Решение по дело №7058/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

                                                         гр.София,18.09.2019 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на осемнадесети септември през 2019 година в състав:

                                                                           

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                   : ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                         като разгледа докладваното от съдия Кузманова частно гражданско дело № 7058 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                         Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

             Образувано е по частна жалба на Г.В.Т. срещу уведомление с изх. № 73069/14.11.2018 г. по изп. дело № 20128510400475 на ЧСИ с рег. № 851 с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване изпълнителното  дело срещу длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

             В жалбата се твърди, че отказът за прекратяване е неправилен и незаконосъобразен, тъй като повече от пет години не са извършвани никакви изпълнителни действия по делото. Въз основа на това се иска отмяна на отказа и да се дадат указания на ЧСИ да приложи чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

             Взискателят Т.ЕООД – редовно уведомен не представя отговор.

             ЧСИ М.П.счита жалбата за неоснователна, по изпълнителното дело са извършвани   регулярно действия за удовлетворяване на  взискателя.

                         Съдът констатира от фактическа и правна страна следното:

             Изпълнително дело № 20128510400475 е образувано по молбата на „Т.“ ЕООД от 07.03.2012 г.,въз основа на приложените изпълнителни листове  издадени срещу длъжника ЕТ „Ф.- Г.Т.“. На 07.03.2012 г. са изпратени две покани за доброволно изпълнение. На същата дата са наложени запори върху банковите сметки на Г.В.Т. в качеството му на физическо лице и като  ЕТ Ф.- Г.Т.. На 01.06.2012 г. е наложен запор на л.а. собственост на Г.Т.. На 24.07.2012 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 28.08.2012 г. и 26.09.2012 г. от този запор са постъпили суми в общ размер 230.65 лв. В периода от 25.02.2013 г. - 10.10.2013 г. са  постъпвали плащания от работодателя му в общ размер 658 лв. На 09.10.2013 г. са наложени запори върху банкови сметки в Уникредит Булбанк АД и ОББ АД. На 19.03.2015 г. по изпълнителното дело постъпва плащане от работодателя Пътстрой ООД. На 20.08.2015 г. е подадена молба от взискателя за описване на л.а. собственост на длъжника. През 2017 г. е наложен запор на спестовната сметка на Г.Т. в ЧПБ Т.АД  и в  Търговска Банка Виктория ЕАД. На 02.04.2018 г. взискателят е поискал извършване на справки за имуществото на длъжника и налагане на запори при необходимост. На 16.04.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки в Търговска Банка Виктория ЕАД и в ЧПБ Т.АД. На 16.04.2019 г. до длъжника Г.Т. е изпратена ПДИ, с която е уведомен, че предстои изпращане на делото по компетентност на ЧСИ с район на действие ОС Стара Загора за извършване опис, оценка и изземване на движими вещи. С молба подадена от Г.В.Т. с вх. № 92071/30.10.2019 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекъл двугодишен срок от извършване на последното изпълнително действие спрямо молителя.

             Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В конкретния случай задължението е парично и изпълнителното действие за удовлетворяването му може да бъде налагане на запор или възбрана. Видно от делото, първите запори върху банкови сметки на жалбоподателя са наложени на 07.03.2012 г. Наложен е и запор на вземането му за трудово възнаграждение и от това действие са постъпвали суми в продължение на девет месеца. Извършен е запор на л.а., регулярно са правени запори на банкови сметки в различни банки, като последните са били ТБ Виктория и ОББ АД. Видно от приложеното изп. дело  взискателят през годините редовно е охранявал интереса си от удовлетворяване на вземанията като е подавал молби до ЧСИ, а той от своя страна е прилагал поисканите в тях способи. Последната такава е от 02.04.2018 г. с вх. № 29882 и с нея е поискано извършване на различни справки и налагане запори. За този период правото на принудително изпълнение в полза на взискателя не се е погасило, след като е било периодично изпълнявано с налагането на запори върху трудово възнаграждение при двама работодатели и на сметки в посочените по горе Банки.

                          Поради изложеното постановлението на ЧСИ с рег. № 851 с район на действие СГС, обективирано в уведомление с изх. № 73069/14.11.2018 г. по изп. дело № 20128510400475 следва да бъде потвърдено.

                          Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ЧСИ с рег. № 851 с район на действие СГС, обективирано в уведомление с изх. № 73069/14.11.2018 г. по изп. дело № 20128510400475, с което е отказано на длъжника Г.В.Т. прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

                         РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

                                                                                                                         2.