№ 18575
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110118786 по описа за 2024 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът А. Д. К. е собственик
на недвижим имот, поради което и негов клиент по неформален договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот – находящ се на адрес: гр. София, УЛ.ХАЙДУШКА
ПОЛЯНА 18, вх.А, ет.3, ап.5, аб.№ 263911,, като дължи сумите: 3 064,53 лева
,представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 466,03 лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 22.12.2023 г., 34,11лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,72 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 22.12.2023 г., за които
предявява установителни искове, тъй като в негова полза е издадена заповед по чл.410 ГПК,
срещу която, в срок, е подадено възражение по чл.414 ГПК. Ищецът твърди, че ответникът,
като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за
битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно
изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде
конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото
вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след
изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава
и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй
като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
1
Ответникът , в писмения си отговор по чл.131 ГПК, оспорва валидността на
договора за извършване на дялово разпределение. Навеждат се доводи за недействителност
на договора, сключен с ЕС. Сочи се, че договорът е и с изтекъл срок.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
153,ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на
топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Всички ангажирани от ищеца доказателства сочат, че титуляр по партида по
клиентски номер е Мария Панчева К.а. Мария К.а е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот по силата на нотариален акт от 24.9.1993г., тя фигурира в списък –
приложение към решение на ОС на ЕС, с което се преминава към извършване на дялово
разпределение. На нейно име са издавани фактурите за исковия период, на нейно име е
изготвен формулярът за отчет на уредите за дялово разпределение.
По делото няма индиция имотът да е придобит в собственост или на ответника А. К.
да е предоставено вещно право на ползване, нито той да е подал до ищеца заявление за
открИ.не на партида, а единствено, че имотът е придобит в собственост от Мария К.а. С
оглед изложеното, ищецът не доказа твърдението си за наличие на облигационно отношение
с ответника и исковете против него следва да се отхвърлят само на това основание.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не е дължал конкретни указания на ищеца, че
не сочи доказателства за твърдението си за възникнало облигационно отношение с А. К..
Никъде в производството ищецът не е навел твърдение, например, че А. К. е наследник по
закон на Мария К.а, за да следва съдът да даде указания на ищеца за това твърдение.
Наведено е единствено твърдение, че А. К. е собственик на имота, а обстоятелството, че
ищецът представя доказателства, които не доказват това твърдение, се оценява с решението
по съществото на спора. Ако такИ. указания бяха дадени, то съдът грубо би нарушил
принципа на равенство на страните в процеса, като даде указания на страна, че не сочи
доказателства за твърдение, което не е наведено от нея.
Съдът не е дължал указания на ищеца и при проверка на допустимостта на исковата
молба, защото основанието, на което се твърди възникване на правоотношението, е
посочено от ищеца в исковата молба – право на собственост, поради което и презумирано
правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди, на основание цитираните по – горе
2
разпоредби на ЗЕ.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който претендира
адвокатско възнаграждение, срещу размера на което ищецът, с молба от 25.9.2024г. е
направил принципно възражение за прекомерност на същото.
По договор за правна защита и съдействие от 10.5.2024г., ответникът е заплатил общо
сумата 650 лева възнаграждение за защита, от които 350 лева по иска за главница и 300 лева
по иска за лихва.
Разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична – възнаграждението за процесуално
представителство по оценяеми искове, е определяемо въз основа интереса. Действително,
налице е изрична разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която предвижда определяне на
възнаграждението по всеки иск, прието с изменение на същата наредба. Цитираното
изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално запитване по т. 1 на
решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав,
че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката— да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция
следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели.“ ТакИ. „легитимни цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на
достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на
злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на
законова делегация, на, по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска
защита, по всеки иск, органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко
разпоредбата, то и при предявяването на иск, включително за такса от 50 лева, ищецът
следва да заплати адвокатско възнаграждение от 400 лева без ДДС, и ищецът следва да
прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води до предотвратяване на
злоупотребата с право. Следователно, искането за определяне на самостоятелно
възнаграждение за всеки иск е неоснователно. Въз основа интереса, общо 3572,39 лева,
минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата 657,24 лева, изчислена въз
основа чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, поради което и възражението на ищеца е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 1346/2024г. от СРС,
125- ти състав против А. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ХАЙДУШКА
ПОЛЯНА 18, вх.А, ет.3, ап.5, общ. Столична, обл. София (столица) за: сумите 3 064,53 лева
, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.ХАЙДУШКА ПОЛЯНА 18, вх.А,
ет.3, ап.5, аб.№ 263911 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
3
период от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 466,03 лева , представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 22.12.2023 г., 34,11лева , представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 7,72 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 22.12.2023
г..
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК
КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б да заплати на А. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, УЛ.ХАЙДУШКА ПОЛЯНА 18, вх.А, ет.3, ап.5 сторените по делото разноски от 650
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4