РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Карнобат, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20232130200163 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на Ч. В. В. с ЕГН ********** от гр.
Карнобат, ул. „*****“ ***** чрез адв. Я. С. срещу наказателно постановление № 000230 от
11.04.2023 г. на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр. С., с което за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност – материална и
процесуална, на обжалваното наказателно постановление. В откритите съдебни заседания по
делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. С.,
която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт К., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски в
производството.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, намира за установено следното:
На 05.11.2022 г. в 15:00 ч. на път I-6, 545+062 км, пътен участък гр. Айтос- гр.
Карнобат, посока на движение гр. Айтос, е извършена проверка от длъжности лица в сектор
„Контрол и правоприлагане" - Бургас на пътно превозно средство е peг. *****, лек
автомобил, марка - ****, модел ******, с обща техническа допустима максимална маса до
3500 кг, управлявано от Ч. В. В.. В хода на извършената проверка е установено, че ППС с
рег.№ ******* на 04.11.2022г. в 06:19 ч. е засечено по път II-73, при км 90+258, пътен
участък гр. Карнобат-с. Вълчин, с посока на движение с. Вълчин, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10,
1
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Като място на нарушението е посочен път II-73, при км 90+258, пътен участък гр.
Карнобат-с. Вълчин, с посока на движение с. Вълчин , за който се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение №
959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно е приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
30722) — част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № 000230/04.11.2022
от 05.11.2022 г., връчен на нарушителя на 05.11.2022 г., срещу който последният не е
депозирал възражение.
Приложена е по делото разписка №0200017074569313 (л. 5 и л. 34 – в копие и
оригинал), видно от която в 15.36 ч. на 07.11.2022 г. С. С. С. е заплатила сумата от 70 лв. с
основание „АКТ 000230 – 04.11.2022“ по сметка на АПИ с IBAN
BG50BNBG96613100165801.
На 11.04.2023 г .е издадено процесното Наказателно постановление №000230, с което за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 и на осн. чл. 179, ал. 3 вр. с от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300 лв. Последното е връчено на жалбоподателя видно от приложената
разписка на Български пощи на 28.04.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Липсва спор по така установената
фактическа обстановка, поради което не се налага допълнителен анализ на доказателствата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Директор в Национално тол управление към АПИ, съгласно Заповед №
РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. издадена от
Председател на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице - инспектор в сектор "Контрол
и правоприлагане" – С. А.. Административно-наказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като нарушението е описано достатъчно ясно, за да не накърнява правото на защита на
жалбоподателя. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не ставало ясно дали отговорността му е ангажирана като водач или като
собственик на МПС, тъй като недвусмислено в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е
извършено при управление на МПС без платена пътна такса. В чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е
предвидено именно, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по
2
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице. Чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Следователно и в двата случая става въпрос за
водача, чиято административнонаказателна отговорност бива правилно ангажирана с НП.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б са установени
в отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, е на лице законова презумпция,
че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. В случая правилно е установено авторството на нарушението, което се установява и от
събраните по делото доказателства за собствеността на процесното МПС (л. 39-41). В
чл.187а, ал.4 от ЗДвП е предвидена правна възможност вписаният собственик, да се
освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -36, ако в срок от 7 дни от връчването на акта
за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В процесния случай Ч. В.
В. в качеството на собственик на МПС, не се е възползвал от дадената му законова
възможност в чл.187а, ал.4 от ЗДвП след съставяне и връчване на АУАН
№000230/04.11.2022 да представи в законоустановения срок декларация, в която да посочи
лицето, което е управлявало МПС, към датата и часа на извършеното нарушение, от което
следва изводът, че водач е бил самият той. С оглед на гореизложеното и на основание
чл.187а, ал.1 от ЗДвП се счита, че собственика Ч. В. В. е управлявал процесното МПС към
датата и часа на извършеното нарушение, поради което правилно е ангажирана
отговорността му.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който управлява ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба от 300. 00 лева.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл.
139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определена категория ППС по републиканските пътища
се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в ЗП.
В същата връзка чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, предвижда такса за ползване на пътната
инфраструктура (винетна такса), която се заплаща за преминаването по републиканските
пътища, включени в транс европейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по
техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва за определен срок изброената
категория пътища като размерът й се определя от МС. Реципрочно на задължението по чл.
139, ал. 5 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда адм. наказание глоба от 300. 00 лв. за
водач, който в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП управлява по републиканските пътища
без дължимата винетна такса.
Не се спори по делото, а и се установява от всички приложени по него доказателства,
че ППС с рег.№ ***** на 04.11.2022г. в 06:19 ч. се е движело по път II-73, при км 90+258,
пътен участък гр. Карнобат-с. Вълчин, с посока на движение с. Вълчин, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно
чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Безспорно между страните се явява и
обстоятелството, че процесното ППС с маса 1055 кг, попада в категорията на пътно
превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
3
за пътищата (ЗП).
В случая основното възражение на жалбоподателя е, че на 07.11.2022 г. в 15. 36 часа
от негово име С. С. С. като трето лице е заплатила дължимата компесаторна такса, поради
което и неправилно е санкциониран с издаването на НП. Административно наказващият
орган не е изложил възражения срещу така въведеното твърдение, за което са представени
неоспорени писмени доказателства.
Съгл. чл. 10, ал. 2 от ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за
съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на
пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. Платената от С. компенсаторна такса в размер на
70, 00 лв. е в резултат на доброволен избор, за да се избегне съставянето на АУАН. Не
случайно в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че лицето, извършило нарушението
"може" да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от административно-
наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при
установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, контролните органи уведомяват
нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, както се е случило и
при съставянето на процесния АУАН (л. 7). Това правомощие, иманентно свързано с
правомощията на контролните органи по чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП, и залегнало в нормата на
чл. 167а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, представлява израз на законодателната воля да бъде предвидена
и да бъде реализирана (при ясно изразено съгласие и желание на лицето, сочено за
нарушител) чрез заплащане на компенсаторна такса в определен от закона размер, една
опростена и съкратена по своя характер процедура, сурогат на предвиденото в нормите на
ЗАНН производство по установяване на административни нарушения и тяхното
санкциониране чрез издаването на наказателно постановление. По силата на ал. 3 на чл.
189е от ЗДвП таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по
банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 – 3б – и в брой, като
плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от
връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б. В
самата разписка към АУАН е посочен, че платежното нареждане, генерирано 2 дена след
връчване на АУАН, трябва да съдържа номера на акта, което също в случая е спазено.
Правилно е изчислен и размерът на дължимата компенсаторна такса съгл. чл. 26 от
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа.
Ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията
на ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б не се
съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно постановление и производството
се прекратява. Като не е съобразил правилно това обстоятелство и въпреки него е издал НП,
АНО не е приложил правилно материалния закон, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на жалбоподателя,
в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски
се дължат само на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на направените
в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 400 лева представляващи
4
заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 400 лв. Съгласно т. 6 от ДР
на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, като в случая
това е въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура"-гр. С..
От изложените съображения следва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 000230 от 11.04.2023 г. на директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., с което за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, на Ч. В. В. с ЕГН ********** от гр. Карнобат, ул. „*****“ ***** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на жалбоподателя Ч. В. В. с
ЕГН ********** от гр. Карнобат, ул. „*****“ ***** сумата от 400 лева, представляващи
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5