ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
гр. Перник , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500144 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна
жалба вх.№ 262507/02.02.2021год., подадена от В. Б. Д. от *** . Обжалва се Разпореждане №
260709/13.01.2021год. , с което е върнато като просрочено подаденото от нея възражение по
реда на чл.414 от ГПК против Заповед № ***год. за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК, издадена по ч.г.д № 08444/2015год. по описа на Пернишкия районен съд.
В жалбата се твърди, че неправилно районния съд е приел ,че срокът за
възражение е изтекъл, тъй като е уведомена за издадената заповед едва на 02.11.2020год.,
получавайки доклад от ЧСИ Б. за определяне на стойност на недвижим имот, по което дело
е конституирана като длъжник и като наследник на починалия й син Б. Й. Д..
Твърди също така, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила ,тъй като
поканите за доброволно изпълнение от ***год. не са връчени надлежно. Позовава се на
ненадлежно оформяне на разписките, както и на обстоятелството, че за периода от
14.03.2013год. до 19.04.2018год. е имала настоящ адрес в *** и не е пребивавала на
посочения в поканата адрес.По същество излага съображения и за недължимост на
вземането по заповедта за изпълнение.
Прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново
за отхвърляне на заявлението или за задължаване на първоинстанционния съд да укаже на
заявителя предявяване на иск по чл.422 от ГПК или в случай че не стори това- за
обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
1
Ответникът „ Юробанк България“ АД гр. С. е подал писмен отговор, с изложени в
нея доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че жалбоподателката е узнала за
издадената заповед за изпълнение с връчване на поканата за доброволно изпълнение на
26.11.2016год., от който момент до подаване на възражението -17.11.2020год. е изтекъл
предвидения в чл. 414 от ГПК едномесечен срок , респ. то е просрочено.Счита , че в това
производство не следва да се разглеждат доводите на жалбоподателката за недължимост на
вземането по заповедта за изпълнение, но в случай че се разгледат - поддържа тяхната
неоснователност.
Прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като
подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице. По същество частната жалба е
неоснователна и съображенията на съда за това са следните:
По подадено заявление вх.№32360/18.11.2015год. е издадена Заповед № ***год.за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК , с което е разпоредено на Б. Й. Д.
като длъжник , Е. П. Д. и В. Б. Д.-като солидарни длъжници да заплатят солидарно на „
Юробанк България“ АД гр. С. сумата от 21 112.99лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ***год., Допълнително споразумение от ***год.,
Допълнително споразумение от ***год.,Допълнително споразумение от ***год.,които са
неразделна част от договора, сумата 11 263.58лева ,представляваща договорна лихва за
периода от 10.09.2012год. до 12.11.2015год., сумата от 434.76лева такси за периода от
11.11.2015год. до 12.11.2015год., ведно със законната лихва върху главницата от 21
112.99лева, считано от ***год. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от
656.23лева държавна такса и сумата от 1 226.60лева адвокатско възнаграждение.
Няма спор по делото, а и данните са в тази насока ,че въз основа издадения въз
основа на Заповедта по чл.417 от ГПК изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 20167530400908/2016год. по описа на ЧСИ Б., по което на длъжниците В.Д. и Б. Д. са
изпратени покани за доброволно изпълнение. Посоченият в тях адрес е *** като и върху
тях е отразено ,че са получени на 24.11.2016год. от жалбоподателката- в лично качество и
като лице, поело задължение да я предаде на длъжника Б. Д..
От приложеното по делото Удостоверение № ***год. се установява ,че
жалбоподателката В.Д. е майка и единствен наследник на починалия на ***год. длъжник Б.
Й. Д.. От същото удостоверение е видно също така, че към датата на издаване на
удостоверението жалбоподателката има постоянен адрес в ***.
