адрес и данъчен номер. Видно е от тях, че са посочени брутни
трудови възнаграждения на Л. от дружеството в размер на 70 800 евро за 2005
г., 64 560 евро за 2006 г. и 68 160 евро за 2007 г. или общо 203 520 евро. Видно
е също така, че освен данни за получените от Л. брутни трудови
възнаграждения, удостоверенията съдържат и данни за пенсионно-
осигурителни вноски за сметка на работодателя и на служителя, за
задължително здравно осигуряване за сметка на служителя, за социално-
24
осигурителни вноски за дълготрайни грижи за сметка на служителя и за
осигурителни вноски за безработица за сметка на служителя. Видно от
заключението на ССЕ от 25.08.2023 г., изготвено от в.л. И.Л., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.09.2023 г. (л.5332), въз основа на
тези документи вещото лице посочва, че от получения доход от Л. в размер на
70 800 евро пропорционално за проверявания период сумата е 53 100 евро или
103 854,57 лв., като за 2005 г. е подадена ГДД по чл. 41 от ЗДДФЛ на
14.04.2006 г., в която е деклариран доход от чужбина 13 403,30 лв., поради
което вещото лице е счело, че разликата, която следва да се включи като
приход на лицето, е 90 451,27 лв. Видно от същото заключение, за 2006 г. е
получен от Л. доход в размер на 64 560 евро, като за 2006 г. е подадена ГДД по
чл. 41 от ЗДДФЛ на 13.04.2007 г., в която не са включени декларираните
доходи от чужбина, поради което вещото лице включва като приход на лицето
сумата 126 268,38 лв. Видно от същото заключение, за 2007 г. е получен от Л.
доход в размер на 68 160 евро, за тази година няма декларирани доходи с ГДД
по чл. 41 от ЗДДФЛ, поради което вещото лице включва като приход сумата в
размер на 133 309,37 лв. Съответно, тези суми са включени в заключението на
вещото лице С. от 14.02.2024 г. (л.5414-5415) и техният сбор е 350 029,02 лв.
Към исковата молба са представени от К. доклади от ръководителя на звено
„МДП“ при К. от 24.11.2015 г. и 12.11.2015 г. (л.2623-2627), като в този от
24.11.2015 г. е посочено, че е получен окончателен отговор от немските колеги
чрез немската служба за установяване на активи, в който уведомяват, че след
извършена проверка от немската данъчна служба в гр. Ф. е установено, че
проверяваното лице Б. Л. като служител/работник в ресторант е генерирал
посочени брутни доходи през 2013 г. и 2014 г., както и че немските колеги ги
информират, че няма данни проверяваното лице и неговата съпруга да са
декларирали доходи, респективно да са подавали данъчни декларации на
територията на ФРГ в периода от 2005 г. до 2015 г., както и че няма данни дали
проверяваното лице и съпругата му са получили доходи от някакъв вид работа
на свободна практика. С оглед на данните от този доклад обаче няма
основание да се приеме, че ответникът Л. не е получил горепосочените
доходи. Видно е от представените от ответниците документи, че се касае за
разпечатки от електронни удостоверения, които видимо изхождат от
дружеството, в което Л. и според данните от доклада несъмнено е бил
съдружник през трите години, които формуляри съдържат освен данни за
25
възнаграждението и данни за горепосочените вноски, които работодателят
отчита, като от страна на К. не се установява дали при предоставени с
формулярите от дружеството данни е било необходимо още и Л. лично да
декларира доходи и да подава данъчни декларации. Дори и това обаче да е
било необходимо, евентуалното неподаване на декларации не води до извод,
че надлежно посочените от работодателя и законно получени възнаграждения
не са приход за ответника Л.. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя, че при определяне на доходите на ответниците не следва да се
включва сумата 350 029,02 лв. за горепосочените възнаграждения на Л. като
съдружник в дружеството „Л. и П.“.
