№ 197
гр. София , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002215 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ант Про”ООД и присъединения
жалбоподател „Бо Нико Стил“ООД срещу решение № 76 от 10.01.2020 г. по
т.д.№ 2781/2014 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 4 състав, с което са
отхвърлени предявените от „Ант Про”ООД срещу „Прокредит Банк
(България)“ЕАД искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във връзка с
99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за [установяване
съществуването на вземането за] сумата от 543 516,63 лв. - главница,
представляваща неустойка по т. 9 от договор за цесия сключен на 12.08.2011
г., и за сумата от 134 154,10 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 20.08.2011 г. до 14.01.2014 г., за които вземания по гр.д.
№ 2270/14 г. по описа на Софийския районен съд, 74 състав в полза на „Бо
Нико Стил”ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
29.01.2014 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Оспорено е становището на
първоинстанционния съд, че тъй като в договора за цесия страните не са
1
постигнали съгласие за прехвърляне на правата по менителничния ефект,
задължение за предаването му не е възникнало. Поддържа се, че този извод
противоречи на цесионния договор, страните по който са уговорили на
цесионера да бъдат предадени всички обезпечения, свързани с основното
вземане, без оглед на това дали цесионерът ще може да упражни правата по
тях, като са постигнали съгласие за простото предаване на документите, респ.
предаването на записа на заповед, а не прехвърлянето на правата по него.
Изложено е, че неустойката обезпечава вредите от непредаване на ценната
книга, а не от непрехвърляне на правата по нея. Посочено е, че към датата на
сключване на договора за цесия цесионерът не е знаел какви обезпечения са
учредени за гарантиране изпълнението на основното вземане, предмет на
цесията, поради което е уговорена процесната неустоечна клауза за
обезщетяване на вредите от непредаване на документите по някое от тях.
Наведен е довод, че предаването на менителничния ефект е изрично
уговореното с цесионния договор задължение с цел цесионерът да получи
всички документи, обезпечаващи вземането му и да придобие информация за
съществуващите обезпечения, едва след което той би могъл да поиска и
прехвърляне на правата по тези обезпечения, ако се налагат допълнителни
действия за това. С позоваване на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД се поддържа, че
доколкото прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго, в какъвто смисъл е и клаузата на т.
2 от договора, и след като е безспорно, че процесният запис на заповед има
функциите на обезпечение, то цедентът е следвало да прехвърли на цесионера
и всички права, свързани с обезпеченията на основното вземане.
Жалбоподателят счита за необосновани изводите на съда за нищожност на
клаузата за неустойка, като уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и твърди, че преценката за това се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Наведен е довод, че в случая към датата на сключване на договора за цесия,
за цесионера е имало неяснота какви обезпечения са свързани с основното
вземане и дали банката ще изпълни задълженията си да предаде документите
за тяхното установяване, поради което страните са предвидили неустойка в
размер на „непредаденото обезпечение“. Твърди се, че макар размерът на
неустойката да надвишава този на основното вземане, тя гарантира не само
2
него, но и всички негови обезпечения и след като такова обезпечение е
съществувало в полза на банката- цедент, то размерът на неустойката, равен
на това обезпечение не накърнява добрите нрави. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени, както и за присъждане на направените по водене
на делото разноски.
„Бо Нико Стил“ООД- третото лице-помагач на страната на страната на
„Ант Про”ООД и присъединен жалбоподател, поддържа жалбата и чрез
процесуалния си представител адв. Йоцова-Стоева прави искане да бъде
уважена.
Въззиваемият „Прокредит Банк (България)“ЕАД оспорва въззивната
жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника му адв. Т. се твърди, че банката-цедент е изпълнила
задължението си по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, а именно
договор за банков кредит № 050-387698/20.11.2007 г., сключен между
„ПроКредит Банк (България)“ЕАД и „Уникат“ООД и изпълнителен лист,
издаден на 27.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 8830/ 2011 г. по описа на РС- гр. Варна,
съгласно приетия по делото приемно-предавателен протокол от 19.08.2011 г.
Наведен е довод, че между страните е уговорено, че цедентът отговаря за
съществуване на вземането, но не и за неплатежоспособността на длъжника.
Изложено е, че в чл. 2 на цесионния договор от 12.08.2011 г. изрично е
посочено, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е учредена
договорна ипотека върху конкретно индивидуализиран недвижим имот,
собственост на длъжника „Уникат“ООД, документите за която в оригинал
също са надлежно предадени на цесионера „Бо Нико Стил“ООД. Наведен е
довод, че в клаузата на чл. 3 от договора изрично е посочено, че
прехвърленото вземане е обезпечено с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, който също е предаден на цесионера, удостоверено с
приемателно-предавателния протокол. Твърди се, че записът на заповед не
представлява обезпечение на цедираното вземане, тъй като способите за
обезпечаване на задълженията са изчерпателно посочени в нормите на чл. 133
3
- 182 от ЗЗД и той не фигурира между тях, а неговата гаранционна функция се
изразява единствено във възможността за снабдяване на кредитора с
изпълнителен лист на извънсъдебно основание- заповед за изпълнение.
Възразява, че след като към момента на прехвърляне - 12.08.2011 г. цедентът
е носител на парично вземане към длъжника „Уникат“ ООД, произтичащо от
каузалното правоотношение (договор за банков кредит), съгласно издаден и
предаден на цесионера изпълнителен лист, паричното вземане към издателя
по записа на заповед се е погасило, защото не може да съществуват две
претенции за едно и също вземане. Поддържат се като правилни и обосновани
мотивите на съда за нищожност на неустоечната клауза по чл. 9 от договора
за цесия, като уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, обусловена от обстоятелството, че неустойката не
обезпечава основното задължение на цедента да прехвърли вземането и не е
съобразена с обема на неизпълнението (пълно, частично, виновно,
невиновно). Посочено е, че претендираният размер на неустойката от 283 000
евро надхвърля значително както размера на прехвърленото вземане, така и
този на получената от цедента цена, респ. евентуалните вреди, които
цесионерът би претърпял. Посочено е също, че не е ясно какви точно вреди се
обезщетят с така уговорената неустойка. Твърди се, че неустойката е
уговорена за пълно неизпълнение - ако „ПроКредит Банк (България)“ЕАД не
предаде всички документи по т. 5 от договора и е неприложима при частично
неизпълнение, какъвто е случаят по настоящото делото, по което банката не е
предала само един от документите, свързани с прехвърленото вземане.
Наведен е довод, че размерът на неустойката от 543 516,63 лв., за която сума
е издаден записът на заповед, не съответства на размера на вземането, който
към датата на сключване на договора за неговото прехвърляне- 12.08.2011 г.,
възлиза на 187 540.87 евро. Инвокирано е възражение, че с оглед размера на
цедираното вземане записът на заповед не би могъл да се ползва за
събирането на сумата, за която е издаден, а само за тази, на която възлиза
прехвърленото вземане. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени от
въззиваемото дружество пред въззивната инстанция.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
4
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор, сключен на 20.08.2011 г. „Прокредит
Банк (България)“ЕАД като цедент е прехвърлила на третото лице-помагач „Бо
Нико Стил“ООД- цесионер по същия вземането си в размер на 187 540.87
евро към „Уникат“ООД, произтичащо от договор за банков кредит № 050-
387698/20.11.2007 г., сключен между банката и длъжника, за което цедентът
се е снабдил с изпълнителен лист от 27.06.2011 г., издаден по ч.гр.д.№
8830/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, срещу цена от 185 000 евро.
Уговорено е, че вземането се прехвърля ведно с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, в това число с изтеклите лихви (т.
2). Според клаузата на т. 3, за обезпечаване на вземанията на „ПроКредит
Банк (България)”АД произтичащи от кредитния договор, с нотариален акт,
вписан в Службата по вписванията- гр. Варна с вх. рег. № 34933/20.11.2007 г.,
акт № 9, том XXVII, дело 27170/2007 г. в полза на „Про Кредит Банк
(България)“АД е учредена договорна ипотека върху собствен на
„Уникат“ООД недвижим имот, находящ се в гр. Варна, в землището на гр.
***, област ***, в местността „***“, а именно: поземлен имот № 037097, с
площ 3899,00 кв.м., с начин на трайно ползване - друг промишлен терен, при
граници и съседи, подробно описани в договора. В клаузата на т. 5 цедентът
се е задължил в деня на подписване на договора да прекрати образуваното
изпълнително дело № 201171804001454 по описа на ЧСИ С. Д., с peг. № *** и
в деня на плащане на цената по цесионния договор да предаде на цесионера
оригиналите на договор за банков кредит № 050-387698/20.11.2007 г. и
всички анекси към него, оригинал на изпълнителен лист от 27.06.2011 г.,
заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 8830/2011г. по описа
на Варненския районен съд, оригинал на нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан в Службата по вписванията -гр. Варна с вх. peг.№
34933/20.11.2007г., акт № 9, том XXVII, дело 27170/2007 г., както и
оригинали, ако такива са налице, на всички други документи, послужили
като обезпечение по договора за банков кредит, включително и на копие от
5
молбата за образуване на изпълнителното производство.
В т. 9 от цесионния договор е уговорено задължение на цедента, в деня
на плащане на цената да предаде на цесионера документите по т. 5 с приемно-
предавателен протокол в 16 ч. в кантората на нотариус Д. Б., като при
неизпълнение изправната страна има право на обезщетение в размер на
обезпечението. Според т. 7, цедентът отговаря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето, но не и за платежоспособността на
длъжника.
Установява се от съставения на 19.08.2011 г. приемно-предавателен
протокол, че на същата дата в изпълнение на т. 9 от цесионния договор,
сключен на 12.08.2011 г., „ПроКредит Банк (България)“АД е предала на „Бо
Нико Стил“ООД – цесионер по него, следните документи: 1. Оригинал на
договор за банков кредит № 050-387698/20.11.2007г. и всички анекси към
него, а именно Анекс № 1 от 11.09.2009 г. и Анекс № 2 от 11.03.2010 г.; 2.
Оригинал на изпълнителен лист от 27.06.2011 г. и заповед за незабавно
изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 8830/2011г. по описа на Варненския
районен съд; 3. Оригинален екземпляр на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан в Службата по вписванията-гр. Варна с вх. рег. №
34933/20.11.2007г., акт № 9, том XXVII, дело 27170/2007 г. ; 4. Оригинал на
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно връчено на
длъжника на 12.08.2011 г. и копие от молбата за образуване на изпълнително
производство.
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК от 14.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 8830/2011 г. на Варненския районен съд,
същата е издадена в полза „Прокредит Банк (България)“ЕАД срещу
„Уникат“ООД за следните суми : 167 790.79 евро- непогасена главница,
дължима по договор за кредит от 20.11.2007 г.; 9846.79 евро, представляваща
наказателна лихва за периода от 19.04.2011 г. до 8.06.2011 г., сумата от 2
641.96 евро- просрочена лихва за периода от 9.03.2011 г. до 08.06.2011 г.,
сумата от 310.25 евро- комисионна за годишно управление на кредита, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 13.06.2011 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.
418, във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК, както и на основание чл. 78, ал. 8 във
6
връзка с ал. 1 от ГПК - разноски по делото в размер на 7064.06 лв. за
заплатена държавна такса.
По делото е безспорно, че длъжникът „Уникат“ООД е издал в полза на
„Прокредит Банк (България)“ЕАД запис на заповед от 20.11.2007 г. за сумата
от 283 008.56 евро, платима на предявяване, но не по-късно от 6.12.2017 г.,
авалиран от управителя на дружеството А. Н. Н. в лично качество и от Е. И.
Н.. Оригиналът е бил върнат на управителя на дружеството-издател на ефекта
на 18.07.2012 г. Не се спори също, че записът на заповед е издаден за
събиране вземанията на банката- поемател по споменатия договор за банков
кредит.
На 29.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 2270/2014 г. Софийският районен съд е
издал в полза на „Бо Нико Стил“ООД заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу „Прокредит Банк (България)“ЕАД за сумата от 543516,63 лв.-
главница, въз основа на Договор за прехвърляне на вземане от 12.08.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от 16.01.2014 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 134 154,1 лв., дължима за периода от 20.08.2011
г. до 14.01.2014 г. и 33 553,41 лв. разноски по делото, от които 13 553,41 лв.-
държавна такса и 20 000 лв.- възнаграждение на адвокат. Допуснал е
незабавно изпълнение на заповедта и е издал изпълнителен лист за събиране
на сумите по нея. С определение от 6.03.2014 г. по същото дело, като е
констатирал, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта с
възражение от 28.02.2014 г., заповедният съд е указал на заявителя
възможността в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си по нея, с предупреждение, че ако не представи доказателства за
предявяването му, издадената заповед за незабавно изпълнение ще бъде
обезсилена.
С договор, сключен на 24.02.2014 г. „Бо Нико Стил“ООД като цедент е
прехвърлило на жалбоподателя „Ант Про”ООД- цесионер по същия договор,
вземането си към „ПроКредит банк (България)“АД в общ размер от
711 204.14 лв., произтичащо от заповедта за незабавно изпълнение от
29.01.2014 г. и изпълнителния лист от същата дата, издадени в полза на
прехвърлителя по ч.гр.д.№ 2270/2014 г. по описа на Софийския районен съд,
74 състав. С нотариална покана, рег. № 1253, т. 1, акт 54, по описа на
7
нотариус № 404, връчена на 25.02.2014 г. цедентът „Бо Нико Стил“ООД е
уведомил длъжника „Прокредит Банк (България)“ЕАД за извършеното
прехвърляне на вземането на цесионера „Ант Про”ООД по реда на чл. 99, ал.
3 и 4 от ЗЗД.
При горните данни, въззивният съд намира следното :
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че след издаването на заповедта за изпълнение от 29.01.2014 г.,
но преди подаване на възражението на длъжника „Прокредит Банк
(България)“ЕАД от 28.02.2014 г., третото лице-помагач „Бо Нико Стил“ООД,
в чиято полза е издадена е прехвърлило вземанията си по нея на „Ант
Про”ООД с договор от 24.02.2014 г. Съгласно т. 10б от ТРОСГТК №
4/18.06.2014 г. при частно правоприемство, настъпило при прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия през периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран за
неговото предявяване е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията
на съда на цедента. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в
действалата през процесния период редакция на нормата) от уведомяването
на цедента от заповедния съд, поради което е допустим.
От събраните по делото доказателства се установява, а това е и
безспорно между страните, че със споменатия договор от 12.08.2011 г.
„Прокредит Банк (България)“ЕАД е прехвърлило на праводателя на „Ант
Про”ООД – „Бо Нико Стил“ ООД вземането си към „Уникат“ООД- гр. Варна,
възлизащо на 187 540.87 евро, равностойни на 366 798.05 лв., произтичащи от
договор за банков кредит № 050-387698/20.11.2007 г., ведно с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, в това число с
изтеклите лихви. Установено е също, че в т. 5 от договора са изрично
посочени документите, свързани с възникването на прехвърленото вземане, с
предприетите от цедента действия по снабдяването му с изпълнителен титул
и с принудителното му събиране, както и с обезпечаване на вземанията по
него, които той се е задължил да предаде на цесионера в оригинал, а именно
договорът за банков кредит № 050-387698/20.11.2007 г. и всички анекси към
него, изпълнителен лист от 27.06.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение,
8
издадени по ч.гр.д. № 8830/2011 г. по описа на Варненския районния съд,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вписан в СВп-гр. Варна с
вх. peг. № 34933/20.11. 2007 г., акт № 9, том XXVII, дело 27170/2007а., копие
от молбата за образуване на изпълнително производство. В същата клаузата
цедентът се е задължил да предаде на цесионера и всички други бланкетно
посочени документи, ако такива са налице, послужили като обезпечение по
договора за банков кредит, като в клаузата на т. 9 е уговорено, че при
неизпълнение на това задължение, цесионерът има право на обезщетение, в
размер на обезпечението. От съставения на 19.08.2011 г. приемно-
предавателен протокол се установява, че банката е предала на „Бо Нико
Стил“ООД всички документи, свързани с прехвърленото вземане от кръга на
посочените в т. 9. Не се спори, а липсват и доказателства в противния смисъл,
че на цесионера не е бил предаден записът на заповед, издаден от
„Уникат“ООД на 20.11.2007 г. с поемател „Прокредит Банк (България)“ЕАД
за сумата от 283 008.56 евро, равностойни на 553 516.63 лв., платима на
предявяване до 6.12.2017 г. и авалиран от управителя А. Н. в лично качество
и от Е. И. Н.. Именно с тази сума жалбоподателят- частен правоприемник на
цесионера съизмерява неустойката, претендирана на основание т. 9 in fine от
сключения с праводателя му цесионен договор. Ето защо на първо място
следва да се отговори на въпроса дали от клаузата на т. 5 от цесионния
договор е възникнало задължение на цедента на банката-цесионер да предаде
на „Бо Нико Стил“ООД записа на заповед като ценна книга с корпорална
структура, от чието неизпълнение да произтича ангажирането на неговата
отговорност за заплащане на уговорената в т. 9 от същия неустойка. С
издаването на записа на заповед в полза на поемателя- кредитор по него не
възниква право на предпочтително удовлетворение от имуществото на
длъжника или от стойността на определени субстанциално обособени обекти
от него, каквото произтича от заложното и ипотечното право. Своеобразната
му гаранционно-обезпечителна функция по отношение на вземането,
произтичащо от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден, се
изразява във възможността за реализиране по облекчения ред на заповедното
производство на вземането по менителничния ефект, доколкото то не е било
удовлетворено по каузалното отношение, т. е. в качеството му на несъдебно
изпълнително основание по чл. 417, т. 10 от ГПК. От това следва, че той не
представлява същинско обезпечение, доколкото от него не произтича нито
9
привилегия за удовлетворяването на поемателя, нито е насочен към запазване
принадлежността на имуществени активи към патримониума на длъжника, а е
документ- ценна книга, който обективира едностранна абстрактна сделка, от
която произтича менителничното правоотношение между издателя на ефекта
и поемателя, съществуващо паралелно с това по каузалната сделка. Правилно
е разбирането на първоинстанционния съд за съществуването на два вида
субективни права върху записа на заповед като ценна книга - правото на
парично вземане, произтичащо от обективираното в ефекта едностранно и
безусловно изявление на неговия издател за заплащане на определена парична
сума и правото на собственост върху записа на заповед като документ-ценна
книга. Простото предаване на записа на заповед на цесионера не е достатъчно
той да упражни правата по менителничното правоотношение срещу издателя
и неговите авалисти. Необходимо е вземането по него да му бъде прехвърлено
чрез джиро, съобразно 466, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 537 от ТЗ, като
едностранна, абстрактна и формална сделка или чрез цесия (така решение №
218 от 01.03.2013 г., по т.д.№ 1008/2011 г. на ВКС, Т. К., ІІ т.о.).
Задължението, за чието неизпълнение е уговорена неустойката по т. 9 от
цесионния договор е ограничено до предаването на документите, които
материализират учредени в полза на цедента обезпечения, но не включва
такова за вторично прехвърляне на правата по тях. В случая, в цесионния
договор не е уговорено задължение на цедента да прехвърли на цесионера
чрез джиро или цесия правата си срещу издателя на ефекта. Клаузата на т. 9,
във връзка с т. 5 не може да се тълкува разширително, доколкото от нея
произтичат неблагоприятни за цесионера правни последици под формата на
задължение за заплащане на неустойка. С цесионния договор на цесионера са
прехвърлени само вземанията по каузалното правоотношение- договора
за банков кредит, сключен с длъжника „Уникат“ООД, но не е поето
задължение за прехвърляне на вземанията, произтичащи от паралелно
съществуващото с него абстрактно менителнично правоотношение по
записа на заповед, в частност към лица, които не са страни по каузалната
сделка, по отношение на която ефектът има гаранционно-обезпечителна
функция. Ето защо в тежест на цедента не е възникнало задължение за
прехвърляне на вземанията срещу авалистите по записа на заповед- А. Н. Н. и
Е. И. Н., които не са страна по каузалната сделка, а само по менителничното
отношение, произтичащо от записа на заповед. Дори и да се приеме, че с
10
оглед гаранционната функция на записа на заповед по отношение на договора
за банков кредит в тежест на цедента е възникнало задължение да предаде на
цесионера записа на заповед като ценна книга, той не би могъл да упражни
правата по менителничното правоотношение срещу издателя „Уникат“ООД-
длъжник по договора за банков кредит, ако правата по ефекта не му бъдат
прехвърлени, каквото задължение цедентът не е поел със сключения на
12.08.2011 г. договор. Ето защо, доколкото неустойката е уговорена само за
непредаване на документа като ценна книга, без да е уговорено задължение за
прехвърляне на правата по него с джиро или с нов цесионен договор, не е
налице вреда от непредаването му, която да подлежи на обезщетяване с
уговорената в т. 9 неустойка. Доколкото към момента на прехвърляне на
вземането цедентът „Прокредит Банк (България)“ЕАД вече се е снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.06.2011 г. по ч.гр.д.№
8830/2011 г. на Варненския районен съд, срещу длъжника „Уникат“ООД-
договора за банков кредит, по който има положението на обезпечен кредитор
с ипотека върху недвижим имот, цесионерът не би могъл да събере повторно
същата сума по менителничното правоотношение, въз основа на записа на
заповед, ако се снабди с изпълнителен лист срещу издателя въз основа на
него, предвид гаранционната функция на ефекта по отношение на каузалното
кредитно отношение, още повече, че по отношение на менителничното
вземане той е хирографарен кредитор. От това следва, че записът на заповед
не разширява възможностите на цесионера да се удовлетвори от длъжника.
Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд за
нищожност на уговорената с цесионния договор неустоечна клауза. С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност
на клаузата, с която е уговорена претендираната неустойка, като накърняваща
добрите нрави. Според т.3 от ТРОСТК № 1/2009 г., нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, съобразно примерно
изброените в мотивите на тълкувателния акт критерии: естеството на
обезпечените задължения на парични или на непарични и техният размер;
11
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мора-торна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, съдът е длъжен
служебно да прецени действителността на неустоечната клауза, като по
аргумент a fortiori дължи произнасяне по изрично направеното възражение за
нищожност, дори то да е въведено в предмета на делото след преклузивния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК. Според същото решение, когато спорът за
заплащане на неустойката е пренесен пред въззивната инстанция, въззивният
съд също следва да извърши служебна проверка и да обсъди евентуалната
нищожност на клаузата за неустойка, без да е ограничен от разпоредбата на
чл. 269 от ГПК. Същото становище е застъпено и в решение №
247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретните вреди, които е понесъл или
би могъл да понесе от непредаването на записа на заповед, за чието
обезщетяване е уговорена процесната неустойка. При тълкуване на
действителната обща воля на страните, обективирана в неустоечната клауза
на т. 9 от договора, във връзка с тази на т. 5, по реда на чл. 20 от ЗЗД, като
всяка от тях се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
на неговата цел, съдът намира, че неустойката е уговорена за обезщетяване на
вредите от невъзможността на цесионера да събере прехвърленото му вземане
въз основа на записа на заповед, поради това, че документът, обективиращ
обезпечението не му е предаден. Тези вреди обаче са дефинитивно
несъизмерими с размера на обезпеченото вземане- в случая със сумата, за
която е издаден записът на заповед, защото под формата на неустойка
цесионерът би получил от цедента сумата на прехвърленото му вземане, при
това в по-голям от цедирания размер и същевременно може да събере същата
сума от длъжника въз основа на издадения срещу него въз основа на
кредитния договор изпълнителен лист, доколкото плащането на неустойката
12
от цедента няма погасително действие върху цедираното с договора
обезпечено вземане. Т. е. по същество чрез уговорената неустойка цедентът
би заплатил на цесионера сума, в размер, равен или по-голям от този, за
който се е задължил кредитополучателят- длъжник по прехвърленото
вземане, което противоречи на клаузата на т. 12 от цесионния договор, която
изрично изключва отговорността на прехвърлителя на вземането за
платежоспособността на длъжника. Същевременно, неустоечната клауза води
до двукратно заплащане на цесионера на една и съща сума- веднъж от цедента
под формата на неустойка и втори път- от длъжника по прехвърленото
вземане, въз основа на каузалното правоотношение- договора за банков
кредит, във връзка с което е издаден записът на заповед. При преценката за
нищожността на неустоечната клауза, съобразно примерно изброените
критерии в ТРОСТК № 1/2009 г. съдът съобрази също несъразмерността
между размера на неустойката и този на твърдяните вреди, доколкото сумата,
за която е издаден записът на заповед - 553 516.63 лв. значително надхвърля
прехвърлената от цедента на цесионера с договора сума от 366 798.05 лв.
(187 540.87 евро), поради което съдът намира за недопустимо обезщетението
за вредите от непредаването на обезпечителния документ да бъде в по-голям
размер от сумата, която цесионерът би получил при реално изпълнение от
страна на длъжника по обезпеченото вземане. Съдът взе предвид също, че
цедираното вземане е обезпечено и с друг правен способ с характер на вещно
обезпечение- ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот, от който
произтича правото на цесионера на предпочтително удовлетворение от
неговата стойност. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че така
уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави -чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, като уговорена извън присъщата обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, тъй като не обезщетява цесионера за
вредите от неизпълнението на задължението за предаване на документа, а под
формата на неустойка го снабдява от цедента със сума в значително по-голям
размер от тази, която е придобил по цесионния договор, при запазване на
възможността да събере прехвърленото му вземане от длъжника по него-
кредитополучателя по договора за банков кредит.
Доколкото в полза на „Ант Про”ООД не е възникнало главното вземане
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен е и искът за установяване
13
съществуването на акцесорното такова за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По изложените съображения, и предвид съвпадението между правните
изводи на първоинстанционния съд и становището на въззивния съд за
неоснователност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76 от 10.01.2020 г. по т.д.№ 2781/2014 г.
на Софийския градски съд, VI т.о., 4 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Ант Про”ООД-с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Ботунец-2“,
бл. 14, вх. Б, ет. 3, ап. 34, да заплати на „Прокредит банк (България)“ЕАД, с
ЕИК *********, гр.София, бул. „Тодор Александров“№ 26, направените по
водене на делото пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 6500 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бо Нико Стил“ООД
като трето лице помагач на страната на „Ант Про” ЕООД и присъединен
жалбоподател.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15