По делото е представено и Удостоверение № ***год., от което се установява ,че от
***год. жалбоподателката има настоящ адрес в ***.
2
На 17.11.2020год. жалбоподателката е депозирала възражение по чл.414 от ГПК
против заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК , което е върнато от районния съд като
просрочено с обжалваното в настоящото производство разпореждане.
Възражението по чл.414 от ГПК се подава в едномесечен срок от връчване на
заповедта за изпълнение/в сегашната редакция на разпоредбата/ и в двуседмичен срок / в
редакцията преди изменението й през 2017год./, като пропускането му води до
невъзможност за настъпване на последиците , предвидени в чл.415 от ГПК. Съгласно чл.416
от ГПК ,когато възражението не е подадено в срок , заповедта за изпълнение влиза в сила.
Началният момент на течението на едномесечния ,респ. двуседмичния срок за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК е законоустановен и е свързан с връчването на
заповедта за изпълнение. Правилен е извода на районния съд ,че в конкретния случай
заповедта за изпълнение е връчена на жалбоподателката и на нейния син- Б. Д. с връчване
на поканата за доброволно изпълнение или на 24.11.2016год. ,като до датата на подаване на
възражението- 17.11.2020год. законоустановения срок по чл.414 от ГПК е изтекъл.
Поканата за доброволно изпълнение до жалбоподателката и нейния син,с
приложена към нея заповед за изпълнение , са изпратени на постоянния им адрес като
получаването им от жалбоподателката лично и като лице, живеещо на адреса и желаещо да
получи съобщението , е извършено в съответствие с чл. 45 от ГПК и чл.46 от ГПК. Поканата
е по образец Приложение № 21 към чл.3, т.1 от Наредба № 7 и върху разписката към нея е
посочено името на връчителя и неговото качество,както и имената на получателя- В. Б. Д..
Наличен е подпис на връчителя , както и на такъв на получателя. Поканата за доброволно
изпълнение , в частта , с която връчителят е удостоверил нейното връчване и връчването на
приложените към нея документи, съставлява официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила и установява всички извършени пред
длъжностното лице - връчител изявления, както и неговите и извършените пред него от
трети лица действия. Доказателствената му сила може да бъде оборена, но тежестта за това
лежи върху оспорващия,който трябва да проведе успешно пълно и главно доказване на
факти, отричащи без съмнение официално удостоверените от длъжностното лице
обстоятелства.
В настоящия случай жалбоподателката не оспорва положения върху двете покани
за доброволно изпълнение подписи, нито представя доказателства, които да опровергаят
установената им с чл.179, ал.1 от ГПК материална доказателствена сила . Такова
доказателство не съставлява представеното от жалбоподателката удостоверение за настоящ
адрес. Дори и да се приеме , че към датата на връчване – 24.11.2016год. същата е имала
настоящ адрес в ***, то това не изключва физическото й присъствие на постоянния й адрес
в Р България към посочения от връчителя времеви момент. Тази вероятност , коментирана
във връзка с неоспорения подпис на жалбоподтелката върху поканите за доброволно
изпълнение, дава основание на съда да приеме ,че посочените в разписката факти са се
3
осъществили именно така ,както са посочени в него. Доколкото материална
доказателствена сила на поканата за доброволно изпълнение не е оборена , то следва да се
приеме ,че заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена на жалбоподателката и
нейния син на 24.11.2016год. , от който момент те са имали обективната възможност да
възразят против нея в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК , което не са сторили в
законоустановения срок. Предвид на това и съгласно чл.416 от ГПК заповедта за
изпълнение е влязла в сила и както правилно е отбелязал районния съд , дори и връчването
на евентуална покана за доброволно изпълнение по реда на чл.428,ал.3 от ГПК няма за
последица възстановяване срока по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Извън предмета на настоящото производство е установяване съществуването на
вземането към жалбоподателката по Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК ,поради
което настоящият съд не разглежда изложените в тази връзка доводи и възражения.
Съобразявайки гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260709/13.01.2021год., постановено по чгд.№
08444/2015год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4