О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София, 27.10.2020г.
Апелативен
специализиран наказателен съд, IV-ти състав, в закрито заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
АДЕЛИНА
ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д № 510 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на глава 22 НПК.
Предмет на
въззивна проверка е определение от 19.08.2020г. по НОХД № 1749/18г. по описа на
СпНС, 4-ти състав, с което определение по реда на чл.323 ал.1 т.1 НПК съдията е
върнал подадения протест и допълненията към него на СП, приемайки същите за нередовни
по съдържание.Съобразно наведените в атакувания съдебен акт аргументи,
нередовността на протестта се изразява в отправяне на искания, относими „към
установяване права и задължения на свидетели, по отношение на които няма
повдигнати обвинения, като се изисква да се събират вече приобщени по делото
писмени доказателства“.Наред с този основен довод, съдията от първоинстанционния
съд приема, че подаденият протест и допълненията към него не се ползват с
изискуемото по чл.320 НПК съдържание – твърди се, че същите са бланкетни,
лишени са от конкретика и изчерпателност, в подкрепа на който извод са изложени
и определени цитати от коментираните процесуални документи.
Срещу
определението е подаден частен протест от СП с изложено твърдение за неправилност
и незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна.Релевират
се доводи както за допуснато нарушение от формална страна при постановяване на
съдебния акт, така и за нарушение на материалния закон – претендираното
формално нарушение касае вида на съдебния акт, с който съдията се е произнесъл
по реда на чл. 323 ал.1 НПК (в случая определение, а според СП, изискуемата законовата
форма на съдебния акт е разпореждане); претендираната материална неправилност,
касаеща съдържанието на протестираното определение, се изразява в липса на
правилност на направените от съдията изводи за наличие на нередовност на
подадения протест и допълненията към него, като в тази връзка се прави
препратка към тяхното съдържание, отразяващо искането на държавното обвинение и
подкрепящите го доводи.
Въззивният съд
на първо място отбелязва, че депозираният частен протест е процесуално допустим,
като подаден от оправомощен държавен орган, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество, същият се
явява ОСНОВАТЕЛЕН.
При
запознаване с материалите по делото е проследима следната фактическа хронология:
На 17.06.2020г.
СпНС, 4-ти състав обявява Присъда по НОХД № 1749/18г., с която признава подсъдимите
М.К. и Т.С. за невиновни в извършване на вменените им престъпления и на осн.
чл.304 НПК ги оправдава за същите – съответно подс.М.К. е оправдан за
престъпление по чл.219 ал.1 НК, а подс.Т.С. за престъпления по чл.219 ал.1 НК и
по чл.311 ал.1 НК.Със същата присъда СпНС признава подс.Б.Димитрова за виновна
в извършено престъпление по чл.316 пр.2 вр. чл.308 ал.1 пр.2 НК, като на
осн.чл.78а НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага
административно наказание – глоба в размер на 1 000лв.
На 26.06.2020г.
(а не на 31.07.20г., както неправилно се сочи в атакуваното определение) СП
подава протест против Присъдата с довод за неправилност на същата, като този
довод действително не е обоснован и мотивиран, но в тази насока изрично е
отразено, че подробни съображения ще бъдат изложени допълнително, след
изготвяне на мотивите към присъдата.В депозирания протест е отправено искане на
основание чл.334 т.2 и т.3 вр. чл.336 ал.1 т.2 и вр. чл.337 ал.2 т.1 НПК за отмяна
на Присъдата по НОХД № 1749/18г. в частта, в която подсъдимите М.К. и Т.С. са
оправдани за вменените им престъпления и постановяване на нова присъда, с която
първият от тях да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.219 ал.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три
години при ПОР на изтърпяване и наказание глоба в размер на 5 000лв., а
подс.С. да бъде призната за виновна в извършване и на двете процесни
престъпления по чл.219 ал.1 НК и по чл.311 ал.1 НК, като отново държавното
обвинение отправя конкретно предложение за наказанията и предлага на осн.чл.23
ал.1 НК същите да бъдат групирани и да бъде определено за изтърпяване едно общо
наказание от 3 години лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок, към
което наказание да бъдат присъедини и наказанията глоба в размер на
5 000лв. и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 НК за заемане на длъжност,
свързана с управление и разходване на обществени средства и средства, отпускани
на РБ от Фондовете на ЕС, за срок от 2 години.С Протеста се отправя и искане за
изменение на Присъдата в частта относно размера на наложеното на подс. Б.Димитрова
административно наказание глоба, чийто размер да бъде увеличен от 1 000лв.
на 5 000лв.
В последствие
СпНС изготвя мотивите си, за което СП е уведомена на 05.08.20г.На 10.08.20г. е
подадено допълнение към протеста и отново СП излага искането си за отмяна на
присъдата и постановяване от въззивния съд на осъдителна присъда за подсъдимите
М.К. и Т.С. в съответствие с повдигнатите им обвинения, а по отношение на
подс.Б. Димитрова да се увеличи размера на наложеното й административно
наказание.Поддържа се изложения в протеста довод за неправилност на атакуваната
Присъда, като наведените в тази насока подробни аргументи са насочени и към
мотивите, формирали волята на основния съд.Държавното обвинение се позовава на допуснати
нарушение на материалния и процесуалния закон – твърди се неправилност на
изградения от първостепенния съд краен извод за липса на извършени от
подсъдимите М. К. и Т.С. престъпления, което произтича от неправилния анализ и
оценка на приобщените по делото доказателства, а това от своя страна рефлектира
и върху неправилното приложение на материалния закон; в допълнението към
протеста за всеки един от горните двама подсъдими държавното обвинение навежда
правни доводи, подкрепящи ги с конкретни доказателствени източници, а за подс.Б.Димитрова
се навеждат доводи за несъразмерност на определения размер на административното
наказание с обществената опасност на извършеното деяние.С депозираното допълнение
към протеста са представени и редица нови доказателства, възприемани от СП за съотносими
към процесния спор.
С нарочно
разпореждане от 13.08.2020г. съдията от основния съд указва на СП в 7-дневен
срок да отстрани допуснатите несъответствия и пропуски в подадения протест и
допълнението към него, като в мотивационно-съобразителната част на съдебния акт
изключително лаконично и декларативно е отбелязано, че не са посочени
„неизяснените обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат и
проверят от въззивния съд … протестът представлява преповтаряне на фактическата
обстановка и правни изводи, така както са възприети от прокуратурата в ОА“.В
изготвеното разпореждане обаче липсва изрично уточнение на твърдяните от
съдията „несъответствия и пропуски“, като буди недоумение и изложеното
твърдение за „неизясняване на доказателствата, които следва да се съберат“ при
хипотезата на представени с допълнението към протеста изключително многобройни
писмени доказателства.Неразбираем е и доводът на съдията за преповтаряне в
протеста на изложената в ОА фактология и правни изводи, доколкото подобна
забрана в процесуалния закон липсва.Т.е. разпореждането от 13.08.20г. е лишено
от конкретика относно претендираните „нередности“ и „пропуски“ – в тази връзка се отбелязва, че законът визира алтернативно
наличието на „пропуск или несъответствие“, като всяко едно от тях предопределя отпочване
на процедурата по чл.323 ал.1 т.1 НПК и доколкото същата е изключително значима
и обвързана от настъпването на определени правни последици, то следва волята на
съдията да е ясно изразена при дадените указания, респ. необходимо е ясно,
точно и изчерпателно да се посочи дали в протеста се наблюдават пропуски и/или
несъответствия и в какво точно се изразяват същите, в частност съдията е
следвало да подчертае изрично кои обстоятелства и съответно доказателства,
измежду тези, визирани от СП в протеста и допълнението към него, приема за
„неизяснени“, като също така е следвало изрично да аргументира тезата си за
недопустимост на преповтарянето в горните процесуални документи на изложената в
ОА фактология и правни изводи.
В изпълнение
на разпореждането от 13.08.20г. и при спазване на определения 7-дневен срок СП подава
на 19.08.20г. второ допълнение към протеста и отново излага искане, идентично с
отразеното такова в основния протест, като се поддържат и доразвиват доводите
за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон и отново се отправят конкретни доказателствени искания.
На 19.08.20г.
СпНС постановява атакуваното по настоящото въззивно производство определение.
Съобразявайки
всички горепосочени факти, АСНС приема протестираното определение за неправилно
при следните правни аргументи:
Съгласно
разпоредбата на чл.323 НПК, проверката за допустимост и редовност на въззивната
жалба/протест е възложена на съдия от първоинстанционния съд, като тази дейност
е подчинена на определени законово регламентирани правила, предвиждащи
определена процедура и изключващи възможността за преценка по същество на изложените
възражения.
В конкретния
случай и във връзка с процедурните правила, визирани в чл.323 ал.1 т.1 НПК,
следва да се посочи, че същите са спазени само формално от страна на съдията –
предоставена е възможност на СП за отстраняване на пропуски и несъответствия, но
липсва изрично уточнение в какво се изразяват пропуските и/или несъответствията.Т.е.
самият съдия от първостепенния съд е допуснал едно процесуално нарушение, което
обаче не се оценява от АСНС за самостоятелно основание за отмяна на
протестираното определение.
Коментирайки формалната
процесуална издържаност на протестираното определение въззивният съд дължи
отговор на изложеното в частния протест възражение за допуснато нарушение при
постановяване на същото.Според държавното обвинение, нарушението се изразява в
неспазване на предвидената законова форма при изготвяне на съдебния акт,
атакуван в настоящото производство.В случая се установява, че действително
съдебният акт е озаглавен „определение“, но същият е изготвен и подписан само и
единствено от съдията при СНС, а не от целия съдебен състав. Тук следва да се
посочи, че разп. на чл.32 НПК определя видовете съдебни актове, като според
нормата на чл.32 ал.2 НПК, председателят на съдебния състав се произнася с
разпореждания.В случая протестираното определение изразява само и единствено
становището и волята на председателя на съдебния състав, респ. по своето
съдържание съдебният акт представлява разпореждане, независимо от това, че е
озаглавен „определение“.Т.е. спазено е формалното изискване на чл.32 ал.2 НПК.
По същество на процесния спор АСНС намира за
необходимо на първо място да отбележи определени теоретични съждения относно
законовите изисквания за редовност на въззивния протест/жалба и тъй като в
случая се оспорва редовността по съдържание (а не по форма), то доводите на
контролната инстанция ще бъдат съсредоточени в тази насока.Нормата на чл.320
ал.1 изр.2 и изр.3 НПК урежда съдържанието на въззивната жалба/протест – в
същите изрично следва да се посочи подателят (което е свързано с активната
легитимация и с титулярството на правото на въззивна жалба/протест), адресатът
на жалбата/протеста (относимо към компетентността на съответния контролиращ
съдебен орган), атакувания акт, направеното искане (което е свързано със самата
присъда, а не с мотивите към нея, тъй като неправилността на мотивите е въпрос
на анализ на установената фактическа обстановка и подкрепящите я доказателства)
и неизяснените от първостепенния съд фактически обстоятелства и относимите към
тях доказателства.Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика, само
част от горните реквизити се явяват задължителни такива и това са подателят на
жалбата/протеста, атакуваната присъда и отправеното искане.Останалите
горепосочени реквизити не са задължителни и имат по-скоро един препоръчителен
характер - липсата на изрично упоменаване на адресата на отправеното искане не
е от значение, доколкото законът императивно определя изрични правила за подсъдността
пред въззивната инстанция (в случая такава е нормата на чл.411б НПК), а непосочването
на въпросите по чл.320 ал.1 изр.3 НПК също не влияе върху редовността на
въззивната жалба/протест, тъй като НПК не преклудира възможността на страните и
в един по-късен момент да изразяват доводи за неправилност/неизясненост на
установената фактическа обстановка и да отправят доказателствени искания (което
се извежда от процесуалната възможност по чл.320 ал.4 НПК и от залегналия в
чл.107 ал.4 НПК принцип).
Съдържанието
на въззивната жалба/протест, иницииращи въззивното производство, е пряко
свързано с неговата същност на контролна съдебна инстанция на първоинстанционното
производство и на инстанция по същество.Именно тази същност на въззивното
производство изключва предварителното формулиране на допуснатите нарушения и законовите
основания за атакуване на постановената присъда, каквито са предвидени в НПК за
касационната проверка, която по своя характер е контролно-отменителна такава.
В контекста на горните теоретични съждения в
случая се наблюдава определено неправилно разбиране на съдията от основния съд
за задължителните и препоръчителни реквизити на въззивния протест. Наблюдава се
и едно отъждествяване и приравняване на понятието редовен протест с понятието съответен
протест.Наличието на съответен по см. на чл.336 ал.2 НПК протест е пряко свързано
със самото искане, отправено с този протест – при изразено искане за утежняване
положението на подсъдимия, то следва същото да е изрично посочено изначално в
депозирания протест и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а не едва в допълнителните
бележки.Наличието на съответен протест предопределя и процесуалната възможност за
упражняване на правомощията по чл.336 ал.1 т.1 и т.2 НПК от страна на въззивния
съд, а това е дейност, следваща проверката по чл.323 ал.1 НПК.Т.е. понятието
редовен протест не е еднозначно с понятието съответен протест, тъй като
преценката за редовност на протеста предхожда преценката за неговата
съответност, респ. съдията от първостепенния съд разполага с правомощието за
проверка относно редовността на протеста, а преценката за неговата съответност
е възложена на въззивния съд.
По настоящото
дело видно от мотивационно-съобразителната част на атакуваното определение, основният
довод на съдията за връщане на подадения протест и допълненията към него се
изразява в това, че посочените от СП „искания са съотносими към установяване на
права и задължения на свидетели, по отношение на които няма повдигнати
обвинения“, като в тази вр. се прави коментар на определени писмени документи,
които според съдията, са приобщени към доказателствената съвкупност.В
определението също така е изложен и коментар на редица други отправени от СП
доказателствени искания (напр. за изискване на Приемо-предавателни протоколи по
Проект „Подкрепа на развитието на туристическите атракции в Община Ловеч“),
като съдията развива подробно тезата за несъотносимост на тези доказателствени
искания и на обстоятелствата, чието доказване се цели с исканите доказателства,
и в заключение гради извод, че съдържанието на протеста и допълненията към него
не отговаря на изискването на чл.320 ал.1 НПК, доколкото „лишава въззивната
инстанция от възможността да упражни правата си, тъй като не става ясно за
какво е сезирана“.Изхождайки от самото съдържание на атакуваното определение,
се заключава, че в допълненията към протеста са посочени конкретните неизяснени
обстоятелства, респ. изпълнени са указанията, дадени с разпореждането от
13.08.20г., и именно този факт се явява правно-значимия такъв, с оглед
процедурата по чл.323 ал.1 т.1 НПК, като без значение е становището на съдията
за съотносимостта на тези неизяснени обстоятелства.Т.е. в тази му част определението
съдържа отговор по същество на отразените в протеста възражения, с каквото
правомощие съдията не разполага в процедурата по чл.323 ал.1 НПК.
Дори изключая
горния аргумент, следва да се вземе предвид, че както в самия протест, така и
във всяко следващо депозирано допълнение към него държавното обвинение е
последователно в своето искане - същото е едно и също, а именно „отмяна на
присъдата и постановяване на нова осъдителна такава“ за подсъдимите М.К. и Т.С.
за вменените им престъпления и увеличаване размера на наложеното на
подс.Б.Димитрова административно наказание.Според въззивния съд, така формулираното
искане е ясно и точно изразено, като липсва твърдяното от съдията противоречие
и неяснота.
В заключение и
за прецизност на настоящото изложение Апелативният съд подчертава, че начинът
на „конструиране на мотивите“ действително представлява резултат от личния
индивидуален подход на всеки един съдия, но доколкото и тази дейност (като част
от целия наказателен процес) се подчинява на определени законови критерии и
изисквания, то в мотивите си съдията е длъжен да даде отговор на фактите,
описани в ОА, тъй като именно тези факти изграждат фактическото обвинение.В
конкретния случай въззивният съд по същество на спора ще прецени дали
изготвените мотиви към постановената присъда съдържат ясен отговор на всички
релевантни по делото въпроси, като в настоящото производство се подчертава само
и единствено, че подобен довод се явява допустим такъв и в случая същият дори е
подкрепен с конкретни обстоятелствени примери.
При изложените
по-горе съображения процесният частен протест се явява основателен такъв, като
на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.323 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК, АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение на съдията от СНС, 4-ти състав, от 19.08.2020г. по НОХД № 1749/18г.
по описа на СНС, с което е върнат на СП подадения по делото протест и
допълненията към него.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.