№ 689
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202606 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
ЕВГ. Т. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 178 / 17.05.2021г. на
Заместник Кмета на Община-Варна, с което му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.178 „д” от ЗДП.
В жалбата се оспорва извършването на нарушението, като въз.Т. твърди, че е
паркирал семейния автомобил на място за хора с трайни увреждания в гр.Варна, като
превозното средство било снабдено с инвалиден стикер. Той обаче бил паднал от
таблото , поради което и въззивникът не оспорва действията по репатриране на
превозното средство.Въз.Т. обаче изразява несъгласие с наложеното му наказание, тъй
като счита, че след като е имал стикер, не е извършил нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от
ЗДП.В жалбата е изразено и недоволство от начина, по който депозираното от него
възражение е било разгледано.Поради това и се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание , въз. Т., редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на изложените в нея основания. По същество въззивникът отново описва
случилото се, както и обстоятелствата, при които му е бил съставен акт за нарушение и
последвалото произнасяне по направените от него възражения.Въз.Т. потвърждава, че
стикерът е бил издаден на името на съпругата му, както и че не знае дали е удължен
1
срокът му на валидност. В заключение отново пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява .Постъпили са
писмени бележки, в които е изложено мотивирано становище за това, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2021г. св. К.К.- полицай при Общинска полиция-Варна, при изпълнение
на служебните си задължения, установил, че л.а. „Рено“ с рег. № Н 62 96 ВХ, е
паркиран в гр.Варна, на ул.“Шейново“ № 23, на място, определено за хора с трайни
увреждания.В автомобила нямало поставена на видно място карта за хора с
увреждания.Поради това на превозното средство били направени снимки и то било
репатрирано .Бил изготвен и констативен протокол.Автомобилът бил собственост на
въз.Т., който заедно със семейството си се намирал в гр.Варна .Неговата съпруга –
С.Х.-Т.а, притежавала карта за паркиране на хора с трайни увреждания, която била
издадена от Община- Шумен.Картата била със срок на валидност до 01.04.2021г. След
като въз.Т. узнал, че автомобилът е репатриран, той отишъл до наказателния
паркинг.Там станало ясно, че картата на съпругата му не била поставена на предното
стъкло, а се намирала вътре в автомобила. Въз.Т. заплатил дължимите за
репатрирането суми.След това св.К. съставил против него акт за установяване на
нарушение за това, че на 11.04.2021г., около 11.15ч. на ул.“Шейново“ № 23 , на място,
определено за хора с трайни увреждания , е паркирал собственият си лек автомобил,
без да представя инвалидна карта. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.
При личното предявяване на акта въз.Т. посочил , че има възражения.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че съпругата
му, поради заболяването си, притежава инвалиден стикер, и че семейството му има
обективна нужда и законно право да ползва паркоместа за хора с увреждания.Към
възраженията били приложения копия на решение на ТЕЛК и на карта за паркиране на
хора с трайни увреждания със сериен № 3926, издадена от Кмета на Община-
Шумен.Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни , за
което въвзивникът бил уведомен с писмо.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което наказващият орган приел описаната в него фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението- по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.За него , на основание чл.178
„д” от ЗДП на въз. Т. била наложена „Глоба” в размер на 200лв.
2
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. К.К. - актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира. Действително, свидетелят не си спомни за случая,
което е обяснимо с оглед изминалия период от време и интензитета на този вид
нарушения, но потвърди описаното в акта изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 178 / 17.05.2021г. е издадено от компетентен
орган- от Заместник кмета на Община Варна съгласно заповед № 4791/25.11.2015г. на
Кмета на Община-Варна. Актът също е издаден от компетентно лице, като съдът
намира за неоснователни възраженията на въз.Т., че друго лице, различно от св.К. е
съставило акта срещу него.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Нарушението, вменено
във вина на въз. Т. е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. В постановлението е направено описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението , което съдържа всички негови
съставомерни признаци. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и
приети за неоснователни.По този начин наказващият орган е изпълнил задълженията
си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като обема и съдържанието на направеното произнасяне не
са предмет на разглеждане в настоящото производство.Поради това съдът намира, че
в хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са съществени и които да са нарушили правото на защита на въз. Т. , което
той е реализирал в цялост с депозиране на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е квалифицирал
нарушението , извършено от въз. Т. като такова по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП, като е
3
съотнесъл фактическите констатации към хипотезата на правната норма. Този законов
текст забранява паркирането на автомобили на места, определени за хора с трайни
увреждания.В случая по делото няма спор, че въз. Т. е паркирал автомобила си на
такова място.Нормата на чл.99”а” ал.1 от ЗДП предвижда, че карта за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и
използване на улеснения при паркиране , се издава от кмета на съответната община
или упълномощено от него длъжностно лице по образец, съгласно приложението в
ЗДП и че тя е валидна на територията на цялата страна.Видно от доказателствата по
делото е, че такава карта е притежавала съпругата на въз.Т., която обаче е била
валидна до 01.04.2021г. По делото не са представени доказателства за това, че е била
издадена нова карта, която да е била валидна към 11.04.2021г., а и самият въззивник в
хода на съдебното производство , сочи, че не знае дали е бил удължаван срока й на
валидност. В този смисъл, след като картата е била валидна до 01.04.2021г., а
автомобилът е бил паркиран на съответното място на 11.04.2021г., както и поради
липсата на доказателства, че това действие е било извършено за обслужване именно на
лице с трайни увреждания, то правилно е било прието, че въз.Т. е осъществил
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.
Правилно е била определена и санкционната норма , тъй като именно в чл.178
„д” от ЗДП е предвидена глоба за водач, който без да има това право, паркира на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания.Правилно на въз.Т. е наложена „глоба“ в размер на 200лв., който е
императивно предвиден в закона и не е налице законова възможност за неговото
намаляване.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът счита, че в случая не
следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава по
своята обществена опасност от останалите нарушения от този вид.Това е така, тъй като
не въз.Т., който е собственик на автомобила и го е паркирал, а неговата съпруга е
притежавала карта за паркиране на места за хора с увреждания, като следва да се
отбележи, че картата се издава на определено лице , а не за превозно средство. Поради
това съдът намира, че извършеното не представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото и направените искания , на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Община -Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
4
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото, разгледано в едно съдебни заседание и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Община-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 178 / 17.05.2021г. на
Заместник Кмета на Община-Варна, с което НА Д. ЕВГ. Т. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.178 „д” от
ЗДП.
ОСЪЖДА Д. ЕВГ. Т. - ЕГН ********** да заплати на Община-Варна, сумата
от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5