№ 6651
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110121019 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Й. Д. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***, срещу
„СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.София,
район Красно село, бул.Цар Борис III №159, ет.2 и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД-ЦАР
БОРИС, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че
ответното дружество не притежава вземане спрямо ищцовата страна за сумата 3 828,99 лв.-
цена за ВиК услуги за периода 28.11.2016 г.-29.03.2019 г. по партида с клиентски №***, за
ап.34 в гр.София, ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е настанен по силата на заповед
№***/21.07.2005 г., издадена от кмета на р-н Искър-Столична община, в процесния имот,
който е общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост №***/19.11.1999 г. Не
оспорва, че е потребител на ВиК услуги. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност, чийто срок е 3-годишен поради периодичния характер на вземанията съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД. Претендират се разноски по делото.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна
чрез пълномощника си юрисконсулт Е.Петрова, не оспорва иска и моли за решение по
чл.237 ГПК, както и разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, поради липса на
доказателства, че ответното дружество е станало повод за завеждане на делото. Прави
евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна-ако то
1
надвишава по размер определения такъв в Наредба №1/2004 г..
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено писмо от ответното дружество до ищцовата страна от 16.03.2022
г. с приложена справка за процесните задълженията до ищеца.
Начисляването на процесната сума като вземане в полза на ответното дружество се
установява и от представената по делото издадена от ответното дружество фактура
№***/29.03.2022 г. и справка от интернет страницата на ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.124, ал.1 ГПК:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищците. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право-ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
1. За доставката на вода и ВиК услуги, тяхната цена и количеството доставена вода също
няма спор между страните по делото.
2. Доводът на ищеца за изтекла погасителна давност е основателен.
Задължението да се заплаща стойността на доставената вода и ВиК услуги е задължение
за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД-налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР
№3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим
за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо”. По делото не са представени общи условията на ответното дружество, които не
са нормативен акт и съдът не може да ги издирва служебно, включително и от интернет-
2
страницата на ищеца. Следователно няма доказателства процесните задължения да са
срочни-поради това приложима е разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД и съответно давностният
срок започва да тече от възникване на задължението. С оглед крайната дата на процесния
период-29.03.2019 г., давностният срок за посочените в исковата молба суми е изтекъл.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в пълен
размер-653,16 лв. Искането на ответната страна за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК по
отношение на разноските е неоснователно-предпоставките за прилагане на разпоредбата са
заявено признание на иска от ответника и последният да не е дал повод за завеждане на
делото. В настоящия случай е признат не иска, а обстоятелството, че сумата е погасена по
давност; отделно от изложеното при наличието на отправена покана от ответната страна до
ищеца за плащане на процесните суми и отразяването им във фактура, издадена след
процесния период, не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за предявяване на
иска за установяване недължимостта на процесните суми. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно-то
незначително надвишава размера на минимално определеното с Наредба №1/2004 г.
Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на делото.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Д. К., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ***, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление-гр.София, район Красно село, бул.Цар Борис III №159, ет.2 и 3, БИЗНЕС
ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД-ЦАР БОРИС, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК,
че ответникът „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, не разполага с вземане с право на
принудително изпълнение спрямо ищеца Й. Д. К., ЕГН **********, за сумата 3 828,99 лв.-
цена за ВиК услуги за периода 28.11.2016 г.-29.03.2019 г. по партида с клиентски №***, за
ап.34 в гр.София, ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление-гр.София, бул. Цар Борис III №159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ет.2-3, да заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, адрес-гр.София, ***,
сумата 653,16 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3