Според жалбоподателя в приходите на ответниците не следва да се
включва и сумата 60 000 лв., която те претендират да са получили общо от
роднини и гости на годежа и сватбата им. Ответниците не са представили по
делото писмени доказателства за дарени им суми, но с оглед поводите за тези
дарения (годеж и сватба) документи за тях обичайно не се изготвят.
Ответниците не са установили и какви разходи са направени за тези две
събития, а е несъмнено, че провеждането им е свързано с разходи на средства.
По тяхно искане са събрани гласни доказателства, като показанията на
свидетелите са относно обстоятелствата какви суми са били дарени при
годежа и сватбата и от кого са били направени разходите за организацията и
провеждането им. Несъмнено е, че разпитаните свидетели са лица, които са
близки на ответниците, което само по себе си обаче не е пречка техните
показания да се възприемат за достоверни. Видно от показанията на свидетеля
Ж.Т.М. (кум на ответниците), разпитан в съдебното заседание на окръжния
съд на 1.03.2018 г., годежът на ответниците бил през октомври на 2005 г., а
сватбата била през месец декември на 2006 г., годежът бил в дома на
ответницата Б., на годежа били дарени от гостите около 30-35 000 лв., сумите
били големи, защото се очаквало да няма сватба, той участвал при броенето на
парите, сватбеното тържество било в ресторант в гр.П., присъствали около 50
човека, младоженците събрали около 25 000 лв., свидетелят не знае кой е поел
разноските по сватбата. Видно от показанията на свидетеля Д.Б.Д. (баща на
ответницата), разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 1.03.2018 г.,
на тържеството за годежа той и съпругата му дали общо 10 000 лв., двете баби
дали по 5 000 лв., на сватбата всички били скромни и дали по 2 000 лв., на
сватбата имало около 30 човека, разноските по организацията на сватбата се
26
поели от родителите на младоженците и с малка помощ от тях самите, за
свидетеля и неговото семейство тържеството струвало около 2 000 лв., той
това броил за организацията на това тържество. Видно е от тези показания, че
от тях се установява ответниците да са получили от роднини и гости дарени
суми общо в размер около 60 000 лв., както и на обстоятелството, че годежът е
бил в дома на годеницата, а разноските за сватбата са били поети от
родителите на младоженците. След като ответниците не са поели разноските
за двете тържества, то за техен доход следва да се приеме сумата, която е
получена от обичайните дарения от роднини и гости от тях при годежа и
сватбата им и не следва да се изследва каква е сумата, която е разлика между
полученото като обичайни дарения и разходваните средства за двете
тържества. При тези обстоятелства следва да се приеме като доход
претендираната от ответниците сума 60 000 лв. от обичайни дарения при
годежа и сватбата им.
Спорно е и дали следва да се включи в приходите на ответниците и
сумата 639 000 лв., представляваща сбор от върнати заеми от „М.п.“ и „К.А.“.
Жалбоподателят твърди, че не е установен източникът на средства за
предоставянето на процесните заеми според К., като от анализа на движението
на паричните средства на ответниците за периода 2005-2011 г. се установява,
че средствата от изтеглените банкови кредити не са достатъчни за
предоставянето на парични заеми на контролираните от тях юридически лица
и независимо, че Л.и са усвоили кредити, те не се източник на предоставените
заеми, тъй като са послужили за погасяване на стари кредитни задължения,
поради което предоставените заеми на контролираните юридически лица не са
с установен източник на средства и не следва да се възприема връщането им
за приход на ответниците. Видно от заключението на в.л. И.С. от 14.02.2024 г.,
сумата 639 000 лв. за върнати заемни средства е сбор от сумите 113 000 лв. за
2008 г., 207 000 лв. за 2009 г. и 319 000 лв. за 2010 г. (стр.5415-5416 от делото
на ОС). Видно от същото заключение (стр.5409-5410), сумата 112 000 лв. е
върната от „М.п.“ЕООД с РКО от 22.11.2010 г., а сумите 60 000 лв., 207 000
лв., 113 000 лв. и 147 000 лв. са върнати от „К.А.“ЕООД с РКО, съответно, от
31.12.2009 г., 1.07.2010 г., 30.12.2008 г. и 29.12.2009 г. Видно е, че връщането
на сумите е документирано още преди образуването на наказателното
производство (ДП) през 2012 г. Не е спорно получаването на сумите от
ответниците с посочено основание върнати заеми, но според жалбоподателя
27
не е установен източникът на тези средства при предоставянето на заемите,
респективно, затова самото предоставяне на заемите. Становището на
жалбоподателя е, че предоставените заеми не са с установен източник на
средства и затова не следва да се възприема връщането им за приход на
ответниците, но приход е всяко постъпление на имуществено благо в
патримониума на ответниците, поради което след като в случая е установено
получаване на сумите от ответниците техният сбор следва да се приеме като
част от приходите на ответниците.
Съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2021 г., ОСГК, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1,т.4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1,т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Според жалбоподателя не следва да
се намалява размера на обичайните и извънредни разходи чрез изключване на
разхода за придобиване на активи (движимо и недвижимо имущество),
неналични в патримониума на лицата в края на проверявания период,
платените погасителни вноски по кредити, внесените от трети лица без
основание суми по банкови сметки, които са изтеглени. Не е посочено от
жалбоподателя конкретното имущество, но при твърдение, че то като парични
суми не е налично в патримониума на ответниците в края на проверявания
период следва да се приеме, че сумите не следва да взимат предвид при
определяне на размера на несъответствието. Жалбоподателят счита и че
начислените разходи за задгранични пътувания са само на база на заплатените
по банков път самолетни билети и резервации за периода от 2010 г. до 2013 г.
включително, а от приложените по делото доказателства – информация от
сектор „БДС“ при ОД на МВР-П. става ясно, че през целия проверяван период
от 2005 г. до 2015 г. Л.и са осъществявали задгранични пътувания. Видно от
заключението на в.л. П. от 14.02.2024 г. (л. 5411, 5415-5416), отчетени са
действително направените с оглед представените по делото документи
разходи за пътувания в чужбина на двамата ответници – 760,35 лв. за 2010 г.,
1 651,50 лв. за 2011 г., 1 211,36 лв. за 2012 г. и 14 082,63 лв. за 2013 г., общо
17 705,84 лв. Видно от същото заключение (стр.5401-5402 и 5404), разходите
28
за пътувания в чужбина са общо в размер на 20 744,98 лв., като те са
изчислени по т.8 от заключението от 25.08.2023 г. (л.5299-5303) при отчитане
на всички налични данни и документи за пътувания. Следва при тези
обстоятелства да се приеме, че разходите за пътувания са в размер на по-
високата сума, а именно 20 744,98 лв.
При тези обстоятелства и съгласно изложените по-горе съображения
относно приходите, разходите и нетния доход на проверяваните лица за
периода на проверката следва да се приеме, че посочената от вещото лице С. в
заключението от 14.02.2024 г. сума на приходите 3 101 178,04 лв. (л.5415-
5416) следва да се намали със сумите 283 595,35 лв. и 540 000 лв. (но не и със
сумите 350 029,02 лв., 60 000 лв. и 639 000 лв.), при което приходите са в
размер на 2 277 582,69 лв. Посочената в същото заключение сума на
обичайните разходи следва да се завиши с още (20 744,98 лв. минус 17 705,84
лв.) 3 039,14 лв. или от 121 283,95 лв. на 124 323,09 лв. Разликата между
приходите и обичайните разходи тогава се изчислява на (2 277 582,69 лв.
минус 124 323,09 лв.) 2 153 259,60 лв. От тази сума следва да се намали
сумата на извънредните разходи (1 336 417,25 лв. без, минус заличената от
вещото лице сума 68 670,05 лв.) 1 267 747,20 лв. Нетният доход следователно
се изчислява на (2 277 582,69 лв. минус 124 323,09 лв. и минус 1 267 747,20
лв.) 885 512,40 лв. и следва да се приеме, че това е сумата, представляваща в
случая свободна и разполагаема наличност от законни средства, която може
да бъде използвана за придобиване на имущество.
Видно от заключението на в.л. И.С. от 14.02.2024 г., имуществото на
ответниците за проверявания период е в размер на 1 111 477,75 лв. (стр.5408).
При нетен доход на ответниците в определения по посочените по-горе
съображения размер 885 512,40 лв. разликата между придобитото имущество
и нетния доход е 225 965,35 лв. и тя е под 250 000 лв. Не се установява
следователно основание да се приеме, че в случая има значително
несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците за целия
проверяван период по смисъла на чл. 107,ал.2 от ЗОНПИ. Затова няма
основание да се приеме, че е обосновано предположението, че ответниците
притежават незаконно придобито имущество, което на основание чл. 153 и сл.
от ЗОНПИ да подлежи на отнемане в полза на държавата, т.е. няма основания
да се приеме, че имуществото, посочено в обжалваната част на решението на
окръжния съд, подлежи на отнемане по реда на този закон. Установява се, че
29
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението
на окръжния съд в обжалваната негова част, с която е отхвърлен предявеният
от К. против ответниците иск за отнемане в полза на държавата на посоченото
имущество, следва да бъде потвърдено.
Във връзка с преценка относно пропорционалност на мярката по
конфискация на имуществото съгласно постановеното решение на ЕСПЧ във
връзка със ЗОПДНПИ от 2012 г. и ЗОНПИ от 2018 г. по дело „Йорданов и
други срещу България“ от 26.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18, §27-35,
§36-37, § 38-46, §99 с оглед изискването на с чл.1 от Протокол №1 към
ЕКПЧОС всяка намеса в мирното ползване на собствеността да преследва
легитимна цел, следва да се посочи, че в случая е несъмнено, че
престъплението, във връзка с обвинението в извършването на което е
започнало наказателното производство и след това и производството пред К. е
обективно годно да генерира доходи от установена по надлежния ред
престъпна дейност на ответника Л.. Касае се за престъпление по чл. 255,ал.3,
вр. с ал.1,т.2 и т.6, вр. с чл.26,ал.1 от НК - че през периода 14.08.2009 г.-
14.06.2010 г. в гр. П. в качеството на управител на „К.А.“ЕООД-гр.П. при
условията на продължавано престъпление Л. е избегнал установяването и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 108 891,90 лв.,
представляващи дължим ДДС, като е потвърдил неистина в писмени
декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 125,ал.1 от ЗДДС и чл.
116,ал.1 от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е съставил документи
с невярно съдържание-отчетни регистри – дневници за покупките на
„К.А.“ЕООД, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит и е приспаднал неследващ се данъчен кредит.
Безспорно е, че това наказателно производство не е било прекратено, като
вече във въззивната жалба К. твърди и че ответникът е осъден с влязла в сила
присъда. Следва да се посочи, че по начало ако наказателното производство е
прекратено на основание извън посочените в чл.108,ал.2 от ЗОНПИ или се
касае за престъпление, от извършването на което лицето обективно не може
да получи доход, извършването на специфичната проверка по чл. 107 от
ЗОНПИ от К. би било безпредметно и затова такива обстоятелства следва да
се установяват своевременно. В случая не е твърдяна липса на връзка между
претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането
на обвинение в извършването на която е послужило като основание за
30
проверката пред К. и за производството пред съда по отнемане, поради което и
не е установявана такава връзка, наличие на която с оглед вида на
престъплението е логично да се приеме за съществуваща и ненуждаеща се от
специално доказване. Затова са неоснователни като голословни, изложени без
обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и без да е конкретно
отречена в случая връзка между деянието и средствата (облагите от
престъпната дейност), посочените съображения от окръжния съд в
обжалваното решение във връзка с практиката на ЕСПЧ като допълнителен
аргумент за отхвърляне на иска.
От ответниците по въззивната жалба се претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение. Видно от
представените от ответниците пълномощно (л.55-гръб), договор за правна
защита от 6.06.2024 г. (л.55), фактура от 23.08.2024 г. (л.56) и кредитен превод
от 26.08.2024 г. (л.57), те са платили на своя пълномощник-адвокат за
защитата по делото пред апелативния съд сумата 22 000 лв. От страна на К. в
съдебното заседание на 18.09.2024 г. бе заявено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. В случая материалният интерес, въз основа
на който се определя адвокатското възнаграждение, е 585 083,35 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.6 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско
възнаграждение при този интерес е в минимален размер на сумата 24 650 лв.
плюс 3% за горницата над 500 000 лв. Платената сума е по-ниска,
включително и от посочения в цифра начален минимум на изчислението –
22 000 лв. В случая съдът по начало не следва да се ръководи от посочения в
Наредбата размер на адвокатското възнаграждение, а да определи негов
справедлив размер при преценка за фактическата и правна сложност на
делото. Съдът е длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС
от 25.01.2024 г., съгласно което при определянето и присъждането на
адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата,
тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в
смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички
национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България. В определение № 350/15.02.2024 г. на
ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на
31
СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“. Със същото определение е посочено, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като
предвидените в посочената Наредба минимални размери, и когато отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези обстоятелства
Наредбата следва да бъде разглеждана само като ориентир при определянето
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено като разноски в
полза на страната, която го е платила, и в тежест на насрещната страна по
спора. В случая делото е с висока правна и фактическа сложност, но следва да
се отчете, че в производството пред въззивния съд спорът е пренесен само с
оглед доводите, изложени от жалбоподателя във въззивната жалба, като
защитата на ответниците е осъществена с представяне на писмен отговор на
жалбата, в заседанието на апелативния съд на 18.09.2024 г. и с представяне на
писмена защита. Следва затова да се приеме, че посоченият в чл.7,ал.2,т.6 от
Наредбата базисен размер на минимално адвокатско възнаграждение от
24 650 лв. е справедлив и достатъчен за дело от вида на настоящото, а
платеното адвокатско възнаграждение е по-ниско, в размер на 22 000 лв.,
поради което няма основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в
намален размер, възражението на К. по чл. 78,ал.5 от ГПК е неоснователно и
ще бъде оставено без уважение.
Съгласно нормата на чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ, с решението, с което съдът
се произнася по предявения от К. иск за отнемане в полза на държавата на
32
незаконно придобитото имущество, съдът присъжда държавна такса (както и
направените разноски) в зависимост от изхода на делото. Видно е
следователно, че с посочената специална разпоредба е постановено по този
вид дела ДТ да не се събира предварително, но тя трябва да се присъжда с
оглед изхода на делото, т.е. при уважаване на иска тя ще се дължи от
осъденото лице, но при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото тя
се дължи от К.-ищец по спора и тя не е освободена от внасянето й (в тази
насока – определение № 2810/3.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3705/2023 г., 4
ГО, ГК, определение № 2833/4.10.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3948/2023 г., 3
ГО, ГК). В случая въззивната жалба е отхвърлена като неоснователна, поради
което се дължи ДТ, изчислена върху сумата 585 083,35 лв., за имуществото на
която стойност искът е отхвърлен с обжалваната част на решенето на
окръжния съд. Затова и съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във вр. с чл.
157,ал.2 от ЗОНПИ жалбоподателят К.-гр.С. следва да бъде осъден да заплати
ДТ за въззивното производство в размер по чл. 18,ал.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- 2% от сумата
585 083,35 лв. или 11 701,67 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/19.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 674/2017 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от К.-гр. С. против Б. Б. Л. и Б. Д.
Л. иск за отнемане на имущество на обща стойност от 585 083,35 лв., както
следва:
- от Б. Б. Л., ЕГН ********** и Б. Д. Л., ЕГН **********:
1. Недвижим имот - 133 кв.м., представляващи реално обособена част
от Поземлен имот №**, от кв. 5, по плана на с. Б., общ. Р., обл. П.,
разположени в северозападната му част, по цялото продължение на
граничната линия с поземлен имот №**, с граници: от североизток-ПИ №***,
от югоизток останалата част от-ПИ №**, за която е отреден УПИ *-**, от
югозапад-улица, от северозапад-ПИ №**, който съгласно Заповед №
1251/21.11.2008 г. на Кмета на Община Р. за одобряване на нови УПИ, са
придадени от УПИ *-**, към УПИ **-**,**, от кв. 5, по плана на с. Б., който
става с площ 781 кв.м., и с граници: от североизток - УПИ **-** и УПИ **-
***, от югоизток - УПИ *-**, от югозапад - улица, от северозапад - улица,
33
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том
V, per. №14607, нот. дело №***/08.12.2008 г., вписан в Службата по
вписванията, гр. П. с вх. peг. №36509/09.12.2008 г., акт №**, том 115, дело
№29001/2008 г. Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., ул.
"И.В." №**-*, ет.*, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, със застроена площ от 16 кв.м., разположен в сграда № 1 с
идентификатор *************, със застроена площ от 84кв.м., брой етажи 3,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта - самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *************.1, който обект е разположен в
поземлен имот с идентификатор ************, със застроена площ от 370
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: ***, квартал 153(285), парцел: ХШ-***, ***, при граници и съседи на
поземления имот ************, *************, ************,
*************, придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от
21.06.2012 г. на ЧСИ П.И. с per. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П.,
вписано в Служба по вписвания гр. П. с вх. peг. №16546/23.07.2012 г., акт
№**, том 46. Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
3. Поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/06.12.2007 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. К., общ.
М., обл. П., местността "М.", с площ на ПИ от 2 901 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор №********, ПИ с
идентификатор №********* и ПИ с идентификатор №********, за сумата от
780 лв., като на 18.06.2012 г. е внесена по банков път, придобит с
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2012 г. на ЧСИ П.И. с
peг. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П., вписан в Служба по
вписвания гр.П. с вх. peг. №23530/04.10.2012 г., акт №**, том **. Имотът е
собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
4. Недвижим имот находящ се в с. Х., община Ч., обл. С.,
представляващ 9/20 идеална част от правото на собственост върху дворно
място с площ от 383 кв.м., съставляващо УПИ III-105 в кв. 34 по плана на
селото, с уредени регулационни сметки, при граници на УПИ: улична
регулация, УПИ *****, улична регулация и УПИ *****, ведно с 9/20 идеална
част от правото на собственост върху построените в УПИ***** сгради както
следва: жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., а по документ за
собственост от 56 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 0/2 МЖ,
масивна сграда със застроена площ от 14 кв.м., отбелязана на кадастралната
основа като 0/1 МС и масивна сграда със застроена площ от 9 кв.м.,
отбелязана на кадастралната основа като МС, като УПИ ***** заедно с УПИ
***** кв.м. и с площ от 507 кв.м. и с 72 кв.м., попадащи в улична, образуват
34
ПИ с пл. № 105 в кв. 34 по плана на селото, целият с площ от 962 кв.м., за
който имот е изготвен и одобрен със заповед № 138/07.04.2009 г. на Кмета на
община Ч., ПУП-ПРЗ, при граници на ПИ с пл. № ***: улица, ПИ с пл. № ***,
улица и ПИ с пл. № ***, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***, том I, peг. №1308, дело № 118/29.08.2012 г., вписан в
Служба по вписвания, гр. Ч. с вх. peг. №125/29.08.2012 г., акт №***, том 2,
дело №316/2012 г.;
5. Недвижим имот - УПИ, находящ се в с. Б., общ. Р., обл. П., одобрен
със заповед № 123/1978 г., заповед № 661/2010 г. и заповед № 342/2012 г.,
целият с площ от 287,50 кв.м., който УПИ ** - за инфраструктурен обект е
образуван от УПИ ** ЗПК "М." от кв. 7, при граници по скица: УПИ ****,
УПИ **-**, улица, УПИ ****, УПИ **** и улица, придобит с нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот №**, том 3, peг. №4972, нот. дело
№403/23.11.2012 г., вписан в Служба по вписвания гр. П. с вх. peг.
