Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КАХД №2259 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.306, ал.5
от АПК.
Образувано
по жалба на Кмета на район „Владислав
Варненчик“–Община Варна против Разпореждане №9886/12.07.2019г. на Председателя на Административен
съд-Варна по адм. дело №1256/2019г., с което за нарушение по чл.304, ал.1 АПК изразяващо
се в неизпълнение
на Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. по описа на Административен съд –Варна на основание чл.306 от АПК му е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на разпореждането. Изтъква се, че с влязлото в сила на 08.03.2019г. Решение
№117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. на Административен съд–Варна е
отменена Заповед №079/22.03.2018г. от Кмета на район „Владислав
Варненчик“–Община Варна, с която е наредено да се изземе от С.Д.С. и членовете
на семейството й апартамент №77, ет.2 ,вх.7, бл.405 в ж.к.“Вл. Варненчик“
гр.Варна - общинско жилище за настаняване под наем на граждани с установени
жилищни нужди, на основание чл.65 ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за общинската
собственост и въз основа на Решение №4.21 по Протокол №1/28.02.2018г. на
Комисията по чл.6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни
нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /накратко
Наредбата/. Тъй като тази заповед подлежи на предварително изпълнение по силата
на чл.65, ал.4 от ЗОбщС, независимо от обжалването й, след като е издадена са предприети
действия по изпълнението й и апартамента е иззет от С. и членовете на
семейството й и по реда в Наредбата е предоставен на други картотекирани като
нуждаещи се граждани. В тази връзка се сочи постановеното и влязло в сила Определение
№1315/18.04.2018г. по адм. дело №1122/2018г. на Административен съд–Варна, с
което молбата на С.Д.С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
№079/22.03.2018г. е оставена без разглеждане като недопустима, поради
подаването й при липса на предмет и правен интерес от защита срещу
предварителното изпълнение на акта, който бил изпълнен съгласно Констативен
протокол №151 от 17.04.2018г. В касационната жалба се изтъква, че след отмяната
на Заповед №079/22.03.2018г. с влязлото в сила Решение №117/28.01.2019г. на
АС-Варна, този съдебен акт бил изпратен с писмо от 09.04.2019г. от юрисконсулта
на района на Комисията по чл.6 от Наредбата. По повод решението на съда
специалната комисия отново разгледала заявлението на С.Д.С. с
вх.№АУ009800ВЛ/26.01.2018г., с което поискала издаване на заповед за
пренастаняване в общинското жилище за нов период. Акцентира се, че Комисията се
произнесла с Решение №5.1 в Протокол №02/23.04.2019г., че до фактическото
прекратяване наемното правоотношение на С. и членовете на семейството й е било в
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и на чл.4, ал.2 от НУРУЖНГНПОЖ, във връзка
с чл.45а, ал.1 от ЗОС и са били налице и основания за прекратяване по чл.46,
ал.1, т.6, т.8 и т.9 от ЗОС поради изтекъл срок за настаняване, неползване на
жилището за задоволяване на жилищни нужди и непосочване на промяната в
обстоятелствата – непосочване на актуалния нов настоящия адрес на семейството в
Германия. С това решение комисията предложила на кмета на района да не издава
настанителна заповед на С.Д.С. и членовете на семейството й и те да не бъдат
включвани в картотеката на граждани с установени жилищни нужди на Район „Вл.
Варненчик", предвид липсата на настоящ адрес на територията на района. В
мотивите на решението жилищната комисия изрично посочила, че за да бъде
разгледано по същество заявление за настаняване, следва да бъде подадено в
районната администрация по настоящ адрес на кандидата, а от удостоверенията за
настоящ адрес №345/19.04.2019г. и №347/19.04.2019г. се установило, че
настоящите адреси на С. и С. С. са в Германия, поради което не отговаряли на
условията на чл.4, ал.2 от Наредбата. Това Решение №5.1 по Протокол
№02/23.04.2019г. на комисията било утвърдено със Заповед №105/24.04.2019г. на
Кмета на Район „Вл. Варненчик". При тези факти и обстоятелства и взетото решение
на специалната комисия, в касационната жалба се сочи, че за кмета на района е било
обективно невъзможно да възстанови правото на бившите наематели по отношение на
жилището, в което са били настанени преди издаване на Заповед №079/22.03.2018г.,
а също и да ги настани в друго общинско жилище на територията на района, с
което да ги удовлетвори по друг законен начин съгласно чл.301 от АПК. Поради
това в случая не било налице неизпълнение на Решение №117/28.01.2019г. по АД
№1122/2018г. и нямало нарушение по чл.304, ал.1 от АПК. Поради това Председателят
на Административен съд-гр.Варна трябвало да отхвърли жалбата на С.Д.С. като
неоснователна, вместо да издава Разпореждане
№9886/12.07.2019г. с което на основание чл.306, във вр. с чл. 304, ал. 1 АПК с
което да налага на кмета на района глоба в размер на 200 лева. Това
Разпореждане касаторът счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли
да бъде отменено. В съдебно заседание се явява упълномощен юрисконсулт, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В случая нямало нарушение по смисъла
на АПК, а обективна невъзможност да бъде изпълнено съдебното решение, а и в
него нямало конкретни указания как да бъде изпълнено.
Ответникът
Председателя на Административен съд-Варна депозира преписката по издаване на
обжалваното разпореждане и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура предлага жалбата да бъде уважена. Изразява становище за
основателност на жалбата, а доводите за наличие на обективна невъзможност да
бъде изпълнен съдебния акт- за доказани.
Като
взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните доказателства настоящият
касационен състав достигна до следните фактически установявания и изводи:
Жалбата
е подадена от активнолегитимирано
лице, което оспореният акт засяга неблагоприятно. Депозирана е в срока по чл.306, ал.5 от АПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
С
обжалваното Разпореждане №9886/12.07.2019г. по адм. дело №1256/2019г. Председателят
на Административен съд-Варна е наложил глоба в размер на 200лева на Кмета на
район „Владислав Варненчик“–Община Варна на основание чл.306 от АПК за
нарушение по чл.304, ал.1 АПК изразяващо се в неизпълнение на Решение
№117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. по описа на Административен съд
–Варна.
Разпореждането
е издадено по повод постъпила жалба с вх.№7514/09.05.2019г. от С.Д.С. с ЕГН **********
***. В жалбата С. *** не изпълнява влязло в сила Решение №117/28.01.2019г. по адм.д.№1122/2018г.
от Административен съд Варна. Заявено е, че въпреки отмяната с този съдебен акт
на Заповед №079/22.03.2018г., с която кмета на района наредил изземване на
общинско жилище - апартамент №77 ет.2 вх.7 бл.405, актувано с АЧОС №
4710/09.11.2011г. от нея и семейството й, той не предприел мерки имота да й
бъде предоставен. С жалбата се иска за неизпълнението на съдебното решение на Кмета
на район „Вл.Варненчик“ от съда да бъде наложена санкцията на чл.304 от АПК.
Във
връзка с молбата от Председателят на Административен съд-Варна е установено от
фактическа страна следното:
С
Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. по описа на Административен
съд Варна , образувано по повод жалба на С.С., е отменена Заповед
№079/22.03.2018г. на Кмета на район „Владислав Варненчик“- Община Варна, с
която на основание чл.65, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗОбщС и чл.22 от НУРУЖНГНПОЖ
на Общ. съвет Варна е наредено да се изземе от С.С. и членовете на семейството
й общинско жилище „за настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди“ представляващо апартамент №77 ет.2 вх.7 бл.405, в ж.к.Вл. Варненчик,
гр.Варна, актувано с АЧОС № 4710/09.11.2007г. Решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Установено
е, че след постановяването му, С.С. е депозирала ново заявление за настаняване
в общинско жилище, по което е образувана нова преписка пред Комисията по чл.6
от НУРУЖНГНПОЖ, която го разгледала и като взела предвид информацията от
писмените удостоверения, че С. и членовете на семейството й са с последен
настоящ адрес в Република Германия и не отговарят на изискването в чл.4 ал.2 от
НУРУЖНГНПОЖ - в общински жилища да се настаняват граждани с установени нужди,
чиято регистрация по настоящ адрес е на територията на съответната районна
администрация в гр.Варна. Жилищната комисия взела решение №5.1 по Протокол № 02/23.04.2019г. да не бъде
издавана нова настанителна заповед на С.
и членовете на семейството й.
Установено
е, че със Заповед №105/24.04.2019г. Кмета на район „Владислав Варненчик“
утвърдил това решение на Комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ.
Констатирани
са обстоятелствата, изложени в писмените обяснения по чл.306, ал.3 от АПК на Кмета
на район „Владислав Варненчик“, че в изпълнение на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповедта №079/22.03.2018г.
за изземване на общинското жилище, апартамента е иззет от С. и членовете на
семейството й и е предоставен на друго семейство с констатирани жилищни нужди.
Тези
фактически установявания изцяло кореспондират с подробното описание в писмените
обяснения на кмета на района и в касационната жалба за развилото се
производство по повод издаването на заповедта за изземване на конкретното
общинско жилище от С., за осъщественото предварително изпълнение съобразно
закона на същото от нея и предоставянето му на друго семейство, за
постановената отмяна на заповедта с решение на АС-Варна, за проведеното във
връзка с влизане в сила на решението на съда ново разглеждане на въпроса за
настаняването й в общинско жилище от специалната комисия по наредбата.
Основателно
в касационната жалба се изтъква, че при произнасяне по повод постановеното от
съда и влязлото в сила съдебно решение Комисията е констатирала, че до
фактическото прекратяване наемното правоотношение на С. и членовете на
семейството й е било в нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и на чл.4, ал.2 от
НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с чл.45а, ал.1 от ЗОС и е констатирала наличие на три
основания за прекратяването му предвидени в чл.46, ал.1, т.6, т.8 и т.9 от ЗОС:
- изтекъл
срок за настаняване;
-неползване
на жилището за задоволяване на жилищни нужди;
-непосочване
на промяната в обстоятелствата свързани с новия актуален настоящия адрес на
семейството в Германия.
С
тези мотиви Комисията гласувала Решение №5.1 в Протокол №02/23.04.2019г., с
което предложила на кмета на района:
- да
не издава настанителна заповед на С.Д.С. и членовете на семейството й;
- С.Д.С.
и членовете на семейството й да не бъдат включвани в картотеката на граждани с
установени жилищни нужди на Район „Вл. Варненчик".
Съгласно
чл.6, ал.2 от Наредбата тази специална комисия взема решения за картотекиране,
отказва картотекиране или взема решение за изваждане от картотеката на
гражданите с установена жилищна нужда, определя степента на жилищната нужда на
отделните семейства, прави предложение до кмета на района за настаняване на
нуждаещите се съобразно наличния свободен жилищен фонд и прави предложение за
прекратяване на наемните правоотношения. Изрично в чл.8, ал.1 от Наредбата е
посочено, че с решение на комисията по чл.6 гражданите се изваждат от
картотеката.
Съгласно
чл.6, ал.3 от Наредбата решенията на комисията се утвърждават със заповед на
кмета на района.
В
случая правилно Председателят на Административен съд-Варна е установил от
доказателствата, че със Заповед №105/24.04.2019г. Кмета на район „Владислав
Варненчик“ е утвърдил взетите решения на комисията по чл.6 по Протокол
№02/23.04.2019г., сред които е и Решение №5.1 взето по повод влязлото в сила
решение на съда за отмяна на заповедта за изземване на общинското жилище, в
което е била настанена под наем С. и членовете на семейството й.
Правилно
в Разпореждането е направен извода, че след влизане в сила на съдебното решение
не е възстановено положението преди издаване на заповедта за изземване между С.
*** - тя и членовете на семейството й не са били настанени в общинското жилище
- апартамент № 77 ет.2 вх.7 бл.405, актувано с АЧОС № 4710/09.11.2011г., който
е бил предоставен вече на други нуждаещи се. Наличието на настанено друго
крайно нуждаещо се семейство в конкретния общински апартамент е обективна
пречка в него да бъдат настанени отново С. и семейството й, предвид изискването
в чл.11, ал.1 от наредбата в едно жилище да се настанява само едно семейство, и
това обстоятелство основателно е било изтъкнато като обективна пречка за
възстановяване на предходното положение от кмета на района.
Предвид
изложените мотиви свързани с приложимостта в случая на чл.301 от АПК в
Разпореждането, Председателят на Административен съд-Варна също е отчел тази
невъзможност за предоставяне на апартамента в държане на С. и семейството й,
което тя иска.
Обективна
невъзможност за кмета на района да настани С. и членовете на семейството й в
друго общинско жилище за нуждаещи се след влязлото в сила решение на съда е
постановеното от Комисията по чл.6 от Наредбата Решение №5.1 в Протокол
№02/23.04.2019г. с което С.Д.С. и членовете на семейството й да не бъдат
включвани в картотеката на граждани с установени жилищни нужди на Район „Вл.
Варненчик". Това решение на жилищната комисия е акт, който с оглед разпоредбите
на Наредбата обвързва кмета на района. В тази връзка касационният състав взе
предвид, че с влязлото в сила Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело
№1122/2018г. на Административен съд Варна е формиран диспозитив само за отмяна
на Заповед №079/22.03.2018г. за изземване на общинския апартамент от С. и
членовете на семейството й, без да е постановявано връщане на преписката на
административният орган за ново произнасяне и да е определян срок за това. Това
е обусловено както от спецификата на производствата свързани с предоставянето
на общински жилища от фонда за крайно нуждаещи се уредени в НУРУЖНГНПОЖ на Общ.
съвет Варна, с динамиката на релевантните факти и обстоятелства, които следва
да бъдат отчетени при произнасянето първо на специалния колективен орган,
какъвто е комисията по чл.6, а след това на кмета на района. Поради това правилно
кмета на района е взел предвид установеното от Комисията и посочено в Решение
№5.1 в Протокол №02/23.04.2019г., че до фактическото прекратяване чрез
изземването на общинското жилище от С. и членовете на семейството й,
съществувалото наемно правоотношение е било в нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и на чл.4, ал.2 от НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с чл.45а, ал.1 от ЗОС и извода
й, че са налице предвидени в чл.46, ал.1, т.6, т.8 и т.9 от ЗОС основания за
прекратяването му: изтекъл срок за настаняване; неползване на жилището за
задоволяване на жилищни нужди; непосочване на промяната в обстоятелствата
свързани с новия актуален настоящия адрес на семейството в Германия. С оглед
крайното решение на комисията да не се издава настанителна заповед на С.Д.С. и
членовете на семейството, основателно и доказано е заявеното от кмета на района,
че са били налице обективни пречки да бъде настанена в друго общинско жилище за
крайно нуждаещи се. Това се явява обективна невъзможност за удовлетворяване на
засегнатото лице по друг законен начин – хипотеза предвидена в чл.301 в дял
Пети на АПК.
Поради
това правилно в мотивите на Разпореждането с оглед установеното във връзка със случая
е цитиран чл.301 в дял Пети от АПК. Неправилен е извода, че следва да бъде ангажирана
административно-наказателна отговорност по реда на чл.306 от АПК и да бъде наложена
на кмета на района глоба в размер на
200лв. за нарушение по чл.304 от АПК, изразяващо
се в неизпълнение на Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. по
описа на Административен съд –Варна.
Съгласно
чл.304 от АПК длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от
200 до 2000лв. Следователно, за да се реализира административно-наказателната
отговорност по чл.304 от АПК е необходимо кумулативното наличие на всички
елементи, визирани във фактическия състав на тази разпоредбата, като от
обективна страна е необходимо:
1/установяване
на задължение, което произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е
влязъл в сила;
2/задължението
по чл.304 от АПК да е различно от задължението по дял Пети на АПК-от
задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт,
решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение
пред административен орган или пред съд, които са изпълнителни основания по
чл.268 от АПК в дял Пети от АПК, тъй като за неизпълнението им е предвидена
изпълнителна глоба в чл.287 от АПК, респ. в чл.290 от АПК.
Изискването
да се касае за различно задължение от тези по дял Пети от АПК, за да бъде
приложен чл.304 от АПК е възведено с оглед спазване на принципа да не се
налагат две наказания за едно и също. След като в Разпореждането е констатирано
от фактическа страна и са направени изводите, че в случая се касае изпълнение
на влязло в сила решение на съда, което е изпълнително основание по чл.268 от АПК, правилата за изпълнение на което са в дял Пети на АПК, в който е и чл.301
от АПК, не е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние в чл.304
ал.1 от АПК. Това обосновава извода, че не е налице и субективна страна у кмета
на района за осъществяване на нарушение по чл.304 ал.1 от АПК, с оглед дадените
обяснения и ангажирани доказателства за предприетото изпълнение на влязлото в
сила решение на съда като изпълнително основание по дял Пети на АПК, с прилагането
на чл.301 от дял Пети на АПК – за невъзможността да се възстанови
съществуващото преди издаване на заповедта за изземване на жилището чрез
настаняване отново на С. в него, както и за невъзможността да бъде настанена в
друго общинско жилище за крайно нуждаещи се по реда на Наредбата, с което да
бъде удовлетворена по друг законен начин. Във връзка с това касационният състав
отчете прилагането на цитираните разпоредби на АПК в практиката на Върховния
административен съд в Решение №13356/15.10.2013г. по а.д.№12995/2013г., VII
о. на ВАС.
Тъй
като не са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.304, ал.1 от АПК от обективна и субективна страна за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателнатата отговорност на кмета на района в случая, Разпореждане
№9886/12.07.2019г. с което му е наложена глобата следва да бъде отменено и като
неоснователно искането за налагане на такава в жалбата с вх.№7514/09.05.2019г. на
С. да бъде отхвърлено.
Водим от това и на основание чл.306, ал.6 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №9886/12.07.2019г. на Председателя на Административен
съд-Варна по адм. дело №1256/2019г., с което на Кмета на район „Владислав
Варненчик“–Община Варна - Н. Д. К. е наложено наказание "глоба" в
размер на 200 лева за нарушение по чл.304, ал. 1 от АПК изразяващо се в неизпълнение
на Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. по описа на Адм. съд
–Варна на основание чл.306 от АПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането в жалба с вх.№7514/09.05.2019г. от С.Д.С. с ЕГН **********
*** на Кмета на район „Вл. Варненчик“ да бъде наложена глоба по чл.304 от АПК
за неизпълнение на Решение №117/28.01.2019г. по адм. дело №1122/2018г. на Адм.
съд –Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.