№ 13934
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110139686 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е от Т. Н. К. срещу З. осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 100 лв. – частичен от вземане в общ размер на 5341.70 лв.,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежавания от ищеца лек автомобил марка „Ф., в резултат на застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 27.04.2019 г. в гр. Троян, по вина на водача на товарен автомобил „И.,
със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба (22.07.2022 г.) до окончателното плащане.
С протоколно определение от 10.11.2022 г. е допуснато увеличение на предявения иск
на основание чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 500 лв., като част от
вземане в общ размер на 5 341.70 лв.
Ищецът твърди, че на 27.04.2019 г. около 12:10 часа в гр. Т. управляваният от него лек
автомобил марка „Ф. бил блъснат при неправилно извършена маневра от водача на товарен
автомобил„И. – И.. Твърди, че собственият му автомобил бил много увреден и не можел да
се придвижва на собствен ход, поради което за преместването му се наложило използване на
специален автомобил „Пътна помощ“, като за репатрирането на автомобила заплатил 240
лв. Към датата на настъпване на произшествието, товарният автомобил бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания З., поради което е
1
уведомил ответника за настъпилото ПТП, а той от своя страна на 25.05.2019 г. го уведомил,
че е налице тотална щета и следва да прекрати регистрацията на автомобила, което сторил
на 30.05.2019 г. Застрахователят му заплатил обезщетение в размер на 1898.30 лв., от която
следвало да се приспадне сумата от 240 лв. за репатриране на автомобила. Сочи, че
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 7000 лв., поради
което счита, че ответникът му дължи сума в размер на 5341.70 лв., като в настоящото
производство претендира единствено сумата от 500 лв. – частичен иск. Ето защо, моли за
уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на товарен автомобил„И., към датата на ПТП, както и обстоятелствата във
връзка с механизма на настъпване на ПТП и вината за същото. Оспорва обаче предявения
иск досежно размера на същия, като счита, че отговорността му се съизмерява със сумата от
1898.30 лв. – застрахователно обезщетение, обичайните разноски за определяне на същото и
240 лв. за репатриране на увредения автомобил, която сума е платена на ищеца
извънсъдебно. Счита, че при тотална щета, какъвто е настоящият случай, от действителната
стойност на автомобила към момент на настъпване на застрахователното събитие следва да
се приспадне стойността на запазените части, които са не по-малко от 25% от
действителната стойност. Процесният удар бил в страничната част на автомобила на ищеца,
поради което основните и най-скъпи агрегати – двигател, скоростна кутия, главно
предаване, кормилна рейка и др. били основно перо в запазените годни части, незасегнати
от удара. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
в тежест на ищеца е да докаже причинените на л. а. марка „Ф., вследствие ПТП от
27.04.2019 г. имуществени вреди, които да се намират в причинна връзка с противоправното
деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на
товарен автомобил„И., вкл. и характера и размера на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
С оглед становището на ответника с доклада по делото са отделени като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 27.04.2019 г., в гр. Т.,
при участието на описаните от ищеца МПС е настъпило ПТП по вина на водача И., че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника към датата на ПТП, че ищецът е собственик на повредения
автомобил марка „Ф.. Безспорно е също така, че за настъпилото ПТП е заведена щета № .
при З., че е налице тотална щета и ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1898.30 лв.
като застрахователно обезщетение преди образуване на настоящото производство. Ето защо
2
и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените обстоятелства за
доказани.
Предвид горното, спорът по настоящото дело се концентрира върху въпроса за това в
какъв размер следва да се определи дължимото от ответника на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените по лек автомобил марка „Ф., имуществени вреди.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на вредите на лек автомобил марка „Ф.,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 15 720.62 лв. От своя страна
действителната стойност на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е
4086 лв., т.е. и доколкото стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС,
определена на база средни пазарни цени, надвишава неговата действителна стойност към
датата на произшествието, то безспорно е налице тотална щета – по този въпрос и между
страните не е съществувал спор.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При тотална щета обезщетението
е равно на действителната стойност на погиналото имущество към датата на събитието, като
от нея следва да се приспаднат запазените части. Запазените части от увреденото МПС
представляват т. нар. „ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат от обезщетението,
за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Според
експерта стойността на застрахователното обезщетение за лекия автомобил, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 20%, е 3269
лв. Следователно размерът на вредите в случая възлиза на сумата от 3269 лв. От тази сума
следва да бъде извадена платената част от обезщетението в размер на 1658.30 лв., тъй като в
сумата от 1898.30 лв. е включена и стойността на извършеното репатриране, а незаплатеният
остатък възлиза на 1 610.70 лв., от което следва, че предявеният частичен иск за сумата от
500 лв. следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
от 100 лв. и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска – от 09.11.2022 г. до
окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 400 лв. – в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о. , в което
е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната
лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от
датата на подаване на молбата за увеличаване на иска по чл. 214 ГПК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат само на
ищеца.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 780 лв., от които – 50 лв. за държавна
такса, 250 лв. – депозит за вещо лице и 480 лв.– адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
3
Съгласно чл. 7, ал 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в новата редакция, действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие/ за процесуално представителство по дела с
материален интерес до 1000 лв. е 400 лв., като в случая по делото материалният интерес е
500 лв. Ищецът Т. К. е заплатил 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, видно от
отбелязването в представения на л. 41 от делото договор, поради което то се явява в
минимален размер /400 лв. възнаграждение и 80 лв. ДДС/ и възражението за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на Т. Н.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 302, вх. Г, ет. 6, ап.
84, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 500 лв. – частичен иск от
вземане в общ размер на 5341.70 лв., представляващо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил марка „Ф., в
резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 27.04.2019г. в гр. Троян, по вина
на водача на товарен автомобил „И., със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на
исковата молба (10.03.2022 г.) до окончателното изплащане и върху сумата от 400 лв. – от
датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 09.11.2022 г., до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 780 лв., представляваща сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4