Определение по дело №433/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1089
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20227170700433
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

1089

гр. Плевен, 02.06.2022г.

 

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание  на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Даниела Дилова

        Членове:Цветелина Кънева

                         Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №433/2021г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, с характер на частна такава, от „Г. Спед“ ЕООД гр.Разград, представлявано от управителя С.Г., чрез адв. К.А.от АК-Хасково, против Решение №231/18.04.2022г по НАХД №20224430200025 по описа за 2022г. на Районен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Г. Спед“ ЕООД гр.Разград срещу Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“-Национално Тол управление. Със същото решение „Г. Спед“ ЕООД гр.Разград е осъдено да заплати на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“-Национално Тол управление юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

В касационната жалба са наведени твърдения, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, наличие на множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Твърди се, че нито служебно от съда, нито от страна на наказващия орган са представени доказателства, че обжалвания електронен фиш е бил анулиран. Сочи се още, че по делото не са налични и годни писмени доказателства в подкрепа на обстоятелството, че е платена компенсаторна такса от страна на дружеството.Счита се, че районният съд е следвало да върне делото за продължаване на съдебното дирене и от страна на наказващия орган да бъдат представени годни писмени доказателства, които да подкрепят твърдението за заплащане на компенсаторна такса. Счита се също, че след събиране на такива доказателства е следвало да бъде дадена възможност на санкционираното лице да се запознае с тях и да изрази становище, включително и за наличие на принуда за плащане в хипотезата на чл.10е ал.3 от ЗП от страна на митнически служител. Твърди се, че като не е извършил тези съдопроизводствени действия районния съд е допуснал съществено нарушение, което води до отмяна на съдебния акт. Твърди се също, че представената по делото „бележка“ за твърдяно плащане на компенсаторна такса не отговаря на изискванията за разходооправдателен документ за прието плащане и не представлява годен писмен документ. Счита се още, че районният съд е оставил неизяснен и въпроса за реалното извършване на твърдяното нарушение, като не е взел становище по направените в жалбата възражения, а бланкетно е приел нарушението за извършено и доказано. В тази връзка се твърди, че съдебният акт е лишен от мотиви. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски.

От ответната страна е представен писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че с Електронен фиш №********** на „Г. Спед“ ЕООД-гр. Разград, в качеството на собственик на когото е регистрирано ППС, е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 26.04.2021г. в 15:16чааса е установено нарушение  *** с ППС ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-3 км100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Срещу ЕФ е подадена жалба от „Г. Спед“ ЕООД до РС-Плевен, като с придружителното писмо за изпращане на преписката от наказващия орган е посочено, че жалбата е недопустима, тъй като е заплатена компенсаторна такса по смисъла на чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лева, вследствие на което ЕФ е анулиран на основание чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП. Изразено е и становище по съществото на спора.

В РС-Плевен е образувано НАХД №20224430200025 по описа на съда за 2022г.

След проведено съдебно производство, с Решение №231/18.04.2022г. Районен съд Плевен е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на „Г. Спед“ ЕООД гр.Разград срещу Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“-Национално Тол управление. За да достигне до този извод районният съд се е позовал на разпоредбите на чл.10 ал.2 от ЗП и заплащането на компенсаторна такса в размер на 750лева. Посочил е, че съобразно чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП електронният фиш е бил анулиран вследствие заплащането на компенсаторната такса, а подадената срещу него жалба е недопустима. Изложил е и кратки мотиви по същество, като е счел, че при издаване на ЕФ не са нарушени административно-производствените правила и е съобразен материалния закон.  Решението има характер на определение.

При така установеното от фактическа страна, настоящия касационен състав счита, че касационната жалба, с характер на частна такава, е допустими за разглеждане и основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.10 ал.2 от ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност, като в този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Според чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП, електронният фиш се анулира, когато таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата е заплатена.

На л.56 от делото на районния съд е приложена бележка, от чието съдържание е видно, че на ГКПП Кулата на дата 13.11.2021г. от Д. Х. е заплатена компенсаторна такса в размер на 750лева за товарен автомобил с ***. По делото обаче, няма данни дали ЕФ №********** е бил анулиран съобразно чл.189ж ал.3 т.1 от ЗДвП в системата на наказващия орган, и ако е бил анулиран, на коя дата, за да се докаже по безспорен начин, че собственикът на ППС, респ. всички други лица, които могат да носят отговорност във връзка с това ППС, са се освободили от административнонаказателна отговорност. С анулирането на ЕФ от неговия издател, ще липсва и годен предмет на обжалване.

Доколкото от страна на наказаното лице с касационната жалба се оспорва факта на заплащане на компенсаторна такса и анулиране на процесния ЕФ, то следва решението с характер на определение да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на районния съд за продължаване на  съдопроизводствените действия, като от наказващия орган се изискат годни писмени доказателства за заплащане на компенсаторна такса в размер на 750лева за товарен автомобил *** по ЕФ ***, както и данни дали и на коя дата този ЕФ е бил анулиран. След събиране на тези доказателства и изразяване на становище по тях от дружеството, районният съд следва да извърши преценка за допустимост на жалбата на „Г. Спед“ ЕООД срещу ЕФ №**********, и ако приеме, че жалбата е допустима за разглеждане по същество, да изложи мотиви и по всички възражения направени в нея. Районният съд следва да се произнесе и по направените разноски за настоящата инстанция, съобразно чл. 226 ал.3 от АПК.

 Водим от горното, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Решение №231/18.04.2022г по НАХД №20224430200025 по описа за 2022г. на Районен съд Плевен, с характер на определение.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                             2./п/