№ 12846
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110169261 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2.07 лева с
ДДС /1.73 лев без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по
Договор № ., ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ., мобилен номер . и мобилен номер .,
която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г. за мобилна услуга
№ ., за мобилна услуга № . и за мобилна услуга № ., с период на фактуриране 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г.
Ищецът твърди в исковата молба и в депозирана уточнителна молба, че има сключен
с ответното дружество Договор № ., ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г. за 2161 услуги
– мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Сочи, че от ответника е
издадена фактура № . за отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г, в който за мобилен номер .
е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 7.96 лева без ДДС, за
мобилен номер . е посочена - такса в размер на 18.40 лева без ДДС, а за мобилен номер . –
11.49 лева без ДДС, които суми били изцяло заплатени от ищцовата страна. Същевременно
се изтъква, че при подписване на приложимото към правоотношенията на страните за
отчетен период 28.11.2021 – 27.12.2021г Приложение № 1 от 03.12.2021г. било уговорено, че
месечната абонаментна такса за мобилен номер . е в размер на 7,20 лева без ДДС /8,64 лева с
ДДС/, за мобилен номер . е в размер на 17,20 лева без ДДС /20.64 лева с ДДС/, а за мобилен
номер . е в размер на 10.51 лева без ДДС /12.61 лева с ДДС/. Твърди се, че дължимата такса
се формира като сбор от месечна такса за пакет . клас XS – 3,20 лева без ДДС и пакет за
интернет – 4 лева без ДДС за мобилен номер ., за мобилен номер . - пакет . клас .20 – 13.20
лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС, съответно за мобилен номер . - пакет .
1
клас S – 6,51 лева без ДДС и пакет за интернет – 4 лева без ДДС.С огледи изложеното
подчертава, че заплащането за процесния период за трите мобилни номера на сумата
процесната фактура, при дължима реално сума в по-малък размер е довело до надплащане
на сума в общ размер на 2,07 лева с ДДС, която се явява платена без да е налице основание
за това. Излагат се твърдения, че са водени множество разговори с представители на
ответника за разрешаване на възникналия спор, но без резултат. Поддържа се, че дори за
случая били уведомени органите на реда в гр.Б., пред които от ответното дружество било
посочено, че е издадено кредитно известие № ., с издаването на което се признавало
наличието на надплащане на суми по процесната фактура. Предвид това се моли искът да
бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. От името на дружеството се
признава изрично, че между страните е сключен договор № ., ведно с Приложение № 1 от
03.12.2021г., както и че сумата от общо 2,07 лева с ДДС, която е начислена за мобилен номер
., за мобилен номер . и за мобилен номер . по фактура ., е заплатена. Излагат се твърдения,
че в раздел 2, т.2.1 от подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г било
посочено, че параметрите на тарифния план са описани в Приложение № 2 от 03.12.2021г,
като се подчертава, че във фактурата е отчетено предоговарянето на тарифния план за
съответната услуга и не се прилага подписаното преди това Приложение от 14.10.2019г. Ето
защо се изтъква, че всички суми отразени в процесната фактура са начислени правилно и в
съответствие с новия тарифен план за всеки от трите мобилни номера. От името на
дружеството се оспорва твърдението на ищеца, че именно той е извършил плащането, като
се излагат аргументи в насока, че трето за спора лице е платило задълженията по процесната
фактура за мобилен номер ., за мобилен номер . и за мобилен номер ., тъй като ищцовото
дружество имало персонал от 10 души, а ползвало услуги, чийто брой е 2161. Ето защо е
направено искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено
наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма,
а именно – ищецът да е заплатил на ответника сума в размер на претендираните 2.07 лева с
ДДС, а ответникът да е нямал основание да я получи. При съобразяване на правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения,
дадени в ППВС № 1/.г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи
плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в
решение № 227/22.03.2019г. по гр.д.№ 896/2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/28.03.2012г.
по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в
доказателствена тежест ответника.
Между страните по делото не се спори, като изрично се признава в отговора на
2
исковата молба от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, че
цялата сума начислена с фактура ********* е била заплатена, в това число и сумата от 2.07
лева с ДДС. Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника, че липсват
доказателства плащането да е извършено от ищеца. В случая ищецът е дружество, като
плащането може да е извършено фактически от всеки негов служител, но със средства на
дружеството. Ето защо е ирелевантно кой е фактическият платец на сумата. Нещо повече
именно ответникът е издал и кредитно известие за връщане на процесната сума на името на
ищцовото дружество.
Предвид така приетото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се разгледа и
вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало
основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 2.07 лева
по фактурата.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че е сключен договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ., ведно с
Приложение № 1 от 03.12.2021г, който е бил приложим към процесния период 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г за мобилен номер ., мобилен номер . и за мобилен номер . и в който е
предвидено предплащане на абонаментните такси ежемесечно.Тези обстоятелства се
потвърждават и от представените по Приложение № 1 /л.4-6 от делото/ и Приложение № 2
/л.36-40 от делото/ към договор № . от 03.12.2021г.
Съгласно Приложение № 2 към договор № . от 03.12.2021г. по отношение на мобилен
номер . е избран тарифен план . М клас XS с добавен допълнителен пакет . 5 GB на
максимална скорост с промо пакет, за мобилен номер . избраният тарифен план е . М клас .
20 с добавен допълнителен пакет . 5 GB на максимална скорост с промо пакет и за мобилен
номер . – тарифният план е . М клас S с добавен допълнителен пакет . 5 GB на максимална
скорост с промо пакет. При съобразяване на така избрания мобилен план и допълнителни
услуги е видно, че в Приложение № 1 към договор № . от 03.12.2021г е уговорено заплащане
на месечна абонаментна такса в размер на 3.20 лева без ДДС за мобилен номер . при
стандартна месечна такса 7 лева, в размер на 13.20 лева без ДДС за мобилен номер . при
стандартна такса – 20 лева и за мобилен номер . – такса 6.51 лева без ДДС при стандартна
такса 9 лева. С оглед избрания допълнителен пакет Екстра към тарифен план за мобилен
интернет 5 GB на максимална скорост е предвидено заплащане и на още по 4 лева без ДДС
за всеки от трите мобилни номера. В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по
който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В
т.1.1 от клауза „Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че
когато услугите, за които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата
на подписване на договора /какъвто безспорно е настоящият случай с оглед наличието на
предходен договор между страните от 14.10.2019г/, услугите по новия договор може да се
активират последователно и се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно
новите цени, уговорени между страните по настоящия договор, следва да се приложат от
датата на активацията на услугите, а не от датата на подписване на договора – 03.12.2021г. в
3
каквато насока има изложени твърдения от ищеца. Видно от представената по делото
фактура ********* за мобилен номер ., мобилен номер . и за мобилен номер . услугата е
била активирана на 20.12.2021г, следователно именно от тази дата следва да намери
приложение новият тарифен план, избран от ищеца. Същевременно от ищеца не са
ангажирани доказателства услугата да е била активирана на по-ранна дата.
Предвидено е в т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение № 1, че първата
месечна абонаментна такса, дължима за непълен месечен период на фактуриране, е
пропорционална на този период. Изрично е посочено, че първата месечна абонаментна такса
се фактурира заедно с месечната абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен
период на фактуриране, а останалите месечни абонаментни такси се предплащат
ежемесечно.
В конкретната хипотеза при съобразяване на така уговореното между страните в
договора от 03.12.2021г. и липса на твърдения в обратната насока, следва да се приеме, че
процесната фактура . за мобилен номер ., мобилен номер . и за мобилен номер . е всъщност
първата фактура, издадена с приложение на новата месечна абонаментна такса за всеки от
трите номера. Следователно в нея следва да се начисли месечна абонаментна такса, дължима
за следващия пълен месечен период на фактуриране /т.е предплащане на предстоящия
месечен период/ и пропорционално начислената месечна абонаментна такса от датата на
активиране на услугата до началната датата на предстоящия месечен период. В случая
страните не спорят, че отчетните месечни периоди за мобилен номер ., мобилен номер . и за
мобилен номер . са от 28мо число на текущия календарен месеца до 27 число на следващия
календарен месец. Предвид това за активирана услуга на 20.12.2021г. при съобразяване на
уговореното между страните в първата фактура по новия тарифен плана следва да се включи
месечна абонаментна такса за период 28.12.2021г до 27.01.2022г /следващия пълен месечен
период за фактуриране/ и пропорционално изчислена такса по новия тарифен план за
периода от активиране – 20.12.2021г. до 27.12.2021г. Следователно в първата фактура за
мобилен номер . следва да се включи такса в размер на 3.20 лева без ДДС - месечна
абонаментна такса по план . М клас XS за периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г и сумата от
4 лева без ДДС– месечен такса за допълнителен пакет . 5 GB на максимална скорост за
периода от 28.12.2021г до 27.01.2022г както и пропорционална част от така посочените суми
за период от 20.12.2021г. до 27.12.2021г., т.е за 8 дни, която сума съдът прилагайки чл. 162
ГПК определи като 0.86 лева без ДДС – месечна абонаментна такса за 8 дни от
приложението на новия тарифен план и 1.06 лева без ДДС – месечна такса за
допълнителния пакет за 8 дни.Ето защо при съобразяване на уговорения начин за
начисляване на сумите по договора в първата издадена фактура от действието на новия
тарифен план - т. 2.2 от клауза Екстри от раздел V на Приложение № 1, се установява, че в
първата фактура следва да бъде начислена сума в общ размер на 9.12 лева без ДДС
/3.20+4+0.86+1,06/ за номер ..
Аналогично за мобилен номер . в първата фактура следва да бъде включена
абонаментна така в размер на 13.20 лева без ДДС и такса за допълнителен пакет за интернет
4
в размер на 4 лева без ДДС. Към тези суми следва да се прибави и пропорционално суми по
новия тарифен план за 8 дни, които съдът определени по реда на чл.162 ГПК на 3.52 лева
без ДДС за месечна абонаментна такса за 8 дни и 1.06 лева без ДДС – месечна такса за
допълнителния пакет за 8 дни. Следователно общият размер на сумата, която следва да бъде
начислена за мобилен номер . по фактура ., е 21.78 лева без ДДС /13.20+4+3.52+1.06/.
По отношение на мобилен номер . при съобразяване на гореизложеното следва да се
начислят сума по новия тарифен план в размер на 6.51 лева без ДДС и 4 лева без ДДС за
допълнителен пакет за интернет, съответно и пропорционална част от така посочените такси
за 8 дни – 1.74 лева без ДДС – абонаментна такса и 1.06 лева без ДДС – месечна такса за
допълнителния пакет. Следователно следва да бъдат начислени по фактура . за мобилен
номер . сумата от 13.31 лева без ДДС /6.51+4+1.74+1.06/.
За да се установи обаче дали е налице неоснователно обогатяване за ответника, съдът
намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от 20.12.2021г до
27.12.2021г вече е била издадена фактура с начислени суми по предходния тарифен план,
които страните не спорят, че са били заплатени. Следователно платените за периода от
20.12.2021г до 27.12.2021г суми по стария тарифен план, които са били начислени с
предходна фактура за всеки от трите номера, предмет на настоящото производство, и не се
спори, че са били заплатени, следва да се приспаднат от дължимите суми, а именно от
сумата от 9.12 лева без ДДС за мобилен номер ., от 21.78 лева без ДДС за мобилен номер .
и от 13.31 лева без ДДС за мобилен номер ..
В процесния случая по делото е представена и фактурата № ., издадена за периода
28.10.2021г до 27.11.2021г, в която са били начислени суми по стария тарифен план за
28.11.2021г – 27.12.2021г /л. 82-86 от делото/, неоспорена от ищеца. Съгласно така
представената фактура № . за периода от 28.11.2021г до 27.12.2021г е била начислена
абонаментна такса за мобилен номер . в размер на 6.30 лева без ДДС, включваща месечна
такса за абонамент – 2.45 лева без ДДС, месечна такса за плюс 250 МВ - 0.35 лева без ДДС
и месечна такса за пакет интернет 5 GB – 3.50 лева без ДДС. Следователно тази цена е била
приложена първоначално и за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г с фактурата,
предхождаща издаването на процесната фактура № ., т.е за периода от 8 дни пропорционално
по стария тарифен план се е дължала сума от 1.68 лева без ДДС /(6.30 лева/30 дни) х 8дни/.
Не се спори между страните, че тази сума, включена в предходната фактура за същия период
е била заплатена. Ето защо сумата от 1.68 лева без ДДС следва да бъде приспадната от
дължимата за номер . съгласно правилата за фактуриране описани по-горе сума от 9.12 лева
без ДДС, защото същата е била вече заплатена. Това обаче не е било сторено, доколкото
видно от процесната фактура нанесена със знак минус по отношение но мобилен номер . е
сумата от „-1,02 лева“. Следователно при прилагане на правилата уговорени между страните
за фактуриране в първата фактура на суми по сключения между страните договор от
03.12.2021г дължима се явява сумата от 7.44 лева без ДДС /9.12-1.68/. Между страните
обаче е безспорно, че платената по издадената първа фактура след сключване на договора от
03.12.2021г. – фактура № . е заплатена сума 7.96 лева без ДДС. Ето защо настоящият състав
5
приема, че от страна на ответника е доказано наличие на основание да получи сумата от 0.52
лева без ДДС /разлика между платената сумата от 7.96 лева и дължимата сума от 7.44 лева/
или 0.62 лева с ДДС, а именно в негова доказателствена тежест е било да установи
наличието на основание за получаване на процесната сума.
По отношение на мобилен номер . във фактура № ., издадена за периода 28.10.2021г
до 27.11.2021г, в която са били начислени суми по стария тарифен план за 28.11.2021г –
27.12.2021г, е начислена сумата от 14.97 лева без ДДС, представляваща сбор от месечна
абонаментна такса – 11.10 лева без ДДС, 3.50 лева без ДДС – за допълнителен пакет
интернет и 0.37 лева без ДДС - месечна такса за плюс 250 МВ. За период от 8 дни
пропорционално по стария тарифен план за номер . следователно се е дължала сума от 3.99
лева без ДДС /(14.97 лева/30 дни) х 8дни/, която сума видно от фактура № . е била
приспадната от начислените такси. Ето защо размерът на дължимата сума за мобилен номер
. се равнява на 17.79 лева без ДДС /21.78-3.99/. Същевременно страните не спорят, че
платената за мобилен номер .4 по издадената първа фактура след сключване на договора от
03.12.2021г. – фактура № . е заплатена сума 18.40 лева без ДДС. Следователно надплатена се
явява сумата от 0.61 лева без ДДС /разлика между платената сумата от 18.40 лева и
дължимата сума от 17.79 лева/ или 0.73 лева с ДДС.
Досежно мобилен номер . във фактура № ., издадена за периода 28.10.2021г до
27.11.2021г, в която са били начислени суми по стария тарифен план за 28.11.2021г –
27.12.2021г, е начислена сумата от 9.10 лева без ДДС, представляваща сбор от месечна
абонаментна такса – 5.20 лева без ДДС, 3.50 лева без ДДС – за допълнителен пакет интернет
и 0,40 лева без ДДС - месечна такса за плюс 1000 МВ. За период от 8 дни пропорционално
по стария тарифен план за номер . следователно се е дължала сума от 2.43 лева без ДДС
/(9.10 лева/30 дни) х 8дни/, която сума видно от фактура № . е била приспадната от
начислените такси. Ето защо размерът на дължимата сума за мобилен номер . се равнява на
10.88 лева без ДДС /13.31-2.43/. Същевременно страните не спорят, че платената за
мобилен номер . по издадената първа фактура след сключване на договора от 03.12.2021г. –
фактура № . е заплатена сума 11.49 лева без ДДС. Следователно надплатена се явява сумата
от 0.61 лева без ДДС /разлика между платената сумата от 11.49 лева и дължимата сума от
10.88 лева/ или 0.73 лева с ДДС.
Следователно общия размер на надплатените суми за трито мобилни номера е 1.74
лева без ДДС /0,61+0,61+0,52/ или 2.08 лева с ДДС.
Аргумент в подкрепа на това може да се изведе и от приетото по делото кредитно
известие № . /л. 87 от делото/, издадено от ответника. Видно от представеното по делото
писмо изх.№ ./30.05.2022г на „.“ ЕАД /л. 21 от делото/, неоспорено от ответното дружество,
6
ответникът е признал, че е издал своевременно кредитни и дебитни известия във връзка с
процесната фактура, като съгласно представения списък от „.“ ЕАД пред органите на реда
именно във връзка с фактура № . е издадено кредитно известие № . за сумата от -0.52 лева за
мобилен номер ., сумата от -0.60 лева без ДДС за номер - . и за сумата от -0.61 лева за
мобилен номер .. Това изявление съдът цени като извънсъдебно признание по реда на чл.
175 ГПК на неизгоден факт от ответника, а именно за обстоятелството, че цитираното
кредитно известие е към процесната фактура за конкретните три номера и че с издаването му
е признато, че сумата, за която се отнася по процесната фактура, е недължимо начислена.
Това се установява и от извадката от системата на ответника за кредитни известия, приета
по делото, в която е посочено, че издаденото кредитно известие е именно за „- 2,08 лева с
ДДС“ и е във връзка с фактура .. Кредитното известие е издадено и на името на ищеца – „.“
ЕООД. С това още веднъж се признава, че именно на ищцовото дружество се дължи
връщане на погрешно начислената сума. За да достигне до този извод настоящият състав
съобрази и характера на кредитното известие като документ. Кредитното известие е
първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при
разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал
данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи
търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които
също е била издадена вече фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на
фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва
да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и
основанието за издаването му. В този смисъл решение № 87/24.07.2015г по т.д.№ 1171/2014г.
на ВКС, I т.о. Предвид това съдът намира, че издавайки кредитно известие към процесната
фактура за сумата от -2.08 лева с ДДС ответникът изрично е признал, че е допуснал грешка в
издадената фактура. Следователно и плащането на начислената погрешка в повече сума е
получена без основание.
Наличието на грешка при начисляване на сумите по процесната фактура може да се
изведе и от самата фактура № . /л. 55, л. 56 и л.57 от делото/, в която по отношение на трите
мобилни номера е посочено, че за периода от 20.12.2021г до 27.12.2021г. за пакет мобилен
интернет 5 GB на максимална стойност е начислена сума в размер на 2.67 лева без ДДС за
всеки от мобилните номера при съобразяване на тарифния план от 03.12.2021г. Както беше
посочено по-горе стойността на месечната абонаментна такса за тази допълнителна услуга с
включена отстъпка е 4 лева без ДДС, поради което за 8 дни дължимата сума е 1.06 лева без
ДДС за всеки номер. Дължимата сума за тези 8 дни би била 2.67 лева без ДДС, ако се
начисли месечната абонаментна такса в размер на 10 лева без ДДС, какъвто е размерът на
дължимата такса за допълнителния пакет, но без отстъпка. Същевременно липса клауза в
договора, която да предвижда за дните от непълния месечен период от действие на новия
договор да не се прилага, уговорените между страните отстъпки. Следователно от ответника
е допусната грешка в процесната фактура, като е начислена сума в размер на по 2.67 лева
без ДДС за всеки от трите номера вместо дължимата по 1.06 лева без ДДС. Тази грешка не е
била компенсирана дори от извършеното начисляване за същата услуга за цял месец сума в
7
по-малък размер – начислена с фактурата е сумата от по 3.00 лева без ДДС, при уговорена в
договора такса в размер на по 4.00 лева без ДДС за цял месец.
С оглед всичко изложено настоящият състав намира, че искът следва да бъде изцяло
уважен, при съобразяване на диспозитивното начало, т.е искът следва да се уважи за сумата
от 2.07 лева с ДДС, независимо че като дължима е установена сумата от 2.08 лева с ДДС.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът „.“ ЕООД има
право и на разноски за исковото производство, като от същият е представен списък по чл. 80
от ГПК, обективиран в молба от 03.04.2025г, съгласно който се претендира присъждането на
150 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса. Съобразно дадените в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат
представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 23.02.2025г. /л. 71 от делото/ с
уговорено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 150 лева. В
договора е посочено, че е платена сума от 150 лева в брой, поради което съдът приема, че
същият има характер на разписка, доказваща реално извършеното плащане. Съдът намира за
неоснователно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. В
действителност единственото осъществено от процесуалния представител на ищеца
действие се изразява в подаване на две молби по делото, но при съобразяване на чл. 6 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа адвокатското възнаграждение за
изготвяне на молба е 200 лева. Предвид това адвокатски хонорар в размер на 150 лева не се
явява прекомерен. Ето защо сумата от общо 200 лева /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/ следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ж.к. „., на основание чл. 55, ал.
1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2.07 лева с ДДС /1.73 лев без ДДС/, представляваща получена от
ответника без основание сума по Договор № ., ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ., мобилен номер .
и мобилен номер ., която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ./10.01.2022 г.
за мобилна услуга № ., за мобилна услуга № . и за мобилна услуга № ., с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ж.к. „., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сума в размер на 200 лева – разноски сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9