Решение по дело №980/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Я., чрез процесуалния му представител адв. Д. против Решение № 438 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 6300/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-004813/02.10.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“ [област] в частта, с която на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДВП.

Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния на процесуалния закон. Твърди, че регистрационната табела е била поставена на регламентираното за целта място, като същата е била видима за органите на реда и не е налице твърдяното в акта нарушение. В тази връзка били ангажирани св. показания на св. Камберски, които съдът не е кредитирал. Моли да се отмени решението и да се отмени издаденото наказателно постановление в оспорената част.

Ответникът по касационната жалба – ВПД Началник група в ОД на МВР – [област] не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Административен съд [област], съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, че на 06.09.2023 г., в 20,09 ч. в [населено място] на бул. „[държава]“ в посока на движение от изток на запад С. Я. управлявал собствения си мотоциклет „Ямаха УЗФ Р6“ с рег. № ***, като извършил следните нарушения: Табелата с регистрационен номер не е поставена на определеното за целта място като същата е разположена перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, като същото е описано в чл. 10, ал. 5 от Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. Посочена била като нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е постановил наложената глоба от 50 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

За да потвърди процесното НП в обжалваната в настоящото производство част, районен съд [област] е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал собствения си мотоциклет „Ямаха УЗФ Р6“ с рег. № *** в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която допуска по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за поставяне на регистрационните табели са уредени с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Мястото за закрепване на табелите и редът за монтирането им са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата, а от доказателствата по делото не се установява спазване на изискванията на двете визирани в нея хипотези, а именно - табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Според решаващия съд, установените по делото фактически обстоятелства, осъществяващи състава на релевираното административно нарушение, се доказват както от показанията на свидетелите Ж. и П., така и от материалите по преписката. Съдът е съпоставил твърденията на разпитаните свидетели и е дал вяра на св. показания на посочените свидетели, като частично не е кредитирал св. показания на св. К., приятел на соченото за нарушител лице. Посочено е, че в случая регистрационната табела е била извита към двете й страни, което не представлява изпълнение на горепосочените нормативни изисквания и не осигурява видимост и възможност същата да бъде прочетена, което е мотивирало районния съд да приеме, че от обектива и субективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП в разглежданата част. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Не се споделят възраженията на касатора относно неправилна преценка на доказателствата в решението на районния съд. Въззивният съд много подробно е коментирал изслушаните свидетели и е направил своите обосновани изводи, като е дал вяра на тези, които в своята съвкупност с останалите доказателства по делото – докладна и АУАН, са довели до един и същи извод – този на съставомерност на деянието. Изолирани остават св. показания на св. К. в частта по отношение на мястото на регистрационната табела, поради което правилно съдът не ги е кредитирал.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС [област], с което се потвърждава издаденото наказателно постановление следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

Предвид изхода от делото и липсата на претенция от ответника за разноски, такива не се дължат.

Мотивиран така и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд-[област], ХХIII състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 438/28.03.2024 г., постановено по АНД № 6300 по описа за 2023 г. на Районен съд – [област].

Решението не подлежи на обжалване.