РЕШЕНИЕ
№2283/11.12.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и пети ноември Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4742
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „ М.Т.” ЕООД представлявано от Н.М.В.
против
Наказателно Постановление № 23- 0000459/ 09.08.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” -Варна , с което
на „ М.Т.” еООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция"
в размер на 1 000 / хиляда / лева на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за некомпетентност на издателя на
наказателното постановление, за това че извършената на дружеството проверка е
била незаконосъобразна, че наказващият орган не е събрал достатъчно
доказателства, от които да се установи, че нарушението е осъществено от
обективна страна и др.Поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените основания.По същество
адв.Иванов излага съображения, че събраните при проверката доказателства са
били тълкувани неправилно и че в случая се касае за намалена седмична
почивка.Поради това и отново пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество
счита че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
През м.06.2019г. била извършена комплексна проверка на „ М.Т.”
ЕООД относно транспортната дейност на фирмата за периода от 01.07.2018г. до
31.12.2018г.Св. К.К. се запознал с
предоставените документи, част от които
били тахографски листи на водачите, пътни листи и др. Установило се, че дружеството притежава
лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари.От
съдържанието на тахографски листи, пътни листи и товарителници станало
ясно, че
водача Я.Р. след шест 24-часови
периода на управление от края на предходната седмична почивка, започващ в 08:
03ч. на 07.12.2018г., не е ползвал
намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа, а е ползвал почивка от 20 часа и 2 минути , за
времето от 12:05ч. на 012018г. до
08:07ч. на 10.12.2018г., а именно с намаление от 3 часа и 58 минути. Поради това и св. К. приел,
че транспортното предприятие не
организирало работата на водача така, че да е в състояние да спазва
изискванията на чл.8 § 6, второ тире, изр 1 от Регламент 561/2006г.
Поради
това, на 24.06.2019г. св. К. съставил против „
М.Т.” ЕООД, акт за установяване
на административно нарушение , в който
описал констатациите си и
иззетите документи. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.10 ал. 2
изр.1 пр.2 от Регламент № 561 /2006г.
на Съвета на Европа във връзка с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
При предявяване на акта на упълномощено лице било посочено, че има възражения,
които не били конкретизирани.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не
били депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000459 /
09.08.2019г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
посочените в него фактически констатации, а именно че „ Мари
Транс” ЕООД като транспортно предприятие на 13.12.2018г. не организирало труда на водача Я.Р. по такъв начин, че да спазва
изискванията на чл.8 § 6, второ тире, изр 1 от Регламент 561/2006г, като на водача след шест
24-часови периода на управление не му е била осигурена намалена седмична
почивка от най-малко 24 последователни часа, а му е била осигурена почивка от
20часа и 02 минути. Била възприета и
правната квалификация на по чл.10 §
2 изр.1 пр.2 от Регламент № 561 /2006г.
на Съвета на Европа във връзка с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.За
него, на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ М.Т.”
ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 1 000лв.
В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. К.К. – актосъставител, който си спомни за случая с
необходимата конкретика и посочи, че нарушението е било установено при извършена проверка на транспортни документи и тахографски
листи. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се явява основателна.
Наказателното
постановление № 23-0000459 / 09.08.2019г. е издадено от компетентен
орган- Началника на ОО „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта
, информационните технологии
и съобщенията и в шестмесечния
преклузивен срок по
ЗАНН. Копие от
тази заповед е приложена по делото, като от нейното съдържание се установява,
че на основание т.І.6 началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ е
определен за длъжностно лице, което може да издава наказателни постановления за
установени нарушения на регламенти на Европейския съюз и др.Поради това
възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни.Като неотносими съдът
преценява възраженията, свързани с законосъобразността на извършената на
транспортното предприятие проверка.Защо и на какво основание от превозвача са
били изискани документи за предходен период от време е обстоятелство, което е
извън предмета на настоящото производство, който е свързан с налагане на
санкция за допуснато административно нарушение.
