М О Т И В И
към присъда от 09.02.2018 г. по ВНОХД № 5912/2017г. по описа на Софийски градски съд, НО, V
въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С присъда от 22.11.2017г., постановена
по НОХД № 3272/2015г. по описа на СРС, НК, 97 състав съдът е признал е признал подсъдимия С.Н.Д., ЕГН **********,***, осъждан, българин,
български гражданин за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2014 г. в гр. София без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество - коноп (марихуана),
разпределено в осем обекта, с общо нето тегло 10,72 грама, на обща стойност
64.74 лева в маловажен случай, поради което на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на глоба в размер на
1000.00 лева. Съдът е постановил да
бъдат отнети в полза на държавата веществените доказателства - наркотично
вещество предадено с протокол № 33 250/22.08.2014 г. на ЦМУ, подлежащи на унищожаване, както и е осъдил подс. Д., да заплати направените разноски.
Срещу
така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила протест от
прокурор при СРП. В същия се посочва, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, тъй като случаят не може да се счете за
маловажен, тъй като вредните последици от него не са незначителни, нито са
налице смегчаващи вината обстоятелства, които да занижават обществената
опасност на деянието. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде
постановена друга такава, с която подс. Д. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 354а ал.3 т.1 пр.1 от НК.
В закрито заседание на 15.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В с.з. прокурорът
от СГП не поддържа протеста и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като
по същество доразвива доводите, изложени в протеста.
В съдебно заседание служебният защитник
на подс. Д. – адв. п., моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подс. Динев не се явява, като
производството по отношение на него както пред първата инстанция, така и пред
въззивната такава е протекло по реда на чл. 269 от НПК.
Софийският градски съд, след като обсъди
доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. При обсъждането на тези
доказателства и във връзка с наведените доводи в протеста на прокурора, въззивният съд не намери основания за промяна в
установената по делото фактическа обстановка / която
не се оспорва от страните /, поради което не намира
за необходимо да преповтаря.
Приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателствна - показанията на
свидетелите П.Д., А.С., васил методиев и Д.Д., протокол за доброволно
предаване, СПЕ, справка за съдимост.
Правилно съдът е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели като конкретни и логични, като същите се
подкрепят от събраните по делото доказателства, както и заключението на в.л., притежаващо
съответните специални знания по изготвената от СПЕ, като конкретна и отговорила
точно на поставените й въпроси.
От правна страна:
С
оглед на възприетото по-горе, въззивният съд счита, че на базата на така възприетите
фактически обстоятелства са налице изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране на наказателната отговорност на подс. Д. по повдигнатото му
обвинение по чл. 354а ал.3 т.1
пр.1 от НК.
От обективна страна подс. Д.
е осъществил състава на престъплението, като на 22.06.2014 г. в гр. София без надлежно разрешително съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково
наркотично вещество - коноп (марихуана), разпределено в осем обекта, с общо
нето тегло 10,72 грама, на обща стойност 64.74 лева.
Настоящият съдебен не
споделя доводите на първоинстанционния съд, че деянието, извършено от подс. Д.
е маловажен случай по смисъла чл.93 т.9 вр. чл.354а ал.5 от НК, като доводи в
тази насока са посочени малкото количество наркотично вещество и ниската му
стойност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице изискванията на
разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, за да може случаят да бъде определен като
„маловажен“. На първо място не са налице липса или незначителност на вредните
последици, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени случаи на престъпление от тоза вид. Това е така, тъй като
обществената опасност на деянието е завишена предвид обстоятелството, че подс. Д.
е държал инкриминираните наркотични вещества в затвора. За да бъдат доставени
наркотични вещества в затвора е необходима предварително изградена организация
на доставянето им предвид забраната за
притежание на такива вещества в затвора и завишения контрол за проверка на
предаваните на лицата, търпящи наказание „ЛОС“, вещи. На следващо място следва
да се вземе предвид високата степен на обществена опасност и на дееца – същият
многократно е осъждан и търпял ефективно наказание “ЛОС“.
На второ място настоящият
съдебен състав намира, че не са налице и смекчаващи обстоятелства, водещи по
приложението на чл.354а ал.5.
От субективна страна
подсъдимият Д. е действал виновно с формата на вината пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
С оглед на гореизложеното
въззивният съд намира, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, за което е обвинен - чл. 354а ал.3 т.1 пр.1 от НК.
При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства сравнително малкото колкото количество
наркотично вещество и ниската му стойност, както и изтеклия немалък период от
време от извършване на деянието, а като отегчаващи такива високата степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. При така преценените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че на подс. Д. следва да
се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК към минимума, предвиден в
закона, поради което го осъди на наказание „ЛОС“ за срок от една година,
изпълнението на което следва да бъде изпълнено на основание чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ при първоначален „строг“ режим. Съдът наложи на подс. Д. и наказание
„глоба“ в размер на 2000лв. Това наказание в най-пълна степен съответства на
обществената опасност на извършеното деяние и би осъществило целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Съдът потвърди присъдата на първоинстанционния
съд, в частта й, в която е постановил да бъдат отнети в полза на държавата
веществените доказателства - наркотично вещество предадено с протокол № 33 250/22.08.2014
г. на ЦМУ, подлежащи на унищожаване, както и е осъдил подс. Д., да заплати направените разноски.
За пълнота следва да се отбележи, че признавайки подс. Д. за
виновен чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, първоинстанционният съд е
пропуснал да го оправдае по първоначално повдигнатото му обвинение. Това
процесуално нарушение обаче не влияе на квалификацията на деянието, доколкото
има депозиран протест от прокурор при СРП в този смисъл.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.