М О Т И В И
по
НОХД № 526/2014 г.
Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимите И.Н.П. и Д.А.Д. /съгласно
внесения обвинителен акт и допуснатото в съдебното заседание на 13.05.2015 г.
изменение на обвинението/, както следва:
На И.Н.П.,
за това че:
I. В началото на месец юни 2005 г. до 15.11.2005 г. в гр. В., се сговорил
с Д.А.Д. да вършат в страната престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага – престъпление по чл.321, ал.6 от НК.
II. /виж допуснатото в съдебно заседание на
13.05.2015 г. изменение на обвинението – л.300 до л.306 от съд.производство/
В периода началото на месец октомври до 15.11.2005 година в гр.В. при условията
на продължавано престъпление, е държал подправени платежни инструменти по
чл.243, ал. 2 от НК в големи количества, и самостоятелно, както и в съучастие
като съизвършител с подсъдимия Д.А.Д. си е служил с подправени платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК, като е знаел, че са подправени, както
следва:
в периода началото на
месец октомври до 15.11.2005 година в град В. е държал подправени платежни
инструменти по чл. 243, ал. 2 от НК в големи количества, а именно:
неистински банкови карти
1.
Бяла карта с надпис 2 и записан № на сметка: ********** - банка
издател „**********";
2.
Бяла карта с надпис 4 и записан № на сметка: *********** – банка
издател „**********";
3.
Бяла карта c надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ -
банка издател „**********";
4.
Бяла карта c надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* -
банка издател „**********";
5.
Бяла карта със записан № на сметка: ************* - банка издател „****************";
6.
Карта c надпис 1 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „***********************";
7.
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател „
*********************";
8.
Бяла карта c надпис 1 и записан № на сметка: *************** - банка
издател „******************";
9.
Бяла карта c надпис 7 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „ **********";
10.
Бяла карта c надпис 6 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „*****************";
11.
Бяла карта c надпис 8 и записан № на сметка: *************** - банка
издател ,,********** ";
12.
Бяла карта c надпис 9 и записан № на сметка: ************** - банка
издател "*****************";
13.
Бяла карта c надпис 10 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „ ***************** ";
14.
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка: ***************
15.
Бяла карта с надпис N 12 DEC и записан № на сметка: ************** -
банка издател „*********************";
16.
Бяла карта с надпис 2 0934 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „****************";
17. Бяла карта с
надпис 3 0934 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „*****************";
18. Бяла карта с
надпис 0934 2 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „ **********";
19.
Бяла
карта с надпис 3 и записан № на сметка: ************** – банка издател „*****************";
20.
Бяла карта c надпис 3 и
записан № на сметка: ************** - банка
издател „**********************"
;
21.
Бяла карта с надпис 0934 5 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „**********";
22.
Бяла карта с надпис 0934 3 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „**********";
23.
Бяла карта с надпис 2950 и записан № на сметка: ******************;
24.
Бяла карта с надпис 0934 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „ ********** ";
25. Бяла карта с
надпис 7199 и записан № на сметка: *****************;
26. Бяла
карта с надпис 6771 и записан № на сметка: ****************;
27. Бяла карта с
надпис 4477 и записан № на сметка: ***************;
28. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ***************;
29.
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка: ****************;
30.
Бяла карта с надпис 9244 и записан № на сметка: *****************;
31.
Бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************;
32.
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "****************";
33.
Бяла карта c надпис MC-ilian copy 2 и записан № на сметка: **************
- банка издател „ ****************";
34.
Бяла карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „**************************";
35.
Бяла карта c надпис PIS/5 EU FR и записан № на сметка: ***************
банка издател „*************";
36.
Бяла карта със записан № на сметка: *************** - банка издател
„*********************";
37. Карта c надпис
VISA CITIBANK ************** на името на ****
**** и записан № на сметка: ************** - банка издател „********************";
38. Синя карта c надпис
PARADISE CLUB и записан № на сметка: *****************;
39.
Бяла карта с надпис 2221 и записан № на сметка: ******************;
40.
Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка
издател „************************";
41.
Бяла карта c надпис 4 N 49 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „************************";
42.
Бяла карта с надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „ *********************";
43.
Бяла карта c надпис 0218 и записан № на сметка: ******************;
44.
Бяла карта с надпис 2162 и записан № на сметка: ****************;
45.
Бяла карта с надпис 2 2015 и записан № на сметка: ***************;
46. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка:
***************;
47. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 2221 и записан № на сметка: ******************;
48. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 5195 и записан № на сметка: ****************;
49. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 8449 и записан № на сметка: ***************;
50. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
51. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 2420 и записан № на сметка:
***************;
52. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 7331 и записан № на сметка: **************;
53. Синя карта с
надпис PARADISE CLUB 3067 и записан № на сметка:
***************;
54.
Бяла карта с надпис LUX 2 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „******************";
55.
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател
"*********************";
56.
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „************************;
57.
Бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „********************";
58.
Бяла карта c надпис P154/LUX и записан № на сметка: **************
-банка издател "*****************************";
59.
Бяла карта c надпис RU 1 и записан № на сметка: ************** -
банка издател "*********************";
60.
Бяла карта с надпис N 1 F1 и записан № на сметка: ***************-
банка издател „*********************";
61.
Бяла карта c надпис N 17 UKD и записан № на сметка: ***************
- банка издател „ *********************";
62.
Бяла карта c надпис P13/2 UK Dq и записан № на сметка: ************
- банка издател „ ******************************";
63.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка:**************-
банка издател "*****************************";
64.
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************-
банка издател „**********************";
65.
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** –
банка издател „************************".
и преправена б. карта с надпис SG "EXPRESBANK"
№ **************** на името на И. М. / изписано на латиница/;
в
периода 20.10.2005 г. до 12.11.2005 г. включително в гр.В. в съучастие като
съизвършител с Д.А.Д. си е служил на АТМ устройства в същия град с подправени
(неистински) платежни инструменти – банкови карти, за които е знаел, че са
подправени, а именно:
1.
Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
2.
Бяла карта с надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* - банка издател „**********";
3.
Бяла карта с надпис N 12 DEK
и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
4.
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка:
****************;
5.
Бяла карта с надпис 8642 и записан № на сметка:
*************** - банка издател „**************************";
6.
Бяла карта c надпис PIS/5 EU ЕК и записан № на сметка: *************** -
банка издател „*************";
7.
Бяла карта с надпис TEST и
записан № на сметка: **************** - банка издател „************************";
8.
Бяла карта c надпис 4 N49 и записан на сметка: *************** - банка издател „************************";
9.
Бяла карта със записан № на сметка: **************
- банка издател "*********************";
10.
Бяла карта c надпис 33 и
записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
11.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** -
банка издател "*****************************";
12.
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************-
банка издател „**********************";
13.
Бяла карта със записан № на сметка: **************
- банка издател „ *********************”;
14.
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка:
***************;
15.
Бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка:
*****************;
16.
Бяла карта с надпис 3 N17
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
17.
Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
18.
Бяла карта с надпис LUX 2
и записан № на сметка: ************** -
банка
издател „******************";
19.
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „ *********************;
20.
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „ ************************";
на
датите 13 и 15 ноември 2005 година в гр.В. си е служил на
АТМ устройства в същия град с подправени (неистински) платежни инструменти –
банкови карти, за които е знаел, че са подправени:
1.
Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ -
банка издател „**********" ( на дата 13.11.2005 година);
2.
Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** -
банка издател „************************" ( на дата 13.11.2005 година);
3.
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател
"*********************"( на дата 13 и 15 ноември 2005 година);
4.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: **************
- банка издател "*****************************" ( на дата 13 и 15
ноември 2005 година);
5.
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************-
банка издател „**********************" ( на дата 13.11.2005 година);
6.
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „ ********************* ( на дата 13.11.2005 година);
7.
Бяла карта с надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „ *********************” ( на дата 13.11.2005 година);
8.
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „ ************************" ( на дата 13.11.2005 година);
и
на 14.11.2005 г. в гр.В. в съучастие като съизвършител с Д.А.Д. си е служил на
АТМ устройства в същия град с подправени (неистински) платежни инструменти –
банкови карти, за които е знаел, че са подправени, а именно:
1. Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на
сметка: ************ - банка издател „**********";
2.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** -
банка издател "*****************************";
3.
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************-
банка издател „**********************";
4.
Бяла карта c надпис 75 и
записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************;
5.
Бяла карта с надпис 3 N17
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
6. Бяла карта c надпис P16/5 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „ ************************".
престъпление по
чл.244, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.243, ал.2, т.3 във вр. с чл.26, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
ІІІ. На неустановена дата в периода от началото на месец юни 2005 г. –
месец октомври 2005 г. в гр.В., в съучастие, като извършител с Д.А.Д., изготвил
неистински кредитни и разплащателни карти:
бяла
карта с надпис 0934 и записан номер на сметка: ************** – банка издател
„************";
бяла
карта с надпис RU 1 и записан номер на сметка: ************** – банка издател
"*********************";
бяла
карта c надпис LUX 2 и записан номер на сметка: ************** - банка издател
„******************";
бяла
карта със записан номер на сметка: *************** – банка издател „*********************",
които не са ценни книжа – престъпление по чл.243, ал.2, т.3 вр. чл.20,
ал.2 от НК.
IV. На 15.11.2005 г. в гр.В., без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 9,23 гр. със
съдържание на активнодействащ компонент – тетрахидроканабинол 1,71 %, на
стойност 55,38 лева; марихуана с нетно тегло 0,18 гр. със съдържание на
активнодействащ компонент – тетрахидроканабинол 1,39 %, на стойност 1,08 лева;
марихуана с нетно тегло 0,27 гр. със съдържание на активнодействащ компонент –
тетрахидроканабинол 1,18 %, на стойност 1,62 лева; марихуана с нетно тегло 6,85
гр. със съдържание на активнодействащ компонент – тетрахидроканабинол 1,78 %,
на стойност 41,10 лева, всичко на обща стойност 99,18 лева – престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
V. На 15.11.2005 г. в гр.В. държал боеприпаси – 22 бр. патрони калибър
9/19, без надлежно разрешително – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
На Д.А.Д.,
за това че:
I. В началото на месец юни 2005 г. до 15.11.2005 г. в гр.В., се сговорил
с И.Н.П. да вършат в страната престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага – престъпление по чл.321, ал.6 от НК.
ІІ. /виж допуснатото в съдебно заседание на
13.05.2015 г. изменение на обвинението – л.306 и л.307 от съд.производство/
В периода 20.10.2005 г. до 14.11.2005 г. в гр.В., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.Н.П.,
си е служил на АТМ устройства в същия град с подправени (неистински) платежни
инструменти по чл.243, ал.2 от НК – банкови карти, за които е знаел, че са
подправени, а именно:
в периода
20.10.2005 година до 12.11.2005 година включително си е служил с:
1. Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на
сметка: ************ - банка издател „**********";
2.
Бяла карта с надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* - банка издател „**********";
3.
Бяла карта с надпис N 12 DEK
и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
4.
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка:
****************;
5. Бяла карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка
издател „**************************";
6.
Бяла карта c надпис PIS/5 EU ЕК и записан № на сметка: *************** -
банка издател „*************";
7.
Бяла карта с надпис TEST и
записан № на сметка: **************** - банка издател „************************";
8. Бяла карта c надпис 4 N49 и
записан на сметка: *************** - банка издател „************************";
9. Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател
"*********************";
10.
Бяла карта c надпис 33 и
записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
11.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** -
банка издател "*****************************";
12.
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************-
банка издател „**********************";
13.
Бяла карта със записан № на сметка: **************
- банка издател „ *********************”;
14.
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка:
***************;
15.
Бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка:
*****************;
16.
Бяла карта с надпис 3 N17
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
17.
Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
18.
Бяла карта с надпис LUX 2
и записан № на сметка: ************** -
банка
издател „******************";
19.
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** -
банка издател „ *********************;
20.
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „ ************************".
на 14.11.2005 г. си е
служил с:
1. Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на
сметка: ************ - банка издател „**********";
2.
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** -
банка издател "*****************************";
3. Бяла карта c надпис P14/5 IT
D и записан № на сметка: **************- банка издател „**********************";
4. Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: ***************
- банка издател „ *********************;
5. Бяла карта с надпис 3 N17 и записан № на сметка: ***************
- банка издател „ *********************”;
6. Бяла
карта c надпис P16/5 и записан № на
сметка: ************** - банка издател „ ************************" –
престъпление по чл.244, ал.1
във вр. с чл.243, ал.2, т.3 във вр. с чл.26, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
III. На неустановена дата в периода от началото на месец юни 2005 г. до
месец октомври 2005 г. в гр.В., в съучастие, като извършител с И.Н.П., изготвил
неистински кредитни и разплащателни карти:
бяла
карта с надпис 0934 и записан номер на сметка: ************** – банка издател „************";
бяла
карта с надпис RU 1 и записан номер на сметка: ************** – банка издател
"*********************";
бяла
карта c надпис LUX 2 и записан номер на сметка: ************** – банка издател
„******************";
бяла
карта със записан номер на сметка: *************** – банка издател „*********************",
които не са ценни книжа – престъпление
по чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът
поддържа горните обвинения против подсъдимите, считайки ги за доказани по
безспорен и несъмнен начин. В тази връзка настоява, П. и Д. да бъдат признати
за виновни в извършване на вменените им деяния, за които да им бъдат наложени
наказания, съобразени с продължителното времетраене на производството /около
десет години/. По мнението му, наказания, еквивалентни като на определените от
Варненския оркъжен съд с Присъда № 66 /по НОХД № 115/2010 г. по описа на ВОС –
бел. на съда/ биха постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция.
Няма
предявен за съвместно разглеждане граждански иск.
Подсъдимият
И.Н.П., лично и чрез защитника си – адв.И.В., претендира за отхвърляне на
съществуващите обвинения. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК,
адв.В. развива съображения за несъставомерност на деянието, поради липсата на
обществена опасност, която да го превръща в престъпно и моли подзащитния му да
бъде оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК или по съображения, че проявата
съставлява административно нарушение. За обвинението по чл.354а, ал.3 от НК,
защитата също пледира за оправдаване, навеждайки доводи за недоказаност, понеже
жилището, в което е открито процесното вещество, е било обитавано и от други
членове на семейството на подсъдимия и е било посещавано от множество техни
роднини и от неограничен кръг лица, като отсъстват безспорни доказателства
държането на веществото да е било реализирано именно от П.. Досежно обвинението
по чл.234 от НК, адв.В. излага тезата, че постановяването на оправдатален съдебен
акт е задължително и без доказателствена проверка, с оглед обстоятелството, че
по същото обвинение, вече е имало такова произнасяне, което не е било съответно
протестирано. За обвинителната формулировка по чл.321, ал.6 от НК се твърди, че
е абстрактна, неясна и лишена от фактическо съдържание, като се поднасят
аргументи за липса на подкрепящи я доказателства и отново се иска оправдаване
на подсъдимия. Що се касае до обвинението по чл.244 от НК, защитата е на
мнение, че то не е съобразено с приложимия по време на деянието /по силата на
чл.2 от НК/ материален закон, който не е инкриминирал държането на платежни
инструменти. Според адв.В. същото деяние, ако се счете, че е било реализирано,
е подведимо под нормата на чл.249 от НК, която в старата си редакция е
съдържала по-ниски санкционни параметри и настоява за преквалификацията му в
посоченото по-леконаказуемо престъпление. Ако това становище бъде възприето от
съда, защитата моли за определяне на наказание в по-малък размер, обръщайки
внимание, че то не би следвало да надвишава предходно определеното, което пак
не е било протестирано. В заключение, адв.В. алтернативно пледира за
прекратяване на наказателното производство спрямо подзащитния му на основание чл.369,
ал.4 от НПК, който текст след поредното му законодателно въвеждане в НПК,
намира за приложим в настоящия случай. Самият подсъдим И.П., желае да бъде
отчетен фактът, че след дългия престой в ареста, е съумял трайно да съблюдава
правосъобразно поведение, като е завършил висшето си образование, създал е
семейство и полага общественополезен труд. В последната си дума, той моли за
връщане на делото на прокурора, за да се изправят, съществените процесуални процесуални
нарушения, които според него са допуснати.
Подсъдимият
Д.А.Д. на свой ред, също желае на първо място постигане на оправдателна присъда,
считайки, че не е извършил вменените му престъпления. Неговият защитник адв.С.
отстоява позицията на недоказаност с мнението, че познанството на Д. с другия
подсъдим, както и с останалите лица /име се предвид онези, за които в обвинителния акт се сочи, че са
станали обект на наказателно преследване в чужбина – бел. на съда/, не може автоматично да доведе до ангажиране на отговорността му по
чл.321, ал.6 от НК, при отсъствие на убедителни уличаващи доказателства за
сговор по смисъла на цитираната разпоредба. Досежно обвинението по чл.244 от НК, защитата твърди, че то се базира единствено на показания на свидетелите М.,
М., Д. и П., които следва да бъдат игнорирани, понеже били противоречиви, а и
неточни, предвид условията на провежданото от полицейските служители наблюдение.
Адв. С. прави довод и за неустановеност на началния момент на инкриминираните
периоди. Досежно обвинението по чл.243 от НК, процесуалният представител на
подс. Д. заявава аналогични аргументи за оправдаване, с оглед постановената
по-ранна непротестирана оправдателна присъда, а независимо от тях, застъпва и
виждането за липса на доказателства, обосноваващи и това обвинение. За пълнота
на защитната стратегия, ако съдът все пак намери обвиненията за доказани, адв. С.
алтернативно пледира за налагане на наказания „пробация“ при условията на
чл.55, ал.1, т.2 от НК и по арг. на чл.2 от НК, поради наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства, както и поради наличието на изключително такова обстоятелство
– изминалият почти десетгодишен период от деянията. В случай на осъждане, се
иска да не се прилага нормата на чл.68, ал.1 от НК спрямо отложеното наказание
по НОХД № 1408/2003 год., предвид изтекла давност за изпълнението му, съгласно
чл.82, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от НК. Подсъдимият Д. се присъединява и към
алтернативната претенция на защитника си, като в такъв случай, моли за справедливо
наказание.
***
Преди
да пристъпи към отразяване на фактическите положения по казуса, настоящият съдебен
състав счита за нужно да опише накратко процесуалната съдба на делото до
момента, защото тя неминуемо дава отражение върху правилното му решаване.
Първоначалното
предаване на съд на И.П. и Д.Д., е станало с внесен на 10.03.2008 год. /в срока
по тогава действалия чл.369, ал.1 от НПК/ обвинителен акт от Окръжна
прокуратура – В. във Варненския окръжен съд, където е било образувано НОХД №
415/2008 г. Делото се е намирало в процедура по глава ХХVІ
от НПК /отм. през 2010 г./, тъй като съдебното му разглеждане е било инициирано
по уважена молба на защитата на П., с правно основание чл.368 от НПК /отм. през
2010 г./. С протоколно определение по цитираното НОХД, произнесено в открито
съдебно заседание на 12.05.2008 г., ВОС е пракратил съдебното производство по
делото и го е върнал на ВОП за отстраняване на допуснати на досъдебната фаза
процесуални нарушения. Макар и това да не е било изрично записано в споменатия
акт, по силата на закона /чл.369, ал.3 отм. през 2010 г./, прокурорът е имал
задължението, в тази хипотеза да внесе делото в едномесечен срок. На 10.06.2008
год. е депозиран новият обвинителен акт срещу същите подсъдими, поставил
началото на НОХД № 957/2008 г. по описа на ВОС. С постановената по това дело
присъда № 98 от 10.09.2009 г., подсъдимите са били признати за виновни по
всички вменени им обвинения, като за деянието с правна квалификация по чл.321,
ал.6 от НПК, на подс.П. е било наложено наказание две години лишаване от
свобода, а на подс.Д. – три години лишаване от свобода; за деянието по чл.244
вр. с чл.20, ал.2 от НК, на П. е било наложено наказание – четири години
лишаване от свобода, а на Д. – пет години лишаване от свобода; за деянието по
чл.243 вр. с чл.20, ал.2 от НК, на П. е било наложено наказание – шест години
лишаване от свобода, а на Д. – седем години лишаване от свобода. Отделно, за
деянието по чл.354а, ал.3 от НК на П. са наложени наказания една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, а за деянието по
чл.339, ал.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. На
основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежко наказание
на П. шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.23, ал.3 е
присъединил към това наказание и наказанието глоба в размер на 2 000 лева.
Определеното, съобразно чл.23, ал.1 от НК на подс.Д. общо, най-тежко наказание
е било седем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е
постановил изцяло и отделно изтърпяване на наказанието три години лишаване от
свобода, наложено на подс.Д. по НОХД № 1408/2003 год. на ВОС, при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По жалби на защитниците
на подсъдимите, делото е изпратено за въззивна проверка. С решение от
27.01.2010 год. по ВНОХД № 337/2009 год., Варненският апелативен съд е отменил
изцяло присъдата на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане на
ВОС, от друг съдебен състав.
При
второто разглеждане от ВОС, е било образувано НОХД № 115/2010 г., приключило с
присъда № 66 от 27.05.2010 г. С тази присъда, подс.П. е получил следните
наказания: за деянията по чл.321, ал.6 от НК и по чл.244 вр. с чл.20, ал.2 от НК е бил наказан на „пробация“ /при пробационни мерки с различна
продължителност/; за деянието по чл.243 от НК – на три години лишаване от
свобода; за деянието по чл.354а, ал.3 от НК – на шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 4 000 лева. Конкретно за деянието по
чл.339, ал.1 от НК, на подс.П. е било наложено наказание пробация, при
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
година с периодичност два пъти седмично“ и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година“. На основание чл.23, ал.1 и ал.3
от НК, съдът е определил на подс.П. едно общо, най-тежко наказание три години
лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 4 000
лева. Най-тежкото наказание, ВОС е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от
пет години, с включена в него пробационна мярка. Със същата присъда, подс.Д. е
бил осъден на пробация, както за деянието по чл.321, ал.6 от НК, така и за
деянието по чл.244 вр. с чл.20, ал.2 от НК. За деянието по чл.243 от НК, съдът
го е признал за виновен за помагачество и го е наказал на три години лишаване
от свобода, като го е оправдал по обвинението за съизвършителство. На основание
чл.23, ал.1 от НК, на Д. е било определено едно общо, най-тежко наказание три
години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от открит тип. Наказанието по НОХД № 1408/2003 год. на
ВОС – три години лишаване от свобода, отново е било приведено в изпълнение
съобразно чл.68, ал.1 от НК, при общ режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от открит тип.
Горната
присъда е била протестирана и обжалвана от страните пред Варненския апелативен
съд, където е било образувано ВНОХД № 243/2010 г. С протеста, се е искало
изменение на присъдата, в частта й относно наложените на подсъдимите наказания /за
всички наказания е имало приложение на чл.55 от НК/, като се е настоявало,
наказанието за всяко деяние да се определи по чл.54 от НК и да се отмени
института на условното осъждане по чл.66 от НК за подс.П.. Първоинстанционният
акт не е бил протестиран в частта му, относно направената преквалификация на
формата на съучастие от извършителство в помагачество за подс.Д. при деянието
по чл.243 от НК.
Производство
по ВНОХД № 243/2010 г. на ВАС, е завършило с нова присъда № 4 от 07.10.2010 г.,
с която подсъдимите са били оправдани по обвинението за осъществяване на
съучастническо престъпление по чл.243 вр. с чл.20 от НК и по-конкретно, са
били оправдани за това П. да го е реализирал като извършител, а Д. – като
помагач /макар обвинението
всъщност да е било за съизвършителство и за двамата, а различната
съучастническа дейност да е била призната после с първоинстанционната присъда –
бел. на съда/. Освен това, санкциите за деянията по
чл.321, ал.6 от НК и по чл.244 вр. с чл.20, ал.2 от НК, са били
определени по чл.54 от НК и на всеки от подсъдимите, за всяко едно от тези
деяния, е било наложено наказание от по ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. За
деянието по чл.354а, ал.3 вр. с ал.1 от НК, наложеното на подс.П.
наказание лишаване от свобода е било увеличено на ЕДНА ГОДИНА, а размерът на
наказанието глоба – намален на 2 000 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК, въззивният състав е направил ново групиране, като на основание чл.23 от НК
е определил на подс. П. едно общо, най-тежко наказание три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от
пет години, с включване в този срок на пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“. По присъединяването на глобата, съобразно
чл.23, ал.3 от НК, въззивният съд не се е произнесъл. На основание чл.23 от НК,
на подс. Д. е било определено едно общо, най-тежко наказание три години
лишаване от свобода, при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В
останалата й част, присъдата на ВОС е била потвърдена /ерго, потвърдено се явява и наложеното с нея наказание
пробация на подс.П., за деянието по чл.339, ал.1 от НК/.
Срещу
новата присъда на ВАС са били подадени само жалби от защитниците на двамата
подсъдими. С решението си № 660 от 25.01.2012 г., Върховният касационен съд
е отменил изцяло същата присъда и е върнал делото за ново разглеждане на ВАС,
поради установени съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното
производство.
След
като делото е било получено във ВАС, е било образувано ВНОХД № 38/2012 год. По
него, въззивната инстанция е постановила нова присъда № 5 от 26.04.2012 г. с
която частично е отменила присъда № 66 от 27.05.2010 г. по НОХД № 115/2010 г.
на ВОС. С въпросната нова присъда, наказателното производство срещу подс. И.П.
е било прекратено изцяло на основание чл.334, ал.4 от НПК /тогава отм./ вр. с §
66, ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК. Подс. Д. пак е бил оправдан да е действал като
помагач в престъпление по чл.243 от НК. Реципрочно /като на предходната присъда
на апелативния съд/, наказанията на подс. Д. за деянията по чл.321, ал.6 и по
чл.244 вр. с чл.20, ал.2 от НК са определени по реда на чл.54 от НК на по три
години лишаване от свобода, за всяко от тях. Извършено е и ново групиране, като
на същия подсъдим е определено едно общо, най-тежко наказание три години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
В останалата й част, присъдата на окръжния съд е потвърдена от апелативния.
Срещу
новата /втора по ред/ присъда на ВАС, е бил подаден протест в частта й относно
прекратяването на наказателното производство срещу подс. И.П.. С Решение № 470
от 07.12.2012 г. по н.д. № 1050/2012 г., ВКС е обявил прекратяването за
незаконосъобразно поради неприложимост на чл.334, ал.4 /отм./ вр. с § 66 от ПЗР
ЗИДНПК и с оглед допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
След
връщането му от касационната инстанция във ВАС, е било образувано ВНОХД №
364/2012 г., но тъй като тамошната въззивна инстанция вече не е могла да
формира състав за разглеждането му, то е било прекратено и изпратено на ВКС за
определяне на друг компетентен да проведе производството съд. Така делото се е
озовало в Бургаския апелативен съд, където е заведено като ВНОХД № 33/2013 г. С
решението си от 25.04.2013 г., въззивният съд е отменил изцяло постановената
присъда № 66 от 27.05.2010 г. по НОХД № 115/2010 г. на ВОС и е върнал делото на
Окръжна прокуратура – В. за отстраняване на констатирани на досъдебното
производство съществени процесуални пороци.
След
въвеждането отново в НПК на процедурата по глава ХХVІ от НПК /ДВ бр. 71 от
13.08.2013 г./, въз основа на уважена от СпНС нова молба по чл.368, ал.2 от НПК, подадена от защитата на подс. И.П., делото е било внесено с обвинителен
акт от Специализираната прокуратура в настоящата съдебна инстанция.
От
горното е видно, че предходно постановени по делото три съдебни акта по
същество, а именно Присъда № 66 по НОХД № 115/2010 г. на ВОС, Присъда № 4 от
07.10.2010 г. по ВНОХД № 243/2010 г. на ВАС и Присъда № 5 от 26.04.2012 г. по
ВНОХД № 38/2012 год., в непротестираните им части, свързани с решаването
на въпросите по вината и отговорността на подсъдимите, предопределят рамките на
настоящото произнасяне, предвид забраната за влошаване положението на
обвиненото в престъпление лице /„reformatio in peius“/.
Относно
направеното в пледоарията на адв. В. поредно искане за прекратяване на
наказателното производство на основание сега действащия чл.369, ал.4 от НПК,
съдът вече е взел становище с определение в открито заседание и не намира
основания да го ревизира. То е продиктувано от волята на касационната
инстанция, въплътена в отменителното Решение № 470 от 07.12.2012 г. по н.д. №
1050/2012 г. на ВКС по настоящото дело, чийто указания по прилагането на
материалния закон и отстраняването на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, са задължителни. Въвеждането отново на процедурата по
глава ХХVІ от НПК не е основание, налагащо преразглеждане
на прекратително искане, заявено когато този законов регламент е бил отменен,
поради правилото, че процесуалните норми се прилагат от момента на нормативното
им въвеждане и нямат обратно действие. Ето защо, искането /което принципно е
допустимо да се постави във всеки един момент, докато делото е висящо/,
първоинстанционният съд намира за неоснователно.
***
С
оглед спецификата на конкретния казус, съдът намира за подходящо, внасянето на
някои уточнения по подлежащата на разискване материя: Банковите карти
/наричани още банкоматни – дебитни или кредитни/, се издават на клиентите от
банка или друга финансова институция, въз основа на договори с международни
картови асоциации /като Visa International, Master Card
International, Diners Club,
American Express/,
регистрират се по определени картови системи – национални или международни и
служат на картодържателите за достъп до лични средства или до определено
кредитно нИ. /лимит/. Всички те представляват пластики, изработени от различни
видове пластмаси, с магнитна лента върху тях или чип /вграден микропроцесор/,
които съдържат запис на информация и служат за многократно ползване.
Банкоматните карти само с магнитна лента, са най-разпространените, за разлика
от по-усъвършенствания /вече/ техен вариант. Банкоматните карти, независимо
дали са обикновени /само магнитни/ или чип /смарт/ карти, се създават по
международен картов дизайн на международните картови организации и за тях се
прилагат утвърдени международни стандарти (ISO/IEC 7816, 7810, 7811, 7813, 4909), с
дефинирани еднакви физически размери за всички и при унифицирани изисквания, за
спазване на определен алгоритъм на съдържащите се в тях данни /за картите с
магнитна лента – за нанасяне на информацията по стандартизирани правила на
отделните линии, сектори, на които по дължина е разделена магнитната ивица/. Информацията
върху магнитната лента се отразява в двоичен цифров вид от нули и единици,
който четящите устройства на банкоматите разчитат. При скимъринга /скиминга/,
неправомерно се събират данни от чужди банкови карти, в т.ч. и данни за
ПИН-кода, посредством инсталирането на паразитна /зловредна/ апаратура в и
около банкомата, които данни впослведствие се нанасят на обикновени пластики и
последните се използват за теглене на суми в брой или за разплащане. Злоупотреба
с данни от чужди банкови карти обаче, може да се постигне и без да се налага
изготвянето на неистинска карта, т.е. без физически да участва карта и това
става чрез използването на данните от магнитната лента на оригинала /а
понякога и данните от ПИН-кода/ за покупки и разплащания по Интернет, по
телефона или по факса. Самият скимиращ процес се реализира чрез т.нар. „скимиращо
устройство”, състоящо се от минимизирани детайли, което се закрепя по
незабележим за потребителите начин към банкомата. То е в две части – едната
събира информацията от магнитната лента на Б.та карта, а втората – информацията
за ПИН кода. За събирането на данните от магнитната лента се ползва магнитна
глава, с допълващи я елементи /батерии и др./, която магнитната глава се
поставя в декоративния панел или вътрешната част на входа на карточетящото
устройство, така че да бъде в досег с магнитната лента на картата, при
въвеждането на последната от потребителя. За нейното монтиране се налага подмяна
на панела /или отделна негова част/, с дубликат, изработен като оригиналния или
наслагване на дубликатен входен панел върху оригиналния. Прочетената от
магнитната глава информация, може да се записва с разположено в близост
микропроцесорно устройство, което декодира информацията и я записва на памет
или с плейъри, които я записват в звуков формат /същият впоследствие се
декодира и преработва в цифров/, но може да се предава и на разстояние безжично
– онлайн или чрез радио канал към компютър или друго устройство, което да я приема
и записва. За събирането на данни за ПИН-кода се ползва или микро камера или
„фалшива” клавиатура, като при последната събирането на данните се извършва
чрез поставяне на предварително изработена тънка платка с бутони /с вграден
механизъм за запис на данните или за предаването им/, изглеждаща идентично като
клавиатурата на дадения банкомат, върху оригиналната такава. Функционалните
части на скиминг устройството се придружават с малки батерии, които се вграждат
наред с тях. След като данните от магнитната лента и ПИН кода са събрани,
записани, респ. обработени /в зависимост от начина на записа и трансферирането
им/, те могат да бъдат ползвани. За теглене на парични суми в брой /от чужда б.
сметка с наличности или чужд кредитен лимит/, се налага изготвяне на неистинска
б. карта или т.нар. „клонинг”, което се извършва като върху пластмасова
заготовка, с размерите на б. /банкоматна/ карта с магнитна лента, се запишат
данните, извлечени чрез скиминга. Поради широкото приложение на картите с
магнитна лента, не само в областта на банкирането и разплащането, но и за
множество други цели /достъп до обекти, предоставяне на преференции и отстъпки,
ползване на услуги и пр./, предлагането на пазара на заготовки с магнитни
ленти, с размерите на б. карта – т.нар. „бели пластики или празни карти /с
лента без запис/, е свободно и неограничено. С оглед конкретното им
предназначение, върху тях може да бъде записана всякаква информация, която да
изисква да бъде разчитана. По тази причина, на пазара е свободно и неограничено
и предлагането на картозаписващи и карточетящи устройства, както и на
устройства с комбинирани функции /за четене и запис на магнитни карти/, които
функционират чрез свързването им в компютър и се обслужват от предназначени
индивидуално за тях компютърни програми. Софтуерните продукти за такива
устройства, също се предлагат легално. Всяка магнитна карта с нужните параметри,
независимо дали е „бяла пластика” или с допълнително външно оформление и
независимо дали магнитната й лента съдържа или не запис, може да послужи за
фалшификат /клонинг/ на б. карта, тъй като информацията от магнитната лента
подлежи на постоянен презапис (използвани източници: „Разследване на
престъпления против паричната и кредитната система” на проф.Радостин Беленски,
изд. 2010 год.; презентация на Дарина Димова-Обретанова – Началник сектор
„Престъпления срещу финансово-кредитната система и застраховането” в Отдел „ИП”
при Главна дирекция „ППООРП” на МВР; общодостъпните сайтове: на българската
Банкова организация за разплащания с използване на карти – БОРИКА /borica.bg/, на международната организация
по стандартизация ISO /www.iso.org/, на Европейския екип за
сигурност на банкоматите – ЕАST www.european-atm-security.eu)
***
Подсъдимият
И.Н.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование /МИО
и магистратура – международен бизнес/, неженен, неосъждан, работи като
управител на фирма, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.А.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неработещ, женен, осъждан, с ЕГН **********.
Подс.
Д. е бил осъждан двукратно преди инкриминирания период за престъпления против
паричната и кредитната система. С влязло в сила на 12.12.2002 г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 680/2002 г. на РС – Сливница, на същия
е било наложено наказание при условията на чл.55 от НК „глоба” в размер на
1 000 лева за деяние по чл.244, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.243, ал.1, предл.1
от НК, за държане на 07.11.2002 г. на Митница Калотина на неистински парични
знаци – 78 бр. банкноти от по 50 евро, в голямо количество /глобата е била платена
на 26.11.2004 г., виж бюлетин за съдимост/. На следващата година, с влязло в
сила на 18.08.2003 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1408/2003 г. на Варненския окръжен съд, на Д. е било наложено наказание три
години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от пет години, за деяние по чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК,
за държане в гр.В. на 24.02.2003 г. на неистински парични знаци в голямо
количество – 70 бр. банкноти с номинал 100 щатски долара.
Подсъдимият
Д.Д. бил познат на варненската полиция още от края на 2002 г., по повод данни,
че се занимава с търговия на наркотици и разпрозстранение на фалшива валута. В
средата на 2005 г. в РЗ „БОП“ – В., за същия се получил оперативен сигнал, че е
замесен в скимингова дейност, наред с други лица в страната и в чужбина. За
изясняване на случая бил сформиран полицейски екип в състав свидетелите Е.М., Д.Д.,
Д.П. и А.М., които започнали да събират сведения за дееца, а със съдействието
и на колеги от други служби, следели някои от контактите му. След надлежно
оправено искане и получено разрешение по ЗСРС, от края на месец август 2005 г.,
водената от подсъдимия телефонна комуникация по телефонен номер *********, била
поставена под контрол. В хода на оперативната разработка, екипът установил, че Д.
поддържа отношения със свои познати пътуващи често до Италия, за които имало
основание да се предполага, че също осъществяват скиминг и уведомили
италианската полиция за това. В резултат на активния информационен обмен между
полицейските ограни на двете държави, на 28.08.2005 г. в Рива дел Гарда,
Италия, били задържани българските граждани В.Д.Д., Д.С.Г. и Д. С.С., в момент
на поставяне на скимиращо устройство на банкомат. С В.Д.Д. /с прякор В.Ч./, Д.
се познавал и поддържал близки отношения. Задържането на В.Ч., което малко
по-късно било известено в България, станало тема на обсъждане между Д. и неизвестен
кумуникатор на 13.09.2005 г. /виж
разговора под № 4 в протокола, отразяващ ВДС подслушване и звукозапис, приложен
в обособения том със секретните материали/.
Към
есента на същата година, Д. често общувал с лица, ангажирани със скимингова
дейност. Той притежавал умения за изработването за някои необходими за скиминга
камуфлажни детайли и елементи от скиминговата апаратура, а освен това бил и
наясно с процеса на прехвърлянето на данни, свалени от истински банкови карти.
По тази причина, подсъдимият не само поддържал връзка с хора в чужбина, на
които осигурявял подобни елементи и детайли, получавайки пък съответно от тях
набавяните там чрез скимиране данни от банкови карти, но бил търсен и в
страната, като доставчик на посочените предмети и като обучител за поставянето
им на банкоматните устройства. Кореспонденцията на Д. с визирания контингент,
която се осъществявала по телефона била кодирана – уличаващи думи никога не се
използвали, а се замествали с условни или насочващи фрази или с други небудещи съмнение
изрази, като „колата”, „старото”, „новото” „това/онова нещо”, „окото”, „документите”
и пр. Когато обаче, събеседниците трябвало да говорят директно или се
трансферирала информация от банкови карти, се използвали възможностите за
интернет връзки, в т.ч. програмата „Скайп”. Въпреки стремежа за
конспиративност, нерядко събеседниците се обръщали по между си по малки имена,
а съдържанието на подслушваните диалози, общия им контекст, както и
хронологичната връзка между тях самите и между тях и други събития, разкривали
истинския им смисъл.
Сред
кумуникаторите, с които подс. Д. разговарял по телефона били лица, наричани от
него „М.К.” /ползващо телефонен номер *********/, „Х.” /*********/, „С.” /*********/,
„С.” /********* и *********/, подс. И.П. /**********/ и мъж, назоваван „Н.”,
намиращ се в Република Малта, който от там си служел с телефонен номер *********.
На М., към когото Д. се обръщал още и с „К.” и „братчет”,
подсъдимият осигурявал скиминг детайли /„Мъж: А онуй другото, стои ли, бе?... Старото...Старата ти кола,
бе!..Дет не я боядисаха хубаво колата оназ, бе! - Д.: Да, бе, сиди, бе, сиди, бе! - Мъж: Да, да идваш с него...Със
нея. Със нея да дойдеш тука, шъ я купят, ве! - Д.:
Еми, хубу. Да запаля тъз кола небоядисаната ли? -
Мъж: Дет е гадно боядисана.
- Д.: ...Тя не е, да. Ми
аз мислех да я давам на майстора да я пребоядисва, че тъй да им я покажа. Ама
щом казваш, шъ я запаля тъй. Ти им кажи, че има забележки колата, нали, там
грапава, не е хубу боядисана.;
Мъж: Ай тръгвай, земай там
сичко квото имаш у тебе...
Щот неска ми почват
разходите, па те почват да висят...Айде,
камери-мамери, сичко, да мо-е да праим изпращането...”
- виж разговорите под № 1 – 3 от 09.09.2012 г. в протокола за изготвеното ВДС
подслушване и звукозапис, приложен в обособения том със секретните материали/.
На 20.09.2005 г., подс.Д. пътувал за гр.С., където негов познат С. го очаквал с момчета от провинцията, които
деецът трябвало да обучи в поставянето на скимингова техника /Мъж: Още ли пътуваш, бе, колега? - Д.:
„Ощи, колега, ощи... Мъж:Ми, ясно ми е, ама пет човека съм строил тука и те
чакат тебе... А каква такова да
хода поне да купа камера? Ква камера тряба да
купа? Че после без камера нищо не праим...Ама,
момчетата са ми от провинцията и са тука и аз тряба ходя зема камера, после да
им покажем” – виж разговор № 6/. Въпреки обучението, което в случая не станало
в реални условия, а именно на избран банкомат, няколко дни по-късно, същите
момчета потърсили подсъдимия и му се оплакали, че не могат да се справят, като
дори счупили един от елементите, а Д. им обещал още на другия ден да отиде да
им помогне /„Мъж (към когото подсъдимия се обръща на „Х.”): Колега, абе, тия много големи нещата! Аз го
натиснах и го счупих еното
ся кът го пробвах. То пък
другото изобщо не става. Ти къде си го мерил тва нещо? - Д.: Кое големи, бе, човек? - Мъж:
И горното е счупе-, го счупих, а долното изобщо не иска да влезне... Е-е! Та ей ся трима души сме в колата. Е от там идваме
и веднага ти се обаждам. - Д.: Добре. Утре шъ дода, ши ги видим пак на място.
Аз затуй исках вчера на мя-, оня ден на място да отидем...Утре като съ видим аз съм ти приготвил и нови неща.
Утре като съ видим шъ отидем, аз затуй исках двамата да отидем да видим...Да ти обясня сичко. Може би, може и да не го ползваш
както трябва и т.н - Мъж: Точно както тряба, бе! Разбираш ли, че не
е нещо! Так-так-так! Спокойна работа, нали се сещаш?...Нема кой да ти пречи!- Д.:
Утре, утре съм при тебе. -
Мъж: Тука си работиме
спокойно, не е на нерви нещо, некой да такова – виж разговори 8 и 9 от 23.09.2005 г./
Същевременно подсъдимият
поддържал връзка и с българския си партньор „Н.” в Малта, когото също снабдявал със скиминг принедлежности, а от него
получавал по комютърен път записаните данни от банковите карти. В един от
разговорите им, въпросният партньор го уведомил за възникнал проблем с
камуфлиращ елемент, а Д. го съветвал как да бъде остранен и съответно поел
ангажимент да не допуска за вбъдеще подобни грешки в изработката /„Мъж: Ся друг проблем има...Туй нещо криво кът банан, бе!...Еми, тъй, тъй си ми го напрайл, е! -
Д.: ...Аз го гледах, бе!... - Мъж: ...То още кът дойде си беше така. Като го
сложиш на масата... от едната страна до полвината върви така...и от там
нататъка съ дига във единия край полвин сантиметър. - Д.: Е, като, като го
сложиш иначе на колата, седи ли или не й седи? - Мъж:Е, как шъ й седи!? - Д.:
Пак си зяпа така?... Ебах му майката!...- Мъж: ...Кът на нещо равно го слагаш и
гледаш, то иначе не мой да го види човек. – Д.:... Н., такива неща, казвай ми ги, ши ги отработвам. - Мъж: Ама найш
ли защо, найш ли защо става така, бе,човек!?...Мъж: Щот кухо, кухо. – Д.: ...Сега
другото е пълно до горе. Аз му обясних и на тоз. Чи там малко ши има
проблем, тряба да надига и т.н. Сега вече съм казал. Щото онуй, старото, дет
съ гледа по него, то беше така напраено. И аз казах и туй така. И после
вечи по-късно се отворих, че така и-и малко съ поусуква и такова. Знам го
проблема, знам, че има някакъв такъв проблем шъ стане, ама викам - айди туй да
е така. Иначе ся вече няма-а. Вече мий абсолютно ясно кът ми го обясни за кво
става въпрос, ши бъде както тряба. И туй няма да го има и ши стане и
по-твърдо. Няма вече огъване, няма туй-онуй. Кът съ запълни там. ...Тъз дупка. Ами,
ако можим, ако можим за ся временно тука лекичко да таковаме пък за
следващия път. Гаранция давам, че ши бъде сичко както тряба.” – виж разговор № 7/.
На
30.09.2005 г., след като свалената от банковите карти информация била изпратена
на Д. от малтийския му партньор, подсъдимият, зарадван му се обадил да го
осведоми, че данните са пристигнали в запазен вид /„Д.: Браво! Шестица имате! В момента ги гледам, много
добре. Сичко, почти сичко е много добре. - Мъж: Нали!? Ама, нали си мъ признал
за лъв, мене, бе!? - Д.: Получихме няколко „окея” за ся, докат сме гледали, почти без грешка сме. Само с „океи” – виж разговор № 10/. След прихващането на диалозите с лицето в Малта, българската полиция
уведомила тамошните компетентни власти, които предприели действия по
разкриването на субекта и наблюдението му. По-късно, през втората половина на
месец октомври 2005 г. същият субект бил задържан в Малтийската република на
банкомат, заедно с друго лице, а самоличността им била установена като Н.И.Т. и
З.С.. Апропо впоследствие, при претърсването на автомобила на подс. Д. и в дома
на родителите му в гр. Д., който дом той често посещавал, се открили и иззели
документи на името на Н.Т.. Срещу последния било образувано наказателно
производство в Малта, което през месец януари 2006 год. приключило с осъждането
му от първоинстанционния съд на две години лишаване от свобода, условно с
изпитателен срок от четири години, за няколко престъпления по местното
законодателство, сред които за участие и принадлежност към престъпна
организация, имаща за цел извършване на деяния, наказуеми със затвор за 4 или
повече години; за подправка на банкови документи – карти и за умишлено
използване на такива документи.
Преди
това да се случи обаче, от началото на месец октомври 2005 г., Д. започнал
активно да си сътрудничи в неправомерната деятелност със своя съгражданин и
познат от по-рано подс. И.П.. П. притежавал добри компютърни познания, с
помощта на които и с подходящия софтуер и апаратура, поел задачата да приема и
обработва информацията, изпращана от партньора на Д. от чужбина. След
записването на тази информация на празни пластики с магнитна лента, отговарящи
по размери на банкови карти, двамата подсъдими планирали да правят тегления на
парични суми. В първите дни на месец октомври между тях се провели няколко
телефонни разговора за възникнал проблем в обработваните от П. файлове, за
което се наложило подс. Д. да потърси друг свой познат „С.” /ползващ телефони с
номера ********* и *********/, който да им съдейства за отстраняването му /виж разговорите с № 11 до 16 вкл., водени
последователно между Д. и П. и между Д. и „С.”. А, че лицето С. е отговоряло на
цитираните два номера, ясно личи не само заради използваното към него еднакво
поименно обръщение, но и поради неизменната им последователност, при които
диалози от единия номер са смислово продължаващи в диалози, водени от другия
номер – бел. на съда/. Същият проблем продължил да ги
занимава и в следващите няколко дни. На 10.10.2005 г., подс. Д. се наложило да
пътува пак до столицата, понеже гореспоменатия С., го повикал да острани
неточност по осигурен му от Д. скимиращ елемент – поставен вече на „место” /виж разговор № 17/.
Независимо от това, в късните часове на тази дата, Д. контактувал както с подс.
И.П., така и със С., а последните двама държали връзка и помежду си, по повод
файловете, които трябвало да обработи П. /виж разговорите № 18 до № 20/. П.
помагал на Д. включително за изпробването на скимиращите устройства, които
последният изработвал и предавал на други хора, които пък се занимавали с
монтирането им /„Мъж (П. –
бел. на съда): А-а, обаждам ти съ за тва, е! Камерата може ли да я земем? – ...Д.:...Спешно
ли е много? - Мъж: Ами, да. Щот да пробаме ся сичко и ако сичко си работи,
да-а, там да ти доопрая нещата.”; Мъж: А тия? А тия, вчерашните работи, пробали ли са ги? - Д.:
Да, да. Много добре. Ка-, както, ъ-ъ, както, както предния път. Идеално. - Мъж:
Сериозно? - Д.: Да, да, да, да, да. Така е. – виж разговори № 22 и 23 от
13.10.2005 г.; /
В средата на октомври 2005 г., лицето от С. „С.”
се уговорил с подс. Д. да му изпрати „момче”, което трябвало да бъде обучено за
монтиране на зловредната апаратура върху банкомати, за да замине да върши тази
дейност зад граница /виж разговор № 34 от 17.10.2005 г./. Така на 18.10.2005 г. в гр. В. въпросното
„момче” пристигнало с л.а. „Опел Астра” с ДК № *******, подсъдимият го
посрещнал и го завел със своя автомобил в къщата на родителите си в гр. Д..
След няколкочасов престой там, те се върнали в гр. В. и обиколили заедно
няколко банкомата, обръщайки специално внимание на банкомата, разположен на
входа на т. нар. „К. п.” /на **************,
виж заключенията на компютърно – техническата експертиза и допълнителната
такава, назначени в съдебното производство по настоящото дело/, които оглеждали и опипвали обстойно. Тъй
като действията им се наблюдавали от полицейски служители, след които и свид. П.,
последните незабавно подали сведения на колегите си по пътния контрол, да спрат
лицето при излизането му от града. На изхода на гр. В. в посока магистралата за
С., при извършената пътна проверка, се установило, че водачът на посочения
автомобил със софийска регистрация е М. М. С.. Два дни по-късно, на 20.10.2005
г., С. напуснал пределите на страната в посока Италия, заедно с българските
граждани С.Н. и Д. Н.. За визитата им от РДВР В. незабавно била подадена информация
на италианските полицейски служби и на 25.10.2005 г., С. и Н. били задържани в
италианския град Вербания до банкоматно устройство. Срещу тях било образувано
наказателно производство № 100/2006 RGNR, 264/2006 RGGIP, което приключило с осъдително решение от
07.03.2006 г. на съда във Вербаня /по
силата на решението, двамата българи били признати за виновни за това че в
периода 21-24.10.2005 год. съгласувано по между си и с други лица, незаконно са
притежавали и съхранявали информационни носители – множество банкови карти, на
които не са били титуляри; за осъществяване на съответни съвместни действия по
приготовление на апарат, възприизвеждащ данни от банкови карти, с цел извличане
на лична изгода и такава за други лица; за съгласувано по между им и с други
лица полагане на скимиращо устройство на банкомат, с цел да извлекат нечестна
полза за себе си и други лица; и за извършване на действия по прехвърляне на
информацията от картите, чрез така положеното на банкомата скимиращо устройство
– виж л.4 до л.6, том 5 от д.п./.
Междувременно от началото на месец ноември 2005 г., почти всеки ден,
подсъдимите Д. и П. си уговаряли среднощни срещи, за които се събирали в
интервала между 01-02 часа, като П. минавал с автомобила си „Ауди А8“, с ДК № ********
през дома на Д. ***, телефонирал му да слиза и обикаляли из града /виж разговорите № 44 до № 49, № 54 до 56/. Полицейските служители, които били уведомявани непрекъснато за
резултатите от прилаганото подслушване, предположили, че тези срещи вероятно
имат за цел обиколки по банкомати и се взело решение подсъдимите да бъдат пряко
наблюдавани, с оглед задържането им при боравене на АТМ устройство. През нощта
на 10/11.11.2005 г., именно със задачата да ги следи и задържи бил изпратени
екипът свидетели М., Д., М. и П.. Полицаите се установили пред блока на подс. Д.
и констатирали, че в уговореното от дейците среднощно време, към 01.00 часа, по
утвърдената схема, П. пристигнал с колата си, качил Д. и потеглили. В първите
часове на 11.11.2005 год. те се придвижвали и спирали до различни банкомати, но
задържане спрямо тях не било предприето, тъй като били много мнителни и
постоянно проверявали дали не са проследявани. Тези банкомати били
АТМ-устройството на ул. ********** /обслужван тогава от „ПроКредит банк”/, на
бул. ************** /обслужван от ЦКБ/ и на ул. *************** /обслужван от
„Първа инвестиционна банка”/.
На
банкомата на ул. ********** на „ПроКредит банк”, в интервала от 01.21 часа до
1.25 часа на 11.11.2005 г. /по часовника на банкоматното устройство/, те боравили
с пластика, на чиято магнитната лента били записани данните на б. карта номер ************,
с банка издател „**********”, като всяка минута устройството отчело операции,
първите три от които били тегления на сумите 400 лева, 400 лева и 50 лева, а четвъртата
– въвеждане на картата.
На
банкомата на бул. ************** /на ЦКБ/, в интервала от 01.33 часа до 01.36
часа /по часовника на АТМ устройството/, подсъдимите боравили с пластика, чиято
магнитна лента носела данните на б. карта **************, с банка издател „************************”.
Пак всяка минута, банкоматния апарат отчел операция, общо четири, две от които
– тегления на суми от по 400 лева, а другите две въвеждане на картата. В 01.37
часа в карточетеца на банкоматното устройство, подсъдимите въвели и пластика,
носеща данните на б. карта номер *************, банка издател „**********”, но
теглене не било осъществено.
На
банкомата на ул. *************** /на „ПИБ”/, в интервала от 02.08 часа до 02.13
часа /по часовника на АТМ устройството/, дейците боравили с пластика, на чиято
магнитна лента били записани данните на б. карта номер **************, с банка
издател „************************”, като банкоматът отчел общо пет тегления –
четири на суми от по 400 лева и едно на сума от 50 лева и въвеждане на картата.
В 02.14 часа, пак на този АТМ апарат, подсъдимите поставили и горепосочената
вече пластика с данните на карта ************, с банка издател „**********”,
но без да теглят пари чрез нея.
На
следващата вечер 11/12.11.2005 г., действията на Д. и П. отново били следени от
полицията. Този път подсъдимите се разбрали по телефона да тръгнат малко
по-рано от обичайното и преди скоро преди полунощ полунощ, П. взел Д. от дома
му с автомобила си и се отправили да визитират банкоматите в града.
Първия
банкомат, който посетили на 12.11.2005 г., бил в ***************** /или както
бил известен квартала с името „**********”/, монтиран на бл.**, където се
назмирал магазин „М.” /падащ се северно от бл.**/, обслужван от ПИБ. Полицаите
забелязали, че от автомобила на П. слезли трима души, като с подсъдимите имало
и неизвестно лице. Д. се приближил към банкомата и започнал да манипулира с
клавиатурата, а през това време П. и неизвестния го охранявали, като при всяка
поява на фарове на автомобили му сигнализирали. На този банкомат, първата
пластика, която подс. Д. въвел в карточетеца, носела данните на б. карта номер **************,
с банка издател „*********************” и това той сторили двукратно в
интервала 00.07 до 00.08 часа, без да последва теглене на суми. В 00.09 часа, поставил
следващата пластика, носеща данните на б. карта ***************, с банка
издател „*************”, но отново без да следва теглене на суми. От 00.10 часа
до 00.12 часа, извършил две тегления, съответно на сума от 400 лева и на сума от
200 лева, както и едно въвеждане на карта в устройството, без отчитане на
теглене, чрез пластика, носеща данните на б. карта номер **************, с банка
издател „**********************”. Веднага след това, от 00.13 до 0.16 часа,
извършил три тегления, съответно на 400 лева, на 100 лева и на 50 лева от
сметката на титуляра, притежаващ б. карта *************, с банка издател „**********”,
чийто данни били нанесени на подготвената за целта пластика.
От
там л.а. „Ауди” с тримата си пасажери се придвижил към банкомат, монтиран на
бл.*** в ж.к. „******” /разположен в близост до бл.***/, обслужван от
„Булбанк”, където се забавили няколко минути, но не оперирали на нанего.
После
се насочили към следващия банкомат – находящ се на ***********, до кръстовището
с ул. ************, обслужван от „Инвестбанк”. На този банкомат в 00.36 часа
била изпробвана само пластиката, дублираща банковата карта с номер ***************
/която впрочем била използвана на първия банкомат, посетен същата вечер/, но
без регистрирано теглене на суми. Когато автомобилът се оттеглил от този
банкомат, наблюдението над субектите било преустановено и до задържане отново
не се пристъпило, защото екипът преценил, че няма нужната численост да обезпечи
залавяне на три лица, при което рискът да изпуснат някое от тях се явявал
значителен, а и местата не се оказали подходящи.
Около
час и половина по-късно обаче, на банкомата, монтиран на бл.** в *****************
/„**********”/, на магазин „М.”, обслужван от ПИБ, някой отново използвал част
от картите – клонинги, с които подсъдимите си служили по-рано същата вечер,
както и предишната, а именно: - картите с номер **************, банка издател „************************”
и с номер ************, банка издател „**********”, които в 02.06 часа и в
02.07 часа били последователно въведени в карточетеца на устройството без
теглене на суми; - картата с номер **************, с банка издател „**********************”,
с която в интервала от 02.08 часа до 02.10 часа били извършени три операции,
две от които теглене на суми от 100 лева и от 50 лева, и една – по въвеждане с
друга цел; и карта с номер *************, с банка издател „**********”, с която
в интервала от 02.11 часа до 02.12 часа, били извършени две тегления на 50 лева
и на 100 лева /виж справката от Борика и заключението на назначената от
настоящия състав компютърно-техническа експертиза/.
Вече
през деня на 12.11.2005 г., участвалите в наблюдението полицейски служители,
посетили банкоматите, които през нощта били обикаляни от подсъдимите и третото
неизвестно лице, като им направило впечаление, че и трите места били извън
центъра на града, съответно вечерно време и по-безлюдни, и най-важното – на
банкоматите или в близост до тях, нямало монтирани охранителни камери.
На 13.11.2005 г. в 01.06 часа, подс.Д. телефонирал на подс.П.,
който бил в дома си и чакал времето да непредне, за да излизат отново. Д.
обаче, уведомил П., че в момента е на рожден ден /на някой си „С.”/ и му предложил,
ако иска той сам да извърши обиколката или заедно със „С.”. П. обаче нямал в
себе си инструментариума за теглене на средства и се разбрал да мине да го
вземе от Д. /„Мъж: Е, да, ама аз ги нямам нещата, нали се сещаш?! - Д.: Аз ши`ти кажа къде
ши минеш и-и... Ши`ти ти дам документите и ходи съ виж и обясни, че
съм на рожден ден и няма мо-а неска да дода. - Мъж: Да, бе, добре, бе, не е
проблем, бе! Никакъв проблем. Само кажи-и от къде да дода, да ги зема
документите! - Д.: Ми-и, ай кът съ приготвиш, звънни и ш`ти ти кажа тогава, че може да съм тръгнал от тука. - Мъж: Добре, добре...”
– виж разговор № 58/
След
като взел пластиките от съпроцесника си, подс. И.П. отпътувал към банкомата на
ул. ********, в града, обслужван от ПИБ, на който в 01.31 часа въвел пластика,
носеща данните на банковата карта с номер на сметка ************** и банка
издател "*********************”, без да бъде извършвано теглене на парични
суми. От там се насочил към банкомата, разположен на ул. ***************, пак
обслужван от ПИБ и за времето от 02.11 часа до 02.12 часа двукратно въвел на
АТМ устройството пластика, със записани на нея данните на б. карта с номер на
сметка ************** и банка издател „**********************”, но отново без
да последва теглене на пари. След това деецът отишъл при банкомата, разположен
в бл.*** на ж.к. ****** /където се намирала аптека „С.”/, обслужван отново от
ПИБ. От от 02.22 часа до 02.25 часа, той извършил четири тегления, съответно на
400 лева, 150 лева, 10 лева и 10 лева от сметката на титуляра, притежаващ б.
карта **************, с банка издател "*****************************”,
чиито данни били запаметени на носената от него пластика – дубликат на същата
карта. За времето от 02.26 часа до 02.28 часа, П. поставял в карточетеца на
банкомата, последователно и следните карти, дублиращи информацията от банкови
оригинали: карта с номер на сметка ************, с банка издател „**********”, карта
с номер на сметка **************, с банка издател „************************”,
карта с номер на сметка ***************, с банка издател „ *********************”
и карта с номер на сметка ****************, с банка издател „************************”,
без да извършва теглене на суми от тях. Накрая, от 02.29 часа до 02.31 часа
ползвал пластика, със записани на дея данни на б. карта с номер на сметка ***************
и банка издател „*********************”, като на два пъти изтеглил от нея по
десет лева, а третото въвеждане било с друга цел. Като приключил със
заниманието си, П. се обадил на Д. по телефона в 03.37 часа и му съобщил, че се
прибира /виж разговор № 59/.
На
14.11.2005 год. надвечер в 17.38 часа, когато подс. Д. потърсил подс. П.,
последният му се оплакал, че е възникнал проблем с прегледа на новополучени от
него по компютърен път файлове, за който проблем, двамата обсъждали като
вероятна причина, че първоизточникът на информацията бил свален от мобилен
телефон. Последвали още няколко разговора между тях на същата тема и Д.
предложил отново да потърсят познатия си „С.”, който да се намеси за
отстраняване на усложнението. В диалозите, водени до 18.44 часа /виж № 61 до № 66 в протокола от секретните
материали/, се коментирало, че се касае за
фотоизображения, направени от мобилен телефон, които се нуждаели от преработка.
В
02.00 часа на 15.11.2005 г., двамата подсъдими се чули контролно преди
поредната среднощна обиколка. Макар този път, Д. да намекнал на събеседника си,
че в момента се събужда и не му се занимава да се оправя, за да излиза, все пак
не отказал на П., който бил готов да мине през дома му и да го вземе.
Четиримата
свидетели – полицаи били в очакване на такова нощно излизане на подсъдимите, но
този път по предварително изготвен план, се разделили на две групи, в отделни
служебни автомобили, като организирали засади в районите на банкомати, отговарящи
на критерийте за избора на дейците. Групата, включваща свидетелите Д., П. и М.
се установила край банкомат, разположен в близост до кръстовището на ул. „*******”
и ул. „******”, а свид. М., заедно със служители колеги от СПООР – край
банкомата в ж.к. ******, монтиран на аптека „С.”. Стоящите в засада били
информирани от служители на ДОИ, които наблюдавали адреса на подс. Д., че л.а.
„Ауди“ на подс. П., е спрял пред блока на съпроцесника си и след престой около
минута потеглил. Всъщност, Д. така и не излязъл същата вечер, а подс.П. след
като напуснал района на местоживеенето му, се насочил към банкоматът, намиращ
се в близост до кръстовището на ул. „*********“ и ул. „******“. Той спрял пред
АТМ устройството, слязъл от колата и тръгнал към него, оставяйки превозното
средство с включени фарове и работещ двигател. За кратко, П. манипулирал по
клавиатурата на машината, след което бързо влязъл в автомобила и изчезнал, а
дебнещите го полицаи, поради липсата на условия да го заловят, не напуснали
прикритието си. Наближавало 02.20 часа, когато „Ауди”-то се появило на мястото
на следващата засада – до банкомата на аптека „С.” в ж.к. ****** /район който
бил известен още, като „пазарчето на *****”/. Подс. П. пак спрял в близост и
напуснал автомобила, оставяйки го в работещ режим с включен двигател. Като
приближил банкомата, той поставил в карточетеца му пластиката, носеща информация
от б. карта номер **************, с банка издател „*****************************”
/която впрочем била ползвана и на
датите 12 и 13.11.2005 г./ и в интервала от 02.20 часа до
02.21 часа, устройството регистрирало три транзакции по теглене на суми,
съответно от 10 лева, 400 лева и 160 лева. Като приключил и се приготвил да
тръгва, свид. М. съвместно с колегите си от СПООР го задържали.
Местопроизшествието било запазено до идване на компетентните органи по разследването.
При
извършения, на място обиск на подс. И.П., в ръцете му били намерени и
съответно иззети: 4 броя бели пластики /карти с размери 86х55мм/, с изписани
върху тях ръчно цифри и букви, както следва: P13/2 UKDG; P14/5 ITD; P16/3 UKD; P16/5 IREG, с положени на гърбовете им магнитни ленти; 1 брой кредитна карта на
името на И.Н.П. от банка HSBC; 1 брой листче със саморъчно
изписани номера, както следва: №:175387, №: 213383, №: 12825, FD 7572, №: 406296, RU 1434 (от едната страна) и FR 4263, IR 2759, UK 1066/6, LUX 5557/ 55557(от другата страна); 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „7610“ с ИМЕИ №: **********, ведно със СИМ-карта с фабричен №: ***************;
18 броя банкноти с номинал 10 лева; 17 броя банкноти с номинал 20 лева; 2 броя
банкноти с номинал 20 лева; 1 брой банкнота с номинал 10 лева; в предния ляв
джоб на анцунговото му горнище, били намерени и иззети: 4 броя бели пластики
/карти/, с изписани върху тях ръчно цифри и букви, както следва: P15/4 LUX; RU1; N1 F1; N17 UK, с положени върху гърбовете им магнитни ленти и 1 брой черно картонче
с неправилна форма.
Една
от картите, които подс. П. държал в ръцете си, а именно тази, с изписания върху
нея ръчно надпис P16/3 UKD,
впоследствие при експертните изследвания се оказала, че е точно картата –
клонинг на банковата карта номер **************, с банка издател „*****************************”,
чрез която подсъдимият теглил сумите на банкомата, преди задържането си.
Последвало претърсване на
управлявания от подс. П. л.а. „Ауди А8“ с ДК № ********, при което били открити
и иззети следните вещи: 1 брой батерия за лаптоп №: ******; 6 броя CD; 1 брой
кабел с един жак в единия край и два – в другия /черен и червен/; 2 броя
найлонови пликчета; 2 броя карти от бяла пластика, едната, от които с надпис
LUX 2; 3 броя банкови карти на HSBC; 1 брой антена; 1 брой батерия от 3V; 1
брой гумена тапичка; 1 брой накрайник за отвертка; 3 броя SIM карти с номера,
както следва: №: *********; №: *************; №: ***********; връзка с 4 броя
ключове; връзка с 2 броя ключове; връзка с 14 броя ключове с ключодържател
фенерче; 1 брой букса; 8 броя карти от бяла пластика, три от тях с надписи,
както следва: 33; 75, LUX 2, три HSBC, без други обозначения и 2 без никакви
надписи, с магнитни ленти на гърба; 3 броя найлонови пликчета; 1 брой отвертка;
1 брой тапа за трегер; 4 броя CD и 1 брой самозалепваща се лента.
Една
от пластиките /която нямала външни обозначения/, намерена в управляваното от П.
превозно средство, впоследствие при експертните изследвания се установило, че
върху магнитната си лента съдържа запис на информацията от б. карта с номер **************
и банка издател „*********************”. С нея било манипулирано от подсъдимия пак
на същия банкомат, на който бил задържан /в ж.к. ******, на аптека „С.”, обслужван
от ПИБ/, но по-рано на същата дата, а именно в 00.15 часа, т.е. още преди да
повика приятеля си Д. да обикалят заедно банкоматите в града. При това
въвеждане на посочената карта, устройството не регистрирало тегления на суми.
На
двата банкомата – първият, разположения в близост до кръстовището на ул. „*******”
и ул. „******” и вторият, в ж.к. ******, монтиран на аптека „С.”, се провели
огледи, при които не било установено монтиране на зловредна апаратура по тях
или други видими нередности.
В сутрешните часове на 15.11.2015
г. се пристъпило към претърсване и на обитаваното от подс. И.П. жилище,
находящо се на адрес: ***, при което били иззети следните вещи: 1 брой кожен
калъф с надпис SHARP; 1 брой цифров фотоапарат CANON IXUS 400; 1 брой MP3
плейър мини диск SONY; 1 брой записващо и четящо устройство за магнитни
карти №: ***** модел: MSR 206; 1 брой компакт флаш карта CANON FC-32M; 2
броя маркери; 28 броя CD; 6 броя карти от бяла пластика с магнитни ленти и
надписи, както следва: 0218, 3N17, 4N49, TEST, 1222, 2912; бяло листче,
изписано с ръкописен текст, на едната страна в горен ляв ъгъл поредица от числа
започваща с „4543“, редовете завършващи с надпис в долен десен ъгъл „P9/N12 DE
CR CLSC”, на обратната страна поредицата от числа започваща с „4920“, редовете
завършващи с надпис в долен десен ъгъл „UK CLSC DB/P9”; 7 листа формат А4
банкови документи от HSBC; 7 листа формат А4 банкови извлечения от “Булбанк“ от
сметка ********; 31 броя карти от бяла пластика с магнитни ленти; 1 брой б.
карта на SG Експресбанк на името на И.П.; 1 брой листче с ръкописно положен
надпис в горен ляв ъгъл P1/ N10 и последен надпис в долен десен ъгъл *********;
2 броя вестникарски изрезки със заглавия: „Пирати показаха как са крали от
интернет“, „Как се перат пари“; 1 брой найлоново пликче, съдържащо сухо
зелено тревисто растение /намерено във второ, долно чекмедже на бюро в хола/;
1 брой черно картонче; 5 броя бели листа формат А4 с машинописен текст за
сметки и суми с положени подписи от лицето Ф.Г.; 1 брой лист формат А4 – Указание
за ползване на превод от чужбина; 2 броя карти от бяла пластика с магнитни
ленти с надписи: 2 N9, PIS/S EU FR; 1 брой б. карта от SG Експресбанк на името
на И. М.; 1 брой б. карта от CITIBANK; 3 броя карти на PARADISE CLUB; 1 брой
найлоново пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса; 4 броя мини диска
“Melody”; 6 броя дискети без надписи; 2 броя CD; 11 листа формат А4 –
отпечатани технически инструкции на английски език; 1 лист платежен документ на
WESTERN UNION от 4.09.2005год. за сумата от 213.11$; 1 брой компютърна
конфигурация: дънна платка със сериен №: ********, твърд диск Seagate 120GB с
№: *******, видео карта с №: ********; 2 броя CD; 1 брой пистолет
„Хоклеркох“, кал. 9х19, №: *******; 52 броя бойни патрона кал.9мм; 2 броя
пълнители /намерени отново в бюрото в хола/; 2 броя карти от бяла
пластика с магнитни ленти и изписани номера, както следва: 1-8171, 2 2015; 1
брой лист с изписани ръкописно цифри в редове номерирани с номера: 7, 15, 9, 3,
14, 1, 4, 16; 12 броя карти с надпис “PARADISE CLUB”с номера; 2 броя карти от
бяла пластика без номера; 4 броя мини DVD касета; 1 брой батерия; 1 брой мини
диск; 3 броя CD; 5 броя мини CD; черна кутия с размери 5.5см/9см с изведени
кабели с жакове и клеми; черна кутия №: ******* с размери 6см/6см; кабел с
етикет номер №8120-8740; 2 броя батерии; видеокамера SAMSUNG №: **********,
модел: VPD 150i/EUR; видеокамера SONY №: 10121004 с мини DVD касета; 21 броя
карти от бяла пластика с изписани номера – четирицифрени; 4 броя карти с надпис
PARADISE – сини; 40 броя CD; 1 брой флаш карта, 256MB “Corsair“;
кутия с 5 броя CD; 1 брой дискета TDK; 1 брой четец за карти №: ***********; 1
брой зарядно за органайзер; 1 брой мини DVD касета; 1 брой кабел с накрайници
жакове; 18 листа формат А4, ръкописно изписани с цифри; 2 листа извлечения от
HSBC; 1 брой листче с изписани ръкописно цифри; 1 брой лаптоп №: **************,
модел „HP”, сериен №: ********; 1 брой захранване за лаптоп; 4 листа с формат
А4 ръкописно изписани с цифри; 2 броя листа с формат А4 разпечатки на лични
данни на български и английски език за И.П.; 3 броя карти от бяла пластика; 6
броя мини DVD касети; 2 броя CD; 5 броя от бяла пластика с магнитни ленти; 4
броя карти „SPRIT” – червени; 2 броя карти „HSBC”; 1 брой карта “SCANDIC”; 7
броя картончета с номера на банкови сметки; 1 брой карта №: **** „Vodafone“; 1
брой карта с номер на сметка в БДСК; 6 броя пликчета с неустановено съдържание
от суха маса; 2 броя SIM карти с фабрични номера: №: **************** и №: *******************;
1 брой мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ №: **************, ведно със СИМ карта с
фабричен №: **************; 1 брой антена; 1 брой кабел №:**********; кутия с
20 броя патрони кал.9х19мм; 5 броя гилзи /открити в спалнята в шкаф над
леглото/; 1 брой карта №: ************ на името на И.П.; 1 брой жълта
кутийка от шоколадово яйце, съдържаща зелена суха тревна маса /намерена в
същия шкаф в спалнята/; 2 броя касови бележки на името на И.П.; 1 брой
органайзер №:*************; 1 брой захранване за органайзер; 9 броя видеокасети
формат „VIDEO8” и 1 брой карта от бяла пластика с надпис 8642.
На 15.11.2005 г. около 06,00 часа,
полицейските органи пристъпили към задържане на подс. Д.Д., който по това време
се намирал в дома си в гр.В., ж.к. „******“, *************** При извършеното
претърсване на жилището, там били намерени и съответно иззети следните вещи:
мобилен телефон марка “Нокиа”, модел „6100“ c ИМЕИ №: *************, ведно със
СИМ карта “B-connect” c фабричен №: ****************; мобилен телефон марка
“Нокиа”, модел „1100“ c ИМЕИ №: *************, без батерия и СИМ карта; мобилен
телефон марка “Нокиа”, модел „3120“ c ИМЕИ №: ************, без СИМ карта; СИМ
карта “B-connect” c фабричен №: ***************; бял лист с изписани на него
петнадесет колони с по четири цифри, като са използвани цифрите 0 и 1, а срещу
тях са отбелязани цифрите от 0 до 15; пластика за СИМ карта с празно на нея
място за СИМ карта с фабричен №: *****************; 22 броя CD; листче с
изписан №: **********; тетрадка с надпис NOTEBOOK; 6 броя дискети; 1 брой мини
диск; 1 брой документ с изписано на него име Н.Т. и с прикрепени два касови
бона; карта „Мобика“ с №: **************; договор за мобилни услуги на
името на Н.И.Т.; мобилен телефон марка “Нокиа”, модел „6230i“ c ИМЕИ №: *************,
ведно със СИМ карта “Глобул” c фабричен №: ****************; 5 броя CD;
неразпечатан комплект на “B-connect” с №: *********; 11 броя банкноти с номинал
10 (десет) лева; 2 броя банкноти с номинал 100 (сто) лева; 1 брой банкнота с
номинал 50 (петдесет) лева; 1 брой банкнота с номинал 50 (петдесет) евро; 123
броя банкноти с номинал 20 (двадесет) лева; бележник с надпис на корицата
„AVON”; членска карта №: 3390 на името на Н.Т. с ЕГН: **********; черно
на цвят картонче в единия си край с гумена лента; 3 броя документи; СИМ карта
“Глобул” c фабричен №: *****************; СИМ карта “B-connect” c фабричен №: ******************;
плик с надпис „Борика“ на името на S.N.; договор за издаване на международна
„Eurocard/ Mastercard” на името на Н.И.Т.; дебитно авизо на името на Н.И.Т.;
карта „Булфон“ с №: ****; пластика за СИМ карта “B-connect”
празно на нея място за СИМ карта с фабричен №: *************; карта с надпис
„MOVIE CLUB” с №: ********; карта с надпис „Maltacom” с №: ********; карта с
надпис „PrimaTel” c №: ***********; карта с надпис „Maltacom“ с №: *********;
пластика за СИМ карта „Глобул“ с празно на нея място за СИМ карта с фабричен №:
**************; визитка с надпис “WESTERN UNION”; лаптоп с надпис „ASUS” и
сериен №: ***********; мрежова карта с надпис „CNET”, SNE401, 100/10MbpS, сериен
№: ************; захранваш кабел с адаптер S/N MOWO137001174 и самоделно
изработен кабелен преходник от едната страна с вход за четирииглено устройство,
а от другата страна с наподобяващ сериен кабел за твърд диск или друго
запаметяващо устройство, накрайникът, увит със зелено и синьо тиксо.
Същевременно, било извършено
претърсване и в дома на родителите на Д. – двуетажна къща, находяща се в гр.Д.,
**************, на което процесуалноследствено действие присъствал неговият
баща А.Д.Й.. При същото, се открили и иззели следните вещи: зелена на цвят
международна карта за автомобилна застраховка на името на Н.И.Т. за л.а. „Мазда
323“ с ДК №: ******; лист с надпис в горния ляв ъгъл “FedEx“ с изписан
„Fedex Tracking Number Express” ********** и последвано от текст “From 10/10/05
*********** +***********” и „To *********** *******”; бял лист формат А4
с печатен текст „********** *************** Malta”; черна пластмасова
кутия с размери 4.8/4.5/8см с бяла пластмасова основа и две двойки кабели, и
един извод – едната двойка кабели (жълт и черен) в края с щипки, изолирани с
черен гумен изолатор; изводът, представляващ черен кабел, завършващ с жак, с
диаметър около 5мм; електронно устройство с приблизителни размери 2.5/10/3.5см
сИ.-бяло на цвят, от пластмаса, с извод от единия край, завършваш с
трапецовидна букса, съдържаш 4 броя малки отвори в горния му край и 5 броя в
долния, със залепен на гърба стикер, съдържаш знак и надпис под него “******************”;
видеокамера марка „SAMSUNG” модел “VP-D105i” с фабричен/ сериен №: *****************
и касетка за видеокамера, тъмносиня на цвят, марка TDK mini DV60 с надпис
DVM60, в ляво с инициали SP KP 60/90.
~ съгласно заключението
на изготвените по делото технически експертизи на специалистите към ИСТ МВР и
на специалиста от картовия център при „ SG
Експресбанк” – С. К., от откритите при обиска на подс.П.
и при претърсването на автомобила и жилището му, общо 98 бр. карти, една от
тях, а именно б. карта с надпис SG "EXPRESBANK" № **************** на името на И. М. /изписано на латиница/,
е оригинална пластика на б. карта, с подправена магнитна ивица. Всички
останали, не отговарят на изискванията за дизайн на международните картови
организации. При разчитането на записа им, въведен на магнитната лента, от
вещите лица при ИСТ МВР, се е установило, че картите имат следните въведени
записи за номер на б. сметка /употребяван
тук в настоящото решение и като номер на карта за улеснение – бел. на съда/ и банка издател: бяла карта с надпис 2 и записан № на сметка: **********
- банка издател „National Bank of Dubai Public Joint Stock Company CREDIT
GOLD/PREM United Arab Emirates”; бяла карта c надпис 4 и записан № на сметка: ***********
- банка издател „Kuwait Finance House DEBIT GOLD/PREM Kuwait"; бяла карта
c надпис 1 и записан № на сметка: *************** - банка издател „The
Commercial Bank of Kuwait S.A.K. CREDIT GOLD/ PREM Kuwait"; Бяла карта c
надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
бяла карта c надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* - банка
издател „**********"; бяла карта със записан № на сметка: ************* -
банка издател „****************"; бяла карта с надпис 7453 и записан № на
сметка: ******; бяла карта с надпис 2 и записан № на сметка: ******** банка
издател „Natexis Banques Populaires CREDIT INFINITE France"; карта c
надпис 1 и записан № на сметка: ************** - банка издател „Turkiye Garanti
Bankasi A.S. CREDIT GOLD/PREM Turkey"; бяла карта със записан № на сметка:
************** - банка издател „*****************************"; бяла карта
c надпис 1 и записан № на сметка: *************** - банка издател „******************";
бяла карта c надпис 7 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„Kuwait Finance House DEBIT GOLD/PREM Kuwait"; бяла карта c надпис 6 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „*****************"; бяла
карта c надпис 8 и записан № на сметка: *************** - банка издател ,,**********";
бяла карта c надпис 9 и записан № на сметка: ************** - банка издател
"NATIONAL BANK OF OMAN SAOG MEA OMN"; бяла карта c надпис 10 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „*****************"; бяла
карта c надпис 4063 и записан № на сметка: ***************; бяла карта с надпис
0287 и записан № на сметка: ***********; бяла карта с надпис 0979 и записан № на
сметка: *******; бяла карта с надпис 6482 и записан № на сметка: *********; бяла
карта с надпис N12 DEC и записан № на сметка: ************** - банка издател
„Daimlerchrysler Bank AG CREDIT CLASSIC Germany"; бяла карта c надпис 8997
и записан № на сметка: *********; бяла карта с надпис 2 0934 и записан № на
сметка: ************** - банка издател „Ваnк of Valletta, Ltd."; бяла
карта с надпис 3 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател „*****************.";
бяла карта с надпис 0934 2 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „************"; бяла карта с надпис 8449 и записан № на сметка: ***************;
бяла карта с надпис 3 и записан № на сметка: ************** – банка издател
„Bank of Bahrain & Kuwait B.S.C. CREDIT GOLD/PREM Bahrain"; бяла карта
c надпис 3 и записан № на сметка: ************** – банка издател „Saudi
American Bank DEBIT GOLD/PREM Saudi Arabia"; бяла карта c надпис 9564 и
записан № на сметка: ***********; бяла карта с надпис 0287 и записан № на
сметка: *********; бяла карта с надпис 8399 и записан № на сметка: ***********;
бяла карта с надпис 0934 5 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „************"; бяла карта с надпис 7453 и записан № на сметка: **********;
бяла карта с надпис 6417 и записан № на сметка: *********; бяла карта с надпис
5474 и записан № на сметка: **********; бяла карта с надпис 0934 3 и записан №
на сметка: ************** - банка издател „************"; бяла карта с
надпис 8470 и записан № на сметка: *********; бяла карта с надпис 3636 и
записан № на сметка: *********; бяла карта с надпис **** и записан № на сметка:
***************; бяла карта с надпис 2420 и записан № на сметка: ***************;
бяла карта с надпис 2950 и записан № на сметка: ******************; бяла карта
с надпис 7678 и записан № на сметка ************; бяла карта с надпис 6181 и
записан № на сметка: ************; бяла карта с надпис 1746 и записан № на
сметка: **********; бяла карта с надпис 7145 и записан № на сметка: ********; бяла
карта с надпис 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател „************";
бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; бяла карта с
надпис 6771 и записан № на сметка: ****************; бяла карта с надпис 4477 и
записан № на сметка: ***************; синя карта с надпис PARADISE CLUB **** и
записан № на сметка: ***************; синя карта с надпис PARADISE CLUB 48888 и
записан № на сметка: ********; синя карта с надпис PARADISE CLUB 58888 и
записан № на сметка: ********; синя карта с надпис PARADISE CLUB 28888 и
записан № на сметка: ************; бяла карта с надпис 7752 и записан № на
сметка: ****************; бяла карта с надпис 9244 и записан № на сметка: *****************;
бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; бяла карта
със записан № на сметка: ************** - банка издател "HSBC BANK PLC EUR
GBR"; бяла карта c надпис MC-ilian - 1 copy 1 и записан № на сметка: **********
- банка издател „HSBC BANK PLC EUR GBR"; бяла карта c надпис MC-ilian - 1
copy 2 и записан № на сметка: ************** - банка издател „HSBC BANK PLC EUR
GBR"; червена карта c надпис SPRIT club ******* и записан № на сметка: ***********
- банка издател „MBNA EUROPE BANK LIMITED EUR GBR"; червена карта c надпис
SPRIT club ******** и записан № на сметка: ********* - банка издател „Barclays
Ваnк PLC CREDIT GOLD/PREM United Kingdom"; червена карта c надпис SPRIT
club ******** и записан № на сметка: ********** - банка издател „HSBC BANK PLC
EUR GBR"; червена карта с надпис SPRIT club ********* и записан № на
сметка: ********** банка издател "EUROPAY SWITZERLAND S.A. EUR СНЕ"; бяла
карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** банка издател
„Barclays Servizi Interbancari S.P.A. CREDIT CLASSIC Italy"; бяла карта c
надпис PIS/5 EU FR и записан № на сметка: *************** - банка издател „*************";
бяла карта със записан № на сметка: *************** - банка издател „*********************";
Карта VISA c надпис CITIBANK ************** на името на **** PINTО и записан №
на сметка: ************** - банка издател „Banca Nazionale del Lavoro CREDIT
GOLD/PREM Italy"; синя карта c надпис PARADISE CLUB и записан № на сметка:
*****************; бяла карта с надпис 2221 и записан № на сметка: ******************;
бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка
издател „Barclays Ваnк PLC DEBIT CLASSIC United Kingdom"; бяла карта c
надпис 4 N49 и записан № на сметка: *************** - банка издател „Nationwide
Building Society DEBIT CLASSIC United Kingdom"; бяла карта c надпис 3 N17
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ Alliance and Leicester
PLC DEBIT CLASSIC United Kingdom"; бяла карта c надпис 0218 и записан № на
сметка: ******************; бяла карта с надпис 2162 и записан № на сметка: ****************;
бяла карта с надпис 2 2015 и записан № на сметка: ***************; синя карта с
надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ***************; синя карта с
надпис PARADISE CLUB 2221 и записан № на сметка: ******************; синя карта
с надпис PARADISE CLUB 5195 и записан № на сметка: ****************; синя карта
с надпис PARADISE CLUB 8449 и записан № на сметка: ***************; синя карта
с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************; синя карта
с надпис PARADISE CLUB 5033 и записан № на сметка: ********; синя карта с
надпис PARADISE CLUB 2420 и записан № на сметка: ***************; синя карта с
надпис PARADISE CLUB 7331 и записан № на сметка: **************; синя карта c
надпис PARADISE CLUB 3067 и записан № на сметка: ***************; синя карта с
надпис PARADISE CLUB 6771 и записан № на сметка: ****************; синя карта с
надпис PARADISE CLUB 6575 и записан № на сметка: **********; бяла карта с
надпис LUX 2 и записан № на сметка: ************** - банка издател „******************";
бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** - банка издател „*********************“;
бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
бяла карта c надпис P15/4 LUX и записан № на сметка: ************** - банка
издател "*****************************"; бяла карта c надпис RU 1 и
записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
бяла карта c надпис N1 F1 и записан № на сметка: *************** - банка
издател „*********************"; бяла карта c надпис N17 UKD и записан №
на сметка: *************** - банка издател „Alliance and Leicester PLC DEBIT
CLASSIC United Kingdom"; бяла карта c надпис P13/2 UK Dq и записан № на
сметка: ************ - банка издател „Lloyds TSB Bank plc DEBIT GOLD/ PREM
United Kingdom"; Бяла карта c надпис P16/3 UK D и
записан № на сметка: ************** - банка издател "Lloyds TSB Bank plc
DEBIT CLASSIC United Kingdom"; бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан №
на сметка: ************** банка издател „**********************"; бяла
карта c надпис P66/5 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„MBNA Europe Bank Ltd. CREDIT GOLD/PREM Ireland Republic”.
От тях: - четири карти се
явяват с изтекла валидност през 2002 и 2003 г., а именно червена карта c надпис
SPRIT club ********* и записан № на сметка: ********** - банка издател „MBNA
EUROPE BANK LIMITED EUR GBR"; червена карта c надпис SPRIT club ****** и
записан № на сметка: *********** - банка издател „Barclays Ваnк PLC CREDIT
GOLD/PREM United Kingdom"; червена карта c надпис SPRIT club ******** и
записан № на сметка: ******** - банка издател „HSBC BANK PLC EUR GBR"; и червена
карта с надпис SPRIT club ********* и записан № на сметка: ********* банка
издател "EUROPAY SWITZERLAND S.A. EUR СНЕ";
- На три карти, валидността
е изтичала месец септември 2005 г., а именно: бяла карта c надпис 1 и записан №
на сметка: *************** - банка издател „The Commercial Bank of Kuwait
S.A.K. CREDIT GOLD/ PREM Kuwait"; бяла карта с надпис 2 и записан № на
сметка: ********* банка издател „Natexis Banques Populaires CREDIT INFINITE
France"; и бяла карта c надпис MC-ilian - 1 copy 1 и записан № на сметка: ********
- банка издател „HSBC BANK PLC EUR GBR".
- следните карти, пък били, без
отразени банка издадел и срок на валидност в записа на магнитната лента: бяла
карта с надпис 7453 и записан № на сметка: *********; бяла карта с надпис 0287
и записан № на сметка: *******; бяла карта с надпис 0979 и записан № на сметка:
*******; бяла карта с надпис 6482 и записан № на сметка: *******; бяла карта c
надпис 8997 и записан № на сметка: *******; бяла карта с надпис 8449 и записан
№ на сметка: ***************; бяла карта c надпис 9564 и записан № на сметка: ********;
бяла карта с надпис 0287 и записан № на сметка: ********; бяла карта с надпис
8399 и записан № на сметка: ********; бяла карта с надпис 7453 и записан № на
сметка: *******; бяла карта с надпис 6417 и записан № на сметка: *******; бяла
карта с надпис 5474 и записан № на сметка: *******; бяла карта с надпис 8470 и
записан № на сметка: *******; бяла карта с надпис 3636 и записан № на сметка: ********;
бяла карта с надпис **** и записан № на сметка: ***************; бяла карта с
надпис 2420 и записан № на сметка: ***************; бяла карта с надпис 7678 и
записан № на сметка ********; бяла карта с надпис 6181 и записан № на сметка: *********;
бяла карта с надпис 1746 и записан № на сметка: *******; бяла карта с надпис
7145 и записан № на сметка: ******; синя карта с надпис PARADISE CLUB 48888 и
записан № на сметка: *********; синя карта с надпис PARADISE CLUB ****** и
записан № на сметка: *******; синя карта с надпис PARADISE CLUB ****** и
записан № на сметка: *******; бяла карта c надпис MC-ilian - 1 copy 1 и записан
№ на сметка: ******* - банка издател „HSBC BANK PLC EUR GBR"; синя карта с
надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ********; синя карта с надпис
PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ****************; синя карта с надпис
PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ********;
Отново, според заключението на
специалистите при ИСТ МВР, устройство MSR 206 /иззето от дома на подс.П./,
служи за разчитане и записване на информация от 3 пътечки на магнитни карти.
Върху иззетата от същия флаш карта „CORSAIR“ се съдържа софтуер за програма
“AcroReader51”, софтуер за програма „Adobe Audition“ и текстови файл
„dmpz.txt“, съдържащ цифрови поредици във формат, който се използва за запис на
банкови магнитни карти с програма „MSR206 Utility.exe“. Устройството MSR 242
/иззето от дома на родителите на подс.Д./, служи за четене на информация от 3
пътечки на магнитни карти. При опит да бъде свързано с компютър и да се направи
за задействане, е било констатирано, че е неизправно.
~ Съгласно
заключението на изготвената по делото, компютърно-техническа експертиза,
в паметта на изследвания персонален компютър,
оборудван с твърд диск Seagate със сериен номер *******, големина 120 GB /иззет
от жилището на подс.П./ оборудван с твърд диск Seagate със сериен номер *******,
е бил намерен програмен продукт „CMASTER4“, както и два файла „MLT.TXT“ и
“_LT.TXT”. Последният файл е бил възстановен след изтриване и се установило, че
съдържа многобройни номера на кредитни карти. Останалите, предоставени за
изследване вещи, неса съдържали информация, относима към предмета на
разследавнето.
~ Според
заключението на изготвената комплексна дактилоскопна и физикохимическа
експертиза, а също и съгласно оценката на стоково-оценителната експертиза, растителната
маса, иззета от жилището на подс.П., представлява: 1. марихуана с нето тегло
9,23 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,71 % на
стойност 55.38 лв.; 2. марихуана с тегло 0,18 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 1,39 % на стойност 1.08 лв.; 3. марихуана с тегло
0,27 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,18 % на
стойност 1.62 лв.; 4. марихуана с тегло 6,85 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 1,78 % на стойност 41.10 лв., като общата
стойност на наркотичните вещества е 99.18 лева. /деветдесет и девет лева и
осемнадесет стотинки/. Марихуаната е с наркотично действие, тя няма легална
употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен
контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/
вещества, ратифицирана от РБългария, както и по ЗКВНВП. При обработката на
опаковките от обектите, не са се проявили годни за извършване на идентификация
дактилоскопни следи.
~ Заключението
на балистическата експертиза показва, че пистолетът Heckler & Koch с №*******
/иззет от жилището на подс.П./, представлява индивидуално, ръчно, късоцевно,
автоматично, нарезно, огнестрелно оръжие, калибър 9 мм. Той е фабрично
произведен, технически изправен и е годен да възпроизведе изстрел, като води до
автоматечна стрелба. Изследваните общо 72 бр. патрони, са боеприпаси по смисъла
на ЗКВВООБ и са годни за употреба по предназначение. Същите са годни за стрелба
с представения пистолет. Изследвани са предоставените на експерта отделтно 6
бр. гилзи, за които той е дал становище, че са изстреляни със същия пистолет.
~
Според заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза,
ръкописният цифров и буквен текст в представените за изследване обекти –
ръкописни текстове на листи, намерени в бележник AVON в дома на подс. Д.,
е изпълнен от Д.А.Д., а ръкописният цифров и буквен текст в
представените за изследване обекти – ръкописни текстове на 18 бр. листи, формат
А4, намерени в дома на подс. П., е изпълнен от И.Н.П..
~ В заключението на назначените от настоящия съдебен състав и изготвени
по делото компютърно-техническа и допълнителна компютърно-техническа
експертиза, се прави аналитична съпоставка, в словен и в табличен вариант,
между данните на Борика за банкоматните устройства, функциониращи в гр. В. към
инкриминирания период и наличието на извършени на тях транзакции с част от
иззетите по делото карти, с отразяване на точното АТМ устройство, време на
транзакцията и наличието или липсата на телглене на суми. Същата информация,
експертът е предоставил, но от гледна точка на всяка, от процесните карти,
използвани на банкоматите в града в упоменатия период. Експертизите са
изпълнили и задачата за онагледяване, чрез схеми и карти, на разположението в
гр.В. – по адреси /респ.обекти в близост/ и обслужващи банки, на банкоматните,
устройства, които са отчели транзакции с процесни карти, както и конкретизиране
на местоположението, съответно адреса и обслужващата банка, на онези банкомати,
които са били застъпени в свидетелските показания по делото.
В
хода на съдебното производство е била назначена и съдебномедицинска експертиза
за здравословното състояние на свид. М., отразено в издадените на лицето
болнични листове, с оглед възможността му за явяване в съдебно заседание.
Експертното заключение по нея, е ирелеватно за подлежащите на изясняване
обстоятелства по казуса.
СпНС
не е приобщавал заключенията на назначените в досъдебното производство
съдебномедицински експертизи, които са се произнасяли за здравословния статус
към онзи момент, на задържания тогава подс.И.П., поради неотносимостта им към
предмета на делото.
***
Горната фактическа
обстановка, съдебният състав счита за безспорно и категорично установена от
показанията на разпитаните устно и непосредствено свидетели Е.М., в т.ч. приобщените чрез прочитане негови показания: на осн.
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК – дадени на досъдебното производство (л.79
до л.82, том І от д.п.); и на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК – дадени по
НОХД № 957/2008 г. на ВОС (л.110 до л.112 от същото дело);
Д.Д., в т.ч. приобщените чрез прочитане негови показания:
на осн. чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК – дадени на досъдебното
производство (л.83 до л.85, том І от д.п.); и на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК – дадени по НОХД № 957/2008 г. на ВОС (л.117 и л.118 от същото дело), както и по НОХД № 115/2010 г. на ВОС
(л.56 и л.57 от същото дело); Д.П., в т.ч. приобщените
чрез прочитане негови показания: на осн. чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК –
дадени на досъдебното производство (л.89 до л.93, том І от д.п.); и на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК – дадени по НОХД № 957/2008 г. на ВОС (л.118
до л.121 от същото дело); от прочетените
показания на свид. А.М., приобщени на осн. чл.281, ал.5 вр. с ал.1,
т.5 от НПК – дадени на досъдебното производство (л.86 до л.88, том І от д.п.),
от прочетените показания
на свид.С.Я., приобщени на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т 5 от НПК – дадени на досъдебното
производство (л.129, том І от д.п.); от приложените
по делото писмени доказателства и доказателсвени средства: протоколите
за оглед, за обиск, за претърсване и изземване /ведно с
приложените към тях фотоалбуми/, експертна справка за наркотичното
вещество, справки от АИС БДС и за задгранични пътувания на подсъдимите, писмо
от Началника на І РПУ гр.В. относно издаденото на подс.П. разрешително за
оръжие, разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие от 23.12.2003 г., справки от КАТ В. за собственост на моторни превозни средства, справки
от Службата по вписванията, относно регистрирани на името на подсъдимите сделки
с недвижими имоти, справки от банки и банкови организации за налични при
тях банкови сметки на името на подсъдимите, справка от Борика за
наличните банкоматни устройства в гр.В. през инкриминирания период и
извършените на тях операции, писма рег. № А-4649/14.04.2006 г., рег. № А
4913/21.04.2006 г. и рег. № А4911/21.04.2006 г. от МВР НЦБ Интерпол до РДВР В.,
относно кореспонденцията с Интерпол Висбаден, Германия, кореспонденцията с
Интерпол Лондон, Великобритания и кореспонденцията с Интерпол Хелзинки,
Финландия, приемо предавателен протокол № 12519 от 05.06.2008 год. за
предаване на наркотичните вещества марихуана на ЦМУ – отдел „МРР – НОП“ и писмо
за изпращането им № 19831 от 04.06.2008 год. (приложен по НОХД
№ 957/2008 год. на ВОС), разписка за върнати на подс.П. лични
вещи и документи, свидетелства за съдимост на подсъдимите, а за подс.Д. и копия
на бюлетини за съдимост, от документите получени по линия на международното
сътрудничество, отразяващи времето на задържането в чужбина на съответните лица
– български граждани, естеството на отправените обвинения спрямо някои от тях и
съответно наличието на постановени съдебни актове; от заключенията на
изготвените по делото експертизи – технически, компютърно-технически /в т.ч.
назначените в съдебното производство/, балистична, комплексна дактилоскопна и
физикохимическа, оценителна, съдебно-почеркова, както и от направените от
вещите лица в съдебно заседание устни изложения в тяхна подкрепа; от ВДС,
придобити в резултат на експлоатирането на СРС и съставения за това протокол,
от надлежно приобщените чрез предявяване веществени доказателства по
делото.
Що се
касае до материалите получени по линия на международното правно
сътрудничество, от Република Малта и Република Италия (намиращи се в том 3, 4 и
5 от д.п.), съдът ползва единствено документите, отразяващи времето на
задържането на лицата в тези държави, документите за повдигнатите на някои от
тях обвинения /само относно
фактът, че са станали обект на наказателно преследване в чужбина/ и постановените там съдебни актове /относно фактът, че има такива актове, без
разбира се, да третира въпросните лица за „осъдени” по см. на българския закон,
понеже липсват доказателства за признаване на присъдите/, на които няма пречка да се градят констатации,
допълваши фактологията по настоящото дело. Всички останали документи обаче
/протоколи за разпити, протоколи от съдебни заседания, съдържащи разпити,
документи отразяващи принудително изземване на вещи, експертни заключения и
пр./, съставляващи доказателствени средства, не могат да се ценят, тъй като са
били изготвени по националните процесуални стандарти на чуждите държави, а не
при условията и реда на НПК и обслужват водените там процеси. Българският НПК
предвижда изрична регламентация за начина, по който за нуждите на българското
наказателно производство, могат да се събират доказателства в чужбина и той
изисква съдебна поръчка за всяко едно процесуалноследствено действие по отделно
/различните действия имат различна специфика, а понякога има и отлики в органа,
който е компетентен да отправя искането/. Тази регламентация е недопустимо да
се заобикаля, а единствената хипотеза, при която е възможно всички
процесуалноследствени действия, извършени по едно дело, водено в друга държава,
да се приравнят по сила, като на извършени у нас, е по същото да се допусне
трансфер, каквато не е налице в разглеждания случай.
Съдът
кредитира изброените експертни заключения като компетентни, ясни и обосновани.
Те са изработени с необходимите професионални познания и опит в съответните
области и не възникват съмнения в тяхната правилност.
При съставянето
на протоколите за оглед, обиск, претърсване и изземване, не се
констатират нарушения в нормативно предписания за провеждането им ред, поради
което съдът се позовава на тях за изграждане на фактическите си изводи по
случая.
ВДС,
получени в разултат от експлоатацията на СРС и изготвеният, отразяващ
съдържанието им протокол, първата инстанция също причислява към кредитираната
доказателствена съвкупност, тъй като самите СРС са били приложени след надлежно
отправени искания и получени разрешения от компетентните органи, съобразно ЗСРС
и НПК.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите М., Д. и П., както депозираните от
тях устно и непосредствено, така и прочетените, дадени пред орган на
досъдебното производство и пред други съдебни състави по делото, тъй като
счита, че същите са обективни, логични, последователни и кореспондират както по
между си, така и с останалия достоверен доказателствен материал. Прочитането в
конкретния случай се наложи, заради неспомнянето на определени обстоятелства,
което е нормално обусловено, с оглед изминалото време. След процедурата по
прочитане, приобщените по този ред показания, бяха и напълно потвърдени.
Кредитират
се изцяло и прочетените показания, дадени на досъдебното производство пред
орган по разследването на свидетелите А.М. и С.Я., понеже
и тях съдебният състав намира за правдиви и отговарящи на другите ценени
доказателствени източници.
Специално за показанията на
четиримата свидетели – полицейски служители, е нужно да се отбележи,
преобладаващата част от тези показания, отразява личните им възприятия и в този
смисъл представлява пряк източник на доказателствена информация. За възприетите
от четиримата лично и непосредствено обстоятелства, сведенията които дават, са
добросъвестни, взаимно допълващи се и без съществени отлики по между им. Не са
налице съществени противоречия, щото двама от свидетелите са твърдели за
наблюдавано от тях боравене на подсъдимите с клавиатурата на банкоматите /става
дума за боравене от подсъдимите не съвместно, а по-отделно и в различни
случаи/, а другите са заявили, че не са успели да видят точно такова
телодвижение, защото наблюдателната позиция на всеки от свидетелите, нито е
съвпадала абсолютно, нито пък са еднакви субективните възможности за възприятия
и възпроизвоство на отделните индивиди. Показанията на свидетелите М., Д., П. и
М., в частта им, в която съобщават факти, узнати от кореспонденцията с
чуждестранните полицейски служби, както и факти, които са им станали достояние
от подслушването на телефонните контакти на подс. Д., са източник само на
производна доказателствена информация. Поначало във връзка с принципа за непосредствеността, е недопустима
подмяна на първичните доказателства с производните, без обаче да съществува
забрана за използване на производни доказателства. Значението на производните
доказателства е, че същите се явяват средство за разкриване на първични
доказателства; служат за проверка на първични доказателства; заменят първичните
доказателства, когато последните се окажат недостъпни. Доколкото по делото са
налице самите резултати от експлоатираните СРС, както и документация, показваща
констатациите от проверки на различни бюра на Интерпол и документация за
предприети действия от чужестранни компетентни органи спрямо български граждани
в чужбина, показанията на четиримата свидетели в обсъжданата им част, нямат
самостоятелно правно значение. Те обаче, не бива да се игнорират от
доказателствения материал априори, тъй като са в корелация с преките
доказателства, набавени по делото с други регламентирани способи, а в някои
отношения са в неразривна връзка с описаните от самите свидетели пряко
възприети от тях събития и разкриват логичната причина за настъпването на
последните /прим. няколкото опита
за задържане, за нуждите на което дейците са били следени и наблюдавани, са
били продиктувани от научената при подслушването информация за среднощните им
срещи и пр./.
В
обобщение, следва да се посочи, че въпреки големия си обем, наличният по делото
доказателствен материал е еднопосочен и е изграден от взаимно допълващи се
доказателства, между които не се констатират значими отлики.
***
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
следното:
На първо място ще бъде разгледано обвинението по чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно за изготвяне от подсъдимите, в
съучастие под формата на съизвършителство, на четири инкриминирани неистински
кредитни и разплащателни карти. По това обвинение, без да излага каквито и да е
съображения по същество, настоящата инстанция неотменно дължи оправдаване, тъй
като по него е постановено оправдаване с предишни присъди, които макар и
отменени на процесуално основание, конкретно в тези им части не са били
надлежно протестирани, с искане за осъждане. Едната от тях е присъда № 66 от 27.05.2010 г. по НОХД № 115/2010 г. на Варненския
окръжен съд, с която подс. Д. е бил признат за невинен за съизвършителство в
посоченото престъпление по чл.243 от НК /т.е. за по-тежката съучастническа
форма/ и респ. е бил оправдан по ал.2 на чл.20 от НК, като вместо това, е
санкциониран за помагачество – в тази й част, както се изтъкна в началото на
настоящите мотиви, същата присъда не е била протестирана. Втората е присъда № 4
от 07.10.2010 г. по ВНОХД № 243/2010 г. на Варненския апелативен съд, с която
подс. П. е бил признат за невинен и оправдан за това да е реализирал същото
престъпление по чл.243, вр. с чл.20, ал.2 от НК като извършител, а подс. Д. –
да го е реализирал като помагач. И тук простест не е бил подаван. Резултатът от
тези произнасяния в крайна сметка, е пълно оневиняване на подсъдимите по
конкретното обвинение. Забраната за влошаване положението на подсъдимия /„reformatio in peius“/, прогласена в чл.355, ал.3
от НПК, действа и в настоящия случай, без значение, че СпНС не се явява съд,
комуто делото да е било върнато за ново разглеждане и без значение, че не е
върнато на съд, а на прокурора, защото на практика, обвинението, по което са
били постановени цитираните предишни съдебни актове, е пак същото.
По горните
съображения, съдът призна и двамата подсъдими И.Н.П. и Д.А.Д. за НЕВИННИ,
в това на неустановена дата в периода от началото на месец юни 2005 г. – месец
октомври 2005 г. в гр.В., в съучастие, като извършители, да са изготвили
неистински кредитни и разплащателни карти: бяла карта с надпис 0934 и записан №
на сметка ************** – банка издател „ **********”, бяла карта с надпис RU
1 и записан № на сметка ************** – банка издател „*********************“,
бяла карта c надпис LUX 2 и записан № на сметка ************** – банка издател
„******************“, бяла карта със записан № на сметка *************** –
банка издател „*********************“, които не са ценни книжа, и на основание
чл.304 от НПК ги ОПРАВДА по повдигнатото на всеки от тях обвинение по
чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Относно
обвинението по чл.354а, ал.3 вр. с ал.1 от НК, повдигнато на подс. П..
От
обективна страна – съдът намира, че подсъдимият е осъществил обективните белези
на престъплението по цитирания текст НК, тъй като на инкриминираната дата
15.11.2005 г., в обитаваното от него жилище в гр.В., е упражнявал сравнително
трайна фактическа власт върху процесната, намерена в дома му зелена тревиста
маса /с посочено по-горе количество и стойност/, за която субстанция, чрез
експертно изследване, е безспорно доказано, че е марихуана /съдържаща активен
компонент тетрахидроканабинол, в съответни тегловни проценти/. Независимо от
настъпилите законови изменения в ЗКВНВП и обособяването на списъците с
наркотичните вещества в отделна Наредба /Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – обн. ДВ бр.87 от 04.11.2011 г./, марихуаната и нейният активен компонент, както
тогава, така и сега, нормативно се третират /тогава в приложение №1 към чл.3, ал.2 от специалния закон, а
сега в списък 1 от Наредбата към чл.3 от специалния закон/, като растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Същите са наркотични по смисъла на §1, т.11 от ЗКВНВП и
нямат легална употреба, а пазарът и производство им са поставен под контрол
/забрана/ и съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН по упойващите
вещества от 1961 год., ратифицирана от Република България. По делото безспорно
се установи, че подс. П. не е притежавал надлежно разрешение за държането им.
Съгласно оценителната експертиза, стойността на марихуаната е както следва: с нетно тегло 9,23 грама,
със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1,71% – 55,38
лева; с нетно тегло 0,18 грама, със съдържание на активнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,39 % – 1,08 лева; с нетно тегло 0,27 грама, със
съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1,18% – 1,62 лева; и
с нетно тегло 6,85 грама, със съдържание на активнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,78%, - 41,10 лева, или всичко на обща стойност 99,18 лева.
Впрочем за остойностяването на наркотичните вещества, експертно изследване не е
наложително, тъй като цените им са дадени в нарочна тарифа за нуждите на
съдилищата, приета с ПМС №23 от
29.01.1998 год. и в нея цената на марихуаната за уличен пласмент, е определена
за грам, без значение от процентното съдържание на активно действащия
компонент, и тя е 6 лева /каквото коректно изчисление е направено и с
оценителната експертиза/.
От
субективна страна – престъплението е било извършено от подс. П. умишлено, а
вида на умисъла е пряк, с целени и настъпили общественоопасни последици. П. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. В съзнанието на дееца е била
оформена представа, че упражнява неправомерно, без изискуемото разрешение, трайна
фактическа власт върху наркотичното вещество /описано по вид и количество/, за
което е бил наясно, че е престъпна и наказуема по закон проява.
Доводите
на защитата за недоказаност на това обвинение, СпНС намира за неоснователни.
Твърдението, че не било установено безспорно, дали точно подсъдимият е държал
марихуаната или тя е на друго лице, понеже там живеело и семейството му, пък и
жилището било посещавано от неограничен кръг близки и познати, се счита от
съдебния състав за обструктивно. Състоянието, в което е било открито
наркотичното вещество марихуана /пакетирано на разфасовки/, броят на местата,
където е било намерено и естеството им – в бюро в хола и в шкаф в спалнята,
сред други изключително принадлежащи на дееца множество вещи /прим. листовете с
неговите ръкописни записки и законно притежаваното му оръжие – също са се
намирали в бюрото/, са явен и недвусмислен показател за това, кой е бил
неговият владелец. Ето защо, съдът счита, че авторството е несъмнено
установено.
Предвид
обстоятелството, че по старата редакция на чл.354а от НК, действала към
инкриминираната дата, деянието на подс. П., което тогава е било подведимо по
ал.1 на същия текст /изм./, е предвиждало значително по-тежка наказуемост от
сегашната материална норма – ал.3 вр. с ал.1 на чл.354а от НК, съдът по
правилото на чл.2, ал.2 от НК, е длъжен да приложи по-благоприятния закон при
определянето на правната квалификация на престъплението.
С оглед
на изложеното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия И.Н.П., в извършването на
престъпление по чл.354, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.2 от НК, за това че на
15.11.2005 г. в гр.В., без надлежно разрешително /съгласно ЗКВНВП/, е държал
високорисково наркотично вещество: марихуана с нетно тегло 9,23 грама, със
съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1,71%, на стойност
55,38 лева; марихуана с нетно тегло 0,18 грама, със съдържание на
активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1,39%, на стойност 1,08 лева;
марихуана с нетно тегло 0,27 грама, със съдържание на активнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 1,18%, на стойност 1,62 лева; марихуана с нетно
тегло 6,85 грама, със съдържание на активнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 1,78%, на стойност 41,10 лева, всичко на обща стойност
99,18 лева.
Относно обвинението по чл.339, ал.1 от НК, повдигнато на подс. П..
От обективна страна – съдът намира, че подс. И.П.
е реализирал обективните признаци и от състава на престъплението по чл.339,
ал.1 от НК, защото на
инкриминираната дата 15.11.2005 г., в обитаваното от него жилище в гр. В., е
упражнявал трайна фактическа власт върху процесното количество 22 бр. патрони
кал. 9/19, без да има необходимото разрешително. Чрез заключението на
балистическата експертиза е изяснено, че всички намерени в дома на дееца
патрони – общо 72 бр., сред които и цитираните 22 бр., са годни за използване
по предназначение /годни за стрелба/ и съставляват боеприпаси по смисъла на
закона. След като са боеприпаси, за тяхното държане се е изисквало, а и
понастоящем се изисква разрешение /по силата на действалия тогава чл.7 от ЗКВВООБ,
отм. 19.07.2010 г. и чл.41 от Правилника за прилагането му, също отм. и
съгласно чл.50 от сегашния ЗОБВВПИ/. П. е разполагал само с разрешение за
съхранение на пистолета „Хеклер и кох” и боеприпаси към него /45 бр./, което е
било валидно към датата на претърсването в дома му /виж разрешението на л.126,
том І от д.п./. Според представеното по делото писмо № 7341/30.11.2005 г. на
Началника на І РПУ на МВР гр.В. /виж л.125, том І от д.п./, издаденото
разрешение на П., е било за 45 бр. патрони кал. 9/19, като допълнително разрешение
за закупуване на боеприпаси, не е било издавано. Броя на разрешените
боеприпаси, съдът установява именно от присмото, което е официален документ и
съставлява годно и относимо писмено доказателство, тъй като приложеното по
делото копие на разрешението, специално в частта му относно количеството
боеприпаси е крайно нечетливо, а от І РУП на МВР гр. В., със същото писмо са
информирали съда, че с друго копие не разполагат, тъй като оригиналът на
документа се намира у лицето.
Съгласно
чл.58 от действалия към инкриминираната дата Правилник за прилагане на Закона
за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси /отм./,
за граждански цели, физическите лица, с придобитите за тях огнестрелни оръжия
могат да придобиват и до 50 бр. боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.
Съобразно същата норма, закупуването на допълнителни боеприпаси, също подлежи
на резрешение. Изхождайки от тази нормативна постановка, прокуратурата е
повдигнала обвинение за 22 бр. боеприпаси, като е инкриминирала разликата между
намереното общо количество, притежавани от подсъдимия патрони 72 бр., до
максимално позволения им придобивен брой. В действителност, разликата е
по-голяма, понеже колко да бъде бройката патрони се разрешава за всеки отделен
случай, но не повече от 50, а тук, при П., разрешението се е отнасяло за 45 бр.
патрони за съответното оръжие. Съдът обаче, не може да разширява параметрите на
обвинението и е длъжен да се произнаса в неговите рамки.
Защитата
възразява, че тъй като правилникът тогава позволявал при участие в учебни
стрелби да се закупуват и боеприпаси над установения лимит, а пък не било
установено какви боеприпаси подсъдимият бил изразходвал при участие в учебни
стрелби, обучения и пр., то и деянието нямало как да прецени дали е обективно
съставомерно. Възражението е неоснователно. Учебните и спортните стрелби,
съгласно тогава действалия ред, са се извършвали задължително на стрелбища, с
осигурени от юридическото лице или съответния търговец – собственик или
ползвател на стрелбището боеприпаси. За разходването на тези боеприпаси,
собственикът /ползвателят/ на стрелбището е бил длъжен да съставя протокол
(приложение 12). Конкретно при учебните стрелби – закупуването на допълнителни
количества боеприпаси от собственика или ползвателя на стрелбището, също е
изисквало разрешение. Що се касае до спортните стрелби, законът е допускал броят
на боеприпасите за дадения вид оръжие, да се определя от нуждите на съответния
вид спортна дейност /без количествено ограничение/, но в конкретната хипотеза,
разпоредбите за спортни стрелби са неприложими. Подсъдимият не е можел да
участва легално в спортни стрелби, защото автоматичното оръжие, каквото е
неговият пистолет /съгласно заключението на балистическата експертиза/, е
изрично изключено от оръжията, позволени за придобиване за спортни цели /виж
чл.53 и чл.58 от ППЗКВВООБ отм./.
От
субективна страна – и това престъпление е било извършено от подс. П. с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния му характер, а именно имал е ясната
представа, че упражнява трайна фактическа власт спрямо боеприпаси, над изрично
разрешеното му количество, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си, изрязаващи се в засягане на обществените отношения в държавата
по регламентирането и контрола на всички дейности с боеприпаси /оръжия и
взривни вещества/, и е искал тяхното настъпване.
Претенцията
за оправдаване на основание чл.9, ал.2 от НК или на основание, че деянието е
административно нарушение, не се уважава. ЗКВВООБ, е предвиждал
административнонаказателна отговорност за деяния, извършени в нарушение на
предписаните с него правила и забрани, освен когато не подлежат на по-тежко
наказание /виж чл.26 от същия закон/, т.е. освен ако не са престъпни. Държането
на боеприпаси, без разрешение, категорично осъществява признаците на
престъпление по НК, а дали ги осъществява само формално, е отделен въпрос.
Съдът е на мнение, че в случая не се касае само за формално изпълнени белези, а
за престъпна проява, чиято обществена опасност е достатъчна за ангажиране на
отговорност по чл.339, ал.1 от НК. В тази връзка съдът изхожда от броя на
инкриминираните предмети, както и от спецификата им, а именно, че са
предназначени за автоматично оръжие, произвеждащо автоматична стрелба. Ето
защо, не се споделя защитното становище за явна незначителност на обществената
опасност на деянието.
Ето защо,
СпНС призна подс. П. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за това че на 15.11.2005 г. в гр.В., без надлежно
разрешително /съгласно чл.7 от Закона за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите – в сила от 1998 г., отм. 19.07.2010 г. и
съгласно чл.50 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия/ държал боеприпаси – 22 броя патрони калибър 9/19.
Относно
обвинението по чл.321, ал.6 от НК.
Съдът
счита, че поведението на подсъдимите реализира обективните и субективните
признаци на престъплението по този законов текст, като на корекция подлежи само
времевата рамка на обвинителната теза.
От обективна
страна – налице е бил сговор между двамата подсъдими да вършат в страната
престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години и чрез които се цели имотно облагодетелстване. Видно е от
доказателствата по делото, че между П. и Д. е имало трайно съгласуване на
волите им и обединяване на усилията им за общи престъпни действия, с
относително разпределение и на функциите им в тях. Данни, че разбирателството е
било постигнато още преди първите им подслушани и звукозаписани разговори, се съдържат
в самата им телефонна комуникация, която от началото на месец октомври 2005 г.,
сочи на вече много добре постигната координираност по между им и то точно с
оглед извършването на престъпления от посочения по-горе вид, но като начало на
сговора /който е представлявал трайно престъпно състояние и е продължавал във
времето до прекратяването му като престъпна деятелност със задържането на
дейците/, съдът е длъжен да фиксира именно началото на месец октомври, защото
от този момент, доказателствата по делото – както събраните със специалните
способи, така и останалите, установяват по един безспорен начин, вече
съществувалата ясна обща воля. Деянието е обективно съставомерно, защото
съгласуваността не се е отнасяла само за един инцидентен престъпен акт по чл.243
и чл.244 от НК, а за бъдещо извършване на система от такива актове, с
користната цел за противоправно имотно облагодетелстване чрез тях. Извършването
на престъпления по чл.243 и чл.244 от НК, е било безспорна цел на сговарянето,
защото събраните доказателства /и чрез гласните, и чрез писмените, и чрез
веществените доказателствени средства, и специалните знания от експертните
заключения/ съвкупно и убедително сочат, че постигналите сговора подсъдими са
притежавали контактите с лица в чужбина, пряко занимаващи се с незаконно
придобиване на информация от чужди банкови карти /Д./, че са получавали такава
информация /и двамата подсъдими/, че са притежавали умения да изработват
необходими за скиминга устройства и детайли /Д./, че са обучавали други за
поставянето им по банкомати и са били отлично запознати с функционирането на
зловредната апаратура и какво е било предназначението й /Д./, че са притежавали
компютърни умения да обработват неправомерно записаната и изпратена им
информация /П./; че са поддържали нужните технически средства, както и софтуер
за четене и запис на магнитни карти /П./, че са поддържали множество пластики с
размери на банкови карти, имащи магнитна лента, върху която безпрепятствено е
можело да се нанася информация от банкови карти /П./, че са притежавали голямо
количество записи на поредици от числа, съставляващи записи на съдържанието на
информацията от банковите карти /П./, и в крайна сметка, че и двамата са си
служили нееднократно с такива карти, теглейки и суми от сметките на титулярите,
което е било естественият завършек на обединените им съвместни усилия.
Сговорът по
чл.321, ал.6 от НК е формална, предварителна престъпна деятелност, която може
да съществува, дори и без реално да са били изпълнени целите за които той е
постигнат. Това, че СпНС дължи автоматично оправдаване по обвинението за
резултатното престъпление по чл.243 от НК или че предходни съдебни състави не
са намерили достатъчно доказателства за авторството в изготвянето на
съответните четири карти – предмет на същото обвинение, изобщо не означава, че
извършване на престъпни актове от същия вид, а именно подправка на банкови
карти не е било целено от сговорилите се подсъдими. Напротив – съвкупният
доказателствен материал по делото, видно и от преждеизложеното, разкрива точно обратното,
като подправката, е била задължителен елемент, за да се постигне получаване на
инструмента за набавянето на имотната облага, а за обстоятелството, че и
двамата подсъдими са били ангажирани такава подправка да се осъществява и то за
неограничен брой карти, е показателен фактът, че единият е имал пълния ресурс
да провежда нейния технологичен процес /П./, а другият – ресурса да осигурява
чрез контактите си в чужбина най-важния елемент – данните от истинските банкови
карти, без нанасянето на който елемент в дубликатите /клонинги/, последните не
биха имали желаното предназначение. Резултатите от подслушването, разкриват, че
всеки от подсъдимите е знаел каква роля другият трябва да играе за постигане
целите на сговора и какво е значението на тази роля. Следователно, касае се за
планиран съвмесен престъпен процес по чл.243 от НК, който не е бил само
субективно целен, но и обективно уговорен. Аналогични са съображенията на съда
и за другия вид престъпления, към реализирането на които е бил насочен сговора –
по чл.244 от НК, с тази разлика, че деяния от този вид, подсъдимите са и реално
извършили, като в тази връзка, съображения ще бъдат изложени по-долу. Апропо,
ако се разсъждава пак на плоскостта за целите на сговора, макар у подс. Д.
подправени карти да не са намерени при претърсванията на 15.11.2005 г. и макар
обвинението за държане, чрез направеното от прокурора изменение на
обвинителната конструкция, на практика да се явява оттеглено, по делото са
налице данни, че през инкриминирания период и в негова фактическа власт е имало
такива вещи /прим. в първите часове на 12.11.2005 г., той е бил лицето у което
са се намирали картите непосредствено преди и по времето, когато е извършвал с
тях транзакците на банкомата; освен това от разговор проведен между двамата
подсъдими на следващата дата, пак в първите часове на денонощието, става ясно,
че подс. П., който се е приготвил за обиколка по банкоматите, е нямал у себе си
„нещата” и се разбират да ги вземе от възпрепятствания да излезе с него Д. (на
рожден ден), т.е. предметите са били във фактическото владение на последния/.
В контекста на
горното е очевидно, че от субективна страна деянието е извършено и от двамата
подсъдими с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер – неговата
противоправност и наказуемост, предвиждайки общественоопасните му последици и
желаейки тяхното настъпване.
Ето защо,
съдът призна подсъдимите П. и Д. за ВИНОВНИ в осъществяването на престъпление
по чл.321, ал.6 от НК, за това че в началото на месец октомври 2005 г. до
15.11.2005 г. в гр. В., са се сговорили да вършат в страната престъпления по
чл.243 и чл.244 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.
Както
вече се спомена, има данни, че уговарянето за извършване на визираните
престъпления, е било постигнато и по-рано от началото на месец октомври 2005
г., защото към този момент доказателствата сочат на вече съществуваща устойчива
връзка и координация между подсъдимите, но понеже не може да бъде доказано с
категоричност, кога точно е настъпил въпросният по-ранен момент, дейците не
следва да носят отговорност за хипотетичен инкриминиран период. С тези
аргументи, съдът призна подсъдимите П. и Д. за НЕВИННИ в това, да са извършили
престъплението от началото на месец юни 2005 г. до края на месец септември 2005
год., поради което и на основание чл.304 от НПК ги ОПРАВДАВА по повдигнатото им
обвинение в този смисъл.
Невъзможността
да се установи точната изначална дата, на която е възникнало престъпното
разбирателство между виновните обаче, не е основание за отхвърляне на
обвинението срещу тях въобще, каквото превратно разбиране се лансира от
защитата им. Престъплението по чл.321, ал.6 от НК, не е на еднократно
извършване, а е от категорията наказуеми престъпни състояния. То трае, докато
трае общността на умисъла за обединяване на усилията към преследване на общите
престъпни цели и докато с действията си, подсъдимите демонстират, че сговора
продължава да ги обвързва. Ето защо, във всеки един момент, в който наличието
му се установи безспорно, може да бъде ангажирана съответната им отговорност.
Относно
обвинението по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.2,
т.3 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от НК на подс. П. и по чл.244,
ал.1 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. с чл.2, ал.2 от НК на подс. Д..
От обективна страна – съдът
намира, че подс.П. е осъществил обективните признаци от състава на престъпление
по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.2, ал.2 от НК, тъй
като в периода от месец октомври 2005 г. до 15.11.2005 год. в гр. В., е
упражнявал сравнително трайна фактическа власт върху подправени карти, на чиято
магнитна лента неправомерно е била пренесена информацията от истински банкови
карти /от вида кредитни и разплащателни/, а именно:
Бяла карта с надпис 2 и записан №
на сметка: ********** - банка издател „**********"; Бяла карта с надпис 4
и записан № на сметка: *********** – банка издател „**********"; Бяла
карта c надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
Бяла карта c надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* - банка
издател „**********"; Бяла карта със записан № на сметка: ************* -
банка издател „****************"; Карта c надпис 1 и записан № на сметка: **************
- банка издател „***********************"; Бяла карта със записан № на
сметка: ************** - банка издател „ *********************"; Бяла
карта c надпис 1 и записан № на сметка: *************** - банка издател „******************";
Бяла карта c надпис 7 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ **********";
Бяла карта c надпис 6 и записан № на сметка: ************** - банка издател „*****************";
Бяла карта c надпис 8 и записан № на сметка: *************** - банка издател ,,**********
"; Бяла карта c надпис 9 и записан № на сметка: ************** - банка
издател "*****************"; Бяла карта c надпис 10 и записан № на
сметка: ************** - банка издател „ ***************** "; Бяла карта с
надпис 4063 и записан № на сметка: ***************, Бяла карта с надпис N 12
DEC и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
Бяла карта с надпис 2 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„****************"; Бяла карта с надпис 3 0934 и записан № на сметка: **************
- банка издател „*****************"; Бяла карта с надпис 0934 2 и записан
№ на сметка: ************** -
банка издател „ **********"; Бяла карта с
надпис 3 и записан № на сметка: ************** – банка издател „************"; Бяла карта c надпис 3 и записан № на сметка: ************** –
банка издател „**********************" ; Бяла карта с надпис 0934 5 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „**********"; Бяла
карта с надпис 0934 3 и записан № на сметка: ************** - банка издател „**********";
Бяла карта с надпис 2950 и записан № на сметка: ******************; Бяла карта
с надпис 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ **********
"; Бяла карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; Бяла
карта с надпис 6771 и записан № на сметка: ****************; Бяла карта с
надпис 4477 и записан № на сметка: ***************; Синя карта с надпис
PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ***************; Бяла карта с надпис
7752 и записан № на сметка: ****************; Бяла карта с надпис 9244 и
записан № на сметка: *****************; Бяла карта с надпис 7199 и записан № на
сметка: *****************; Бяла карта със записан № на сметка: ************** -
банка издател "****************"; Бяла карта c надпис MC-ilian copy 2
и записан № на сметка: ************** - банка издател „ ****************";
Бяла карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка издател
„**************************"; Бяла карта c надпис PIS/5 EU FR и записан №
на сметка: *************** банка издател „*************"; Бяла карта със
записан № на сметка: *************** - банка издател „*********************";
Карта c надпис VISA CITIBANK ************** на името на **** PINTО и записан №
на сметка: ************** - банка издател „********************"; Синя
карта c надпис PARADISE CLUB и записан № на сметка: *****************; Бяла
карта с надпис 2221 и записан № на сметка: ******************; Бяла карта с
надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка издател „************************";
Бяла карта c надпис 4 N 49 и записан № на сметка: *************** - банка
издател „************************"; Бяла карта с надпис 3 N17 и записан №
на сметка: *************** - банка издател „*********************"; Бяла
карта c надпис 0218 и записан № на сметка: ******************; Бяла карта с
надпис 2162 и записан № на сметка: ****************; Бяла карта с надпис 2 2015
и записан № на сметка: ***************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB ****
и записан № на сметка: ***************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2221
и записан № на сметка: ******************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
5195 и записан № на сметка: ****************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
8449 и записан № на сметка: ***************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
2264 и записан № на сметка: ****************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
2420 и записан № на сметка: ***************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
7331 и записан № на сметка: **************; Синя карта с надпис PARADISE CLUB
3067 и записан № на сметка: ***************; Бяла карта с надпис LUX 2 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „******************";
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** - банка издател „************************;
Бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
Бяла карта c надпис P154/LUX и записан № на сметка: ************** -банка
издател "*****************************"; Бяла карта c надпис RU 1 и
записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
Бяла карта с надпис N 1 F1 и записан № на сметка: ***************- банка
издател „*********************"; Бяла карта c надпис N 17 UKD и записан №
на сметка: *************** - банка издател „ *********************"; Бяла
карта c надпис P13/2 UK Dq и записан № на сметка: ************ - банка издател
„ ******************************"; Бяла карта c надпис P16/3 UK D и
записан № на сметка:**************- банка издател "*****************************";
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************- банка издател
„**********************"; Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка:
************** – банка издател „************************" и б.
карта с надпис SG "EXPRESBANK" № **************** на името на И. М.
/изписано на латиница/.
Всички изброени общо 66 бр. карти
са били подправени банкови карти, което се установява от заключението на
техническите експертизи, назначени в досъдебното производство, тъй като върху
магнитните им ленти, е бил положен запис от банкови карти от посочените видове,
достатъчен да им придаде вид на истински, така че да могат да се ползват по
предназначение, т.е. самостоятелно или чрез друго устройство да трансферират
парични суми или стойности. 65 бр. от тях са били неистински, понеже самите
пластики с магнитна лента, не са отговаряли на изискванията за дизайн на
международните картови организации по утвърдените международни стандарти. При
последната, видът на подправката, е преправяне, понеже картата е представлявала
оригинална пластика на б. карта, издадена на друго лице, върху чиято магнитна
ивица, информацията за оригиналната карта е била изтрита и на нейно място е
била записана информацията от друга б. карта.
Няма значение, че обвинението за
държане /изменено в хода на първоинстанционното производство/ е ползвало
терминологията за „платежен инструмент” по сегашната редакция на чл.244 вр. с
чл.243 от НК и отговорността на подсъдимия не отпада, тъй като и стария термин
на закона, който е бил приложим към инкриминирания период – „кредитни или
разплащателни карти, които не са ценни книги”, изцяло се вмества под понятието
за „платежен инструмент”. Впрочем последното същуствува като легално дефинирано
в НК още от 2002 г., видно от нормата чл.93, т.24 от НПК, която в редакцията
си, действала от 2002 г. до 2006 г., гласи: „Платежен инструмент” е веществено
средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета),
позволяващо поради специфичната си природа, самостоятелно или във връзка с
друго средство, на титуляра да прехвърля пари или парична стойност, като
например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга
карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек. Т.е.
допуснатата терминологична неточност, нито се явява толкова значима, годна на
самостоятелно основание да предизвика оправдаване /прим. поради несъществуване
на предвиден по НК престъпен състав, за който се повдига обвинение/, нито пък
създава такава неяснота по обвинението, че да се третира от категорията на
съществените процесуални нарушения, годни да обусловят връщане на делото /на
нарушени права заради неяснота, че банковите карти – кредитни или
разплащателни, са платежни инструменти по см. на НК, деецът не може да се
позовава, тъй като незнанието на закона никога не е оправдателно/. Според съда,
няма пречка, подобно несъответствие да бъде отстранено с присъдата, където в
правната квалификация на деянието да се използва законовият термин, във вида, в
който е съществувал към 2005 г.
Деянието е съставомерно,
независимо и че държането на платежни инструменти (в големи количества) е
добавено изрично в текста на чл.244, ал.2 от НК с изменение на закона от 2009
г. Това изменение, засегнало немалка част от материята на престъпленията против
паричната и кредитната система /раздел ІV на НК/, е било продиктувано от целта
за постигане на пълно съответствие със създадения тогава Закон за платежните
услуги и платежните системи, като двете нормативни иновации – и изменението в
НК и приемането на цитирания специален закон, са станали с ДВ бр.23 от
27.03.2009 г., с отложено влизане в сила и за двете от датата 01.11.2009 г.
Изричната добавка на платежния инструмент в чл.244, ал.2 от НК, неотменно е
следвала промяната в т.3 на чл.243, ал.2 от НК /със същия ДВ бр.23/2009 г./,
където изразът „кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книги”, е
заменен с „платежни инструменти”. Това обаче, не означава че към 2005 г.,
държането на подправени банкови карти /кредитни или разплащателни/ в големи
количества, какъвто количествен критерий настоящият случай, безспорно
притежава, не е било престъпно и респ. не се е наказвало.
Към 2005 г. подправката на
кредитни или разплащателни карти е била наказуема, съгласно чл.243, ал.2, т.3
от НПК, както тази на таксовите и пощенски марки /т.1/ и държавните облигации
или другите държавни книжа /т.2/, а подправката на всички тях заедно, е била
наказуема като подправката на паричните знаци /ал.1 на чл.243 от НК/. А
съгласно действалия тогава чл.244, ал.1 от НК, за престъпно е обявено
съзнателното прокарване в обръщение, придобиване, служене, както и пренасянето през
границата, на подправени парични „или други знаци по предходния член”, т.е.
законово са били инкриминирани изброените изпълнителни деяния и по отношение на
подправените карти – кредитни или разплащателни, защото те са сред кръга „други
знаци по предходния член” /освен паричните/. Нормата на ал.2 на чл.244 от НК
пък е била изцяло препращаща към тази на ал.1 и за наказуемо /с идентично
наказание/, се е третирало държането на „такива знаци”, като извеждането на
същото изпълнително деяние в отделна алинея /а не наред с онези по ал.1/, се
дължи единствено заради допълнителния количествен признак, относим към
държаните вещи.
Вън от съмнение е, че подсъдимият
е бил наясно, че картите са били подправени и този съставомерен белег тук не се
нуждае от особен коментар, като се отчете, че същевременно между него и другия
подсъдим е съществувал престъпен сговор с такава насоченост, като се отчете
външният вид на самите карти, иззети като веществени доказателства, както и
ползването на част от тях от него през този период.
От субективна страна – деянието е
било реализирано при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер
на проявата си, а именно че упражнява трайно владение върху процесните вещи,
чието естество му е било добре известно, че тя е противоправна и наказуема,
предвиждал е общественоопасните й последици – застрашаването на нормалното
функциониране на паричния и кредитен механизъм в държавата и е желаел тяхното
настъпване.
От
обективна страна – съдът намира, че подсъдимите П. и Д. с действията си на 11 и
12.11.2005 г., изразяващи се в използване на карти /пластики/ с магнитна лента,
върху които неправомерно е била пренесена информацията от истински банкови
карти /кредитни и разплащателни/, по предназначението на истинските карти – с въвеждане
в банкоматни устройства в гр. В., и манипулация с устройствата с оглед
определена транзакция /услуга/, са реализирали обективните признаци на
престъплението по чл.244, ал.1 от НК при изпълнителното деяние „служене”.
То е било осъществено от тях съвместно,
досежно общо 7 бр. карти на двете дати, носещи на магнитните си ленти записи на
б. информация за номер на истинската карта и банка издател.
На датата 11.11.2005 г., служенето
им е осъществено с карта номер ************, с банка издател „**********” чрез
банкомат на ул. ********** на „ПроКредит банк” в гр.В., в интервала от 01.21
часа до 1.25 часа /четири пъти, като при три въвеждания в АТМ устройството, е
била зададена опция теглене и са изтеглени сумите, съответно 400 лева, 400 лева
и 50 лева, а накрая въвеждане на картата е извършено с друга цел. На същата
дата, четирикратно са осъществили служене и с карта номер **************, с
банка издател „************************” на банкомата на бул. **************
/на ЦКБ/ в гр.В., в интервала от 01.33 часа до 01.36 часа, като два пъти са
правили по описания механизъм тегления на суми от по 400 лева, а другите две
въвеждане на картата са били с друга цел. На това АТМ устройство в 01.37 часа,
те са си служили и с карта номер *************, банка издател „**********”,
като тя е била въведена в карточетеца на устройството, но парични средства не
са теглени. Пак на същата дата, но на банкомат на ул. *************** /на
„ПИБ”/ в гр.В., в интервала от 02.08 часа до 02.13 часа, дейците пет пъти са си
служили отново с картата номер **************, с банка издател „************************”,
като при четири от тях са теглили суми – трикратно по 400 лева и веднъж 50
лева, а последното въвеждане на картата е било с друга цел. На същия АТМ
апарат, в 02.14 часа, подсъдимите са си служили пак и с картата номер ************,
с банка издател „**********”, но без да теглят пари чрез нея.
Съдът счита, че гореописаните
действия се доказват безспорно и категорично от показанията на свидетелите –
полицейски служители, от справката на Борика и от заключенията на
компютърно-техническите експертизи, назначени в първоинстанционното
производство, тъй като в нощта на 10/11.11.2005 г. подсъдимите са били следени,
с оглед евентуалното им задържане, като макар и да няма точни сведения в
гласните доказателства за конкретното местоположение на банкоматите в този
случай, то се установява от справката на Борика и от съпоставката на между
данните в нея и номерата на картите, намерени впоследствие у подс. П.. Двамата
подсъдими са били наблюдавани да потеглят с колата на П. пред дома на Д., а
после да обикалят по банкоматните устройства в града. Били са мнителни и
непрекъснато са проверявали за проверки да не са следени, поради което
проследяването им е било преустановено, но точно в същия времеви интервал,
посочен от свидетелите, когато е била предприета обиколката, системата на
банкоматите е отчитала съответните операции със съответните карти. Тези карти
впоследствие са открити в жилището на П.. В случая авторството се извежда по
косвен път, но е налице логична система от косвени доказателства, които
изключват всеки друг извод за него.
На дата
12.11.2005 г. служенето е било осъществено от тях, първо на
банкомат в *****************, монтиран на бл.**, магазин „М.***”, обслужван от
ПИБ. На него те са използвали два пъти карта номер **************, с банка издател „*********************” в
интервала 00.07 до 00.08 часа, без да теглят суми. На същия банкомат са
използвали в 00.09 часа и карта ***************, с банка издател „*************”, но пак без да теглят суми. И пак на този банкомат, на три пъти са
използвали карта номер **************, с банка
издател „**********************” от 00.10 часа до 00.12 часа,
извършвайки две тегления, съответно на 400 лева и на 200 лева, както и едно
въвеждане на карта, без теглене. И пак на този банкомат, са използвали от 00.13
до 0.16 часа, на три пъти карта *************, с
банка издател „**********”, извършвайки тегления, съответно на
400 лева, на 100 лева и на 50 лева. На същата дата, на банкомат на ***********,
до кръстовището с ул. ************ /на „Инвестбанк”/ в гр.В., са си служили в
00.36 часа отново с карта номер ***************,
въвеждайки я в устройството без да извършват теглене.
Всички
описани по-горе седем карти са били подправени – неистински банкови карти от
посочените видове, като за тяхната подправка, която е несъмнено установена по
делото чрез изготвените технически експертизи, важи всичко казано по-горе,
защото те са съставлявали част от държаните от подс. П. общо количество такива
карти. Под служене, се има предвид ползване на картата по предназначение, а
това обхваща както случаите на теглене на суми, така и всички останали
операции, които титулярът по правило може да извършва с нея, боравейки с
банковия апарат, като нареждане на преводи, проверка на балана по сметката и
пр. Проверката за наличността по сметката е операция, която се отчита от
банкомата, но без да се регистрира изтеглена сума, а подобни проверки за
подсъдимите очевидно е било наложително често да се правят с картите, защото
във всеки един момент неизвестният титуляр на банковата сметка, от всякъде по
света е можел също да трансферира паричните си наличности /или да борави с
кредитния си лимит/, можело е да блокира картата си временно, да я закрие и пр.
От
субективна страна – и двамата подсъдими са реализирали престъпното служене с
пряк умисъл, който освен друго е възникнал, не спонтанно, а е бил предварително
формулиран във волевата сфера на всеки от двамата. Те са имали оформени
представи, че картите са подправени, че противозаконно си служат с тях,
ползвайки ги на банкоматни устройства /а и придобиват от това неследваща им се
имотна облага/. За естеството на използваните предмети и за противоправния
характер на своите действия, те са били абсолютно наясно, което явно е било
демонстрирано и в поведението им – избора на конкретното време от денонощието,
когато действията да бъдат реализирани, избора на местата, където да стане това
и предпазните мерки, които са предприемали. П. и Д. са предвиждали
общественоопасните последици на деянията си и са искали те да настъпят.
Деянията
са били извършени от подсъдимите в съучастие под формата на извършителство
/съизвършителство/ за всеки, без значение, че само един от тях фактически е
вършел операциите на банкомата. Самото технологично устройство на банковия
автомат е такова, че дефинитивно предполага индивидуално ползване от клиента.
Но съизвършителство има, тъй като служенето като форма на изпълнително деяние и
участието в него се е обхващало от общия умисъл на подсъдимите /двамата са се
намирали на мястото и докато единият е боравил с карти на банкомата, другият го
е пазил, с готовност в зависимост от ситуацията и да се сменят/. Установеният
факт, че на 12.11.2005 год. заедно с подсъдимите е имало и трето неизвестно
лице, не променя предходния извод.
Служенето
с всяка б. карта, през цитираните два дни, по отделно осъществява състав на
едно и също престъпление. Тези деяния са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите са се явили от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Ето защо, са налице предпоставките за приложението на чл.26,
ал.1 от НК за подвеждане на цялостната дейност като продължавана такава, която
специално за подс. Д. се ограничава до времевите параметри 11 и 12.11.2005 г.
Тук
е мястото да се обсъдят и доводите на защитата на подс. П. спрямо правната
квалификация на това деяние, като виждането на съдебния състав по същата тема,
ще се отнася и за останалото му произнасяне по обвинението за служене по
чл.244, ал.2 от НК. Защитата претендира, разискваната деятелност да бъде
преквалифицирана по чл.249, ал.1 от НК, като по-съотносима към конкретния
фактически състав /предвиждала
тогава далеч по-леко наказание, а в момента по-тежко, заради допълнителната
санкция глоба по чл.249, ал.1 от НК/. От гледна точка на
предмета на престъплението, чл.249, ал.1 от НК, се явява специален по отношение
на чл.244, ал.1 вр. с чл.243, ал.1, т.3 от НК, но от гледна точка на
специфичното качество на този предмет – подправката, съотношението е обратното
и особено ако тълкуването се прави в светлината на старата редакция на нормите,
действала към 2005 г. С чл.249, ал.1 от НК законът инкриминира използването на
всеки платежен инструмент /или данни от платежен инструмент/, без съгласието на
титуляра /независимо от отпадането на примерните изброявания в стария текст,
основната му констукция и идея е запазена/. Т.е. тук попадат и редовните
платежни инструменти, за които съгласието на титуляра не е получено /вкл.
загубени, откраднати и пр./. Към 2005 г., чл.249, ал.1 от НК е предвиждал
наказание лишаване от свобода до 5 години. За разлика от него подправката на
такива знаци, както и всички съставомерни изпълнителни деяния, осъществявани с
подправени такива знаци /вкл.служенето/, е била по-тежко наказуема.
Следователно, спецификата в престъпния предмет, е правила разпоредбата на чл.244,
ал.1 вр. с чл.243, ал.1, т.3 от НК специална. Според съда и настоящато правилно
тълкуване следва да е такова, без да се влияе от своеобразната „колизия” в
санкциите, резултирала от завишаването на наказанията на редица престъпления в
раздела, свързани с платежни инструменти, с разискваното по-горе изменение от
ДВ бр.27/2009 г.
Самостоятелно,
подс. П. също е осъществил обективните и субективните признаци от състав на
престъпление по чл.244, ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.26 от НК.
От
обективна страна – на датите 13. и 15.11.2005 г., деецът си е служил, като е
ползвал по предназначението им 8 бр. банкови карти /от вида кредитни и
разплащателни/, за които е знаел, че са подправени. Подправката им, изразяваща
се в това, че са били неистински и за тези карти е безспорно доказана с
експертно изследване, като те също са били част от намереното по-късно общо
количество процесни карти у дееца.
Ползването
от подсъдимия на 13.11.2005 год., е осъществено с карта номер ************** и банка издател "*********************”, на
банкомат на ул. ********, в гр.В., обслужван от ПИБ, на който в 01.31 часа, П.
извършил операция с карта, без да тегли суми от сметката на титуляра. На същата
дата, на банкомат на ул. *************** /на ПИБ/ в гр.В., във времето от 02.11
часа до 02.12 часа, той на два пъти ползвал карта с номер ************** и банка издател „**********************”, но пак
без да тегли суми. Пак на същата дата, на банкомата в бл.*** на ж.к. ****** /на
ПИБ/, 02.22 часа до 02.25 часа, П. използвал карта **************, с банка издател "*****************************”, като извършил четири тегления, съответно на 400 лева, 150 лева, 10
лева и 10 лева от сметката на титуляра. На същия банкомат, за времето от 02.26
часа до 02.28 часа, подсъдимият използвал и карти с номера: ************, с банка издател „**********”; **************, с банка издател „************************”; ***************, с банка издател „ *********************” и ****************, с банка издател „************************”, без да извършва теглене на суми от тях. Накрая, от 02.29 часа до
02.31 часа ползвал карта с номер *************** и банка
издател „*********************”, като на два пъти изтеглил от нея
по десет лева, а третото въвеждане в банкомата направил с друга цел.
На 15.11.2005 г. на горецитирания банкомат в ж.к. ******, аптека „С.” /на ПИБ/ в
00.15 часа, П. използвал карта с номер ************** и
банка издател „*********************”, но
без да тегли суми. По-късно на същата дата, в интервала от 02.20 часа до 02.21
часа, пак на този банкомат на три пъти ползвал карта с номер **************, с банка издател „*****************************”, като изтеглил
суми, съответно 10 лева, 400 лева и 160 лева.
Авторството
на деянието на 15.11.2005 г., касателно втората ползвана на тази дата карта, е
установено с обилен комплекс от преки доказателства. Що се касае до деянията на
13.11.2005 г., сподер съда отново съществува система от косвени доказателства,
която несъмнено показва, че лицето, послужило си с упоменатите по-горе карти е
бил подс. П.. Това отново са резултатите от подслушването, справката от Борика,
заключенията на компютърно-техническите експертизи, назназначени от настоящата
инстанция, протоколите за изземване. Те разкриват, че точно преди да бъдат
регистрирани операциите на банковите автомати, подсъдимият се е обадил на Д. в
очакване да тръгнат на регулярната обиколка заедно, но Д. му съобщил, че няма
да отиде с него, защото е на рожден ден. А понеже „нещата” не се намирали у П.,
двамата се разбрали П. да мине през Д., да ги вземе. Много скоро след това,
конкретно цитираните банкоматни устройства са отчели изброените операции с
карти, които по-късно са намерени в дома на П.. Почти веднага след като
приключил с тях, П. провел още един разговор с Д. и му заявил, че се прибира.
От там насетне не е имало на същата дата повече регистрирани операци с тези
карти. Отново чрез система от косвени доказателства /добити чрез същите
доказателствени източници/, се прави извод, който според съда е безспорен, за
ползването на от П. на картата с номер ************** и
банка издател „*********************” на
15.11.2005 г. Тази карта е намерена в колата му, след неговото задържане, което
се е случило скоро след като банкоматната сисема е регистрирала нейното
ползване. Последното обаче е било осъществено преди той да се обади на Д., от
който разговор става ясно пък, че Д. едва се събужда и не е особено настоен да
излиза. Ето защо, за първата инстанция няма съмнение кой е бил ползвателя на
престъпния предмет в случая.
От
субективна страна – горните деяния отново са били извършени от подс. П. с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния им характер, че неправомерно
употребява неистински банкови карти, с чиято подправка е бил наясно
/поведението му, наблюдавано от полицаите – избора на конкретни банкомати и
посещения по конкретно избрано време, оставяне на автомобила с работещ двигател
до тях, са много показателни в тази насока/, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици.
И
тук всяко служене с отделна б. карта, във всеки отделен момент, реализира
отделен един и същи състав на горното престъпление, т.е. могат да се включат в продължавана
престъпна дейност, понеже отговарят на критериите на чл.26, ал.1 от НК. Тази
продължавана престъпна за подс. П. трябва да обхване и предходните актове на
служене, реализирани от дееца на 11 и 12.11.2005 г., понеже и те изпълняват
същите критерии. По мнението на съда, попадането в продължаваното престъпление
по чл.26, ал.1 от НК и на държането на 66-те процесни карти, в голямо
количество, не е правно коректно, защото чл.26, ал.1 се прилага, ако деянията
по отделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление.
Може да са приливегировани и/или квалифицирани, наред с основния, но
престъплението е нужно да е едно и също. Макар и поставено в един и същи тест –
чл.244 от НК, престъплението по ал.2 не е едно и също с това по ал.1, въпреки
препращанията с които текстът му си служи. То не е нито квалифициран, нито
привилегирован състав на чл.244, ал.1 от НК, а е различен. Неговото „отделяне”
от продължаваното престъпление обаче, е невъзможно да бъде сторено с присъдата,
тъй като е недопустимо обвинението да се „разроява”, защото това ще доведе и до
недопустимо влошаване положението на подсъдимия. Ето защо, корекция в посочения
смисъл не може да бъда направена, а предвид обстоятелството, че конкретното
престъпно деяние е доказано, няма как и да последва коригиране чрез
оправдаване.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия И.П. за ВИНОВЕН в извършването на
престъпление по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.26,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от НК, за това че в периода
от месец октомври 2005 г. до 15.11.2005 година в град В. при условията на
продължавано престъпление, е държал подправени банкови карти по чл.243, ал. 2
от НК /кредитни и разплащателни/ в големи количества, и самостоятелно, както и
в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д.А.Д., си е служил с подправени
банкови карти по чл. 243, ал. 2 от НК /кредитни и разплащателни/, като е знаел,
че са подправени, както следва:
-
В периода от началото на месец октомври до
15.11.2005 година в град В. е държал подправени банкови карти по
чл. 243, ал. 2 от НК /кредитни и разплащателни/ в големи
количества, а именно:
неистински банкови карти
- Бяла карта с
надпис 2 и записан № на сметка: ********** - банка издател „**********";
- Бяла карта с
надпис 4 и записан № на сметка: *********** – банка издател „**********";
- Бяла карта c
надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
- Бяла карта c
надпис UK D TEST и записан № на сметка: ************* - банка издател „**********";
- Бяла карта
със записан № на сметка: ************* - банка издател „****************";
- Карта c
надпис 1 и записан № на сметка: ************** - банка издател „***********************";
- Бяла карта
със записан № на сметка: ************** - банка издател „ *********************";
- Бяла карта c
надпис 1 и записан № на сметка: *************** - банка издател „******************";
- Бяла карта c
надпис 7 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ **********";
-Бяла карта c
надпис 6 и записан № на сметка: ************** - банка издател „*****************";
- Бяла карта c
надпис 8 и записан № на сметка: *************** - банка издател ,,**********
";
-Бяла карта c
надпис 9 и записан № на сметка: ************** - банка издател "*****************";
- Бяла карта c
надпис 10 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ *****************
";
- Бяла карта с
надпис 4063 и записан № на сметка: ***************
-Бяла карта с
надпис N 12 DEC и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
-Бяла карта с
надпис 2 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател „****************";
-Бяла
карта с надпис 3 0934 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „*****************";
- Бяла
карта с надпис 0934 2 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „ **********";
- Бяла карта с надпис 3 и записан
№ на сметка: ************** – банка издател „Bank of Bahrain & Kuwait
B.S.C. CREDIT GOLD PREM Bahrain";
- Бяла карта c надпис 3 и
записан № на сметка: ************** - банка
издател „**********************"
;
- Бяла карта с
надпис 0934 5 и записан № на сметка: ************** - банка издател „**********";
-Бяла карта с
надпис 0934 3 и записан № на сметка: ************** - банка издател „**********";
-Бяла карта с
надпис 2950 и записан № на сметка: ******************;
-Бяла карта с
надпис 0934 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ **********
";
-Бяла карта с надпис 7199 и
записан № на сметка: *****************;
-Бяла
карта с надпис 6771 и записан № на сметка: ****************;
-Бяла
карта с надпис 4477 и записан № на сметка: ***************;
- Синя
карта с надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка: ***************;
-Бяла карта с
надпис 7752 и записан № на сметка: ****************;
-Бяла карта с
надпис 9244 и записан № на сметка: *****************;
-Бяла карта с
надпис 7199 и записан № на сметка: *****************;
-Бяла карта със
записан № на сметка: ************** - банка издател "****************";
-Бяла карта c
надпис MC-ilian copy 2 и записан № на сметка: ************** - банка издател „ ****************";
-Бяла карта с
надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка издател „**************************";
-Бяла карта c надпис PIS/5
EU FR и записан № на сметка: *************** банка издател „*************";
-Бяла карта със
записан № на сметка: *************** - банка издател „*********************";
-Карта
c надпис VISA CITIBANK ************** на името на ****
PINTО и записан № на сметка: **************
- банка издател „********************";
-Синя
карта c надпис PARADISE CLUB и записан № на сметка: *****************;
-Бяла карта с
надпис 2221 и записан № на сметка: ******************;
-Бяла карта с
надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка издател „************************";
-Бяла карта c
надпис 4 N 49 и записан № на сметка: *************** - банка издател „************************";
-Бяла карта с
надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** - банка издател „*********************";
-Бяла карта c
надпис 0218 и записан № на сметка: ******************;
-Бяла карта с
надпис 2162 и записан № на сметка: ****************;
-Бяла карта с
надпис 2 2015 и записан № на сметка: ***************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB **** и записан № на сметка:
***************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 2221 и записан № на сметка: ******************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 5195 и записан № на сметка: ****************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 8449 и записан № на сметка: ***************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 2420 и записан № на сметка:
***************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 7331 и записан № на сметка: **************;
-Синя
карта с надпис PARADISE CLUB 3067 и записан № на сметка:
***************;
-Бяла карта с
надпис LUX 2 и записан № на сметка: ************** -
банка издател „******************";
-Бяла карта със
записан № на сметка: ************** - банка издател
"*********************";
-Бяла карта c
надпис 75 и записан № на сметка: *************** - банка издател „************************;
-Бяла карта c
надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
-Бяла карта c
надпис P154/LUX и записан № на сметка: ************** -банка издател "*****************************";
-Бяла карта c
надпис RU 1 и записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
-Бяла карта с
надпис N 1 F1 и записан № на сметка: ***************- банка издател „*********************";
-Бяла карта c
надпис N 17 UKD и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************";
-Бяла карта c
надпис P13/2 UK Dq и записан № на сметка: ************ - банка издател „ ******************************";
-Бяла карта c
надпис P16/3 UK D и записан № на сметка:**************- банка издател "*****************************";
-Бяла карта c
надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************- банка издател „**********************";
-Бяла карта c
надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** – банка издател „************************"
и преправена б. карта с надпис SG "EXPRESBANK" №
**************** на името на И. М. /изписано на латиница/;
-
На датите 11 и
12.11.2005 г. в град В., в съучастие като съизвършител с Д.А.Д., си е служил на АТМ устройства в същия град с подправени – неистински банкови карти /кредитни и
разплащателни/, за които е знаел, че са подправени, а именно:
- Бяла карта с
надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
- Бяла карта с надпис UK D TEST и
записан № на сметка: ************* - банка издател „**********";
- Бяла карта c надпис PIS/5 EU ЕК
и записан № на сметка: *************** - банка издател „*************";
- Бяла карта c надпис P16/3
UK D и записан № на сметка: ************** - банка издател "*****************************";
- Бяла карта c надпис P14/5
IT D и записан № на сметка: **************- банка издател „**********************";
- Бяла карта със записан №
на сметка: ************** - банка издател „ *********************”;
- Бяла карта c надпис P16/5
и записан № на сметка: ************** - банка издател „ ************************";
-
На датите 13 и 15.11.2005 година в град В. си е
служил на АТМ устройства в същия град с подправени – неистински
банкови карти /кредитни и разплащателни/, за които е
знаел, че са подправени:
- Бяла карта с надпис UK G TEST и записан №
на сметка: ************ - банка издател „**********" (на дата 13.11.2005
година);
- Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка:
**************** - банка издател „************************" (на дата 13.11.2005 година);
- Бяла карта
със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************"(на
дати 13 и 15.11.2005 година);
- Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан №
на сметка: ************** - банка издател "*****************************"
(на дати 13 и 15 ноември 2005 година);
- Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан №
на сметка: **************- банка издател „**********************" (на дата
13.11.2005 година);
- Бяла карта c надпис 75 и записан № на
сметка: *************** - банка издател „ ********************* (на дата
13.11.2005 година);
- Бяла карта с надпис 3 N17 и записан № на
сметка: *************** - банка издател „ *********************” (на дата
13.11.2005 година);
- Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на
сметка: ************** - банка издател „ ************************" (на
дата 13.11.2005 година).
Отново
с горните мотиви, съдът призна подс.Д.Д. за ВИНОВЕН в извършването на
престъпление по чл.244, ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.2, ал.2, за това че
на датите 11 и
12.11.2005 г. в град В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършител с подсъдимия И.Н.П., си е служил на АТМ
устройства в същия град с подправени – неистински банкови
карти /кредитни и разплащателни/, за които е знаел, че са
подправени, а именно:
- Бяла карта с
надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ банка издател „**********";
- Бяла карта с надпис UK D TEST и
записан № на сметка: ************* - банка издател „**********";
- Бяла карта c надпис PIS/5 EU ЕК
и записан № на сметка: *************** - банка издател „*************";
- Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан №
на сметка: ************** - банка издател "*****************************";
- Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан №
на сметка: **************- банка издател „**********************";
- Бяла карта със записан № на сметка: **************
- банка издател „ *********************”;
Бяла карта c надпис P16/5 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „ ************************",
В
периодът, предшестващ първото безспорно установено служене на подсъдимите с
прцесните карти – 11.11.2005 г., въпреки че системата Борика е регистрирала
множество операции с карти /открити впоследствие у подс. П./ още от месец
октомври с. г., поради липсата на несъмнени доказателства, кое е било лицето
или лицата, които са ги ползвали тогава, обвинението изобщо за престъпно
поведение служене по чл.244, ал.1 от НК, за по-ранното време от посоченото,
трабва да отпадне и за двамата подсъдими. Освен това, на датите 11 и 12.2005
год., когато подсъдимите са действали в съучастие, те са си служили с определен
брой карти, на точно установени банкомати, като извън тези карти, други не е
доказано да са използвали. По тези съображения и обвинението, каквато е
логиката му, по начина по който е повдагното, следва да отпадне за служене на
цитираните две дати от подсъдимите със следните подправени /неистински/ карти: Бяла
карта с надпис N 12 DEK и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка: ****************; Бяла
карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка издател „**************************";
Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка
издател „************************"; Бяла карта c надпис 4 N49 и
записан на сметка: *************** - банка издател „************************";
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
Бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка: ***************; Бяла
карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; Бяла карта
с надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
Бяла карта с надпис LUX 2 и записан № на сметка: ************** - банка
издател „******************"; Бяла карта c надпис 75 и записан № на
сметка: *************** - банка издател „ *********************. Освен това, за датата 14.11.2005 г., няма несъмнени доказателства
подсъдимите да са излизали на обиколка по банкоматите в гр. В., за да ползват
подправени карти. Вярно е и че тогава има регистрирани операции с някои от
картите, намерени впоследствие у подс. П., но според единодушните показания на
свидетелите – полицейски служители, на тази дата, дейците не са провели среща
/по обичайния начин/. В подслушаната телефонна комуникация има индикации за
уговорка, но те не са достатъчно ясни и тъй като за визираната конкретна дата,
съдът не намери убедителни доказателства, счете че обвинението за нея във
връзка с използването на следните подправени – неистински банкови карти
/кредитни и разплащателни/: Бяла карта с надпис UK G TEST и записан №
на сметка: ************ - банка издател „**********"; Бяла карта c
надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** - банка издател "*****************************";
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************- банка
издател „**********************"; Бяла карта c надпис 75 и записан
№ на сметка: *************** - банка издател „ *********************; Бяла
карта с надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„ ************************", като недоказано, също
следва да отпадне.
По горните мотиви, съдът призна
подсъдимия И.П. за НЕВИНЕН в това в периода 20.10.2005 г. до 10.11.2005 г.
включително, да си е служил изобщо с подправени банкови карти /кредитни и
разплащателни/, както и в това на датитие 11 и 12.11.2005 г. в съучастие като
съизвършител с подсъдимия Д.А.Д. да си е служил със следните подправени –
неистински банкови карти /кредитни и разплащателни/: Бяла карта с надпис N
12 DEK и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка: ****************; Бяла карта с
надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка издател „**************************";
Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка
издател „************************"; Бяла карта c надпис 4 N49 и записан на
сметка: *************** - банка издател „************************"; Бяла
карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
Бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка: ***************; Бяла карта с
надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; Бяла карта с надпис 3 N17
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************;
Бяла карта с надпис LUX 2 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„******************"; Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: ***************
- банка издател „ *********************, и в това на 14.11.2005 г. в
съучастие като съизвършител с подсъдимия Д.А.Д., да си е служил на АТМ
устройства в същия град със следните подправени – неистински банкови карти
/кредитни и разплащателни/: Бяла карта с надпис UK G TEST и записан № на
сметка: ************ - банка издател „**********"; Бяла карта c надпис
P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** - банка издател "*****************************";
Бяла карта c надпис P14/5 IT D и записан № на сметка: **************- банка
издател „**********************"; Бяла карта c надпис 75 и записан № на
сметка: *************** - банка издател „ *********************; Бяла карта с
надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
Бяла карта c надпис P16/5 и записан № на сметка: ************** - банка издател
„ ************************" и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението в този смисъл.
Също
по горните мотиви, съдът призна за НЕВИНЕН и подс.Д.Д., за това, в периода
20.10.2005 г. до 10.11.2005 г. включително, да си е служил изобщо с подправени
банкови карти /кредитни и разплащателни/, както и в това на датитие 11 и 12.11.2005
г. в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.Н.П. да си е служил със
следните подправени – неистински банкови карти /кредитни и разплащателни/: Бяла
карта с надпис N 12 DEK и записан № на сметка: ************** - банка издател „*********************";
Бяла карта с надпис 7752 и записан № на сметка: ****************; Бяла
карта с надпис 8642 и записан № на сметка: *************** - банка издател „**************************";
Бяла карта с надпис TEST и записан № на сметка: **************** - банка издател
„************************"; Бяла карта c надпис 4 N49 и записан на
сметка: *************** - банка издател „************************";
Бяла карта със записан № на сметка: ************** - банка издател "*********************";
Бяла карта c надпис 33 и записан № на сметка: *************** - банка издател „********************";
Бяла карта с надпис 4063 и записан № на сметка: ***************; Бяла
карта с надпис 7199 и записан № на сметка: *****************; Бяла карта
с надпис 3 N17 и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************”;
Синя карта с надпис PARADISE CLUB 2264 и записан № на сметка: ****************; Бяла карта с надпис LUX 2 и записан № на сметка: **************
- банка издател „******************"; Бяла карта c надпис 75
и записан № на сметка: *************** - банка издател „ *********************, и в това на 14.11.2005 г. в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.Н.П.,
да си е служил на АТМ устройства в същия град със следните подправени –
неистински банкови карти /кредитни и разплащателни/: Бяла карта с
надпис UK G TEST и записан № на сметка: ************ - банка издател „**********";
Бяла карта c надпис P16/3 UK D и записан № на сметка: ************** - банка
издател "*****************************"; Бяла карта c надпис
P14/5 IT D и записан № на сметка: **************- банка издател „**********************";
Бяла карта c надпис 75 и записан № на сметка: *************** - банка издател „
*********************; Бяла карта с надпис 3 N17 и записан № на сметка: ***************
- банка издател „ *********************”; Бяла карта c надпис P16/5 и
записан № на сметка: ************** - банка издател „ ************************" и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение в
този смисъл.
С оглед
на възприетата по-горе правна квалификация на осъществените от подс. И.П.
престъпления, относно наказанията за всяко от тях, съобразявайки факторите по
чл.54 от НК и целите по чл.36 от НК, съдът намира следното:
За
престъплението по чл.321, ал.6, вр. с чл.54 от НК, наказанието на дееца следва
да се определи при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и
като такива първата инстанция отчита чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни в момента, трудова ангажираност и изтеклия продължителен
период от извършване на престъплението до реализиране на отговорността. Като
отегчаващо обстоятелство трабва да се отбележи високата обществена опасност на
конкретното престъпление. Изминалият времеви период според съда, не бива да се
взима впредвид като изключително смекчаващо обстоятелство, което да води до
замяна на заложената в закона санкция с друга по-лека като вид, тъй като то
само по себе си в достатъчна степен надделява при преценката на съдебния състав
за снижаване на отговорността, като евентуално преминаване към хипотеза на
чл.55 от НК би било неоправдана снизходителност. Ето защо, СпНС счита, че
най-справедливо е за това престъпление на виновния да се наложи наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което отговаря на обществената
опасност на престъпната деятелност, на личността на дееца и би изпълнило в
най-пълна степен целите на специалната и генералната превенция.
За престъплението по
чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от НК, съдът
също е на мнение, че на П. е нужно да се определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността фактори, които са отново същите, а именно чисто
съдебно минало, добрите характеристични данни в момента, трудова ангажираност и
изтеклия продължителен период от извършване на престъплението до реализиране на
отговорността. Тук обаче като отегчаващи се отчитат обстоятелствата, че самото
продължавано престъпление включва множество отделни престъпни актове; че в него
попада и държането на обсъждания извънредно голям обем подправени банкови
карти; и че от служенето в част от случаите е резултирало
имотно облагодетелстване и съответно ощетяване на титулярите. Ето защо, за това
престъпление, като справедливо адекватно наказание, СпНС преценява ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Определянето му в този размер, се дължи основно на приоритета, който съдът
отдава на изтеклия времеви период, като фактор за снижаване на отговорността и
компенсация на подсъдимия, заради небрагоприятното положение на несигурност,
създадено му от продължителното производство. И в тази хипотеза, съдебният
състав не констатира нито изключителни, нито многобройни снижаващи вината
обстоятелства, за да приложи норчата на чл.55 от НК, каквато е претенцията на
защитата.
За престъплението по чл.354 а, ал.3, т.1 вр. с чл.54, вр. с
чл.2, ал.2 от НК, отново съдът е на мнение, че за постигане целите на чл.36 от НК, наказанието на П. е нужно да се определи при изключителен превес на
смекчаващите обстоятелства, за каквито пак се изтъкват чисто
съдебно минало, добрите характеристични данни в момента, трудова ангажираност и
изтеклия продължителен период от извършване на престъплението до реализиране на
отговорността. Тук утежняващи обстоятелства не се констатират, поради което
отговорността трябва да е в минималните предвидени в закона граници за даденото
престъпление /което в сегашната му редакция е по-леко наказуемо/, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Това наказание е достатъчно за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за оказване на
предупредително-възпитателно въздействие върху другите членове на обществото.
За
престъплението по чл.339, ал.1 от НК, съдът за пореден път
отчитата нелкократно споменатите по-горе смекчаващи обстоятелства. Утажняващи,
не се установяват. При всички случаи обаче, първата инстанция е длъжна да
приложи нормата чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ вр. с чл.2, ал.2 от НК и да определи
на дееца наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се само в двете базови пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца /за техния минимален срок/, тъй като такова
наказание за това престъпление е било определено от предходен съдебен състав,
потвърдено е било на въззивна инстанция, а въззивния акт не бил атакуван от
прокурора. Т.е. налице е забрана по чл.355, ал.2 от НПК.
Тъй като престъпленията са били
извършени от подс. П., преди да имало влязла в сила присъда /определение за
одобряване на споразумение/, за което и да е от тях, то на основание чл.23,
ал.1 НК на дееца се ОПРЕДЕЛЯ едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия по
настоящото НОХД № 526/2014 г. на СНС в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На
основание чл.23, ал.3 НК, към същото общо, най-тежко наказание на подс. П.,
следва да бъде присъединено изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 2 000
/две хиляди/ лева. Нейното
неприсъединяване при предишно разглеждане на делото /при предпоследната присъда
на ВАС/, което не е било протестирано, не е пречка за сегашното приложение на
чл.23, ал.3 от НК, защото при всяко ново групиране, въпросът с общото наказание
се пререшава в зависимост от конкретните обстоятелства, а наред с това се
пререшават и останалите въпроси по чл.23 и чл.24 от НК.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия П. наказание
в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. СпНС е
длъжен да приложи институтът на условното осъждане, понеже той е приложен и с
предходно съдебно произнасяне, което е било непротестирано. Продължителността
на изпитателния срок – максималната по закон е удачна, за оказване на
превъзпитателно въздействие върху виновния.
На
основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание, на
подс. П., трябва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан
по настоящото дело, считано от 16.11.2005 г. до 28.03.2006 г.
С оглед
на възприетата по-горе правна квалификация на осъществените от подс. Д.Д.
престъпления, относно наказанията за всяко от тях, съобразявайки факторите по
чл.54 от НК и целите по чл.36 от НК, съдът намира следното:
За
престъплението по чл.321, ал.6 от НК, наказанието на подс. Д. трябва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства и това са семейното му
положение и изтеклият значителен период от време, от извършване на
престъплението до реализирането на отговорността. От друга страна, като
отегчаващи се преценяват – високата обществена опасност на деянието,
предходното осъждане на лишаване от свобода, водещата роля на Д. в тази
конкретната деятелност, явяващ се като координатор при връзките на сговорилите се
с други лица, както и данните, че е спомагал скимингова дейност на други лица,
която също е противоправна. В случая обаче, съдът отново е длъжен да отдате
превес на смекчаващото обстоятелство, каквото е изминалото време от
престъплението, поради което счита за най-справедливо да наложи на подсъдимия
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За
престъплението по чл.244, ал.1 вр. с чл.243, ал.2, т.3 вр. с чл.26, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с чл.2, ал.2 от НК, съдебният състав е на
мнение, че то е нужно да се определи отново при превес на смекчаващи
отговорността на подс. Д. обстоятелства. Те са фиксираните по-горе, а като
утежняващо обстоятелство се отбелязва осъждането на лишаване от свобода, и то
за същото по вид престъпление. Заради компенсирането на дееца за
продължителното времетраене на производството, първата инстанция придава
сериозен приоритет на смекчаващите фактори, поради което налага
на подсъдимия наказание ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То е справедливо и би изпълнило в пълне степен целите по
чл.36 от НК.
И за подс. Д., възникват
основанията
по чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо, най-тежко наказание, което се
явява това в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като Д. е бил осъждан към
момента на деянията на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за
него институтът на условното осъждане е неприложим. Ето защо на основание
чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да му бъде определен първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание в размер на две години
лишаване от свобода в ЗАТВОР.
Обстоятелството, че при предното
произнасяне, което не е било протестирано, общото наказание на подсъдимия е
било постановено да се изтърпи при по-лек режим и в друго затворническо
заведение, не обвързва настоящата инстанция, тъй като, както вече се подчерта,
в случая се извършва ново групиране, при което въпросът с общото наказание,
респ. неговото изтърпяване няма пречка да бъде пререшаван и това не
представлява влошаване положението на подсъдимия.
На основание чл.59, ал.1 НК при
изпълнението на определеното общо наказание на подс. Д., следва да бъде приспаднато
времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело, считано от
16.11.2005 г. до 28.03.2006 г.
Подс.
Д. е извършил настоящите престъпления, които са умишлени, в рамките на
изпитателния срок на предходното си осъждане по НОХД № 1408/2003 г. на Окръжен
съд – В., също за умишлено престъпление. Ето защо и на основание чл.68, ал.1 от НК, следва да бмъде постановено, деецът да изтърпи изцяло и отделно и наказанието,
наложено му по горецитираното дело в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
по като на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният
режим и за неговото изтърпяване трябва да бъде СТРОГ, с настаняване в ЗАТВОР.
Искането
на защитата на подс. Д. да не се привежда в изпълнение отложеното наказание,
поради изтекла давност за изпълнението му, съдът намира за неоснователно.
Относителната давностт, съгласно чл.82, ал.1, т.3 от НК за конкретния случай, е
десет години, но тя е неприложима, тъй като многократно е била прекъсвана с
произнасянията на предишните съдебни състави в насока, това наказание да се
изтърпи. Абсолютната давност по чл.82, ал.4 от НПК от петнадесет години не е
изтекла.
Освен
това, в казус, като този на подс. Д. /с привеждане в изпълнение на предходно
отложено наказание по чл.68, ал.1 от НК/, режимът и на двете наказания трябва
да бъде строг, понеже към момента на извършване на сега санкционираните му
престъпления, той е бил вече осъждано лице по см. на ЗИНЗС /не се изисква
предишното наказание лишаване от свобода да е търпяно ефективно/. Впрочем,
същият режим следва да се определи и за приведеното условно наказание,
превръщащо се в ефективно, защото режимът и типът на мястото за изтърпяване на
наказанието се определят към момента, в който съдът се произнася за това
изтърпяване, а не към момента на постановяване на условната присъда /виж
Решение № 158 от 02.06.2014 г. по н.д. № 378/2004 г. на ІІІ н.о. и Решение №
357 от 26.07.2013 г. по н.д. № 1123/2013 г. ІІІ н.о./
На
основание чл. 354а, ал. 6 от НК, веществените доказателства: марихуана с
нетно тегло 9,23 грама, със съдържание на активнодействащ компонент –
тетрахидроканабинол 1,71%; марихуана с нетно тегло 0,18 грама, със съдържание
на активнодействащ компонент – тетрахидроканабинол 1,39%; марихуана с нетно
тегло 0,27 грама, със съдържание на активнодействащ компонент –
тетрахидроканабинол 1,18%; марихуана с нетно тегло 6,85 грама, със съдържание
на активнодействащ компонент – тетрахидроканабинол 1,78%, намиращи се в ЦМУ
София, следва да се ОТНЕМАТ в полза на държавата и след влизане на присъдата в
законна сила, същите следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ по надлежния ред.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, следва да се ОТНЕМАТ в полза на
държавата и веществените доказателства 22 броя патрони калибър 9/19, намиращи
се в Служба „КОС“ при 01 РУП В..
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Н.П. /със снета по
делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,
направените по делото разноски в размер на 3 145,40 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.А.Д. /със снета по
делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,
направените по делото разноски в размер на 3 145,40 лева.
Мотивиран от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: