РЕШЕНИЕ
№91
гр.Перник, 27.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 172 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.
436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 557/04.02.2019 г. на длъжника Д.С.Д., с ЕГН: **********,
срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) С.А. по изпълнително дело
№ 59/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
С подадената жалба се оспорват
начислени по посоченото изпълнително дело разноски, представляващи адвокатски
хонорар в изпълнителното производство в размер на 400 лева. В тази връзка
жалбоподателката посочва, че с постановление от 18.01.2019 г. на ДСИ А. в полза
на взискателя е присъдена сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие. Излага доводи, че
претендираната сума е в завишен размер предвид разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Счита, че съгласно посочената наредба възнаграждението за подобен вид услуга
възлиза на 200 лева. Допълва, че сумата, претендирана като адвокатски хонорар,
е на практика равна на сумата, за събирането на която е образувано
изпълнителното дело. С допълнителна молба (вх. № 812/14.02.2019 г.) се
уточнява, че жалбоподателката като длъжник не оспорва вземането по същото и е
започнала неговото погасяване предвид получена ПДИ. С изложените аргументи се иска
отмяна на постановление на ДСИ А. за определяне на разноски по изпълнително
дело № 59/2019 г. в размер на 400 лева,. евентуално тяхното намаляване. Като
доказателство за твърденията, изложени в жалбата, към същата е приложен препис
от постановление на ДСИ А. от 18.01.2019 г. и вносна бележка от 13.02.2019 г.
В законоустановения срок и по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили
писмени възражения с вх. № 974/22.02.2019 г. от взискателя по изпълнителното
производство. В същите е изразено становище, че съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
дължим хонорар за извършените по изп.д. № 59/2019 г. по описа на ПРС услуги
възлиза на 230 лева. В тази връзка изрично е посочено, че не се възразява
присъдените от ДСИ в негова полза разноски да бъдат намалени до така посочения
минимален размер от 230 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ДСИ С.А. са постъпили мотиви по обжалваните изпълнителни действия.
Посочено е че на длъжницата по изпълнителното дело са изпратени покана за
доброволно изпълнение, както и постановление за направени разноски по същото с
присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 79 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Към настоящото дело е приложен
препис от изп. д. № 59/2019 г. по описа на съдебно изпълнителната служба към
ПРС.
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 59/2019 г. е
образувано при ДСИ С.А. във връзка с изпълнителен лист от 18.05.2017 г.,
издаден на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 415, ал. 4 от НПК по Ч.Х.Д. №
13103/2016 г. по описа на СРС. Съгласно същия Д.С.Д. е осъдена да заплати на М.С.П.
сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В хода на производството по изпълнителното дело взискателят се
представлява от адв. С.С. въз основа на пълномощно и договор за правна защита и
съдействие към него. В последния е уговорено възнаграждение за услугите на адв.
С. – в размер на 400 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнителното
дело и 200 лева – за водене на същото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. В договора за процесуално
представителство се съдържа изрично отбелязване, че така уговорената сума е
заплатена от клиента.
По
посоченото изпълнително дело на Д.Д. е изпратена покана за доброволно
изпълнение от ДСИ А., както и постановление от 18.01.2019 г. за присъждане на
разноски в изпълнителния процес, като и двата документа са получени от
длъжницата на 31.01.2019 г. Страните не спорят относно обстоятелството, че последната
е започнала погасяване на претендираната по изпълнителния лист сума, както и относно
обстоятелството, че процесната сума в размер на 400 лева, предмет на обжалване
в настоящото производство, представлява адвокатско възнаграждение за
представителство на взискателя по изп. д. № 59/2019 г.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в
законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен
изпълнител, което подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
като за образуване на настоящото производство са заплатени всички дължими
такси, поради което жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на възнаграждението, дължимо за образуване на изпълнително дело възлиза
на 200 лева. В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и
съдействие възнаграждението, уговорено и заплатено от взискателя за образуване
на изп.д. № 59/2019 г., е в размер на 200 лева. Освен това видно от самата
молба за образуване на изпълнителното производство същата е изготвена от адв. С..
По тези съображения и доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл.
36 от ЗА, приложима на общо основание и в изпълнителния процес, задължава съда
при присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение да се съобразява с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то настоящият състав на
въззивния съд достигна до извода, че на М.П. са дължими разноски за образуване
на изп.д. № 59/2019 г. в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 10, т. 2 от цитираната
наредба за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева се
дължи 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от същата. В настоящия
случай с образуване на изпълнителното производство се цели удовлетворяване на
вземане в размер на 400 лева. В тази връзка и минимално дължимата сума за
адвокатски хонорар, изчислена съобразно цитирания законов текст, възлиза на 30
лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие обаче за тази
услуга е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 200 лева.
Същевременно обаче следва да се вземе предвид обстоятелството, че длъжницата е
започнала погасяване на вземането по процесния изпълнителен лист още в срока за
доброволно изпълнение, като изпълнителното производство е спряно на основание
чл. 454, ал. 1 от ГПК. В тази връзка поне на този етап от същото от
процесуалния представител на взискателя не са извършвани действия с фактическа
и правна сложност. По тези съображения, а и предвид становището, изразено от
самия взискател в депозираните от него писмени възражения, въззивният съд
намира, че на М.П.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело в размер на 30 лева.
В
допълнение следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателката, че
признавала претендираното вземане по изпълнителния лист, не са от естество да
променят изводите на въззивния съд, доколкото след като последната не е
заплатила същото доброволно, то с поведението си е станала причина за
образуване на изпълнителното производство.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с
вх. № 557/04.02.2019 г. на длъжника Д.С.Д., с ЕГН: ********** постановление от
18.01.2019 г., издадено от ДСИ С.А. по изп.д. № 59/2019 г. по описа на СИС към
ПРС, в частта с която на длъжника Д.С.Д. е възложено заплащането на разноски в
полза на взискателя М.С.П., с ЕГН: **********, над размера от 230 (двеста и
тридесет) лева до пълния присъден размер от 400 (четиристотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 18.01.2019 г., издадено от ДСИ С.А. по изп.д. № 59/2019 г. по
описа на СИС към ПРС в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.