Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София,
16.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с.
Пламен Генев
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 2336 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на В.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, длъжник по изп. дело 20158440400304 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, район на действие
СГС срещу действията на ЧСИ,
изразяващи се в налагане на запор върху единствения му доход от 230 лв.,
месечна инвалидна пенсия. Заявява, че от 1995 г. е със 100 % ТНР. На 06.11.2018
г. след изтърпяно наказание от 3 години и 5 месеца установил, че единственият
му доход е удържан от ЧСИ С.Я.. Моли да му се върнат единствените средства за
преживяване. Назначеният му особен представител адв. Г.Д.М.
от САК счита жалбата за основателна. Твърди, че съгласно чл.114 а, ал.1 от КСО
върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на КСО, не могат да
се налагат запори по ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за
задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка,
като и за прихващане на суми по реда на
чл.114, ал.5. Възразява срещу мотивите на ЧСИ, че до постъпване на последното
по ред плащане, вземанията по банковата сметка са придобили характер на
спестявания, поради факта, че не са били своевременно изтеглени от титуляра. Изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
от В.А. го е поставило в обективна невъзможност да се разпореди с тези
средства. Този факт е следвало да бъде отчетен при определяне придобиването на
спестовен характер на средствата. Подобна частна хипотеза не попада в обхвата
на т.13 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и същото е неприложимо към конкретния случай.
Ответникът „БНП П.П.Ф.“
С.А, Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон
България, гр.София, ж.к.“******“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез
пълномощника юрисконсулт П.П.счита жалбата за недопустима, а по същество
неоснователна.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, район на действие СГС досежно допустимостта
и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.(2)ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка
по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Според ал. (3) Постановлението за възлагане може да се обжалва
само от лице,
внесло задатък до последния ден
на проданта, и от взискател, участвал
като наддавач, без да дължи
задатък, както и от длъжника, поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото
не е възложено по най-високата предложена цена.
По процесното
изпълнително дело са били наложени запори върху банковите сметки на длъжника в
„Сибанк“ АД и „Банка ДСК“ АД.
В т.13 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по тълк. дело 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е
посочено, че несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими
за издръжката на длъжника и неговото
семейство, и по отношение на паричните
вземания тя е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът. 3атова запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както
и върху пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата
част. Ако третото задължено лице погрешно плати
на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата
част на длъжника.
Когато длъжникът реализира несеквестируемото си вземане, то
се погасява и на негово място
в имуществото на длъжника влиза съответната парична сума. Наличните пари в брой са
секвестируеми, но длъжникът - физическо лице може да
се позове на несеквестируемостта на съответната част от тях,
която съставлява несеквестиумата част от трудово възнаграждение
или друго възнаграждение за труд, както и върху
пенсия за текущия месец, получена издръжка за текущия месец
или друго социално плащане. Тази част от
намерените в имуществото на длъжника пари
в брой е несеквестируема също както необходимата
храна на длъжника и неговото семейство, но само
за един месец
/чл.444, т.2 ГПК/ и необходимите горива за отопление, готвене
и осветление, но само за един
месец /чл.444, т.3 ГПК/.
По различен начин се поставя
въпросът с несеквестируемостта
на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както
и върху пенсията, когато длъжникът "ги получава" по банкова сметка.
***е прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са
спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното
плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Тази част не
може да бъде
определена, без банката да съобщи
на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва
възнаграждение за труд или пенсия,
както и техният размер и без съдебният
изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя
(платеца на възнаграждението за труд), който да
подаде необходимата информация за определяне
на несеквестируемата част или без
касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да
поеме ангажимент да изплаща в брой
на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение,
като превежда по банков път
само секвестируемата част от него.
В конкретния казус, видно от банковото извлечение,
жалбоподателят не е теглил суми от сметката си в продължение на три години и
два месеца, поради което постъпилите суми, независимо, че са социални плащания,
представляват негови спестявания, които са секвестируеми
и спрямо тях може да се осъществи принудително изпълнение. Действително, през
това време жалбоподателят е бил в затвора и не е имал възможност лично да тегли
постъпващите в сметката му суми, но е могъл да упълномощи за това трето лице,
което да се разпорежда с неговите средства от негово име и да тегли суми от банковите
му сметки.
Освен това и предвид обстоятелството, че несеквестируемостта защитава имуществени обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, като при определяне
на несеквестируемата част се препраща към
разпоредбите на чл.444, т.2 и т.3 ГПК, касаещи необходимата храна, горива за
отопление, то в настоящия казус е налице специален случай на отпадане на несеквестируемостта, тъй като цялостната издръжка на
длъжника е била поета от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а и видно
от представеното удостоверение, той е полагал труд в затвора.
Изводът е, както бе посочено по-горе, че постъпилите суми, независимо, че са социални
плащания, представляват негови спестявания, които са секвестируеми
и спрямо тях може да се осъществи принудително изпълнение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, длъжник по изп. дело
20158440400304 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, район на действие СГС срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в
налагане на запор върху събрания в продължение на три години и два месеца доход
от депозирани в банките суми за месечна инвалидна пенсия.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.