Съдът намира, че от доказателствата по делото може
да се направи
извод, че безспорно е допуснато нарушение на разпоредбите на Регламент № 561/2006г. Съгласно чл.4 б.”п” от
регламента „транспортно предприятие" означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение
или група лица без юридическа
правосубектност, независимо
дали е с цел печалба или с идеална
цел, или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или зависи от
орган, който притежава такава правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под наем
или срещу възнаграждение или за своя собствена
сметка.В случая , от писмените доказателства
по делото безспорно се установява,
а и не се оспорва, че „ М.Т.” ЕООД
е транспортно предприятие.За
него, съобразно разпоредбата на чл.10 § 2 изр.1
пр.2 съществува задължение да организира работата
на водачите, по такъв начин, че
те да са
в състояние да спазват глава II от регламент № 561, където именно са
уредени условията за време на
управление, почивки по време на
работа и почивки, както и надлежно да инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава
II от настоящия регламент. От писмените
доказателства по преписката – тахографски листи , пътни листи и товарителници , се установява, че водача не е ползвал
намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа след шест 24 часови периоди на управление , започващ в 08:
03ч. на 07.12.2018г. Видно от чл.4 б.”з”, второ тире от регламента намалена седмична почивка означава всеки период, който е по-къс от 45 часа,
който може, при спазване на условията , предвидени в чл.8 § 6, да бъде съкратен
до минимум 24 последователни часа.На свой ред чл.8 § 6 от регламента сочи, че през всеки две последователни седмици водачът ползва поне две нормални
седмични почивки , а съгласно второ тире
или една нормална седмична почивка и
една намалена седмична почивка от поне 24 часа, като намалението се компенсира
с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата
седмица след въпросната седмица.Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на
предишната седмична почивка. Съгласно чл.4 б.“и“ от регламента „ седмица“
означава периодът, включващ времето от 00.00ч. в понеделник до 24.00ч. в
неделя.Същевременно, в т.13 от уводната част на регламента е посочено, че
понятието „ седмица“, предвидено в него, не възпрепятства водачите да започват
своята работна седмица през който и да е ден от седмицата.Поради това и
възраженията относно понятието „ седмица“ са неоснователни. От приложените по преписката
тахографски и пътни листи и товарителници за периода от 07.12.2018г. до
15.12.2018г. е видно, че водача е започнал управление в 08: 03ч. на
07.12.2018г. , почивал е от 12.05ч. на 09.12.2018г. до 08.07.2018г. на
10.12.2018г. , а в останалите периоди е управлявал превозното средство и отново
е почивал след 15.12.2018г.Т.е. към 13.12.2018г. водача не е ползвал намалена
седмична почивка от най-малко 24 последователни часа, така както изисква
регламента.Поради това и съдът намира, че е било допуснато нарушение на нормата именно
на чл.10 § 2 от регламент № 561/2006г.
Съдът
намира обаче, че доколкото е била ангажирана отговорността на транспортното предприятие за нарушение на
чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент
561/2006г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП , то следва
да бъде установено
кои свои задължения по организацията
на труда на водача то
не е изпълнило, за да се
стигне до допускане на нарушение
на чл.6 § 1.В конкретния случай, от описанието
на нарушението в акта и постановлението, не става ясно
кои са те.
В глава ІІІ , чл.10, т.2 от Регламент № 561 е визирано, че транспортното
предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване
спазването на регламента. По делото не са
приложени доказателства за това дали на водача е бил запознат с изискванията на Регламент 561/2006г. относно условията за времето на
управление, правилата за почивките в работно време и извън него.В отправената до дружеството покана в т.5 е изискано да се представи книга
за инструктаж за спазване на този регламент.От приложения по преписката
приемо-предавателен протокол е отбелязано, че копие от такава книга за
инструктаж е представена, но констатации относно нейното съдържание отсъстват
в изготвения протокол за резултатите от комплексната оценка на
превозвача.В хода на административно-наказателното производство не са били изисквани
и събирани доказателства за това дали са били извършвани или не редовни
проверки . От друга страна описание на тези задължения по организацията , които да не
са били изпълнени,
не е направено нито при съставяне
на акта, нито при издаване
на постановлението.С това безспорно е допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна.Следва
да се отбележи,
че не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време от страна на
един водач на предприятието, а следва да се
докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие
или бездействие на превозвача, че то е резултат от
създадената организация на работа или от
липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение
на водача, вследствие на неизпълнение
на утвърдения от работодателя график за управление
на превозното средство. По делото
не е изследван изобщо въпроса и няма каквито и да било
доказателства за това дали транспортното
предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви
предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач,
за почивките по време на
работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение
и др.В този смисъл са и решения по
к.а.д. № 534/2018г. на Административен съд-Варна, Решение № 1888/2017г. по
к.а.н.д. № 2463/2017г. на Административен съд-Пловдив,
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление № 23- 0000459/
09.08.2019г. на Началника на ОО
”Автомобилна администрация” -Варна , с
което на „ М.Т.” еООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 1 000 / хиляда / лева на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: