Р Е Ш Е Н И Е
№ 784
Гр. Перник, 23.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02204/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /след промяна в търговското
наименование на ищеца, считано от 18.05.2018 г./ срещу Г.Ц.В., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 68,92 лв.,
представляваща стойност на доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги № М 4036731 от 11.03.2014 г., за която сума
са издадени фактура № ********* от 12.09.2014 г., фактура № ********** от 13.10.2014
г. и фактура № ********* от 12.11.2014 г. /след прекратяване на производството
по делото с влязло в сила определение от 11.05.2018 г. и с влязло в сила
определение от 29.06.2018 г. по предявения иск за сумата от 19,69 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2014 г. до 25.09.2017 г.
и по предявения иск за сумата от 769,86 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите/ и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело №
06826/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти
състав е издадена Заповед № 5622 от 12.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК /обезсилена частично по отношение на сумата от 19,69
лв. и на сумата от 769,86 лв./.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало от сключен между страните
Договор № М 4036731 от 11.03.2014 г., по
силата на който ищцовото дружество предоставяло на насрещната страна
далекосъобщителни услуги по тарифен план „M-Tel Comfort“ със
срок на действие на договора от 2 години. Поддържа, че през отчетния период от
09.08.2014 г. до 08.11.2014 г. „А1“ ЕАД изпълнило договорните си задължения и
предоставило на Г.В. мобилни услуги на обща стойност от 68,92 лв., за която
сума били издадени три броя фактури, удостоверяващи размера на вземането по
отделни периоди в рамките на общия, съответно фактура № ********* от 12.09.2014
г., фактура № ********** от 13.10.2014 г. и фактура № ********* от 12.11.2014
г. Поддържа, че от своя страна ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение и не е заплатил на падежа – в 15-дневен срок от издаване на
съответната фактура дължимите суми за предоставените му услуги. Изяснява се, че
съгласно договорните клаузи неполучаването на фактурата не освобождава
ответника от задължението ѝ да заплати сумите. Ищецът заявява, че поради
неплащането и на основание приложимите към правоотношението Общи условия същият
е прекратил едностранно процесния договор. С тези съображения отправя искане за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г.Ц.В.
не е подал писмен отговор. В подаденото в производството по ч. гр. дело №
06826/2017 г. по описа на РС – Перник писмено възражение по чл. 414 ГПК същият
е посочил, че не дължи вземанията по заповедта поради некоректно изпълнение от
страна на оператора.
В
съдебното заседание ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, редно призовано, не
изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба с рег. №
10612/05.04.2019 г., чрез пълнощника си, подържа исковата молба, излагайки
подробни съображения по същество. Моли за постановяване на решение при
признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това.
Ответникът
Г.Ц.В. лично пред съда заявява, че не оспорва ползването на процесната услуга,
предоставена от „А1 България“ ЕАД за сумата от 68,92 лв. Посочва, че не е плащал
същата, предвид начисляването като дължими и на други суми, в по-висок размер.
Поддържа, че достъпът му до мобилни услуги бил спрян. Признава, че дължи
вземането, предмет на исковата претенция и отправя искане за постановяване на
решение съобразно признанието, изразявайки готовност да заплати сумата.
С
оглед становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе
с решение съобразно признанието.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парично вземане на
ищеца срещу ответника, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 06826/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителния иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
Уважаването
на предявения иск е обусловено от установяване от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответника
на облигационно правоотношение през процесния период, породено от сочения
договор за мобилни услуги с твърдените предмет и съдържание; че е изпълнил
задължението си и е доставил на ответника далекосъобщителните услуги по вид и
стойност, описани в издадените фактури, както и падежа на вземанията си.
Както
вече беше изяснено, в съдебното заседание ответникът Г.В. признава
установителния иск и съществуването на вземането, предмет на претенцията, поради
което и с оглед изразеното от процесуалния представител на ищеца писмено становище,
с определение на съда съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото не
са събирани други доказателства.
По
своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява,
че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая,
че процесното вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни услуги,
съществува в полза на ищеца.Това води до съвпадане на насрещните позиции на
двете страни, респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на
извършване на признанието.
Същевременно
релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено
от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от ответника. Признанието не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва
да зачете извършеното признание, уважавайки исковата претенция на това
основание.
Предвид
изложените съображения, основавайки решението си на така направеното признание
на иска от ответната страна, съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло,
без решението да се мотивира по същество, като бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
68,92 лв., представляваща стойност на доставени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № М
4036731 от 11.03.2014 г., за която сума са издадени фактура № ********* от 12.09.2014
г., фактура № ********** от 13.10.2014 г. и фактура № ********* от 12.11.2014
г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането /представляваща
законна последица от уважаване на иска за главното вземане и изпадането на
ответника в забава, а не самостоятелен иск – арг. 214 ГПК/.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове право на разноски има
ищцовото дружество, както за тези, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело № 06826/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като с поведението си – неплащането в срок на
възникнало и изискуемо парично задължение ответникът е дал повод за предявяване
на исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „А1 България“
ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 16,46 лв. – платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 06826/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник и сумата от 16,46 лв. – платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. При определяне размера на
следващите се на ищеца разноски съдът съобрази, че същите се претендират за
всички претенции, а предмет на настоящото решение е единствено претенцията за
главница, останала по същество уважена. За останалата част с
определения от 11.05.2018 г. и от 29.06.2018 г. производството е било
прекратено, като според прекратените части на ищцовото дружество не се следват
разноски. Същевременно, съдът счита, че реалното заплащане на търсените
адвокатски възнаграждения следва от отразеното в представените договори за
правна защита и съдействие от 25.09.2017 г. /л. 10 от ч. гр. дело № 06826/2017
г./ и от 08.03.2018 г. /л. 5 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част същите има характера на разписка, удостоверяваща плащането –
арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „А1
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1 срещу Г.Ц.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
че Г.Ц.В. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 68,92 лв., представляваща стойност на доставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № М 4036731 от
11.03.2014 г., за която сума са издадени фактура № ********* от 12.09.2014 г.,
фактура № ********** от 13.10.2014 г. и фактура № ********* от 12.11.2014 г. и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 06826/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
VI-ти състав е издадена Заповед № 5622 от 12.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ц.В.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата
от 16,46 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело №
06826/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти
състав и сумата от 16,46 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 06826/2017
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение, както и от определенията от 11.05.2018 г. и от
29.06.2018 г., да се изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: