Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 803/ 20,06,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори април 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 576/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 4041/26,11,2018 г., постановено по гр.
д. № 16873/2017 г. по описа на РС – гр. Пловдив, ХVII гр.
състав, е отхвърлен предявеният от У.Н.А. с ЕГН **********; иск да се признае
за установено, че А.Д.К. с ЕГН **********; НЕ Е собственик на 1/24 (една
двадесет и четвърт) идеална част от следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 56784.525.1085.2, със застроена площ от 59 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: сграда за търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.525.1085, находящ се в гр. ****.
Решението се обжалва от ищеца У.Н.А. с оплакване за
незаконосъобразност порадинеобснованост и противоречие с материалния закон. От
въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното и
вместо това да уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата А.Д.К. с ЕГН **********;
изразява становище за неоснователност на същата. Иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, въззивният съд приема следното:
1. Досежно обхвата на въззивната проверка:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по
неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността,
обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се констатира
наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност на обжалвания съдебен акт.
2. По допустимостта на обжалваното решение:
Производството е образувано по предявен от У.Н.А. с
ЕГН **********; против А.Д.К. с ЕГН **********; иск с правно основание чл. 124
от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот.
Ищецът твърди, че по наследство от своята майка е
придобил правото на собственост върху 1/24 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.525.1085, находящ се в гр. ****, ведно с 1/24 ид. част от построената в южната част на имота сграда с идентификатор
56784.525.1085.1. Ответникът (брат на ищеца), бил собственик по наследство и
договор за дарение, на 9/24 идеални части от същия имот.
Твърди се още, че през 2010 г. ответникът се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по дарение, наследство и
давностно владение върху 9/24 ид. части от поземления имот и върху цялата построена в южната му част
сграда, както и че по инициатива на ответника е променено предназначението на
сградата и същата понастоящем е заснета с идентификатор 56784.525.1085.2.
Като оспорва да е осъществено соченото в
констативния нотариален акт придобивно основание в полза на ответника по
отношение на цялата сграда, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че
ищецът е собственик на 1/24 идеална част от сграда с идентификатор
56784.525.1085.2, със застроена площ от 59 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: сграда за търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.525.1085, находящ се в гр. ****.
Ответникът оспорва иска. Признава, че имотът бил
собствен на родителите на страните. Признава, че по наследство от своята майка
ищецът е придобил 1/24 ид. част от същия. Ответникът обаче претендира понастоящем
той да е едноличен собственик на сградата, като правата си получил по дарение
(за 1/3 или 8/24 ид. части), по наследство (за 1/24 ид. част) и по давностно
владение, установено още от началото на 2001 г. – за останалата част от
сградата.
Така очертан с исковата молба и с писмения отговор
на ответника, спорът е докладван в първото съдебно заседание от съда, като са
дадени указания относно подлежащи на доказване факти и разпределяне на
доказателствената тежест. Наред с това обаче съдът, без да сочи наличие на
нередовност на исковата молба (каквато не се открива и от въззивната
инстанция), е указал на ищеца, че „следва да преформулира петитума на исковата
молба в съответствие с твърденията … с които се отрича основанието, на което
ответникът е придобил 1/24 ид. част, за която се твърди, че е собственост на
ищеца …“, като е определен срок за това до датата на следващото съдебно
заседание.
В следващото съдебно заседание, с оглед указанията
на съда, ищецът е заявил искане да се признае за установено, че ответникът не е
собственик на 1/24 ид. част от процесната сграда. Съдът е счел изявлението за
„неразделна част от исковата молба“, без да дава нов срок за отговор на
ответника, като е допълнил указанията относно разпределението на
доказателствената тежест.
Изпълнението на незаконосъобразните указания за
„преформулиране“ на петитума, без да е налице нередовност на исковата молба и
без ищецът да е искал изменение на иска, на практика е довело до промяна
изразената от ищеца воля и подмяна предмета на спора (от установяване правото
на ищеца към отричане правото на ответника). Всъщност търсената от ищеца защита
е друга – установяване на собственическите му права, а не само отричане тези на
ответника.
С постановеното по делото решение РС е разгледал
„преформулирания“ отрицателен установителен иск за отричане правата на
ответника. По този начин съдът е постановил решение по непредявен иск, което е
недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на РС за
постановяване на решение по предявения иск.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
4041/26,11,2018 г., постановено по гр. д. № 16873/2017 г. по описа на РС – гр.
Пловдив, ХVII гр. състав.
ВРЪЩА делото на
РС – гр. Пловдив, за постановяване на решение по предявения иск.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: