№ 42
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.ова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201605 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000774 от
27.07.2022 г. (НП), издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"
(Д "ИТ)- Перник, с което на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***********, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда
(КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, извършено на 16.06.2022г. в обект на контрол
„автоморга“, находящ се в *************.
Дружеството-жалбоподател "******“ ЕООД, по изложени в жалбата
подробни доводи чрез управителя си Ю. Б. моли обжалваното НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат
твърдения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения от
наказващия орган, което сочи като основание за незаконосъобразност на
атакуваното НП.
В хода на съдебното производство се представлява от
пълномощника си адв. Н.Хаджийска от ПАК, която претендира за отмяна на
издаденото наказателно постановление. В хода на съдебните прения развива
подробни доводи, че така издаденото НП следва да бъде отменено, както и че
в хода на производството са били събрани безспорни доказателства, от чийто
анализ следва, че не е налице нарушението, което е описано в НП. Прави
искане за присъждане на възнаграждение, съобразно договора за правна
1
защита и съдействие и списъка с разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) Д "ИТ"-Перник оспорва
жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
В хода на съдебните прения юрк. М., представляващ въззиваемата
страна излага подробни доводи, че така издадено НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно като твърди, че същото е
издадено по реда и начина предвиден в закона, налице са задължителните
реквизити, а съобразно показанията на разпитаните свидетели в хода на
производството се доказва по категоричен начин възприетата от наказващия
орган фактическа обстановка, както и вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.06.2022г. св. В. П. и св. Т. Б.- инспектори в Д "ИТ" Перник,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол- „автоморга", находящ се в гр. Перник, кв. Тева, ул. „Република",
стопанисван от "******" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от Ю. Б. – управител, установили,
че посоченото дружество в качеството на работодател по смисъла на параграф
1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда към не е уредил
като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. К. М.,
ЕГН: **********. Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ предоставили на И. М. да попълни декларация, на
основание чл. 399 Кодекса на труда КТ/, с която да декларира факти и
обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност.
В 13:07 часа И. М. попълнил лично декларацията, в която вписал, че
работи в дружеството-жалбоподател като „пазач“ в процесната автоморга, с
работно време и трудово възнаграждение, като надлежно е посочил, че
същото е от 9:00ч до 17:00ч.
В графата където следвало да посочи дали има трудов договор
работникът вписал „не“. За извършената проверка е съставен протокол, в
който проверяващите надлежно са описани констатираните нередовности,
установени от нея входа на проверката. Представител на дружеството-
жалбоподател бил поканен да се яви в сградата на Д „ИТ“-Перник за
извършване на документа проверка във връзка със спазване на трудовото
законодателство. Същата не е била осъществена, тъй като управителят на
дружеството заявил, че е извън страната.
Срещу санкционираното дружество „******“ ЕООД, в присъствието
на неговия управител, бил съставен акт за установяване на административно
2
нарушение (АУАН) № 14-0000774 от 27.06.2022 г., в който било прието, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с И. М., който на
16.06.2022г. е полагал труд като „пазач“ в процесната автоморга. Управителят
подписал акта без да направи възражения по констатациите в него, след което
получил препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били
депозирани и допълнителни писмени възражения. След проверка по реда на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53 ЗАНН
и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер
на 1500 лв. Процесното НП било връчено на 27.07.2022 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка №
ПР2220232/16.06.2022 г. / с.18 от с.д/, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
от св. И. М. /с.20 от с.д./; АУАН № 14-0000774 от 27.06.2022г./с.11 от с.д/;
Призовка по чл. 45, ал.1 АПК /с.17 от с.д/; Възражение с вх.
№22077140/05.07.2022г. /с.15 от с.д./; заповеди № 3-0035 от 29.01.2014 г. и
1260 от 18.12.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по
труда"/с.21-25 от с.д./.
По делото са разпитани като свидетели В. П., която е и
актосъставител и св. Т. Б. /свидетел по акта/ които са възприели
непосредствено обстоятелствата, при които са извършили проверката в
обекта на работодателя, както и св. И. М., за който е прието, че е престирал
работна сила без сключване на писмен трудов договор. Съдът намира, че
дадените в хода на съдебното следствие показания на двамата свидетели са
пълни, ясни, обстоятелствени и относими към предмета на доказване. Съдът
като ги анализира по отделно и в съвкупна преценка с цялата доказателствена
маса намира, че същите следва да се кредитират изцяло. От показанията на св.
В. П. се установява времето, мястото и начина на извършване на
нарушението. Показанията на свидетелката са еднопосочни и с изявленията
на св. Б., като същите се допълват взаимно.
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е
описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и
мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му
обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва
вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от
страна на дружеството-жалбоподател.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената
правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се
3
сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съдът прие за безспорно доказано нарушението за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател, като съображенията са следните:
По делото не се спори, че св. И. М. е бил заварен по време на
проверката в обект „автоморга", находящ се в гр. Перник, кв. Тева, ул.
„Република", стопанисван от "******" ЕООД.
Проверяващите са категорични, че към този момент лицето е
извършвало дейност, свързана с опазване на имота, а и същият в
собственоръчно написаната му декларация ясно и недвусмислено е посочил
„пазач“ като заемана длъжност.
Отново за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
кредитираните показанията на свидетелите П. и Б. са ценни доказателствени
средства, доколкото същите непосредствено са възприели извършваната
дейност от работника, както и обстоятелствата при които той собственоръчно
е попълнил и подписал предоставената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от
КТ. Техните показания са последователни, кореспондиращи както помежду
си, така и с останалите писмени доказателства – протокол за извършена
проверка № ПР2220232/16.06.2022 г. / с.18 от с.д/, декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ от св. И. М. /с.20 от с.д./; В този смисъл съдът не дава вяра на
посочите от М. твърдения, изложени е наименованото от него „заявление“
/с.119 от с.д./, в което е обективирал твърдения, че не е знаел какво попълва и
е написал всичко, включително и „пазач“ под диктовка на инспекторите. Тези
твърдения не се доказаха в хода на настоящото производство още повече, че
същият е имал възможност да откаже да попълни декларацията, което не е
сторено.
Фактът, че проверяващите работят в Д "ИТ"-Перник не налага извод,
че лицата са заинтересовани и субективни, тъй като те са изпълнявали
служебните си задължения при извършване на проверката, поради което
съдът цени техните показания и ги кредитира с доверие досежно
обстоятелствата при които е било констатирано нарушението.
За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи,
че макар действително в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от св. И. М.
/с.20 от с.д./, М. да не е посочил размер на трудово възнаграждение от страна
на дружеството жалбоподател, а също и че контролните органи не са
установили конкретния размер на уговореното възнаграждение за труда,
полаган от М., с оглед направения от него запис, че полага труд, като изрично
е посочена заемата длъжност- „пазач“, изрично посоченото от него работно
време от 09:00ч до 17:00ч, както и отразеното, че почивен ден му е „Неделя“
са безспорно установени факти, които водят до извод, че е полаган труд по
време на извършване на проверката от И. М.. Ето защо от установеното
работно място и посоченото работно време, изводът на АНО за
осъществяване на вмененото нарушение е правилен и законосъобразен. След
като работещият е бил подчинен на конкретни условия на труд като „пазач“,
следвало е да спазва определено работно време, то безспорно отношенията е
трябвало да се уредят посредством трудов договор.
Такъв не е бил сключен в писмена форма, което не се оспорва от
4
страните.
Неприемлива е тезата на св. М., че е роднина на управителя на
дружеството и в момента на проверката не е извършвал трудова дейност, а
напротив – хранел е кучетата в имота, защото собственика е в чужбина.
Предвид приложените по делото писмени доказателства, действително се
установи, че в този период управителят на дружеството жалбоподател не е
бил в страната, но лансираната теза е голословна, тъй като М. собственоръчно
е попълнил съдържанието на декларацията, а вписаното от него съответства
не само на непосредствено възприетите обстоятелства от свидетелите П. и Б.
при извършване на проверката.
Съдът прие, че не се доказа, че декларацията не е била попълнена
самостоятелно от М.. По делото не са налице каквито и да са надлежни
доказателства лицето да я е попълнило под чужд натиск и въздействие или
пък да не е било наясно със съдържанието й, поради което липсва основание
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ да не бъде кредитирана и зачетена от
съда.
Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал, безспорно се установяват
фактите, включени в предмета на доказване, а именно: извършване на
трудови функции от И. М. без сключен писмен договор, тъй като е уговорена
възмездна престация на работна сила за извършвана от работника конкретна
дейност на обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки
се на въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което
също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост
и зависимост.
С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това
положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За пълнота настоящия състав счита, че следва да се посочи и
актуалната практика на касационната инстанция, относима по случая, а
именно Решение № 187 от 11.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. №
119/2022 г., както и практиката на РС Перник, имплементирана в Решение №
222 от 15.11.2021 г. на РС - Перник по а. н. д. № 1070/2021 г.; Решение № 394
от 14.06.2022 г. на РС - Перник по а. н. д. № 404/2022 г.
По вида и размера на административната санкция:
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в
размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е
нарушил задължението по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. В конкретния случай
е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради
което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда. Относно
маловажност на нарушението: По делото не са налице доказателства,
установяващи маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11
от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (относими към датата на
неговото извършване), тъй като деянието разкрива типичната степен на
обществена опасност на нарушение от този вид. На са налице нито
5
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителен
характер на някое от тях, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид деятелност.
От друга страна в КТ е предвидена специална норма,
регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в, ал. 1 от
КТ. Същата предвижда по-леки санкции за нарушения на КТ, които са били
отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли
вредни последици за работници и служители, но за процесното нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ законодателят изрично е регламентирал в ал. 2 на чл. 415в
от НК, че не е маловажно по смисъла на ал. 1 на същата разпоредба.
По разноските:
При този изход на спора – потвърждаване на обжалваното НП,
претенцията на процесуалния представител на административнонаказващият
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, с
оглед чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК. След като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, настоящият състав намира, че съгласно чл. 63д, ал. 4 и
ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в полза на
Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)- Перник е дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. (сто лева), предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, какъвто размер е и
поискан от юрисконсулта на административнонаказващият орган. Така
присъдените разноски са дължими от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000774 от
27.07.2022 г. (НП), издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"
(Д "ИТ)- Перник, с което на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***********, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда
(КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и
петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, извършено на 16.06.2022г. в обект на
контрол „автоморга“, находящ се в *************.
ОСЪЖДА на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от Ю. И. Б. да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)- Перник, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
6
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7