Р Е Ш Е Н И Е
№
260730 08.03.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9944 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу В.Е.К. и А.Т.Т., с която са предявени обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди,
че на **** г. между основния кредитополучател Г.Т.Т. и банката бил сключен Договор
за банков кредит № ****** г., с който банката отпуснала на длъжника сумата от
3340 евро за погасяване на съществуващи задължения. Съгласно т. 4 от договора, кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката за
евро, увеличен с договорна надбавка от 10,01 пункта. БЛП за евро към датата на сключване
на договора е в размер на 7,99%, последна промяна, считано от 01.05.2010 г. Съгласно
т. 10 от договора, банката прилага лихва при просрочие в размер на договорената
лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Отпуснатият кредит
е усвоен еднократно от кредитополучателя на ***** г. по банкова сметка, *** Т. в
банката. Кредитът е бил погасяван частично. Крайният срок за погасяване на кредита
е 23.01.2018 г.
За обезпечаване на задълженията по договора
за кредит били сключени два договора за поръчителство между банката и двамата
ответници в настоящото производство- В.К. и А.Т.. Ищецът заявява, че с покани изх.
№ ****** г. и № ****** г., връчени чрез ЧСИ, ******, банката поканила поръчителите
да погасят доброволно просрочените задължения на основния длъжник по договора в
тридневен срок. Предвид непостъпване на плащане, банката подала заявление по чл.417
от ГПК и се снабдила с изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11436/
2018 г. по описа на РС- Пловдив, по силата на който двамата ответници солидарно
следва да заплатят следните суми: сумата от 3340 евро – просрочена главница;
2268,82 евро – лихва по т.4 от договора за периода 23.11.2011 г. – 23.01.2018 г.;
2832,22 евро – лихва по т.10 от договора
за периода 05.12.2011 г. – 10.07.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 11.07.2018 г. до изплащане на вземането. Предвид подаване
на възражения от длъжниците, са предявени настоящите установителни искове за признаване
съществуване на вземания в горепосочените размери. Претендират се разноски.
В предоставения му срок, ответникът Т. е
депозирал отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Оспорва кредитополучателят
да е усвоил изцяло или отчасти банковия кредит. Оспорва представителната власт на
лицето, сключило договора от името на банката, като счита, че то не е легитимен
представител на банката, поради което няма валидно възникнало договорно правоотношение.
Прави възражение за недействителност на договора за кредит, поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК. Възразява за изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД на всички погасителни вноски с настъпил падеж
до 11.07.2013 г. и съответно лихви до 11.07.2015 г. Моли исковете да се отхвърлят.
В предоставения й срок за писмен
отговор, ответницата К. моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Релевира
възражение за недопустимост на предявените искове, доколкото са предявени след
изтичане на шестмесечният преклузивен срок, разписан в 147 ЗЗД. Оспорва представените
документи, като заявява, че не я обвързват, тъй като са частни документи. Възразява,
че са изцяло погасени по давност, както следва: главницата – на 30.04.2018 г., а
лихвите – на 30.04.2015 г. Възразява, че посочената в договора главница не е
усвояване на главният длъжник. Сочи, че е налице е анатоцизъм, от което следва,
че е налице нищожност на уговорките относно капитализация на просрочените задължения,
превърнато в ново задължение по представения
договор за кредит. Щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница,
върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което води до нищожност на
споразумението за „служебно преоформяне“ на дълга, на основание чл.26, ал.1, пр.1
вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Уговорките в договора, по който страна е физическо лице
– потребител за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване
върху тяхна възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4вр. с чл.10,
ал.3 от ЗЗД. Налице е и неравноправен характер по чл.143, т.3 и 10 от ЗЗП на т.4
и т.10 от договора, за промяна едностранно от банката на базовия лихвен процент,
който участва при формирането на възнаградителната и наказателната лихва, водещо
до нищожност на същите.
С определение № 11306/ 10.10.2019 г. /
л. 114- 116/, влязло в законна сила на 29.10.2019г., съдът е върнал искова молба вх. № **** от 13.06.2019г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХV гр.с., на „Първа инвестиционна
банка“ АД – гр.София в частта относно
предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
138, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно претендираните суми от ответниците,
както следва: за сумата над 73, 71евро до пълния претендиран размер от 3340 евро–
главница по Договор за банков кредит № ****** г. и договори за поръчителство от
същата дата, сключени между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г.Т.Т. – в качеството
на кредитополучател ( същият не е страна в настоящия процес), ответника В.Е.К.
– в качеството на поръчител и ответника А.Т.Т. - в качеството на поръчител; над
1,14 евро – договорна лихва по т. 4 от договора, до пълния претендиран размер от
2268,82 евро и над 9,61 евро – мораторна лихва по т. 10 от договора, до пълния претендиран
размер от 2832,22 евро. С цитираното определение, съдът е обезсилил издадената по
ч.гр.д. № 11436/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № ****/
12.07.2018 г. в посочената част и е прекратил производството по гр.д.№ 9944/
2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част спрямо
ответниците К. и Т..
Предвид изложеното, то релевантни за
настоящото производство са предявените обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответниците като поръчители дължат на ищеца сума
в размер от 73, 71 евро- главница по Договор за банков кредит № ****** г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 11.07.2018г.
до окончателното погашение; сумата от 1,14 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 23.12.2017г.- 23.01.2018г. и сумата от 9, 61 евро,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
24.01.2018г.- 10.07.2018г.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между „Първа инвестиционна банка” АД и лицето Г.Т.Т.
/кредитополучател/ е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за
банков кредит № ******г., по силата на който на длъжника Т. е предоставена сума
в размер от 3340 евро /л. 5- 6/. В гл. I, т. 1 от Договора е посочено, че
сумата се предоставя с цел погасяване на съществуващи задължения по договор за
кредит № ******г. и кредитна карта с № ******г. Крайният срок за погасяване на
задълженията по договора от ****** г. е 23.01.2018г.
Изпълнението на договора за кредит от ****
г. е обезпечено с поръчителство, дадено от двамата ответници. С ответника А.Т.Т.
е сключен договор за поръчителство от **** г. / л. 8- 9/, съобразно който А.Т.
се е задължил да отговаря за изпълнението на всички суми по договора за кредит.
С ответницата В.К. е сключен договор за поръчителство също от дата **** г. / л.10-
11/, съобразно който К. се е задължила да отговаря за изпълнението на всички суми
по договора за кредит.
От приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ / л. 226- 233/ се установява, че отпуснатата по силата на Договор
за банков кредит № ******г. сума в размер от 3340 евро е усвоена на **** г.
Отразено е, че сумата е послужила за погасяване на съществуващи задължения по Договор
за кредит № ******г. и кредитна карта с № ******г. В заключението е посочено,
че отпуснатата сума по силата на договора от ****г. е погасила следните
задължения: по Договор за кредит № ******г. е погасена сумата от 2675, 24 евро,
формирана от 2385, 49 евро- главница, 140, 03 евро- договорна лихва и 149, 72
евро- наказателна лихва; по договора за кредитна карта с № ******г. е погасена
сумата от 606, 98 евро. Вещото лице изтъква, че предвид осъществените погашения
на предходни задължения, сумата по договора за кредит от ****г. не е получена
от главния длъжник физически.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ, като счита същото за обективно, обосновано и
съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
По
правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа
страна, то не е налице съмнение, че между "Първа инвестиционна банка"
АД като заемодател и Г.Т.Т. като заемател, е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 3340 евро. Изпълнението на
задълженията по кредитното правоотношение е обезпечено чрез поръчителство от
двамата ответници- А.Т. и В.К.. Следва да се посочи, че двамата ответници са
положили подписи в договорите за поръчителство от ****г., което действие е
напълно достатъчно, за да се приеме, че са валидно обвързани от клаузите на
посочените договори. Не съществува и съмнение, че сумата от 3340 евро е
предадена, съответно усвоена от главния длъжник- Г.Т.. В тази връзка, то
неоснователно е възражението на ответниците, че не са налице данни главницата
по договора от ****г. да е усвоена от основния длъжник. Както от заключението
на вещото лице, така и от отразеното в самия договор от ****г. се установява,
че отпуснатата сума се ползва за погашение (рефинансиране ) на вече възникнали
задължения на Г.Т.. Тоест, след като сумата по договора е отишла в полза на Г.Т.,
то е напълно ирелевантно дали същият е получил сумата физически или е ползвана
за погасяване на стар дълг.
Изяснява
се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно,
ответниците- поръчители са физически лица, което им придава качеството на
потребители на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само
общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и
особените правила на Закона за защита на потребителите.
С отговорите на исковата молба и двамата
ответници възразяват, че процесните искове от една страна са погасени по
давност и от друга, че са предявени след изтичане на шестмесечния преклузивен
срок, разписан в чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съдът с Определение № 11306/
10.10.2019г., постановено по делото / л. 114- 116/, е прекратил същото в по-
голямата му част, именно предвид неспазването на крайния и преклузивен срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, то е безпредметно този въпрос да бъде обсъждан отново.
Единствено следва да се акцентира върху факта, че предмет на разглеждане в
настоящото исково производство е само последната анюитетна вноска по договора
за кредит от ****г. ( съобразно погасителния план към договора / л. 7/, това е
вноската с падеж 23.01.2018г.). Явно е, че от изискуемостта на същата до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /
11.07.2018г./ не е изминал период от повече от шест месеца. Същото се отнася и
до възражението за изтекла погасителна давност за главното и акцесорните
вземания- от падежа на последната вноска до подаването на заявлението, не е
изтекъл период от повече от пет години, който би погасил вземането за главница
или повече от три години, който би се отразил върху вземанията на
възнаградителна и мораторна лихва.
По
отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният по
силата на договора от ****г. паричен ресурс е усвоен от главния длъжник Г.Т. ( който не е страна по делото ). Предвид
това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде
върната съобразно уговореното. Изяснява се и че ответниците, бидейки поръчители
по договора за кредит от ****г., са пасивно легитимирани да отговарят за
изпълнение на задълженията по него. В случая, предмет на настоящото производство
е вземането за главница в размер от 73, 71 евро по последната анюитетна вноска
( № *** съобразно погасителния план), дължима за периода 23.12.2017г.-
23.01.2018г. Доколкото не бе установено от ответниците да е налице погашение на
тази сума, то искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
от 73, 71 евро.
По
отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
съобразно нормата на чл. 430, ал. 2 ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена
с банката. В случая, видно от съдържанието на раздел II, т. 4 от договора за банков кредит
от ****г. дължимостта на възнаградителната лихва е уговорена писмено. С
отговора на исковата молба обаче, е релевирано възражение за нищожност на тази
клауза поради наличието на анатоцизъм. Съдът счита стореното възражение за неоснователно
по следните съображения: анатоцизмът по своето същество представлява олихвяване
на вече изтекли лихви (капитализиране на лихвата ). В процесния случай, с
Договора за банков кредит от ****г. се рефинансират предходни задължения на
основния длъжник- Г.Т.. Тоест, не настъпва преструктуриране на стария дълг ( по
договор за кредит № ******г. и кредитна карта с № ******г. ), а се поема изцяло
нов, за да се погаси предходното задължение. Щеше да е налице анатоцизъм, ако
страните бяха постигнали договореност всички стари задължения ( главница и
лихви ) да формират нова главница, която на свой ред да бъде олихвена. В
случая, подобна договореност липсва- ищецът и главният длъжник са сключили
съвсем отделен договор за банков кредит, който е самостоятелно кредитно
правоотношение, макар и сумите по него да се ползват за погашение на предходни
задължения. В тази връзка и доколкото е налице качествено ново правоотношение,
то не съществува и олихвяване на вече изтекли лихви. По договора за кредит от ****г.
е налице договореност за начисляване на възнаградителна лихва, но тя касае
самостоятелно предоставената сума по това кредитно правоотношение. Предвид
изложеното, то искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
1, 14 евро , представляваща
възнаградителна лихва за периода 23.12.2017г.- 23.01.2018г.
По
отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва:
съобразно договореното в раздел. II,
т.
10 от Договора за банков кредит от ****г., просрочените плащания се олихвяват с
договорения в раздел II,
т. 4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Прочитът на
цитираната разпоредба от договора, налага разбирането, че същата установява възможност
за олихвяване на лихви. При реализиране на забава в плащането, ищецът веднъж
прилага лихвения процент по раздел II, т. 4 от Договора ( който регламентира
възнаградителната лихва ) и втори път, допълнително олихвява просрочената сума
със законната лихва. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва
е допустимо само между търговците. Липсва обаче, приета от БНБ наредба по чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, която би позволила подобна договореност между физически лица. Увеличаването
на вземането за забава за изплащането на главницата, чрез начисляване на възнаградителна
лихва и последващото прибавяне към нея на законната лихва за просрочени
задължения води до анатоцизъм ( в тази
връзка- Решение № 66 от 29.07.2019г. по т.д. № 1504/ 2018г, по опис на ВКС,
т.о.). Това налага заключение за нищожност на клаузата на раздел II, т. 10 от Договора за банков кредит
от ****г. на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал. 3 ЗЗД. Предвид това,
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена
изцяло за претендираната сума от 9, 61 евро.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовото дружество
се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. Същото
обаче, не следва да бъде присъдено в пълен размер, а съобразно уважената част
от исковете. Предвид гореизложеното и като се съобразиха останалите разходи,
сторени от ищеца ( в исковото и заповедното производство ), то съобразно
уважената част от исковете следва да му се заплати сума в общ размер от 15, 70
лв.
По отношение разноските, сторени от
ответниците, то на тях вече са разпределени такива при частичното прекратяване
на производството- за В.К. с Определение от 10.10.2019г. / л. 114- 116/, а за А.Т.
с Определение от 12.11.2019г. / л. 143- 144/. Предвид това, не следва да се
присъждат допълнителни суми за разноски.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответниците В.Е.К., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН ********** дължат солидарно като поръчители на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер от 73, 71 евро- главница по Договор за банков
кредит № ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на входиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК- 11.07.2018г. до окончателното погашение и сумата от 1,14 евро, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 23.12.2017г.- 23.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответниците като поръчители дължат
солидарно на ищеца сумата от 9, 61 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 24.01.2018г.- 10.07.2018г.
ОСЪЖДА
„В.Е.К., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 15,
70 лв. /петнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски
в рамките на настоящото производство и заповедното производство по ч.гр.д. №
11436/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