Р Е Ш Е Н И Е
№892/9.11.2020г.
гр.
Пазарджик, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 890 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „Теодор Копишев“ ЕООД с ЕИК
*********, подадена чрез адв. Б. против Заповед № ФК-407-0074017/24.07.2020 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, при дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП.
В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон, необоснованост и немотивираност, поради което се иска да
бъде отменена.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и излага допълнителни доводи за
незаконосъобразността на атакуваната заповед, включително и в писмени бележки.
Претендират се разноски.
Ответната
страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП – чрез процесуалния
си представител, устно в съдебно заседание и в писмено становище, счита, че
жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 16.07.2020
г. в 12:03 ч. от служители при ЦУ на НАП на търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе „Стрехата“, находящ се в област Пазарджик, община
Пазарджик, с. П., ул. „..“, квартал ..-център, стопанисван от
дружество-жалбоподател, е констатирано при извършена контролна покупка на
стоки, както следва: 1 бр. кутия цигари на стойност 5,00 лв. и 1 бр. ядки на
стойност 2.60 лв., всичко обща стойност 7,60 лв., платена в брой от органите по
приходите преди легитимацията, че е издаден фискален касов бон №
004319/16.07.2020 г. за обща сума 7,60 лв. от наличното, монтирано и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство модел DAISY COMPACT с ФУ с ИН на ФУ
DУ 428106 и ИН на ФП 36561749. Проверяващите констатирали, че Фискален касов
бон № 004319/16.07.2020 г. не съдържа реквизитите наименование на стоката н
единична цена като отделни артикули, като в случая били закупени цигари марка
„Карелия“, а във фискалния бон било посочено само „Цигари“. Проверяващите
приели, че съгласно чл. 27, ал.3, т.2 от Наредба H-18/13.02.2006 г. на МФ, във
фискалните устройства при продажба задължително се програмират и регистрират с
наименование и единична цена като отделни артикули, стоките или услугите с
фиксирани цени в нормативен акт, респективно в настоящия случай това било
„Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия
(загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)“. Приели, че по
отношение на посочените реквизити, законодателят е въвел задължение те да се
съдържат в издаваните фискални касови бележки от ФУ наред с оставалите
лимитивно изброените в разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредбата на МФ, като в
хода на проверката било установено по несъмнен начин, че дружеството не е
изпълнило задължението си да издава фискални касови бележки, съобразени с
изискванията на чл.27, ал.3, т.2 от Наредбата и съобразно приложение № 1.
Издадените от дружеството фискални касови бележки съдържали реквизитите по чл.
26, ал. 1 от цитирания нормативен акт, но не и наименование на закупената
акцизна стока - цигари - като отделен артикул, като не е изпълнил задължението
си да програмира в ЕКАФП продаваните от него стоки по артикули дружеството и е
нарушило разпоредбата на чл. 27, ал.3, т.2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. В
издадения фискален касов бон било посочено само „цигари“ на стойност 5,00 лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
ПИП cep. АА 0074017/16.07.2020 г., на основание чл. 110, ал. 4. вр. чл. 50, ал.
1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Като приели, че горното
осъществява състава на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12,2006 г. на
МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла
на чл. 186, ал. 1. т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка, е издадена и оспорената заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект за срок от два дни. Срещу
заповедта е подадена в срок жалба пред съда.
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед
отговаря на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста ѝ са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта
обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел. По делото не е
спорно, а и се доказва от събраните доказателства, че към датата на проверката при
контролната покупка е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство, който съдържал реквизит „цигари“, като липсвало
наименование на вида цигари, в случая „Карелия“. Доводите,
че дружеството е нарушило чл.
27, ал.3, т.2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, като основание да се издаде
атакувана ПАМ обаче не се споделят от настоящия
състав на съда. Съгласно тази разпоредба задължително се програмират и
регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или
услугите с фиксирани цени в нормативен акт. Това изисква цените да са конкретно
посочени в нормативен акт (фиксирани). Точно това е и граматическото значение
на думата фиксиран – закрепен, установен, точно определен. В конкретния случай
проверяващите са приели, че цените на цигарите са фиксирани съгласно Наредба за
условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. Съгласно чл.2
от тази Наредба обаче: „Продажната цена на тютюневите изделия, предназначени за
продажба на територията на Република България, се определя свободно от притежателя
на правото върху търговската марка на тютюневите изделия, производителя,
лицето, което въвежда тютюневи изделия от друга държава членка, или вносителя и
подлежи на уведомяване и регистриране в Агенция "Митници" по реда на
раздел II от наредбата“. Очевидно е, че след като една стойност се определя
свободно, то няма как тя да е фиксирана. Нещо повече, в Наредбата за условията
и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия (дори е в нейното
наименование), а и в целия Раздел II се сочи какъв е редът за
регистриране на цените на тютюневите изделия, т.е издателят на Наредбата – МС
ясно е посочил, че цените се определят свободно, но е налице ред, по който се
регистрират. Регистрацията на цените по реда на наредбата не превръща цигарите
в стоки с фиксирани цени в нормативен акт. Следователно издадената ПАМ в противоречие
с материалния закон и е незаконосъобразна.
Налице
е и още една причина за нейната незаконосъобразност, която следва да се
отбележи. Макар и както се изложи по-горе да няма законово задължение да
посочва отделните марки цигари във фискалния бон, дружеството-жалбоподател
своевременно е предприело действия по въвеждането им. От писмените
доказателства по делото категорично е видно, че към 07.08.2020 г. фискални
бонове вече съдържат информация за наименованието на отделните видове цигари. Макар
и от така приложения служебен бон да не може да се направи категоричен извод,
че към датата на издаване на ПАМ – 24.07.2020 г. и съответно към датата на
връчването ѝ – 29.07.2020 г., това е било вече сторено, то подобни
доказателства се съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел – Й. М.
– поддържащ фискалното устройство на дружеството-жалбоподател. Последният
заяви, че още в деня на проверката фискалното устройство е препрограмирано от
него и вече е съдържало наименование на отделните видове цигари. Свидетелят е
без служебни зависимости с дружеството-жалбоподател и няма причини съдът да не
кредитира показанията му. С оглед така установено издадената заповед за
налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна поради несъответствието ѝ и с
целта на закона. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика
критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат
за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във
всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в
запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, доколкото дружеството-жалбоподател
е предприел своевременно мерки и към момента на издаването на ЗППАМ евентуалното
нарушение вече е отстранено (в случая дори няма такова, както се изложи
по-горе). Това води до въпроса какви са мотивите за налагането на ПАМ от страна
на административния орган. При упражняване на правомощията си, последният
действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи
единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от два
дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в
обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за
съответствие с целта на закона, които обаче мотиви са общи и не са релевантни
към конкретния случай. В тази връзка в атакуваната заповед не са уточнени
обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и
от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се
налага с определен срок. В конкретния случай съдът намира, че издадената
заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно е в случая, че дори и да се
приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на контролните органи, то
същото към момента на издаването на ЗППАМ вече е отстранено от самия нарушител.
В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя се налага с цел да гарантира
„законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“.
В случая обаче оборотът е деклариран. На следващо място е посочено в мотивите,
че „за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат
пряко интересите на държавата“. За съда остава загадка кои са тези вреди при
положение, че продажбите на цигари са регистрирани във ФИ и няма укриване на
доходи. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния случай и
обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице и
многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви защо ПАМ
се налага за посочения срок от 2 дни. Така посочените мотиви за мястото на
търговския обект, посещаемостта му, вида предлагани стоки, оборота и работното
му време реално нямат никакво отношение към конкретно твърдяното нарушение.
Остава неясно защо се налага подобен срок за запечатване на обекта.
Административният орган посочил, че това е необходимо с цел превеждане на
дейността на търговеца със законовите изисквания, за което е необходим срок. Към
момента на издаване на ЗППАМ обаче вече нарушението е било отстранено и то от
самия нарушител. Целта на принудителните административни мерки не е да служат
като наказание, а както и самият орган е посочил в заповедта – да доведат до
промяна в начина на извършване на дейността. Затова и посочените в мотивите
цели, касаещи „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като такива
цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било
наложено в едно административно-наказателно производство, но не и на мерките за
административна принуда. В случая прилагането на принудителна административна
мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя,
дотолкова доколкото извършването на нарушението е било преустановено от него
самия още преди издаването на заповедта, т.е. дейността му е приведена към
законовите изисквания и не е нужен допълнителен срок за това. Ето защо ПАМ се
явява незаконосъобразна и от тази гледна точка. В този смисъл също е налице многобройна
съдебна практика, включително и на ВАС.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като незаконосъобразна.
По
делото е налице искане за присъждане на разноски от страна на
дружеството-жалбоподател, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на
50 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 200 лв. При това положение и с
оглед изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му
заплати сторените по делото разноски в размер на 250 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за чието извършване са
представени и писмени доказателства по делото – вносна бележка и договор за
правна защита и съдействие.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № ФК-407-0074017/24.07.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив, при дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
София да заплати на „Теодор Копишев“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. П., Община Пазарджик, ул. „Ч. и т.“ № .., сумата в размер на 250 (двеста и петдесет) лв., представляваща сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/