Р Е Ш Е Н И Е № 110
Гр. Самоков, 25.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Самоковски районен съд IІІ – ти състав, в
публичното заседание, проведено на втори март две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател:
Симеон Стойчев
при участие на секретаря Дарина Николова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчев гр.д. № 79 по описа на съда за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По настоящото
дело друг състав на С. р. с. е постановил решение, с което признава за
установено по отношение на Т.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно
основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, предявен от К.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***,
че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. С. със заповед №
РД-18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, К.Х.К. е
бил собственик на основание наследство, регулация и делба на недвижим имот,
находящ се в гр. С. и представляващ площ от 12 кв.м. от УПИ V- пл. № 2808 в кв.
329 по регулационния план на града от
С решение № ***/16,06,2016
г. по в.гр.д. №***/2016 г., постановено по реда на въззивната
проверка, С. о. с. е обезсилил решение № 157/10.07.2015г., постановено по гр.д.
№ 79/2014г. по описа на РС – гр. С., в частта му, с която е признато за
установено, че частите от УПИ V-2808, заключени между точките 1-2-3-5 и 7-8-9
са погрешно нанесени в кадастралната карта като части от поземлен имот с
идентификатор 65231.908.411 вместо към
поземлен имот с идентификатор 65231.908.336, като вярната имотна граница
между двата имота минава по регулационната граница между УПИ V-2808 и УПИ
ІV-2807 в кв. 329 по регулационния план, и прекратил производството по делото в
тази му част като недопустимо, както и е отменил решение № 157/10.07.2015г.,
постановено по гр.д. № **/2014г. по описа на РС – гр. С., В ЧАСТТА МУ, с която
е признато за установено по отношение на Т.В.С., че К.Х.К., е собственик по
наследство, регулация и делба, на част от урегулиран поземлен имот с
идентификатор 65231.908.411, очертана от контура с цифрови означения 4-5-6-7 по
скицата към заключението на в.л.К., погрешно заснета като част от част от
урегулиран поземлен имот с идентификатор 65231.908.336, като вярната имотна
граница между двата имота минава по регулационната граница между УПИ V-2808 и
УПИ ІV-2807 в кв. 329 по регулационния план, като вместо това, отхвърлил иска
по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (настояща редакция – чл. 54, ал. 2 от ЗКИР) на К.Х.К. за
признаване на установено по отношение на Т.В.С., че е собственик по наследство,
регулация и делба, на част от урегулиран поземлен имот с идентификатор
65231.908.411, очертана от контура с цифрови означения 4-5-6-7 по скицата към
заключението на в.л. К., погрешно заснета като част от част от урегулиран
поземлен имот с идентификатор 65231.908.336, като вярната имотна граница между
двата имота минава по регулационната граница между УПИ V-2808 и УПИ ІV-2807 в
кв. 329 по регулационния план, както и отменил
решение № ***/10.07.2015г., постановено по гр.д. № **/2014г. по описа на
РС – гр. С., в частта му, с която прекратено производството по предявения от Т.В.С.,
срещу К.Х.К., насрещен иск по чл. 109 от ЗС, и връща делото на РС- Самоков за
разглеждане и произнасяне по същество на този иск.
Предмет на
разглеждането от настоящия състав по настоящото дело, съгласно указанията на
СОС е насрещния иск на Т.С. срещу К.К., с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността.
Твърди се, че
ответника без правно основание е построил масивен гараж, част от който попада
върху имот собствен на ищеца, с което действие се пречи на упражняването на ищцовото право за собственост. Отправя се искане за
премахване на незаконно построения в част от неговия
имот гараж на К.К., както и в частта на нарушеното отстояние.
В съдебното
заседание ищецът /по насрещния иск/ Т.С. чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове. Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва исковете.
С. р. с., след като обсъди становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че Р.
И. П. като собственик на парцел IV, пл. № 2807, кв. 329 по плана на гр. С. е
дала съгласието си К.К. да построи гараж на граничната линия между нейният
парцел и неговия парцел V, пл. № 2808, кв. 329 по плана на гр. С.. От заключението
на вещото лице К. се установява че гаража е построен по границата по
кадастрална карта между имот идентификатор № 65231.908.411 и 65231.908.336, а
спрямо регулационната линия има навлизани от около 4
кв.м. От заключението на вещото лице Д., извършило оглед и замерване на място,
се установява, че е налице незначително навлизане на изградения гараж в ищцовия имот, като получените стойности
от измерванията са в рамките на точността на самото измерване, определено от чл.
18 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри, като така измерената
стойност на навлизане е с посочена от вещото лице площ от 0,36 кв.м. При
разпита си вещото лице заяви, че всяко измерване ще даде различен резултат само
по себе си, тъй като се касае за гранични стойности в рамките на точността на
самите измервания, като на комбинираната скица № 1 дори не се вижда площта на
навлизането. Според вещото лице дори метеорологичните условия влияят на
измерванията. Измереното застъпване влиза в гранични стойности, с натрупване на
грешки при установяване на регулационната линия от регулационния план и
отразяването върху кадастралната карта също било натоварено с грешка, като
посоченото застъпване е приблизителна стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства не се установи категорично
неправомерно навлизане в част от ищцовия имот на гараж
на К.К., нито се установи нарушено отстояние. Нарушение на отстояние на
постройката от имотната граница на ищеца не е налице, доколкото се доказа изграждане
на гаража на имотната граница със съгласието на собственика на съседния имот и праводател на ищеца. Не е категорично установено по делото
навлизане на гаража в ищцовия имот, доколкото горното
не бе установено от съдебните експертизи по делото, тъй като се установи, че получените
стойности от измерванията са в рамките на точността на самото измерване,
определено от чл. 18 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
От събраните по делото доказателства не се установи
категорично че са налице предпоставките за уважаване на негаторния
иск тъй като не се установи извършване на неправомерни действия от страна на
ответника, с които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото
на собственост на ищеца в пълен обем или конкретно посегателство върху неговото
вещно право, поради което иска по чл. 109 от ЗС следва да се отхвърли.
При този изход на делото в полза на ответника следва
да бъдат присъдени 1200 лв. – разноски съобразно представения списък на
разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 109 ЗС иска на Т.В.С., ЕГН **********,
срещу К.Х.К., ЕГН ********** за осъждане на ответника да събори незаконно построения
в част от имота на Т.В.С. – ПИ с идентификатор № 65231.908.336 масивен гараж,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.В.С. да заплати на К.Х.К. сумата 1200 лв. - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му пред С. о. с..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: