Р Е Ш Е Н И Е№ 757
16.04.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5139/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Данмобиле“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филипово“
№ 9, ет. 3, ап. 5, представлявано от М.Г.А., чрез адв.
С.И. против Наказателно
постановление № 332789-F367540/13.04.2018 г., издадено от М.М.М.П.-С.–
Заместник директор на ТД на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, с
което на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) връзка с чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е
допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на датата на
извършване на нарушението, тъй като не било възможно същото първо да бъде
документирано с протокол за извършена проверка от 31.10.2017 г., но да бъде
открито на 07.11.2017 г., т.е. да бъде документирано преди да бъде открито.
Твърди още актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление да не са били редовно връчени на лице, което да
разполага с необходимата пасивна представителна власт. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че твърдяното нарушение е извършено от жалбоподателя, поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрск. В. П., който оспорва жалбата, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, взема
становище да не са налице основания за квалифициране на нарушението като
маловажен случай.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Данмобиле“
ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 16.07.2018 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 23.07.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 31.10.2017 г. служители на ТД на НАП – Пловдив,
сред които била свидетелката Д.П.К. – инспектор по приходите, извършили
проверка в търговски обект - магазин „Дидо“, намиращ
се в гр. Пловдив, ул. „Н. Г.“ № **. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „Данмобиле“
ЕООД. В търговския обект било въведеното и регистрирано фискално устройство
модел Дейзи с ИН на ФУ ДУ271010 и ИН на ФП 36357914.
На свид. К. били представени, съхранявани в обекта
документи, включително и книгата за дневните финансови отчети (КДФО) за 2017 г.
При прегледа на КДФО свид. К. установила, че не е приложен
и съхранен съкратен отчет на фискалната памет на посоченото по-горе фискално
устройство за месец септември 2017 г., който съкратен отчет жалбоподателят е
следвало да отпечата в 7-дневен срок от изтичане на месец септември, т.е. до
07.10.2017 г. Резултатите от проверката били обективирани
в протокол за извършена проверка - сер. АА №
0301256/31.10.2017 г. Със същия протокол била отправена покана до „Данмобиле“ ЕООД за явяване в ТД на НАП – Пловдив на
07.11.2017 г. за представяне на документи.
На 07.11.2017 г. в ТД на НАП – Пловдив се явил Д. И.А.,
който представил пълномощно, с което бил упълномощен да представлява „Данмобиле“ ЕООД пред органите на НАП. При проверката по
документи упълномощеното лице представило на свид. К.
отпечатан съкратен отчет на фискалната памет за месец септември 2017 г.,
залепен на съответната за това страница от книгата за дневните финансови
отчети. Отчетът обаче бил прегънат в долната си част по начин, по който датата
на отпечатването му и поредният му номер не били видими. След преглед на
представената в оригинал КЛЕН от фискалното устройство свид.
К. установила, че в срок до 07.10.2017 г. не бил отпечатан съкратен отчет на
фискалната памет за месец септември 2017 г.
На 20.12.2017 г. свид. К.
съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F 367540 против жалбоподателя в присъствието на
двама свидетели и на упълномощеното лице Д.И.А., на когото бил връчен препис от
акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Д.П.К.
се установяват датите на извършените проверки и установените при тях
обстоятелства. Изяснява се на първо място, че на 31.10.2017 г. свидетелката е
участвала в проверка в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, като на
място е била представена книгата за дневните финансови отчети на фискалното
устройство, но в нея не е бил съхранен месечен отчет за месец септември 2017 г.
Установява се още, че е била извършена и втора проверка – по документи, на
07.11.2017 г., при която са били представени контролна лента на електронен
носител (КЛЕН) и отново книгата за ДФО за 2017 г., като този път отчетът за
месец септември 2017 г. е бил залепен на съответната страница. Свидетелката К.
изяснява, че в така съхранения отчет са липсвали реквизити на съдържанието му –
номер и дата на издаването, като същият е бил прегънат в тази си част по начин,
по който тези реквизити да не бъдат видими и да не могат да се установят.
Изяснява се и че свидетелката е направила копие на отчета, което е приложила по
преписката. От показанията на свид. К. съдът
установява още, че поради липсата на реквизити в съдържанието на месечния отчет
за септември 2017 г. свидетелката е извършила проверка и по представената КЛЕН,
като е проследила поредността на номерата, генерирани
от всяка извършена операция с процесното фискално
устройство за периода до 07.10.2017 г. включително, при което констатирала, че
не е наличен пореден номер за издаден месечен съкратен отчет на фискалната
памет за месец септември 2017 г. Съдът изцяло кредитира показанията на свид. К., които намира за изключително подробни, за
последователни, вътрешно непротиворечиви и за добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел. В показанията си К. възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприела при извършените от нея две проверки.
Показанията на свидетелката изцяло се подкрепят и от събраните и проверени по
делото писмени доказателства, които се ценят като обективни.
От протокол за извършена проверка сер.
АА № 0301256/31.10.2017 г. се установява, че на посочената дата е извършена
проверка в обект магазин „Дидо“, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Н. Г.“ № **, стопанисван от „Данмобиле“
ЕООД, че в обекта е било налично 1 брой фискално устройство – модел Дейзи с ИН на ФУ ДУ271010 и ИН на ФП 36357914. Установява
се още, че при проверката е била представена книга за дневните финансови отчети
за 2017 г., както и че в нея са липсвали месечните отчети за месеците от януари
до септември 2017 г., включително.
От протокол от 07.11.2017 г. към ПИП сер. АА № 0301256/31.10.2017 г. се изяснява, че на
07.11.2017 г. е извършена проверка по документи в присъствието на пълномощник
на „Данмобиле“ ЕООД, при която са били направени
заверени копия на страници 11, 20, 31, 41, 52, 62, 73, 83 и 94 от книгата за
дневните финансови отчети за 2017 г., водена от жалбоподателя, и е установено,
че за месец август 2017 г. е имало отпечатан отчет.
От приложеното по преписката пълномощно с упълномощител „Данмобиле“ ЕООД
чрез ** си М.Г.А. се изяснява, че в полза на Д.И.А., ЕГН: ********** е учредена
представителна власт да представлява „Данмобиле“ ЕООД
включително пред ТД на НАП – Пловдив, като получава всякакви заявления, актове,
отчети и всички други документи,
както и че пълномощното е безсрочно.
От Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и
НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен
от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е възражението, че не би
могло хронологически нарушението да бъде документирано на 31.10.2017 г. и
установено на по-късна дата – 07.11.2017 г., а чрез посочването и на двете дати
в наказателното постановление да възниквала неяснота относно волята на
наказващия орган кога е било извършено нарушението. Както в НП, така и в АУАН
ясно е описан механизмът на извършване на нарушението, като жалбоподателят е
бездействал след изтичането на законово определен срок, след който е дължал
определено активно поведение, но в случая чрез бездействието си след изтичането
на този срок той е осъществил нарушението, за което е санкциониран. Изрично и в
акта, и в наказателното постановление е записано, че жалбоподателят е следвало
да отпечата отчета за месец септември 2017 г. в срок до 07.10.2017 г.
включително. Следователно относно датата, до която „Данмобиле“
ЕООД е следвало да изпълни това си задължение, респ. след която е било в
нарушение, неяснота няма. Посочените дати – 31.10.2017 г. и 07.11.2017 г., са
на извършените две проверки – първата на място в стопанисвания от жалбоподателя
обект и втората в сградата на ТД на НАП - Пловдив при проверката по документи.
Тези дати нямат отношение към момента на извършване, а на установяване на
нарушението. Напълно правилно е отбелязано, че нарушението първо е било
документирано на 31.10.2017 г., защото на тази дата е бил съставен протоколът
за проверка (№ 0301256), в който е констатирано и че месечният отчет за м.
септември 2017 г. от процесното фискално устройство
не е съхранен в книгата за дневните финансови отчети за 2017 г. на „Данмобиле“ ЕООД. Към този момент обаче извършването на
нарушението не е било още установено по несъмнен начин. Това е така, защото с
разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на лицето по чл.
3 от Наредбата са вменени различни задължения – на първо място да отпечата
съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния
период и едва след като изпълни това си задължение, т.е. ако има отпечатан
отчет, възниква ново и различно задължение – да съхрани отчета в книгата за
дневните финансови отчети на съответната страница. Неотпечатването и
несъхраняването на месечния отчет са две различни административни нарушения,
които не могат да бъдат едновременно осъществени, тъй като елемент от състава
на нарушението по чл. 41, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. е да има отпечатан
месечен отчет. Към датата на първата проверка – 31.10.2017 г., от контролните
органи е било установено единствено, че отчетът за месец септември 2017 г. не е
бил приложен в КДФО на процесното фискално
устройство. Все още не е имало яснота обаче дали отчетът единствено не е
съхранен или въобще не е бил отпечатан. Изясни се обаче от показанията на свид. К. и от писмените доказателства по делото, че едва
след проверката по документи на 07.11.2017 г. е установено, че процесният отчет въобще не е бил отпечатан. Следователно
именно на тази дата е установено какво конкретно нарушение е осъществено от
жалбоподателя и правилно в наказателното постановление е посочена датата на
установяване на нарушението. По никакъв начин отбелязването на датата на
проверката в магазина и на тази по документи не създава неяснота по отношение
на съществените реквизити на АУАН и на наказателното постановление, като видно от
съдържанието на възражението срещу АУАН и от жалбата за жалбоподателя не е
останало неизвестно кое именно негово поведение се санкционира и той в пълна
степен и без затруднение е организирал и реализирал защитата си срещу
наказателното постановление (така Решение
№ 132 от 18.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3636/2018 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.)
Не е основателно и възражението, че АУАН и НП са
съставени в присъствието на и са получени от лице, на което не са му делегирани
съответните права. С покана с изх. № РД-21-3721 от 14.12.2017 г. жалбоподателят
„Данмобиле“ ЕООД е поканен да изпрати представител за
съставяне и връчване на АУАН за констатираното нарушение. По така отправената
покана на 20.12.2017 г. в ТД на НАП-Пловдив се е явил Д.И.А., който се е
легитимирал като пълномощник на „Данмобиле“ ЕООД с нотариално
заверено пълномощно (рег. № 2073 от 30.03.2012 г. по описа на нотариус А. К. с
район на действие РС-Пловдив). В същото изрично е посочено, че в полза на
пълномощника са делегирани права да извършва „каквито намери за добре правни и
фактически действия“, свързани с обичайната търговска дейност на дружеството.
Конкретно е посочено, че се делегират и представителни правомощия пред органите
на НАП, като на пълномощника е предоставено и правото да получава всякакви
заявления, актове, молби, възражения, отчети, декларации и всички други видове
документи. Изрично е отразено и че пълномощното е безсрочно. При тези факти
съдът намира, че АУАН и НП са съставени, предявени и връчени на надлежно упълномощено
за това лице, а твърдяното процесуално нарушение не е допуснато. Очевидно е, че
АУАН е достигнал и до управителя на „Данмобиле“ ЕООД,
тъй като същият е подал възражение в законоустановения
тридневен срок съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление също
е достигнало до търговеца, предвид срочно упражненото право на жалба по
настоящото дело. Следователно правата и законните интереси на жалбоподателя не
са били ограничени. Следва да се посочи, че въпросът относно процесуалната
годност на конкретното пълномощно вече е бил решен в практиката на касационната
инстанция по повод обжалването пред съд на наказателни постановления, издадени
против същото търговско дружество „Данмобиле“ ЕООД, с
които жалбоподателят е санкциониран за същото по вид административно нарушение,
но осъществено през различни периоди. В Решение
№ 271 от 08.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3740/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 132 от
18.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3636/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 87 от 11.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3552/2018
г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 88 от 11.01.2018 г. по к.а.н.д. № № 3562/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение №
812 от 11.04.2019 г. по к.а.н.д. № 78/2019 г. на
Административен съд – Пловдив и Решение №
346 от 14.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3887/2018 г. на Административен съд –
Пловдив касационната инстанция трайно приема, че при така представеното
пълномощно е налице надлежно упълномощаване в полза на пълномощника А. и
процесуално нарушение не е допуснато. Следва да се има предвид и че в
разгледаните казуси, санкциониран по всеки от които е жалбоподателят „Данмобиле“ ЕООД, е било депозирано същото по своето
съдържание пълномощно. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
касационната инстанция, която чрез своята дейност следва да уеднаквява
съдебната практика, и счита, че не са налице основания при едни и същи факти в
конкретния случай правото да бъде приложено по различен начин, което би създало
несигурност, неопределеност и неравноправно третиране.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че след като жалбата е преценена като
допустима от съда, е напълно ирелевантно на кого е
връчено наказателното постановление. Самото връчване на постановлението не е
елемент от производството по налагане на административно наказание, а има
значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този
срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел
жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е
реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на
наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв
начин.
При така събраните и проверени доказателства
настоящият съдебен състав намира извършването на нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран с наказателното постановление, за доказано по
несъмнен начин. На първо място „Данмобиле“ ЕООД е
годен субект на административното нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Следователно след изтичането на месец септември 2017 г. за
жалбоподателя като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е възникнало
задължение да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на фискалното
устройство в обекта магазин „Дидо“ в гр. Пловдив, ул.
„Н. Г.“ № **, стопанисван от „Данмобиле“ ЕООД.
Срокът, в който той е следвало да изпълни това си задължение, е определен в
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – 7-дневен срок
след изтичането на съответния месец. Следователно срокът за отпечатването на
месечния отчет за месец септември 2017 г. е бил до 07.10.2017 г., включително,
както правилно е определен в НП, т.е. до 7 дни след изтичането на месец
септември. При проверката по документи, която е извършена на 07.11.2017 г., се
установи да е била представена книгата за дневните финансови отчети и на
страница 94 от книгата да е бил залепен месечен отчет за месец септември 2017
г. от процесното фискално устройство с ИН на ФУ
ДУ271010 и ИН на ФП 36357914. От това обстоятелство се установява единствено
фактът, че отчетът за месец септември 2017 г. е бил отпечатан и съхранен към
датата на проверката по документи – 07.11.2017 г. Само от тези обстоятелства
обаче не може да се направи извод на коя дата е бил отпечатан този отчет, което
е и релевантното по делото обстоятелство. Датата на отпечатване на месечния
отчет е реквизит на неговото съдържание, който е вписан в долната дясна част на
хартиения носител срещу поредния номер на отчета и преди часа на отпечатването
му, както и над надписа „ФИСКАЛЕН БОН“ и изписаните под него номера на ФУ и на
ФП. Така за месечния отчет за месец август 2017 г., който е приложен на
страница 83 от КДФО за 2017 г. – копие от страницата е находящо
се по преписката, датата на отпечатване е ясно видим реквизит. По отношение на процесния отчет – за месец септември 2017 г., обаче се
установява същият да е прегънат именно в частта, в която следва да са отразени
датата и часът на отпечатването му и поредният му номер. В случая се установи,
че не се касае за недостатък при изготвянето на копието от страницата и от
отчета. От показанията на свид. К. се изясни, че
представеният й оригинал е изглеждал по същия начин, като отново е имало т.нар.
прегъване или манипулация в долната част на отчета, при което реквизитите дата,
час на отпечатване и номер не са били видими. Изяснява се, че копието,
приложено по преписката, напълно съответства на начина, по който е изглеждал и
оригиналният отчет, чието местонахождение към настоящия момент е неизвестно.
Следователно датата на отпечатване на процесния
месечен отчет за м. септември 2017 г. не би могла да бъде установена по делото
от съдържанието на самия отчет. При тези обстоятелства съдът намира, че
правилно свид. К. е положила допълнителни усилия,
като от представената й КЛЕН е проследила поредните номера, които са били
генерирани за всяка извършена с фискалното устройство операция за периода до
07.10.2017 г., за да установи дали в този срок е бил отпечатан месечният отчет
за месец септември 2017 г. В хода на проведеното пълно съдебно следствие пред въззивната инстанция беше събрано по делото като
доказателство контролна лента на електронен носител от процесното
фискално устройство с ИН на ФУ ДУ271010 и ИН на ФП 36357914 за периода от
30.09.2017 г. до 31.10.2017 г. В тази връзка категорично неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че при отпечатването на месечните отчети не им
се давал пореден номер за разлика от дневните отчети и в КЛЕН не се отразявало
отпечатването на отчета като отделна операция, за която се генерира пореден
номер. На първо място възражението е изцяло необосновано, като не беше
установено от нито едно от събраните по делото доказателства, включително
жалбоподателят сам оттегли искането си за разпитване на сервизния техник, явно
приемайки че от неговия разпит също не би могло да се установи такова
обстоятелство. По-същественото обаче е, че генерирането на пореден номер на
месечния отчет е ясно видимо при прегледа на отчета за месец август 2017 г.,
съхранен на лист 83 от КДФО за 2017 г., приложен по преписката. Установява се,
че последният документ за месец август – дневният финансов отчет за 31.08.2017
г., е бил с пореден номер 001700, а месечният отчет за месец август е с номер
001701. Това ясно показва, че месечните отчети, както и всяка друга операция с
фискалното устройство, получава пореден номер, в който смисъл са и показанията
на свид. К.. Следователно възражението на жалбоподателя
се явява оборено и доказано неоснователно. Съдът самостоятелно извърши проверка
на приложената на лист 37 от делото КЛЕН от процесното
фискално устройство. Тъй като жалбоподателят е имал задължението да отпечата
отчета за м. септември в срок до 07.10.2017 г., то за съставомерността
на деянието достатъчно е да се докаже, че той не е сторил това в рамките на
така определения срок. При изследването на КЛЕН (лист 37 от делото) се
установи, че последният документ за месец септември е дневният финансов отчет
за 30.09.2017 г., който е бил с пореден номер 001740. На 01.10.2017 г. е
издаден фискален бон с пореден номер 001741. За периода до 07.10.2017 г. са
издадени документи с номера до 001745 (на 06.10.2017 г.), сред които не
фигурира съкратеният месечен отчет за м. септември 2017 г. Следващата операция
е издаден фискален бон на 16.10.2017 г, който е бил с пореден номер 001746.
Това налага извод, че за периода до 07.10.2017 г. жалбоподателят не е бил отпечатал
съкратен месечен отчет на фискалната памет за месец септември 2017 г., тъй като
в КЛЕН на фискалното устройство не е регистрирана такава операция и не е
генериран пореден номер за извършено такова действие в периода до 07.10.2017 г.
Оттук нататък на коя дата е бил фактически отпечатан приложеният в книгата
отчет е ирелевантно, щом това доказано е станало след
изтичането на законовия срок за неговото отпечатване – до 07.10.2017 г.
Нарушението по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е формално и с
осъществяването на изпълнително му деяние, същото е било довършено. Тъй като с
наказателното постановление се ангажира отговорността на юридическо лице, то
въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което
наказателното постановление е правилно.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние
не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде
деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В
тази връзка настоящият съдебен състав не споделя практиката при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на
маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което
не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното
нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Следователно преценката дали
едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни
последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението,
за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без да е предвидил необходимост от настъпване на някакъв допълнителен
резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са
настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния
случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност. Същевременно и законодателят е
диференцирал размера на следващата се санкция в зависимост от това дали
деянието е довело до неотразяване на приходи или не с разпоредбата на чл.185,
ал.2, изр.2 ЗДДС, поради което това обстоятелство не следва да бъде отчитано и
втори път като смекчаващо. Следва да бъдат съобразени и влезлите в сила
наказателни постановления (съгласно Решение № 271 от 08.02.2019 г. по к.а.н.д.
№ 3740/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 132 от 18.01.2019 г.
по к.а.н.д. № 3636/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 87 от
11.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3552/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 88 от 11.01.2018 г. по к.а.н.д. № № 3562/2018 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 812 от 11.04.2019 г. по к.а.н.д. № 78/2019 г. на
Административен съд – Пловдив и Решение № 346 от 14.02.2019 г. по к.а.н.д. №
3887/2018 г. на Административен съд – Пловдив), с които жалбоподателят е бил
наказан за същото по вид нарушение, но за неотпечатването на съкратени отчети
на фискалната памет за други месеци, което ясно показва, че не се касае за
изолирано, единично деяние, а за трайна дейност в нарушение на установения ред
на държавно управление. По тези съображения съдът намира, че чрез приложението
на чл. 28 от ЗАНН не биха се постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН и нарушението
не представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
– юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.
При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган (АНО) е отмерил имуществена санкция в размер
на 500 лева. При индивидуализацията на размера й обаче не следва да се обсъждат
въпроси, свързани със смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тъй като се
касае за обективна отговорност на юридическо лице. АНО е наложил санкция в
минималния предвиден от законодателя размер, който според настоящия състав
съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Отделно
от това производството е образувано по жалба на санкционираното лице, поради
което и съдът не би могъл да влошава положението му. Действително се
констатираха и други нарушения на жалбоподателя на задължението му за
отпечатване на съкратен отчет на фискалната памет за различни периоди, но
следва да се вземе предвид, че към момента на извършване на процесното
деяние жалбоподателят все още не е бил санкциониран с влязло в сила на
наказателно постановление за тези други нарушения. Правилно е определена приложимата
в случая санкционна разпоредба. Следователно не е допуснато нарушение нито при
определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин по делото, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като
такова трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, изр.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 332789-F367540/13.04.2018
г., издадено от М.М. М.П.-С.– Заместник директор на ТД
на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филипово“ № 9,
етаж 3, ап. 5, представлявано от М.Г.А. на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.