Решение по дело №516/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2920
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20201200600516
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 292027.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Александър Трионджиев
Секретар:Христина Далева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201200600516 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. Е. С. защитник на И. П. В. , срещу присъда №
135/19.05.2020 година, постановена по НОХД № 626/2019 година по
описа на Районен съд – гр. Петрич.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен и незаконосъобразен. Развити са съображения в насока, че
вината на В. не била установена по несъмнен начин. Най-напред, към
момента на извършване на проверката от страна на полицейските
служители, подсъдимият не управлявал МПС, поради което и не се
явявал водач по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Заедно с това
събраните по делото доказателства сочели на драстични нарушения на
начина, по който била установена употребата на наркотично вещество
от водача: не било установено какво количество кръв било иззето от
лицето и колко проби били изготвени въз основа на това количество;
липсвали обозначения, въз основа на които да се направи
идентификация на взетите от В. проби, както и да се проследи кои от
1
тях се явяват контролни; представянето на пробите за изследване във
ВМА било извършено след нормативно определения краен срок от 5
дни, като РС не изяснил обстоятелството, свързано с датата на вземане
на пробите; въпреки заявено изрично искане във фазата на ДП не била
допусната техническа експертиза на техническото средство „Drug
Chec 5000“, с фаб.№АRKN и ref.*********; в заключението на СТЕ не
било отбелязано състоянието на пробите при постъпването им за
изследване, нито номера на стикерите, с които били запечатани;
липсвали и тестотвите касети за съхранение на посоченото по-горе
техническо средство. Заедно с това съдът не дал вяра на част от
свидетелските показания, като същевременно не изложил убедителни
аргументи защо кредитира останалите такива въпреки наличието на
сериозни противоречия помежду им. Моли се ОС да отмени присъдата
на първоинстанционния съд, като постанови нова, с която да се
признае подсъдимия за невиновен.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло въззивната
жалба.
Представителят на ОП намира жалбата за неоснователна. Счита,
че по делото са били изяснени всички обстоятелства, като
обвинението се доказвало по несъмнен начин въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства. Поради това намира, че
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна,
следва да бъде потвърдена изцяло.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия
И. П. В. , роден на ********* г. в гр.*, с постоянен и настоящ адрес в
с. *, общ.*, българин, български гражданин, * осъждан, със *
образование, *, ЕГН – **********, за виновен в това, че на 01.02.2019
2
г., около 07.30 часа, в гр.Петрич по ул. „Отец Паисий“ посока ул. „Св.
св. Кирил и Методий“, е управлявал лек автомобил, марка „*“,
модел „*“ с рег.№ ********, негова собственост , след употреба на
наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗКНВП
и Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични-Приложение №1, към чл.3 т.1-Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, а именно-канабис, съдържащ
тетрахидроканабинол /ТНС/, установено по надлежния ред със
съдебна химико-токсикологична /токсико-химична/ експертиза №
2411/28.02.2019г. на токсикологична лаборатория към ВМА -
гр.София, като деянието е извършено повторно - след като е бил
осъден с определение № 573/30.10.2018г на Районен съд -гр.Петрич по
НОХД№ 1038/2018г, влязло в сила на 30.10.2018 г. за деяние по
чл.343б ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 54, вр. с чл.343б,
ал. 4, във вр. с ал.3 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и наказание „глоба“ в размер на 750
лв.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постановил наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година да се изтърпи
при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК приспаднал от така определеното
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият И.
П. В. е бил задържан за срок до 24 часа и до 72 часа, считано от
01.02.2019 г. до 04.02.2019 г., като един ден задържане се зачита за
един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал. 4 във вр. с ал.3, вр. с
чл.37, ал.1 т.7 НК, лишил подсъдимия от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 18 месеца, като на основание чл.59 ал.4
3
НК приспаднал от срока на изтърпяване на наказанието лишаване от
право да управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил
лишен от това право по административен ред, считано от 01.02.2019 г.
На основание чл.68, ал.1 от НК постановил подсъдимия И. П. В.
да изтърпи отделно при първоначален общ режим и наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено му с
определение № 537/30.10.2018 г. по НОХД № 1038/2018 г. по описа на
РС – гр.Петрич.
За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното
във фактическо и правно отношение :
Подсъдимият И. П. В. е роден на ********* г. в гр.*. Не е женен и
живее в с.*, общ.*. Със * образование е и се води *. Занимава се с
разнос на мляко, от което изкарва прехраната си. Същият е
криминално проявен и осъждан преди инкриминираната дата общо 5
пъти, от които 2 пъти за държане на високорискови наркотични
вещества, веднъж за престъпление по чл.343 б ал.1 НК-управление с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда и 2 пъти за
престъпления по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК- управление като
неправоспособен водач в едногодишния срок на влязло в сила НП за
управление без съответно СУМПС, второто извършено в реална
съвкупност и с престъпление по чл.343б ал.3 НК, за което последно е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт –Определение №
537/30.10.2018г по НОХД№ 1038/2018г на РС-Петрич на наказание
„ЛОС“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1
НК съдът е отложил за срок от 3 години.
От справката за нарушител/водач по отношение на подсъдимия В.
се установява и че до 01.02.2019 г на негово име са били съставени
общо 6 бр. АУАН и издадени същият брой НП, всички влезли в сила,
както и че последно издаденото му на ********* за категории В и АМ
му е било отнето и съответно възстановено на 31.01.2019г./.
4
Собственост на подсъдимия В. е лек автомобил марка „*“, модел
„*“ с ДКН ********, който към 01.02.2019г бил спрян от движение.
На 31.01.2019г В. си получил СУМПС и след 18,30 часа на същата
дата употребил чрез изпушване цигара с марихуана. Рано сутринта на
следващия ден - 01.02.2019г., около 07.00 часа, подсъдимият
предприел управление на МПС в града.
На същата дата - 01.02.2019г., около 07,30, часа двамата
полицейски служители- свидетелите И. Н. Н. и колегата му К. И. К.
били дежурни по линия „Безопасност на движението“. Съгласно
утвърден часови график на посочената дата - 01.02.2019г около 07,30
часа, двамата полицейски служители извършвали обход на града със
служебното МПС „**************************, управлявано от мл.
авкотрольор Н., до когото седял колегата му полицай К. К. и в този час
се движели по ул.“Отец Паисий“, когато на около 20 метра пред тях
констатирали, че се движи спреният от движение лек автомобил,
собственост на подс. В., за когото им били служебно известни
преходните му санкционирания.
Това мотивирало полицай Н. да подаде на водача звуков и
светлинен сигнал от служебното МПС за спиране, съответно
застигайки водача В. и изравнявайки служебното МПС с
управляваното от него, полицай К. подал от сваления прозорец на
служебното МПС и полицейската си стоп-палка. След спиране на
МПС-то, управлявано от В., на място последвала проверка от полицай
Н. и колегата му К.. Подсъдимият им представил при проверката
взетото предния ден СУМПС с *********** и контролния талон към
него № ******, като в хода на водения на място разговор с
полицейските служители, на същите им направило впечатление, че
бил видимо притеснен, със зачервени зеници. Това ги мотивирало да
предложат на водача В. извършване на тестване за употреба на
5
наркотични вещества или техни аналози с техническото средство „
Дрегер Drug Chek 5000“ с фабричен номер ********, при което
подсъдимият започнал да ги умолява да не извършват такова
тестване, тъй като предната вечер изпушил цигара с марихуана.
Поискал и се консултирал с адвокат преди да даде съгласие или
съответно да откаже да бъде тестван и да си понесе
административната санкция за подобен отказ.
В РУ на МВР-Петрич, където бил отведен от двамата полицейски
служители със служебното МПС, подс. В., след проведена
консултация, решил да се подложи на тестване с техническото
средство. Тестването му било извършено в РУ на МВР-Петрич чрез
вземане на слюнков материал от устната му кухина посредством
тампон от тест панела от полицай Н., който поставил в техническото
средство, което в 09,08 часа на 01.02.2019г. отчело положителна
проба * за наличие на канабис. Резултатът от техническото средство
бил показан на В., който приел/не оспорил показанията на
техническото средство/.
Налично е по делото копие от дневник за отразяване на
резултатите от използваното посочено техническо средство- в него е
отбелязано тестването на подс. В. на 01.02.2019г на позиция 14,
приложена е снимкова визуализация на техническото средство от
дигиталната му памет, в която на 01.02.2019г в 09:08 часа уредът
отчел пробата * на подс. В. – положителност за канабис/марихуана/,
включително и е приложен протокол ********* за сервизна проверка
на техническото средство от 08.05.2018г, в което е отчетено, че е
годен да бъде използван за срок от 12 месеца /.
На името на водача В. полицай Н., в присъствието на колегата му
К., съставил АУАН сер.АА № ********* връчен на същата дата
срещу подпис на подсъдимия, с който били иззети СУМПС
*********** и контролния талон №******.
6
От полицай Н. бил издаден и талон за медицинско изследване №
0010475, връчен на подсъдимия в 09,10 часа на 01.02.2019г. и същият
бил отведен в 09,34 часа на същата дата в Спешен център-гр.Петрич,
където дал кръв и урина за лабораторно изследване. Вземането на
проби от И. В. било регистрирано както в протоколната тетрадка за
изследване на наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта,
така и в Абмулаторния дневник на ФСМП /л.99-103/.
В съставения и приложен по делото Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 01.02.2019г,
съставен от д-р В. било отразено изявлението, което В. направил пред
лекаря, че на 31.01.2019 г., около 18-19 часа, след прибиране от
работа изпушил 1 цигара с марихуана.
При извършената проверка в автоматизираната система за
локализация и визуализация на автомобилните единици /Джи Пи Ес/
се установява, че служебното МПС „**************************,
предоставено на Н. и К. за изпълнение на служебните им задължения,
за времето от 20.30 часа на 31.01.2019г до 08,30 часа на 01.02.2019г
не е регистрирано в системата, няма поставено устройство за
проследяване, в тази връзка не са записани и съответно съхранени
данни за движението на автомобила. Съобразно попълнената пътна
книжка на служебното МПС действително в посочения часови пояс
същото е било предоставено и управлявано по график от двамата
полицейски служители Н. и К.. Същите по това време са обхождали
целия маршрут на град Петрич - обход 1 и обход 2.
Назначена е била на 01.02.2019г. съдебно
химическа/токсикологична експертиза на вещи лица от
специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА-София.
На 28.02.2019г е било изготвено заключението по
7
химическата/токсикологичната експертиза/ от вещите лица при ВМА.
Лабораторната експертиза е потвърдила резултатите от техническото
средство.
При така установеното във фактическо отношение първата
инстанция приела, че с действията си В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, предмет на ОА.
С оглед на горното ОС намира въззивната жалба за
неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e
била изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и
обстоятелството, че страните не са направили нови доказателствени
искания и не представят нови доказателства.
РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен
материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и
обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени.
Направените въз основа на същия правни изводи са логични,
обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на
съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати
нарушения.
Веднага следва да се отбележи това, че в основната си част
възраженията на защитата са били изложени в хода на пледоариите
пред първата инстанция и са получили отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда. Настоящият съдебен състав споделя в
основни линии становището на РС в тази насока.
Направените от защитата възражения следва да бъдат оставени
без уважение и от въззивната инстанция предвид следното:
Нормата на чл.343б, ал.3 от НК инкриминира управлението на
МПС след употреба на наркотични вещества, като в същата са
8
посочени изискуемите се от закона обективни и субективни признаци
за съставомерност на това деяние: „Който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.“ Необходимо е да се
посочи изрично, че за разлика от диспозитивите на ал.1 и ал.2 на
чл.343б от НК, по отношение на управлението на МПС след употреба
на наркотични вещества и техните аналози не са налице законовите
изисквания същите да бъдат установени по надлежен ред в кръвта на
водача. От тук следва извода, че за съставомерността на деянието по
чл.343б, ал.3 от НК не е необходимо наличието на наркотичното
вещество да е установено по надлежния ред, в частност – в кръвта на
водача. Т.е. за разлика от въведения специален ред за установяване на
наличие на алкохол в кръвта, управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви
доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК.
В тази насока е и преобладаващата практика на ВКС. В решение
№ 81/15.05.2018 г. по н. д. № 237/2018 г., III н. о., е посочено, че за
разлика от чл.343б, ал.1 НК, където елемент от състава на
престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на
хиляда, установена по „надлежния ред“, то за съставомерността на
чл.343б, ал.3 НК, такова изискване липсва. В решение №
116/8.08.2016 г. по н. д. № 34/2016 г., III н. о., е прието, че от
обективна страна съставът на деянието по чл.343б, ал.3 НК изисква
единствено управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за
управление на МПС. Подобно е и становището, застъпено от ВКС в
решение № 126 от 5.07.2019 г. по н. д. № 540/2019 г., II н. о., : в
разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК липсва обективен признак
надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества
9
или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията
на чл.343б, ал.1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо
процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от
административни разпоредби. В обратния смисъл е решение №
28/24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., в което е
отразено, че установяването на употреба на наркотични вещества или
техни аналози по чл.343б, ал.3 от НК може да се осъществи
единствено чрез предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред –
посредством използване на одобрено и нарочно определено
техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно
изследване. Заедно с всичко това ВКС е имал основание да посочи, че
не всяко нарушение на правило на Наредбата води до елиминиране на
резултатите от проведената проверка за такава употреба, а само ако
нарушението е дотолкова драстично, че злепоставя достоверността на
изследването с техническото средство или медицинското и/или
лабораторно изследване на пробите. В разглеждания казус са налице
многобройни други безспорни доказателства, които водят до
единствения законосъобразен извод, а именно, че В. е извършител на
престъплението, предмет на повдигнатото срещу него обвинение.
Предвид горното ОС приема, че първата инстанция е осъществила
прецизна аналитична преценка както на законодателната основа за
извършената проверка с техническо средство заради видимо
неадекватното поведение на В. за употреба на наркотични вещества,
така и на относимия доказателствен материал за извличане на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото. В
тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата
относно възприемането от страна на съда на резултатите от
техническото изследване, както и на показанията на полицейските
служители Н. и К., описващи състоянието на водача като причина да
се пристъпи към съответната проверка. Липсва допуснато нарушение
10
на процесуалните правила от страна на РС, който в мотивите на
осъдителната си присъда се е позовал и на извънпроцесното
признание на подсъдимия, направено пред лекар, че на 31.01.2019 г.,
около 18-19 часа, след прибиране от работа изпушил 1 цигара с
марихуана. Това обстоятелство закономерно било свързано с
постигнатия при тестовото изследване резултат - употребата на такова
наркотично вещество. Ето защо и ОС приема, че доказателствените
източници правилно са били анализирани и оценени от
първоинстанционния съд.
Заедно с това, както се отбеляза по-горе, в своите мотиви същият
е дал съдържателен и законосъобразен отговор на всички наведени от
защитата на подсъдимия доводи и възражения. На тази база
въззивната инстанция намира, че в настоящия казус не са налице
визираните в жалбата процесуални нарушения на правилата на чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК. Въз основа на събрания и проверен в хода на
проведеното съдебно следствие обилен доказателствен материал
правилно са били изведени обективните и субективни признаци на
състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и е приложен
законът, който е следвало да се приложи.
За да обоснове тезата си, че към момента на извършване на
проверката, В. не е бил водач на МПС по смисъла на закона защитата
сочи, че автомобилът, в който се намирал подсъдимият, не бил в
движение. Това твърдение игнорира изцяло част от останалите
доказателства по делото и най-вече показанията на свидетелите Н. и
К., които неизменно сочат, че най-напред възприели движещ се
автомобил без поставени регистрационни номера. До спирането на
последния, двамата свидетели не са губили визуален контакт с него.
При извършената непосредствена проверка на място било установено,
че водач на автомобила е именно подсъдимия В.. Той се дял на
мястото на шофьора и е бил сам в колата. Ето защо оплакването на
защитата в тази насока се явява неоснователно.
11
По отношение на възражението за липса на умисъл у В. за
извършване на деянието, предмет на повдигнатото му обвинение:
Законодателят е предвидил, че при управляването на МПС след
употреба на алкохол е налице поставяне в опасност живота и здравето
на гражданите при концентрация на алкохола в кръвта на водача над
1,2 или над 0,5 промила (чл.343б, ал.1 и 2 от НК), вземайки за база
научно установените промени в съзнанието на водача при приема на
алкохол в посочената концентрация. При това положение не е
необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението
на дееца заради допуснати или не нарушения на правилата за
движение с причиняване или не на съставомерен престъпен резултат
/в тази насока вж.ППВС № 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”/.
Подобно е и въздействието на наркотичните и други упойващи
вещества върху съзнанието на управляващия МПС, поради което и
самата им употреба може обективно да доведе до непригодност на
водача за правилна оценка на пътните условия. А доколкото до
настоящия момент науката не е установила точното количество
наркотично вещество / предвид голямото разнообразие на тези
вещества, както и на специфичния начин на въздействието им/, което
да предизвиква негативното изменение в съзнанието на водачите, то в
нормата на чл.343б, ал.3 от НК липсват и обективните признаци,
свързани с неговата конкретна концентрация или предизвикано
състояние / като напр.“пияно състояние“/, каквито са предвидени в
нормите на чл.343б ,ал.1 и 2 от НК /в тази насока вж.ТР№2/29.11.2007
г. по т.д. №2/2007 г., ОСНК, ВКС/. Предвид тези съображения
правилно РС се е позовал на възприятията на полицейските служители
за особеното поведение на подсъдимия В.. От друга страна, с
проведените тест и изследване на биологичния материал от него
обективно е била установена употребата на наркотично вещество, от
което е изведен и субективния елемент на престъпния състав - умисъл.
12
Деянието, предмет на повдигнатото срещу В. обвинение, е било
осъществено, след като същият е бил осъден с влязла в законна сила
на 30.10.2018 г. присъда за деяние по чл.343б ал.3 от НК
Стъпвайки на тези факти и обстоятелства първата инстанция
законосъобразно е приела, че в случая е бил осъществен съставът на
престъплението по чл.343б, ал.4 във вр. с ал.3 от НК. Т.е.
материалният закон е бил правилно приложен.
Не е налице и явна несправедливост на наложените на
подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС. При индивидуализация на наказанието съдът е отчел
всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства. В тази насока е било отчетено и това, че
инкриминираното деяние е било извършено само 3 месеца след
предходното му осъждане. Приемайки превес на смекчаващите вината
му обстоятелства, съдът е определил размери на двете кумулативни
наказания на самия минимум /лишаването от свобода/ и малко над
него /глобата/ на законовия минимум, като с основание е отрекъл
наличие на предпоставките на чл.55 от НК. Правилно е постановено
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при
първоначален общ режим, като е приспаднал от размера му срокът на
задържането му по ЗМВР, а от размера на наказанието по чл.343г от
НК – срокът на лишаването му от правоуправление по
административен ред с изземване на СУМПС при съставяне на АУАН.
Доколкото инкриминираното деяние е било осъществено в
изпитателния срок на наказание „лишаване от свобода“ по предходно
осъждане, то съдът законосъобразно е активирал същото по реда на
чл.68 от НК.
При служебната проверка на обжалваната присъда, която ОС
извърши съобразно правомощията си на въззивна инстанция, не бяха
13
констатирани основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Като законосъобразна и правилна същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК Окръжен съд – първи въззивен състав




РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 135/19.05.2020 година, постановена
по НОХД № 626/2019 година по описа на Районен съд – гр. Петрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14