Р Е Ш Е Н И Е № …….
гр. София, 06.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр.
д. № 2865 по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 546600/23.11.2018
г. на Софийски районен съд, 167 с - в, по гр. д. № 32584/2018 г. е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Т.Б.Н. не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД сумата от 2 441, 94 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за
доставена електрическа енергия за периода от 11.01.2018 г. до 10.04.2018 г. за
клиентски номер 310213242139 и за недвижим имот с адрес гр. София, ул. „******,
за която е издадена фактура № **********/13.04.2018 г. Ищецът е осъден за
разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Т.Б.Н.,
чрез представителя му, в която решението се оспорва като неправилно, необосновано и постановено при нарушения на
материалния и процесуален закон. Неоснователно СРС е приел, че ответникът е
имал право да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя, като при
това са спазени разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ. В неправилно приложение на
закона СРС е приел, че възможността за корекции се основава на законова
регламентация и представлява компенсаторен механизъм, а в случая е установено
въздействие върху СТИ, което е достатъчно, за да се ангажира отговорността на
ищеца за заплащане на коригираната сума. Съдът не е обсъдил факта, че с решение № 1500
от 06.02.2016 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5 - членен състав на Първа
Колегия, са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от
ПИКЕЕ включително. С отмяната на ПИКЕЕ, без посочените текстове, се поддържа че
в процесният период не е имало ред за установяване на неточно измерената ел.
енергия. Неотменените части от ПИКЕЕ не изпълняват обема на възложеното с чл.
85, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ правомощие на ДКЕВР (КЕВР), като не определят
ред за установяване на неточно (неправилно) измерената енергия. След отмяната
на ПИКЕЕ, в това число чл. 41-47, не е налице ред и предпоставки, по които да
се извършват проверки за метрологична и функционална изправност на СТИ.
Нормата, към която препраща чл. 48, ал. 2 ПИККЕ - чл. 47 е отменена към момента на изготвяне на процесния КП -
10.04.2018 г. Не е установено неправомерно действие на потребителя, дължащо се
на негово виновно поведение, нито какъв е периода на грешното измерване и каква
е била реалната консумация за минал период. Поради това се поддържа, че липсва
законово основание за извършване на едностранна корекция само въз основа на
факта за промяна схемата на свързване на СТИ. Моли решението да се отмени и искът за недължимост на
сумите по корекцията да се уважи. Претендира разноски съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез
представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Според
въззиваемата страна ищецът не следва да доказва извършено неправомерно действие
от страна на потребителя или друго лице върху СТИ, понеже фактическият състав на корекцията изцяло го
освобождава от доказване на субективната вина на потребителя за манипулацията,
за което се позовава на решения на ВКС. В чл. 98 а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ и
чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено, че ответникът има право на корекция при неизмерена
или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно присъединяване или
въздействие върху СТИ, а не при манипулация върху него. Поддържа още, че с
процедурата по ПИКЕЕ се въвеждат обективни правила за измерване на доставената,
но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като доставчикът е
освободен от задължението да докаже участието на клиента. Към момента на
извършване на корекцията в чл. 48 ПИКЕЕ се предвижда
обективна отговорност за потребителя за възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. Според
ответника отговорността на потребителя
е обективна, като не става въпрос за ангажиране на договорна отговорност. ЗЕ е
специален по отношение на отговорността по ЗЗД и ЗЗП. Неоснователно е
позоваването на решение № 1500 по адм. д. № 23 85/2016 г. на ВАС, с
което се отменят нормите на ПИКЕЕ, доколкото отмяната не се отразява на правото
на ищеца да извърши корекции на сметките за минал период, уредено в чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Отмяната на
подзаконовият нормативен акт има действие за в бъдеще и правилата не действат
от момента на влизане в сила на съдебното решение на ВАС. Възразява се срещу
довода, че след отмяната на ПИКЕЕ не съществува ред за извършване на проверки и
съставяне на Констативен протокол, като ЧЕЗ има не само право, но и задължение
да извършва проверки на СТИ. Оспорва се като неоснователно твърдението, че
ответникът следва докаже количеството ел. енергия, потребена в периода на грешното
измерване, тъй като корекцията не се определя според реалното потребление за
реалния период, през който не е отчитана енергията. Количеството начислена ел.
енергия и съответствието с методиката по ПИКЕЕ е установено от СТЕ приета пред
СРС. Моли да се потвърди изцяло решението.
Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на възнаграждението
за адвокат на ищеца, а ако то се претендира по чл. 38 ЗАдв., възразява да се
присъжда такова, поради липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Третото лице помагач на ищеца - „Ч.Р.Б.“ АД не е взело
становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран и се е произнесъл по иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 441, 94 лв., представляваща вземане по корекционна сметка
за доставена електрическа енергия за периода от 11.01.2018 г. до 10.04.2018 г.
за клиентски номер 310213242139, за недвижим имот с адрес гр. София, ул. „******.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а допустимостта и правилността - в оспорената част и по
релевираните оплаквания за незаконосъобразност, като следи служебно единствено
за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно постановено
и допустимо.
Съдът намира че решението е валидно
и допустимо постановено, при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка. По
съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на ищеца срещу оспореното
решение, въззивният съд намира следното :
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Не се е спорило и по факта, че между страните съществуват облигационни
отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на посочения в
исковата молба адрес, както и че преизчисляването на консумираната електрическа
енергия за посочения период е извършено след съставяне на констативен протокол,
съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата
енергия утвърдени от ДКЕВР.
Установява се, че при извършена на 10.04.2018 г. проверка от служители на
„Ч.Р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, без потребителят да е
присъствал на проверката, е издаден констативен протокол за корекции №
1019351/10.04.2018 г. В протокола е констатирано нарушение на пломбата на капачката
на клемния блок на електромера, като е установена промяна на схемата на
свързване и на измервателната система на електромера, поради което
консумераната ел. енергия не са отчита от електромера.
Не се установява, нито се твърди потребителят да е
уведомен предварително за извършване на проверката. Във връзка с тази проверка
на потребителя е начислена сума по корекция на сметка в размер на 2 441, 94 лв. за периода от 11.01.2018 г. до 10.04.2018 г. по
фактура № **********/13.04.2018 г.
Спорът касае основно въпроса дали е налице правно
основание за начисляване на електрическа енергия за минал период, определена по
извършената едностранно от ответника корекция на сметка.
Въззивният състав не споделя крайният решаващ извод на СРС,
че ищецът е имал основание да начисли сумите по корекцията съгласно правилата
на ПИКЕЕ,
приети по силата на законовата делегация
със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012 г. по следните съображения:
След измененията със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР
правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно правилата
по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на
делегацията е предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура,
чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави
корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на
продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както
и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението на двете кумулативно уредени в закона
предпоставки – одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и предвиждане
на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция в ОУ на
продавача.
След влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. първото условие
е реализирано. Настоящият състав намира, че не се установява да е реализирано второто
условие. В действащите към момента на проверката ОУ на ищеца не е предвиден ред
за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметките, което поставя
клиента в неблагоприятно положение спрямо продавача на ел. енергия.
Относно необходимостта от едновременното изпълнение на посочените
две предпоставки за възникване правото на корекции, ВКС се е произнесъл в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., като
застъпеното в тях становището се споделя от настоящия състав.
Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е
предвидено от законодателя като гаранция за защита правата на потребителя, който
следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика,
доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни
задължения.
Ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал че е
предвидил такъв ред в ОУ на договорите, съобразно изискването на чл. 98 а, ал.
2, т. 6 ЗЕ. Следователно, той не е изпълнил вмененото му от закона задължение и
предвиденото в закона изискване не е спазено, а от там - не се е породило право
на продавача да коригира едностранно сметките на клиентите. В действащите
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не се съдържа клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция
на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел енергия. В чл. 17, ал. 2
от ОУ е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1
на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 -
дневен срок за уведоми потребителя за задълженията. В чл. 18 от ОУ е предвидено
почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 -
дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради
грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Следователно посочените норми не са съобразени с измененията
на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на
доставчика във връзка с извършване на корекции на сметките на потребителите,
предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверките за точното
измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по
реда на ПИКЕЕ и възникването на евентуални задължения за тях, е задължително
условие. Идеята на законодателя е да се гарантират правата на потребителите.
Освен това, в допълнение следва да се посочи, че съгласно
чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„Ч.Р.Б.“
АД). По правило потребителят няма достъп до монтираните извън обекта му СТИ.
Въззивният състав намира, че доставчикът на електрическа енергия - лицензиант е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, така и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Тъй като,
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по регулярната проверка на годността на СТИ и поддръжката им, които са му
възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя и той да търпи неблагоприятни последици от него.
Независимо от изложеното до момента и в отговор на доводите
на страните съдът намира, че не са
налице основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителите. По силата на
законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само норми,
уреждащи изчерпателно посочената в закона материя. Законодателят, в чл. 83,
ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ е делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да се уреди буквално въпроса - „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено
начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. Следователно в ЗЕ е
предвидено Правилата, изработени от ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия, но не
е предвидено, чрез тях да се променя отговорността на потребителя при
неизпълнение. Обективната
отговорност в договорните отношения е изключение от общото правило, че
отговорността за страните е само за виновно неизпълнение на задълженията им.