№29022/23.11.2012 г., акт №**, том **, дело №14676/2012 г.;
6. Недвижим имот - 1/5 /една пета/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18- 48/06.12.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. К., общ. М., обл. П.,
местността "Ч.", с площ от 7 651 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: оризище, при съседи на имота: ПИ с
идентификатор №*********, ПИ с идентификатор №*********, ПИ с
идентификатор №*********** и ПИ с идентификатор №**********,
придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2012 г. на
ЧСИ П.И. с peг. №*** с район на действие Окръжен съд, гр. П., вписан в
Служба по вписвания гр. П. с вх. peг. №23534/04.10,2012 г., акт №**, том **.
Имотът е собственост на Б. Д. Л. и Б. Б. Л.;
7. Недвижим имот №******* - нива с площ от 10.800 дка, IV
категория, местност "Д." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** — нива насл. на Г.Н.Ч., №****** — нива насл. на
Д.Г.Ч., №******* - нива насл. на Т.К.Ж., №****** - полски път на Община Р.,
за предложената от Б. Б. Л. цена от 5 700 лв., придобит с постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.01.2013 г. на ДСИ при Районен съд, гр. П.
З.Т., вписано в Службата по вписванията, гр. П. с вх. peг. №4474/26.02.2013г.,
акт №**, том **;
8. Недвижим имот №******* — нива с площ от 4.500 дка, III
категория, местност "Х." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** - нива насл. на П.Н.Д., №****** - полски път на
Община Р., №****** - нива насл. на Г.А.Я., №****** - нива насл. на А.К.К.,
придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.01.2013 г. на
ДСИ при Районен съд, гр. П. З.Т., вписано в Службата по вписванията, гр. П. с
вх. peг. №4474/26.02.2013г., акт №**, том **;
9. Недвижим имот №******* - НИВА с площ от 10.800 дка, III
категория, местност "Ю.д." по КВС на землище на с. Б., общ. Р., обл. П., при
граници и съседи: №****** - нива насл. на А.А.Ж., №***** - полски път на
35
община Р., №******* - нива насл. на В.Н.К., №******* - полски път на
община Р., придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от
07.01.2013 г. на ДСИ при Районен съд, гр. П. З.Т., вписано в Службата по
вписванията, гр. П. с вх. peг. №4474/26.02.2013г., акт №**, том **;
10. Сумата в размер на 8 621 лв., представляваща 1/2 върнат заем от Б.
и Б. Л.и на И.А.А. ЕГН **********;
11. Лек автомобил марка и модел „К.В.“ с peг. №**********, рама
№******************, двигател - няма данни, дата на първа регистрация
18.11.1993 г.;
12. Лек автомобил марка и модел „Н.Т.“ с peг. №**********, рама
№******************, двигател №**********, дата на първа регистрация
31.03.1995 г., придобит с договор от А. на 21.12.2007 г.;
13. Ремарке за лек автомобил марка и модел „К.****“ с peг.
№********, рама №********, двигател №*********, дата на първа
регистрация 09.08.1979 г., придобит с договор от Г. на 28.05.2008 г.;
14. Ремарке за лек автомобил марка и модел „Л.М.*****“ с peг.
№*********, рама №*******, двигател - липсват данни, дата на първа
регистрация 02.07.1982 г., придобит с договор от Г. на 03.08.2008 г.;
15. Лек автомобил марка и модел „Р.М.“ с peг. №***********, рама
№*****************, двигател №*************, дата на първа регистрация
14.06.2006 г., придобит от Б. Л. с договор от Г. на 08.08.2009 г.;
- на основание чл. 63. ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Б. Б.
Л., ЕГН **********:
1. Вземането в размер на 3 300 лв. на Б. Б. Л. срещу М.Н.Т., ЕГН
********** от предоставен заем;
2. Вземането в размер на 1 360 лв. на Б. Б. Л. срещу Л.М.К., ЕГН
********** от предоставен заем;
3. Вземането в размер на 40 000 лв. на Б. Б. Л. срещу "Е.Б." ЕООД,
ЕИК ********, представляващо предоставен заем;
4. Сумата в размер на 186 762,51 лв., представляваща разликата от
предоставения заем на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 320 000 лв. и
действителния остатък от изтеглените кредити през 2005 г. и 2006 г. от Б. Б.
Л.;
5. Сумата в размер на 91.59 лв., левова равностойност на 46.83 евро
представляваща салдото по разплащателна сметка в евро с IBAN:
************************, открита на 11.06.2013 г. в „Ц.К.Б.” АД с титуляр
Б. Б. Л.;
6. Сумата в размер на 758,12 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка в лева с IBAN: **********************, открита на
22.11.2001 г. в "П. Б.(Б.)" ЕАД с титуляр Б. Б. Л.;
7. Сумата в размер на 95 000 лв., представлява заем от Б. Б. Л. на
"М.П.Б." ООД от сметка с IB AN: ************************* в "П." АД с
36
титуляр Б. Б. Л.;
8. Сумата в размер на 15 000 лв., представляваща предоставен заем
от Б. Л. на "Е.Б." ЕООД;
- на основание чл. 63. ал. 2. т. 4 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Б. Д.
Л., ЕГН **********:
1. Вземането в размер на 9 100 лв. на Б. Д. Л. срещу "М.П.Б." ООД,
ЕИК *********, представляващо предоставен заем;
2. Вземането в размер на 81 190 лв. на Б. Д. Л. срещу "М.П.Б." ООД,
ЕИК *********, представляващо предоставен заем;
3. Сумата в размер на 84,96 лв., левова равностойност на 43,44 евро,
представляваща салдото сметка в евро с IBAN: **********************,
открита на 28.04.2014 г. в „Т.б.” АД, с титуляр Б. Д. Л.;
4. Сумата в размер на 0,15 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка №********* (IBAN: *********************), открита
на 23.01.2007г. в "Б.Д." ЕАД, с титуляр Б. Д. Л.;
5. Сумата в размер на 4,20 лв., представляваща салдото по
разплащателна сметка с IBAN **********************
(************************), открита на 11.11.2009 г. в "П." АД с титуляр Б.
Д. Л.;
6. Сумата в размер на 209,82 лв., левова равностойност на 107,28
евро представляваща салдото по спестовен влог в евро с
IBAN:********************* (**********************), открит на
12.01.2010 г. в "П." АД с титуляр Б. Д. Л.,
КАКТО И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ за разноските, с която е
осъдена К.-гр. С. да заплати на Б. Б. Л. и Б. Д. Л. сумата от 26 000 лева,
представляващи направени по делото разноски, от които 25 000 лева,
представляващи заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 1000 лв. за допуснатите по делото експертизи, и е осъдена К.-
гр. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка
на Окръжен съд П. сумата от 69 681,20 лв., представляваща държавна такса в
производството по гр. дело № 674 по описа на Окръжен съд – П. за 2017г., XV-
ти гр. състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, заявено от К.-гр.С. в
съдебното заседание на АС-П. на 18.09.2024 г., за присъждане на ответниците
съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК на по-нисък размер на разноски за адвокатско
възнаграждение за защитата във въззивното производство по спора пред
апелативния съд поради прекомерност на заплатеното такова от 22 000 лв.
ОСЪЖДА К. (К.)-гр.С., пл. „С. Н.“., ЕИК ********* да заплати на Б. Б.
37
Л., ЕГН ********** и Б. Д. Л., ЕГН **********, двамата от с. Б., община „Р.“
сумата 22 000 лв. – направени разноски за платено адвокатско възнаграждение
за защитата им в производството по спора пред АС-Пловдив.
ОСЪЖДА К. (К.)-гр.С., пл. „С. Н.“*, ЕИК ******** да заплати на
основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 11 701,67 лв.
– дължима държавна такса за въззивното производство по предявения от К.
иск против Б. Б. Л. и Б. Д. Л., както и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен
лист за събиране на горната сума при невнасянето й от К. до влизане на
настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38