№ 252
гр. Велико Търново, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000276 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 229 от КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
С Решение № Р-70/ 25.05.2021 г., постановено по т.д. № 69/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на ищеца МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Велико Търново, сумата 55 876,50 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Р111330306574
0019214/ 01.08.2013 г., изплатено на А. П. П. въз основа на Изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 4/ 2018 г. по описа на Русенския Окръжен съд,
включващо сумата 40 000 лева – главница за неимуществени вреди; сумата
10 444,44 лева – обезщетение за забава за времето от 13.04.2017 г. до
08.11.2019 г.; сумата 3 460 лева – разноски за възнаграждение за процесуално
1
представителство и сумата 1 972,06 лева - - държавни такси и разноски, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г.
до окончателното изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е предявеният иск в останалата
му част до пълния предявен размер от 67 391,14 лева – за разликата от
11 514,64 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от
13.06.2014 г. до 12.04.2017 г., като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е
ответника да заплати на ищеца сумата 4 341,06 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част, в която
съдът е уважил претенцията на ищеца за мораторна лихва в размер на
10 444,44 лева, за периода от 13.04.2017 г. до 08.11.2019 г., ответникът ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника си адвокат Н. от АК – гр. Габрово, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда
се довод за необоснованост. Твърди се, че изводът на съда, че ответното
застрахователно дружество, в качеството му на трето лице – помагач, е било
уведомено, с връчване на препис от исковата молба, е незаконосъобразен и в
противоречие с разпоредбите на КЗ /отм./. Излагат се съображения в
подкрепа на довода. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в
обжалваната част, като отхвърли иска за лихва за забава, ведно със законните
последици. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че с привличането в процеса на ответното
застрахователно дружество, в качеството му на трето лице – помагач,
фактически се постига и уведомяване на застрахователното дружество,
поради което законосъобразен е извода на първостепенния съд, че с
конституирането на застрахователя като страна в процеса реално е постигнат
ефекта на уведомяването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./. Излагат се
съображения в подкрепа на твърдението. Иска се от въззивния съд да
постанови Решение, с което да потвърди решението, в обжалваната част, като
присъди разноски на въззиваемия.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
2
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 2905/ 23.03.2020 г., от ищеца МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Велико Търново, срещу ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание чл.
229 от КЗ /отм./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ и с цена – 67 391,14 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е налице
валидно застрахователно правоотношение, въз основа на застрахователна
полица № Р111330306574 0019214/ 01.08.2013 г., за периода от 05.08.2013 г.
до 05.08.2014 г., относно вреди на трети лица, причинени в резултат от
упражняваната от ищцовото дружество дейност като лечебно заведение.
С Решение, постановено по гр.д. № 4/ 2018 г. по описа на Русенския
Окръжен съд, частично изменено и допълнено с Решение и Определение на
Великотърновския Апелативен съд, постановени по в.гр.д. № 396/ 2018 г. по
описа на въззивния съд, недопуснати до касационно обжалване с
Определение № 743/ 18.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2041/ 2019 г. по
описа на ВКС, ищецът е бил осъден да заплати: на А. П. П. сумата 40 000
лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на деликт – смърт на плод, констатирана при раждане на
13.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.06.2014 г. до окончателното й изплащане; на процесуалния представител
на А. П. П. – адвокат П., сумата 3 460 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществената от него
безплатна правна помощ по делото; по сметка на Русенския Окръжен съд
сумата 1 600 лева – представляваща държавна такса и сумата 372,06 лева –
представляваща разноски, или общо сумата 1 972,06 лева, съобразно
уважената част от иска. Ищецът твърди, че по реда на принудителното
изпълнение, тези суми са били заплатени от него, заедно със сумата 21 959,08
лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.06.2014 г. – датата на
3
деликта, до 08.11.2019 г., когато са били изплатени сумите. Общата сума,
изплатена от ищеца, е в размер на 67 391,14 лева, като с покана за доброволно
изпълнение от 20.11.2019 г. ответното застрахователно дружество е било
уведомено за извършената суброгация и поканено доброволно да изплати
сумата. Тъй като такова плащане не е било направено ищецът иска от съда да
осъди ответника да заплати сумата 67 391,14 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020 г.
Претендират се направените разноски.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано т.д. № 69/ 2020 г.
по описа на съда.
В о.с.з. на 04.02.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат А. е заявил, че подържа предявеният с исковата молба иск, заедно с
направените уточнения. В пледоарията си по съществото на делото адвокат А.
е поискал от съда да уважи иска, като в представената писмена защита е
изложил доводи за неговата основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника – адвокат Н. от АК – гр. Габрово е поискал от съда
да отхвърли иска, като в представените писмени бележки е изложил доводи за
неоснователността и недоказаността му.
От фактическа страна се установява следното:
С доклада си по делото първостепенният съд е приел за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факт – наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на събитието - 13.06.2014 г., по силата на
застрахователна полица № Р111330306574 0019214/ 01.08.2013 г.,
обективираща застрахователен договор, сключен между ищеца и ответното
застрахователно дружество, за който на основание § 22 от ПЗР на КЗ е
приложим отменения КЗ, като страните не са възразили срещу доклада.
Безспорно се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че в рамките на изпълнително производство длъжникът
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД е извършил следните плащания: в
рамките на срока за доброволно изпълнение на 07.11.2019 г. е изплатил на
4
взискателя А. П. П. главница в размер на 40 000 лева и законна лихва върху
главницата в размер на 21 936,87 лева /общо сума в размер на 61 936,87 лева/;
в рамките на срока за доброволно изпълнение на 12.11.2019 г. е изплатил на
адвокат А. Г. П. сумата 3 460 лева, представляваща присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а въз основа на уведомление, в
рамките на срока за доброволно изпълнение на 05.11.2019 г., е изплатил по
сметка на Русенския Окръжен съд сумата 1 972,06 лева, представляваща
съдебни разноски – въз основа на влязло в сила осъдително Решение на
Русенския Окръжен съд.
С покана за доброволно изпълнение ищецът е поканил ответното
застрахователно дружество доброволно да заплати процесните суми, но
такова плащане не е последвало.
С исковата молба ищецът е представил Заявление от 21.02.2017 г., с
което уведомява ответното застрахователно дружество за подадената срещу
него искова молба от А. П. П.. Във връзка с искането за привличане по
делото, в качеството на подпомагаща страна на ответното застрахователно
дружество и уважаване на искането, на застрахователя е изпратено
съобщение, получено от негов представител на 13.04.2017 г.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо и
правилно.
В подадената въззивна жалба въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез
пълномощника си адвокат Н., оспорва решението в частта, в която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцовото дружество
сумата 10 444,44 лева - обезщетение за забава за времето от 13.04.2017 г. до
08.11.2019 г., с довода, че застрахования ищец не е уведомил ответното
застрахователно дружество в задължителния 7-дневен срок за настъпилото
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, застрахованият е длъжен в 7-
дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата,
които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност, като
5
в същия срок е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него
искове или за плащанията, които е извършил, а ал. 2 на същия член задължава
застрахования, при предявен иск от увредения, да иска привличането на
застрахователя в процеса, когато това е допустимо.
Според настоящия състав на въззивния съд задължението за
уведомяване от застрахования на застрахователя е свързано с възможността
на застрахования по чл. 229 от КЗ /отм./ да получи застрахователното
обезщетение от застрахователя, ако е удовлетворил увреденото лице, за които
обстоятелства следва да се постави в известност застрахователя.
Седемдневния срок за уведомяване е инструктивен, а не преклузивен и е
свързан, както с посочената по-горе възможност, така и с разпоредбата на чл.
223, ал. 2, изр. 2 от КЗ /отм./, уреждаща отговорността на застрахователя за
заплащане лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, от датата
на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./ и всъщност представлява
санкция спрямо застрахования във връзка с неизпълнение на задължението му
да уведоми застрахователя.
В случая застрахованият ищец твърди, че е уведомил ответното
застрахователно дружество за предявеният срещу него иск от увреденото
лице със Заявление, изх. № 26-3/ 21.02.2017 г., след получаване на съобщение
за образуваното дело на 16.02.2017 г., т.е. в предвидения от закона срок, за
получаването на което от застрахователя липсват доказателства по делото.
Тъй като застрахованото ищцово дружество е изпълнило задължението
си да привлече ответното застрахователно дружество в процеса, на същото е
било връчено редовно съобщение на 13.04.2017 г. за привличането му.
С оглед посочените по-горе функции на уведомяването на
застрахователя, въззивният съд намира, че считано от датата 13.04.2017 г.
ответното застрахователно дружество е узнало за предявеният иск от
увреденото лице и следва да носи отговорност за лихвите за забава,
присъдени в тежест на застрахования и изплатени от него, поради което
исковата претенция за изплатена лихва за забава в размер на 10 444,44 лева -
обезщетение за времето от 13.04.2017 г. до 08.11.2019 г., е основателна и
следва да се уважи.
До същия правен извод е достигнал и Великотърновския Окръжен съд,
6
поради което решението, в обжалваната му част, следва да се потвърди, а
подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.
Относно разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, направеното
искане, с отговора на жалбата от въззиваемия, за присъждане на разноски,
представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК и наличието на
доказателства за заплащането в брой, въззивният съд намира, че на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-70/ 25.05.2021 г., постановено по т.д.
№ 69/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София 1407, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучър“ № 87,
да заплати на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 1, сумата
800 /осемстотин/ лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на пълномощника адвокат К.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7