РЕШЕНИЕ   № 418

 

гр. Бургас, 30.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6907/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище гр. С., с която претендира осъждане на Д.Р.Г.,***, да му заплати сума в размер от 294,97 лева, представляваща дължим остатък от главницата по Договор за кредит № .............../29.01.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 15.07.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 240 във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът не изразява становище по делото, не ангажира доказателства.

С писмено становище от 20.01.2020 год. ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение – чл. 238, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените данни по делото, между „4финанс“ ЕООД и ответника Д.Г. е бил сключен Договор за кредит № ............./29.01.2015 год., за сумата от 300 лева, която е била преведена по банковата сметка на длъжника в „П.“ АД на 29.01.2015 год. Срокът за връщане на кредита е определен до 28.02.2015 год.

С договор за цесия от 01.02.2018 год. и приложението към него вземанията по процесното съглашение са прехвърлени на ищеца; изпратеното до длъжника уведомление по чл. 99, ЗЗД е върнато с отбелязване, че лицето не живее на адреса.

Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е погасил задължението си за главница от 294,97 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорен по автентичност договор за заем, платежно нареждане, цесионен договор, приложение и потвърждение към него (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти. От съдържанието на договора за заем се установява настъпилия на 28.02.2015 год. краен падеж за връщане на сумата. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 150 лева – сбор от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление .................., сума в размер от 294,97 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 300 лева по Договор за кредит № ......................./29.01.2015 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 294,97 лева, начиная от предявяване на иска – 15.07.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление ......................., деловодни разноски в размер от 150 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.