Настоящият състав приема, че обективният характер на отговорността на потребителя за възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване следва да се предвиди изрично от
законодателя, а не да се извежда чрез тълкуване на акт с по - ниска степен от
закон, какъвто е ПИКЕЕ, в какъвто смисъл са възраженията на ответника.
Отделно от изложеното и във връзка с доводите на страните
във въззивното производство относно отмяната занапред на нормите на ПИКЕЕ,
настоящият състав намира, че с нормите на чл. 48 ПИКЕЕ (действително действащ
в процесния период, а понастоящем отменен изцяло - чл. 48, 49, 50 и
51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879 от
2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена.
Предвид изложеното в съвкупност
настоящият състав, за разлика от СРС приема, че не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано от оператора на електропреносната
мрежа
(„ЧЕЗ
Разпределение“ АД) неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и неправомерното поведение
на потребителя в тази връзка.
След като ищецът не е установил основанието за ангажиране на
отговорността на потребителя е безпредметно да се обсъжда дали количеството
начислена ел. енергия за минал период е правилно изчислено и съобразено с
Методиката на ПИКЕЕ.
Понеже крайните решаващи изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението следва да се отмени, а отрицателният установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК - да се уважи. Предвид промяна в изхода от спора, този извод
се налага и относно присъдените с решението разноски в тежест на ищеца.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и направеното искане, право на разноски за настоящото
производство, както и за това пред СРС има ищеца. Той е представил доказателства
за заплатени разноски за адвокат от по 400 лв. за СРС и за СГС, както и за платена
държавна такса по въззивната жалба в размер на 42, 83 лв. Като съобрази
фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от представителя
на ищеца действия, съдът намира за неоснователно възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца пред СРС
и СГС, поради което в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, така
както са направени.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
546600/23.11.2018 г. на Софийски районен съд, 167 с - в, по гр. д. № 32584/2018
г., с което е отхвърлен
предявения от Т.Б.Н., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******иск,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за
установяване, че Т.Б.Н. не дължи на „Ч.Е.Б." АД
сумата от 2 441,
94 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за
доставена електрическа енергия за периода от 11.01.2018 г. до 10.04.2018 г. за
клиентски номер 310213242139 и за недвижим имот с адрес гр. София, ул. „******,
за която е издадена фактура №
**********/13.04.2018 г., като ищецът е осъден за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 300 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.Б.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***,
Бенч Марк Бизнес център, сумата от 2
441,
94 лв., представляваща вземане по
корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода от 11.01.2018
г. до 10.04.2018 г. за клиентски номер 310213242139 и за недвижим имот с адрес
гр. София, ул. „******, за която е издадена фактура № **********/13.04.2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център
да заплати на Т.Б.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски както следва : за СРС – адвокатски хонорар от 400
лв., а за СГС - държавна
такса 42, 83 лв. и адвокатски хонорар от 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото
лице помагач на ищеца - „Ч.Р.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Особено мнение на мл. съдия Светослав
Спасенов по в.гр.д. №
2865/2019 г. по описа на СГС, IV - Д въззивен състав.
Не съм съгласен със
становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на реда за
уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия
следва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено в ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация
е установено задължение за доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./.
Не може да бъде споделено, обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в
общите условия представлява предпоставка - част от необходимия фактически
състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за доставчика правото на
едностранна корекция. Такова заключение не следва от цитираните по-горе
законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че се урежда ред за
уведомяване за вече упражненото от доставчика право на корекция, а не че
установяването на този ред представлява предпоставка за възникване правото на
корекция. Последното е предоставено на доставчика по силата на новоприетата
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не
зависи от съществуването в общите условия на нарочно определен специален ред за
уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и
двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - доколкото до датата на влизането му в сила не е съществувал
законоустановен ред за извършване на корекцията, то с предвиждането му е
необходимо да бъде уредено и задължение за доставчика да уведомява потребителя
за упражненото право. Това не означава, обаче, че редът за уведомяване по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и да било начин възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция - такава връзка на
обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На следващо място цитираната
законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване
на клиента, не и специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно
или друго производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на
вземането за корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде
уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си /което е и сторил/, в случай че счита корекцията за
неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в т. 17, ал. 2 от
общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД е уредено задължението да изготви
справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане, което задължение в настоящия случай е изпълнено, видно от събраните по
делото доказателства. С така уреденото задължение в общите условия е постигната
целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за
корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши - с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. - но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл. съдия: