РЕШЕНИЕ
Номер 2301 Година
2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 10.07
Година 2017
В публично заседание на 04.07.2017
г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело номер 1039 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата А.Д.Т. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищцата на 30.09.2016 г. в размер на 10 000
лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
30.09.2016 г. до окончателното й заплащане, по изложените в исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Автотранс - 2000” ООД – гр.
Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако бъде приет искът с
правно основание чл.200 от КТ за основателен – да го уважи в намален размер, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави
възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата и за липса на
причинно-следствена връзка между увреждането на лявата ръка на ищцата и
твърдените от ищцата последици от това увреждане, а именно – раздразнителност,
избухливост, отчаяние, самосъжаление. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника „Дженерали застраховане“ АД – гр. София оспорва привличането му като трето
лице-помагач, а също така - и обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по съображенията, изложени от
ответника.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД – гр. София оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а – ако
съдът приеме исковете за основателни, да бъдат уважени в намален размер, по
изложените в писмено становище съображения. Прави възражение за съпричиняване
на трудовата злополука от ищцата. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищцата работи по трудово
правоотношение при ответника като “***” от 03.11.2011 г.
Както се установява от представените от страните писмени
доказателства, заключенията от 11.04.2017 г. и допълнителното такова
от 22.06.2017 г., и двете на вещото лице по СМЕ ***, и показанията на разпитаните по делото свидетели *** (*** на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по
делото доказателства) и ***, действително на 30.09.2016 г. около 13.20 часа в гр. *** на северното платно
на бул. «***» в посока площад «***», по време на изпълнение на трудовите й
задължения като кондуктор за продажба на билети и събиране на паричните суми от
продажбата им, в автобус с рег. № *** по обслужваната от ответника линия № ***,
шофьорът на автобуса задействал рязко спирачната система на автобуса, при което
ищцата загубила равновесие и паднала върху пода на автобуса и следствие на
падането е бил счупен долния край на лъчевата кост на лявата ръка на ищцата, като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1
от КСО с Разпореждане № ***/*** г. на Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. ***.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по
делото свидетели и посочените заключения на двете СМЕ, се установя, че
претърпяната от ищцата трудова злополука е довела до тежки телесни и
здравословни увреждания – счупване на долната част на лявата лакътна кост и
навяхване на левия глезен, което е довело до болка със силно изразен характер,
като болевите усещания са намалявали много бавно с течение на времето и
страданията, претърпени от ищцата са били силно изразени поради невъзможността
и за самостоятелно обслужване и дългия период на възстановяване поради
обездвижването, наложило се е на два пъти гипсиране на увредената ръка, като се
очаква и в бъдеще А.Т. да търпи болки след по-продължително натоварване и
промяна на времето, а също и във връзка с начина на продължение на лечението й,
като всичко това е довело и до изнервеност, натовареност, обремененост и
чувство за зависимост от околните у ищцата,
а освен това се установява от заключението на СМЕ от 11.04.2017 г., че е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и настъпилите увреждания –
поради което съдът намира за неоснователни възражението на ответника за липсата
на причинно-следствена връзка между увреждането на ръката на ищцата и
свързаните с това последици в състоянието на ищцата.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите –
включително и свидетеля на ответника – *** (*** автобуса, в който ищцата е
претърпяла трудовата злополука), не се установява ищцата да е допринесла за
настъпването на трудовата злополука – поради което съдът намира за
неоснователно направеното от ответника и третото лице-помагач на негова страна
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД възражение за съпричиняване на трудовата злополука
от страна на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна
от ищцата на 30.09.2016 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата
от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера,
в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера
на телесните и здравословните увреждания (включително и свързаните с психичното
състояние на А.Т.), претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното
състояние на ищцата, възрастта й (61 години), и преди всичко - от общественото
разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 5 000 лева – до който и размер следва да бъде уважен искът с правно основание
чл.200 от КТ, заедно със законната лихва от датата на увреждането - 30.09.2016
г., като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцата претендира заплащане на разноски, но не е ангажирала доказателства
за направени такива (видно от представения Договор за правна защита и
съдействие, тя е била представлявана безплатно от пълномощника си, но и в
исковата молба, и след приключване на устните състезания по делото тя е
претендирала именно заплащане на разноски, а не на адвокатско възнаграждение на
пълномощника й при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.) – поради което,
независимо от изхода от спора, разноски в полза на ищцата не следва да се
присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда 200 лева ДТ и 120 лева депозит за
СМЕ.
С оглед отхвърлената част от иска с правно основание чл.200 от КТ ищцата
следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на 552 лева
– платено адвокатско възнаграждение, депозит за допълнителната СМЕ и такса за
банков превод.
Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД – гр. София претендира
разноски, но с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски – включително
и юрисконсултско възнаграждение, не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Автотранс - 2000” ООД – гр. Пловдив,
ЕИК *********, представлявано от *** ***, със
съдебен адрес:***, адв. *** И адв. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Т., ЕГН **********,***, адв. И.И., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова
злополука, претърпяна от ищцата на 30.09.2016 г. В РАЗМЕР НА 5 000 лева,
ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 30.09.2016 г., ДО
окончателното й изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд - Пловдив – 200 лева ДТ И 120 лева депозит за СМЕ, КАТО за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА А.Д.Т., с посочените ЕГН и съдебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Автотранс - 2000” ООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен
представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото
по съразмерност В РАЗМЕР НА 552 лева.
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, представлявано от *** *** и *** *** – ***, И ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от *** *** и *** – трети
лица-помагачи на страната на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и законни представители, за присъждане на направените разноски за
производството по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ТРЕТИТЕ ЛИЦА-ПОМАГАЧИ НА
СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
В.Т.