Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 11417/2019 г., установи от
фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на А.А.У., ЕГН: **********,
като длъжник в изпълнителното производство срещу Постановление за отказ от
09.07.2019 година на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп.
д. № 20118410410390 година, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841.
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен и
иска неговата отмяна.
Взискателят изразява становище за неоснователност
на жалбата.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а по
същество - неоснователна. От материалите по делото се установява следното.
Изпълнителното
производство е образувано на 05.12.2011 год. по молба на взискателя О.К.АД,
като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е насрочен
опис на движими вещи.
На 01.03.2012 година ЧСИ
е наложил запор върху вземанията на длъжника във всички банки в страната, като
видно от постъпилата информация в съществуващите на името на длъжника банкови
сметки няма наличност.
На 04.01.2013 година е
наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, а на 13.03.2014 година е
насрочен нов опис на движими вещи на длъжника.
С молба от 17.10.2014
година взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия –
налагане запор върху трудово възнаграждение /поради констатирано прекратяване
на предходното трудово правоотношение на длъжницата/, опис и запор на движими
вещи. На 28.10.2014 година е насрочен нов опис на движимо имущество на длъжника,
находящо се на друг актуален негов адрес.
С молба от 22.12.2015
година взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия –
налагане запор върху трудово възнаграждение, опис и запор на движими вещи. На
10.04.2017 година /преди изтичане на двугодишен срок от 22.12.2015 година/ е
насрочен нов опис на движими вещи на длъжника, находящи се на адрес на ул. Хан
Крум в Асеновград, а на 08.06.2017 година са наложени запори по банкови сметки
на жалбоподателката и на трудовото възнаграждение при нов работодател. Видно от
доказателствата в изпълнителното дело, вследствие наложения запор от 13.06.2017
година и до 25.06.2019 година са извършвани съответните преводи на съответната
част от трудовото възнаграждение на длъжника.
Обжалваното Постановление
за отказ е произнасяне по молба на длъжника.
В хипотезата по чл. 433,
ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този
смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само
декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването му.
В конкретния случай, не са
били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието
искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите
действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен
способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива/.
По делото взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия още с молбата
за образуване на изпълнителното производство, вкл. като наложи запор върху вземания
на длъжника по банкови сметки във всички банки в страната. Във времето от
образуване на изпълнителното производство и до подаване молбата, по която е
постановен процесния отказ, както и понастоящем /предвид установените по-горе
факти/, няма изтекъл непрекъснат двугодишен срок, в който да не са извършени
изпълнителни действия, съответно – взискателят да не е отправял нарочно искане
за това /да е бездействал/.
Следователно и към дата
на атакуваното постановление и към настоящия момент не може да се приеме, че е
изтекъл двугодишен срок, в който по делото не са извършвани изпълнителни
действия. За периода, в който съдебният изпълнител е предприемал действия и по своя
инициатива и съобразно искането в молбата за образуване на изп.производство, за
взискателя не е налице необходимост от подаване на нарочни молби за
предприемане на изпълнителни действия, тъй като такива се извършват.
Налагане на възбрана,
запор, както и насрочването на опис са сред прекъсващите срока изпълнителни
действия, посочени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. - насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и
др..
Предвид изложеното,
отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.А.У., ЕГН: **********, като длъжник в
изпълнителното производство, срещу Постановление за отказ от 09.07.2019 година
на съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 20118410410390
година, по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.