О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на 2.12.2019г,
в състав: Председател ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д.№
1934/2019
по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е по реда на чл.15 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№ 6779/19.09.2019
от М.О.О. против Определението от з.з. № 10925 /23.08.2019 на ВРС-ХLVІс-в по гр.д.№ 10075/2019, с което е оставено без уважение възражението му за международна
неподведомственост на българския съд по предявения срещу него от Наталия С.Г.
иск за развод на осн.чл.49 СК.
Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като моли за
неговата отмяна и уважаване на възражението му за международна
неподведомственост на делото на българския съд, като се позовава на това, че и
двете страни по иска, както и тяхното дете, са украински граждани.
В срока по чл.276 ГПК ответната страна
по жалбата НАТАЛИЯ С.Г. е депозирала писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата и затова моли за оставянето й без уважение.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения :
Варненски РС е
сезиран с искова молба, подадена на 26.06.2019г от настоящата ответница по жалбата
с искане за прекратяване брака й с М.О., сключен на 18.01.2014г в гр.Несебър,
чрез развод по вина на съпруга, като й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Александра, както и определяне на
местоживеенето на детето при майката, а на бащата да бъде определен режим на
лични отношения, както и да заплаща месечна издръжка в полза на детето си.
В о.с.з. на
23.08.2019 е разгледана молбата на ищцата Наталия Г. за постановяване на
привременни мерки по отношение на малолетното дете Александра. род.***г, за
предоставяне упражняването на родителските права, РЛО и издръжка.
В същото с.з.
процесуалният представител на ответника е отправил насрещно искане за
привременни мерки, като РП бъдат предоставени на бащата, а на майката бъде
определен подходящ РЛО, като бъде съобразено обстоятелството, че живеят в
различни държави.
Признат е от
процесуалния представител на ответника и фактът, че бащата с детето са заминали
за Украйна и в момента живеят там, което се потвърждава от представената
справка от ОД на МВР-Варна /л.49-І/. От същата е видно, че отв.М.О.
заедно с детето Александра О. са напуснали пределите на страната на 9.06.2019
през ГКПП-Силистра.
В тази връзка
процесуалният представител на ответника е направил и възражение за международна
неподведомственост на делото пред българския съд.
Възражението е
своевременно направено и затова е допустимо. Същото се явява преюдициално за
настоящия спор. Разгледано по същество се явява неоснователно по сл.съображения:
За международната
подведомственост съдът следи служебно по всяко време на производството.
Към датата на
подаването на ИМ – 26.06.2019 няма спор, че двамата съпрузи са украински
граждани, както и че тяхното дете Александра, родено в България, също е с
украинско гражданство, видно от представеното у-е за раждане.
Съгласно чл.3 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не
засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена
в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България
или в друг закон.
Към настоящия
момент Украйна не е приета за член на Европейския съюз и поради това не намират
приложение приетите регламенти, уреждащи отношенията между съпрузи с
гражданство на една държава-члена и пребиваващи на територията на друга
държава-членка.
След обявяването на
независимостта на Украйна на 24.08.1991 и излизането й от състава на СССР, по
отношение на гражданите на Република Украйна престава да действа Договорът
между Народна република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни
и наказателни дела, ратифициран с Указ на Държавния съвет № 784/15.04.1975г /ДВ
бр.33/1975г, в сила от 18.01.1976, обнар. ДВ. бр.12/10.02.1976г. Договорът е
обновен и действието му е продължено след поправката, обнародвана в ДВ бр.17/28.02.2014, спрямо гражданите на Република България и Руската
федерация.
При това положение приложение
следва да намери двустранният Договор за правна помощ по граждански дела между
Република България и Украйна, обнародван ДВ бр.104/27.12.2005г, в сила от
29.12.2005г, Ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 4.11.2004г /ДВ бр.102/19.11.2004/.
Обемът на правната помощ, посочен в нормата на чл.9, обаче, е сведен до
извършване от договарящите страни на отделни процесуални действия и
по-специално: съставяне, изпращане и връчване на документи, провеждане на
експертизи, разпит на страни, свидетели, експерти и други участници в процеса,
както и изпълнение на решенията на органите на правосъдието. Следователно, липсват
изрични разпоредби, аналогични на тези в Договора между РБ и Руската федерация, като например чл.22, визиращ формата за сключване на брак, чл.24, уреждащ прекратяването му с развод. Според т.1 на същия член компетентни са органите на
тази договаряща страна, чиито граждани са съпрузите при подаване на молбата за
развод. Ако съпрузите имат местожителство на територията на другата договаряща
страна, компетентни са и органите на тази договаряща страна. Ако единият от
съпрузите има местожителство на територията на една от договарящите страни, а
другият - на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите
на двете договарящи страни. Условията за развод се определят от
законодателството на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите; чл.25
т.1 в.т.6 компетентен да разгледа спор, касаещ отношения между родители, е
съдът, на чиято територия родителите и децата имат съвместно местопребиваване.
Предвид
всичко изложено се налага изводът, че при липсата на специални разпоредби,
приложими са общите правила, установени с КМЧП. Съгласно чл.28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие
или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.
Освен нормата на
чл.4 КМЧП, уреждаща общата компетентност на българските съдилища, хипотезата на
чл.7 КМЧП визира специална такава по брачни
искове,
когато един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република
България.
Разпоредбата на чл.8, уреждаща компетентност по дела за лични
отношения между съпрузите,
препраща отново към нормата на чл.7, а по делата за издръжка в чл.11 също е
визирана такава възможност.
Разпоредбата на ал.7 от чл.48 КМЧП
дава легална дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице – мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на
това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
От
данните по делото се установяват фактите, за които липсва спор между страните,
а именно: че още от 2013г са заживели заедно в гр.Несебър, след което са
сключили и граждански брак, детето е било родено в гр.Бургас. Понастоящем
ищцата е в трудово-правни отношение и живее под наем на територията на Р
България, видно от представените писмени доказателства.
В заключение се
налага изводът, че двамата съпрузи трайно са пребивавали на територията на
Република България към датата на подаване на исковата молба. Едноличната
промяна от страна на ответника в тези обстоятелства чрез предприетите от него
действия по напускането на страната и извеждането и на детето не променят
правните изводи на съда за наличие на международна компетентност на българския
съд, което прави допустимо производството.
Ето защо
възражението за неподведомственост на РС–Варна се явява неоснователно, както и
въззивната жалба, с която същото се поддържа. При това положение постановеното
от ВРС определение следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определението от з.з. на ВРС-ХLVІс-в № 10925/23.08.2019 по гр.д.№ 10075/2019, с което е оставено без уважение възражението му за международна неподведомственост
на българския съд по предявения срещу него от Наталия С.Г. иск за развод на осн.чл.49 СК.
Определението може
да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: