№ /25.07.2019 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1634 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „Панчеви комерс” ООД – с.Горица, обл.Варна, ЕИК*********, представлявано от
управителя Х.П.П., против Заповед №217-ОП/12.06.2019г на директора на Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП-Варна, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е
приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект – гостилница „При П.” в с.Горица, обл.Варна, и
забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.
Жалбоподателите
заявяват, че не оспорват фактическата обстановка, описана в заповедта, но
считат същата за незаконосъобразна и необоснована предвид лишаването им от
възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС, и настояват за отмяната й. В съдебно
заседание чрез адв.С.П. *** поддържат изцяло жалбата, като в допълнение на
твърдението си за незаконосъобразност на същата сочи и липса на мотиви; излага
и съображения, че изпълнението на заповедта би довело до фалит на дружеството.
Ответникът
чрез процесуалния си представител ст.ю.к.И. Г. е депозирал писмени бележки
с.д.№10396/28.06.2019г, с които оспорва жалбата изцяло. Твърди, че оспорената
му заповед е мотивирана, вкл. и относно срока на ПАМ. Излага, че при безспорно
установеното нарушение по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС той е бил длъжен да
издаде оспорената заповед, действайки в условията на обвързана компетентност, и
не разполага с правомощия да извършва преценка дали да наложи такава мярка или
не. Настоява за оставяне в сила на законосъобразната заповед и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 10.06.2019г
около 12:30ч двама инспектори по приходите при ТД на НАП-Варна извършили
проверка в гостилница „При П.”, находяща се в с.Горица, обл.Варна, стопанисвана
от дружеството-жалбоподател, в който било установено функциониращо ФУ с ИНна ФУ
ZK040464 и ИН на ФП 50122138. Приверката била извършена в присъствието на
сервитьорка и втория управител на дружеството Х.П.. Преди легитимацията си
проверяващите извършили контролна покупка на минерална вода на ст-ст 1.30лв,
кафе Лаваца на ст-ст 2лв, порция печено пилешко бутче с картофи на ст-ст
4.80лв, и пърленка н аст-ст 1.30лв. – всичко 09.40лв. Сумата била заплатена с
една банкнота от 10лв. на сервитьорката, която приела плащането и върнала
ресто, без да издаде фискален касов бон от функциониращото в обекта ФУ, вместо
което била издадена само сметка №171037. В хода на извършената след
легитимацията на контролните органи проверка била установена положителна
разлика от 70лв. между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава
в касата. Констатациите си проверяващите обективирали в съставения на осн.чл.50
ал.1 от ДОПК ПИП от 10.06.2019г, към който приложили горецитираните
доказателства, установяващи нарушението. За същото – неспазване на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, квалифицирано по чл.118
ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил съставен АУАН от 13.06.2019г.
На
осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем
заповед, с която административният орган наложил на дружеството-жалбоподател
ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от седем дни и забрана на достъпа
до него. Като мотиви за продължителността на ПАМ органът посочил характера, тежестта
и последиците на извършеното нарушение; стойността на неотчетената продажба;
местоположението натърговския обект; наличието на задължения на дружеството към
фиска в размер на 159.41лв. към 11.06.2019г. Органът се е позовал и на
необходимостта от защита на обществения интерес чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения, като приел, че поведението на
дружеството с оглед наличните доказателства е насочено срещу установената
фискална дисциплина и няма за цел спазване на данъчното законодателство. По
отношение на срока на ПАМ органът е посочил, че същият е съобразен с целената
превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността на търговеца и промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, с цел правилно отразяване на оборота и недопускане вреда за
фиска.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, се установява въз
основа на писмените доказателства по административната преписка, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА,
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съгласно
чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е допуснало нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон,
което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В настоящия казус нерегистрирането
на извършена продажба на ст-ст 09.40лв. е доказано по изискуемия от закона
несъмнен и категоричен начин с приобщените по преписката писмени доказателства,
събрани в хода на извършената проверка, и не е оспорено от
дружеството-жалбоподател, т.е. налице е материалноправното основание за
прилагане на ПАМ.
Неоснователно
е и възражението за липса на мотиви на оспорената заповед – в цялост и
конкретно по отношение продължителността на срока на ПАМ, и то се опровергава с
простия прочит на заповедта, където са изложени мотивирани съображения,
конкретно касаещи характера на установеното нарушение с оглед индивидуалните
особености и на обекта, и на неотчетената продажба, и на
дружеството-жалбоподател.
Доколкото определянето продължителността на
ПАМ е в правомощията на административния орган, с оглед изложените мотиви съдът
в настоящия си състав споделя становището му, е че този срок на ПАМ е мотивиран
и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което в случая
не е налице липса на мотиви – било относно срока на ПАМ, или относно
основанията за налагането й, като самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед.
На следващо
място, в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН, а също и в АПК
издаването на АУАН не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за
издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата по ЗАНН и по АПК са
самостоятелни, отделни и никое от тях не е преюдициално спрямо другото. Поради
това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди издаване на АУАН или НП против
дружеството не представлява процесуално нарушение, съотв. и основание за отмяна на заповедта само на това
основание. Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след
заплащане на определената с НП санкция е приложима в различна фаза на
производството – при изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на
мярката, а не в тази по оспорването на нейната законосъобразност преди
влизането й в сила, поради което и възражението в този смисъл е неоснователно.
Що
се отнася до възраженията, че ефективното изпълнение на ПАМ ще резултира във
фалит на дружеството и в отговорността им за неизпълнение на вече сключени
договори за обслужване на клиенти – тези въпроси са извън обхвата на чл.146 от АПК и нямат касателство към законосъобразността на оспорената заповед, а
единствено към нейната целесъобразност, по която настоящият съдебен състав няма
конпетентност да се произнася. Следва обаче да бъде посочено, че предвид
признанието им за осъществено от тях нарушение, за жалбоподателите би следвало
да е ясно, че собственото им поведение в противоречие с приложимите за
дейността им императивни нормативни текстове е единствената причина да бъдат
поставени в такова положение, поради което не могат правнорелевантно да се
позовават на вредите от изпълнението на ПАМ, за да черпят права от собственото
си противоправно поведение.
В
конкретния случай прилагайки ПАМ въз основа на изричното законодателно
предвиждане за установено нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а след
като прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда
противоречието й с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК
В
заключение настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган съгл.Заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп.директор на НАП,
в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни отменителни основания, тя съдържа всички
минималноизискуеми за редовността й реквизити по чл.59 от АПК, и материалният
закон е приложен правилно при издаването й, поради което липсват основания за
ревизия или отмяна на същата.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в
минималния размер от 500лв. по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Панчеви
комерс” ООД – с.Горица, обл.Варна, ЕИК*********, представлявано от управителя Х.П.П.,
против Заповед №217-ОП/12.06.2019г на директора на Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП-Варна, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от
дружеството търговски обект – гостилница „При П.” в с.Горица, обл.Варна, и
забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА „Панчеви комерс” ООД – с.Горица,
обл.Варна, ЕИК*********, да заплати в полза на ТД на НАП-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: