Р Е
Ш Е Н
И Е
08. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на шести декември,през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Цв.Делова ,като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в. н. ч. х. д. № 4130 по описа за
2018г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 06.12.2017г. постановена по н. ч. х. д. № 1319/15г.
Софийски районен съд, НК, 23 с –в е признал подсъдимата Ж.Й.М. за виновна
в извършването на престъпления по чл.148 ал.1 т1 вр.чл.146 ал.1 от НК,поради което я е освободил
от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание-глоба в
размер на 1000лв.Със същата присъда,подсъдимата е била оправдана,деянието да е
извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК.С присъдата е уважен предявеният
граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000лв.В тежест на подсъдимата
са възложени направените по делото разноски.
Против присъдата
е постъпила жалба от подсъдимата ,в която се посочва ,че съдебният акт е
необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде отменена
,като се постанови нова, с която подсъдимата М. да бъде призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение.Прави се искане и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимата поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.
Повереника
на тъжителката счита ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Подсъдимата М.,редовно
призована,не се явява.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимата Ж.Й.М. е родена на ***
година, в с.С., българка, български гражданин, неосъждана, жив .гр. София, ул.*****,
*****,ЕГН **********.
Тъжителката Н.Б. и подсъдимата били съседи ,тъй като обитавали недвижим имот в гр.София, жк.Изток, ул.*****. Първата от двете живеела на
третия етаж в ап.9, а втората в ап.8.С времето отношенията между двете
се влошили ,което довело до чести сигнали с оплаквания от двете страни до
местното РПУ по различен повод.
На 18.08.2014г.
около 17,30 часа -св.Б.,съпруг на тъжителката се прибирал към дома си ,когато пред самия
вход на кооперацията
бил
спрян от подсъдимата, която му казала , че съпругата му –Н. е хвърляла по автомобила й части от мазилка.Показала му камък,който държала
в ръката си.Обърнала се към него с думите„Как можа да се ожениш за тоя
мазен и тлъст травестит“ след което извикала към тъжителката,която стояла на прозореца си в
този момент и чувала разговора им “Погледни
се ма, нечистоплътна мърло“ и „Ти
си най- противното съчетание на военна и рускиня“.Думите на подсъдимата били изречени на висок глас
и били възприети освен от тъжителката и съпруга й,така и от св.Г.,която се
намирала на терасата на обитавания от нея апартамент №7.
При така установената фактическа
обстановка,първата съдебна инстанция е приела ,че подсъдимата М. е осъществила
състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК както от
обективна,така и от субективна страна.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация
на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
След
собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници ,въззивната инстанция счете,че основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, за
което е призната за виновна от СРС е намерил своето правилно разрешение в
мотивите на обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна
инстанция е поставила в центъра на своята оценъчна дейност показанията на свидетелката
Г.,тези на св.Б. и заключението на техническата експертиза,която е изследвала въпроса
за възможността свидетелката Г. да възприеме и визуално процесния разговор.Отговорът
на този въпрос е положителен,видно от заключението на СТЕ и разясненията на
експерта в съдебно заседание.Свидетелката Г. е могла да възприеме процесния
разговор ,тъй като се е намирала на терасата на своето жилище и е могла да индивидуализира намиращите пред входа
лица,тъй като от терасата си е имала видимост към пространството около пейката
до входа ,където са се намирали подсъдимата и св.Б..Отделно ,разговорът се е
водел на висок глас ,поради което не са съществували и пречки да го чуе.
Обстоятелството ,че същата не се
намира в близки или роднински отношения със страните по делото е дало основание
на първия съд да приеме ,че показанията на свидетелката Г. са обективни и
достоверни,поради което им е дал вяра.Възраженията на защитата ,че св.Г. не е
живеела по време на процесния инцидент на посочения адрес не намират опора в
събраните по делото доказателства.Първият съд е положил усилия да установи този
факт,като е изискал удостоверение за адресна регистрация,от което се установява
,че св.Г. е живеела на адреса към процесната дата.Липсват доказателства ,които
да опровергават този факт ,освен твърденията на свидетелките Д.и Б.,първата от
които майка на подсъдимата, а втората в близки отношения нея.
Обосновано първия съд е приел ,че
техните показания/ на Б. и Д./ не се отличават с висока степен на
достоверност,поради което е отказал да ги кредитира.Освен роднинската връзка и
близките отношения,първия съд е посочил и невярното им твърдение,че св.Г. не е
могла да види и чуе нищо,което както бе отбелязано по-горе се опровергава от
заключението на СТЕ.Изложеното от св.Г. намира опора и в показанията на св.Б.,който
е единият от преките участници в процесния разговор.
Законосъобразно,действията на
подсъдимата са квалифицирани като престъпление по чл.148 ал.1 врчл.146 ал.1 от НК.
За да е налице
обида,следва да бъдат казани в присъставието на пострадалия думи,обективно
годни да накърнят достойноството му,които според съвременните стандрати са
неприлични ,вулгарни или цинични.Обидата е лично унизяващо относяне към някого. При
обидата чрез думи,деецът казва нещо унизително за достайнството на
засегнатият,като за илюстриране на отрицателната оценка или мнение за личността
се използват унизителни от гледна точка на господстващият морал
епитети,отразващи отрицателни качества,ругателни думи или изрази,унизителни
съжданения за качествата на пострадалият.Нещо повече,унизителното отнасяне
следва да касае отрицателно качество,по принцип , а не за конкретният случай,тоест
които характеризират негативно личносттаа му.
Изразите отправени
към тъжителката „ мазен и тлъст
травестит“, нечистоплътна мърло“ и „Ти си най- противното съчетание на военна и
рускиня“са били изречени на висок глас и са били възприети както от
тъжителката и съпруга й,така и от св.Г.,и представляват непристойно отнасяне,целящо да унижи доброто й
име.Те са непристойни и вулгарни,поради което се субсумират под признаците на престъплението обида,нанесена публично.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че
наложеното наказание на подсъдимата М. е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Законосъобразно по отношение на подсъдимата е приложен института на чл.78А
от НК,тъй като са били налице материално-правните предпоставки за това.На същата
е е наложено административно
наказание-глоба в размер на 1000лв,в минималния предвиден в от законодателя
размер,поради което редукция е недопустима.
Правилно,с присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимата
по чл.45 ал.1 от ЗЗД.Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице
виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и
деянието. Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимата е
противоправно. За гражданската ищца са настъпили неимуществени вреди, свързани
с уронване на доброто име в обществото,в сградата в която живее,нейните съседи,поради
което справедливо е обезщетена за претърпените морални вреди в размер на 3000лв
,ведно със законоустановената годишна лихва.
Въззивната инстанция счита ,че присъденото обезщетение не е прекомерно
високо,тъй като се касае за няколко обидни изрази,всеки от който носи негативен
заряд за тъжителката.
Правилно,с оглед изхода на делото,направените разноски са възложени в
тежест на подсъдимата.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338
вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК въззивната инстанция
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.12.2017г. по н. ч. х. д. № 1319/2015 год.
на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 23 с – в
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.