Р Е
Ш Е Н
И Е
№
16.01.2020 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Христина Христова, като
разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 2141/2019 г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В.С.К., ЕГН **********,***,
чрез надлежно
упълномощения адвокат О.Б. ***,
съдебен адрес:***, с която срещу И.П.И., ЕГН **********,***, е предявен
иск с правно основание чл.265, ал. 2
вр.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 954 лева,
представляваща подлежаща на връщане на отпаднало
основание част от цена по развален по вина на ответника договор за доставка от 15.01.2018г., сключен между страните, с предмет –
180 000 бр. разсад лавандула, отгледан в градината на И.П.И., находяща се в с. С., предвид разваляне на договора
поради частично виновно неизпълнение по вина на ответника, като продавач.
Претендират се сторените по
делото разноски, разноските по производствата по ч.гр.д. № 415/2019 г. по описа на ДРС /с правно
основание чл. 207 и сл. от ГПК/ и ч.гр.д. № 1650/2019 г. по
описа на ДРС/с
правно основание чл. 390 и сл. от ГПК/.
Исковата
молба се основава на следните
обстоятелства:
Ищецът В. К. сключил на
15.01.2018г. с И.П. договор за доставка на 180 000 бр. разсад лавандула, която ответникът
отглеждал в имота си в с.С.. Част от разсада бил предназначен за братовчеда на
ищеца - Л. Ф.. При подписване на договора купувачът К. му платил в аванс
13000лв. Стоката следвало да се достави на пратки в периода от 17.01.2019г. до
24.01.2019г. На 17.01.2019г. купувачът взел от с. С. от дома на продавача 1900
връзки по 25 бройки във всяка, или общо 47500 бр., поставени в 9 чувала, които
прибрал в с.Ж. вечерта. На 18.01.2019г. сутринта В. С. установил, че само около
38% /1800 бр./ от получения разсад бил годен и бил от градината на П. в с.С.,
останалото количество около 62%, или 29500 бр. видимо се различавало от първото
и било с неясен произход. И от двата вида имало негодни бройки разсад с
унищожена коренова система, напълно непригодни за сеитба, като количеството
брак във всяка една връзка било не по-малко от 30%.
В. К. веднага се обадил на П. и
му казал за различията, за негодната част от разсада, поканил го в с.Ж. да се
увери лично в установените обстоятелства, но продавачът заявил, че купувачът
лъже и си измисля и категорично отказал да дойде на место в имота на купувача и
да се увери сам, че част от стоката е негодна.
В. С. предложил на И.И.
последният да му достави разсад от градината му в с.С., който бил действително
уговореният, или П. да върне на К.
цената и да си вземе негодната стока, но продавачът отказал, при което
купувачът го уведомил, че прекратява договора по вина на продавача и ще си
търси правата по съдебен ред.
На 04.02.2019г. В.С. изпратил
писмено уведомление до И.П. с покана в 3-дн. срок да достави уговореното
количество разсад, или в противен случай да му върне цената в размер на 8954.00
лв. И. отказал да получи поканата на 05.02.2019г., при опит за връчване от
призовкар на ЧСИ .............
Предвид изложеното, ищецът, като
купувач предявява срещу продавача по договора И.П. иск за връщане на платената
цена, а именно: да бъде осъден ответника И.П.И. да върне на ищеца В.К. дадената
част от цената в размер на 8954.00 лв. при сключване на договора за доставка от
15.01.2018г. между страните, предвид разваляне на договора, поради частично
неизпълнение от страна на продавача. Ищецът претендира сумата от 8 954 лева , а не цялата продажна цена от 13000 лева, като сочи, че лицето Л.Ф. му е заплатило
стойността на своята част от разсъда.
По молба на ищеца е образувано
ч.гр.д.№ 415/2019г. на ДРС за обезпечаване на доказателства с правно основание
чл.207-209 от ГПК, по което са приети съдебно - агротехнически експертизи –
първоначална и допълнителна. Въз основа на приетите по делото експертизи се
установява, че: доставеният на В. К. разсад
не е еднороден, а е два вида - по дребен /съответен на уговорения/ и по-едър -
с неясен произход; в имота на продавача И.П.И.
в с.С. към дата 06.03.2019г. има разсад, идентичен с уговорения, който все още
не е изваден; 28% от доставения разсад е негоден за засаждане поради липсваща
или минимална коренова система;
стойността на негодния разсад е 1 859.06лв. По причина, че вещото лице е основало заключението си на проверка не на
цялото количество доставен разсад, а на част от него, в СЗ на 28.03.2019г. по
искане молителя съдът е допуснал допълнителна САТЕ, по която вещото лице е дало
заключение, че доставката съдържа 15 347
бр. растения напълно негодни за ползване по предназначение, съставляващи 32.36
% от цялото количество.
Предвид гореизложените
съображения се настоява за уважаване на предявения осъдителен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез упълномощения адв. В. К. - ДАК. Сочи се, че
ищецът заедно със своя братовчед Л. Ф. е закупил разсад от ответника. В. К. по
неразбираеми за ответника причини не бил засял разсада, а повече от 10 дни го
държал в чували, като ответникът не можел да отговаря за неправилното
съхранение. В % съотношение разсадът бил
годен. Настоява се за отхърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез
адв. О.Б. поддържа подадената искова молба и моли за уважаване на иска в
предявения размер. В предоставения от съда срок депозира писмена защита, в
която развива следните съображения: предмет на сключения между
страните договор за покупко-продажба от 15.01.2018г. са 180 000 бр. разсад
лавандула - сорт „Севтополис”; в устна форма е уточнено и мястото, където е следвало да бъде отгледан
разсада, а именно - в градината на продавача в с.С., ул.”Тололи” № 24;
действително отгледаният в градината на продавача в с.С. разсад от сорта
“Севтополис” - предмет на договора, свеж на вид, бил около 1/3 от цялото
количество в предадените общо 1900 връзки, доставено на ищеца, и бил поставен най-горе в баговете;
останалото количество - около 62%, равняващи се на 1 180 връзки по 25 стръка,
общо 29 500 бр., било с неясен произход и с видими различия в сравнение с договореното;
ищецът незабавно уведомил продавача за констатираните различия, нееднородност и
наличието на голям процент брак, респ. за опасността от компроментиране на
бъдещата реколта, като го поканил да дойде на място в с. Ж. и лично да се увери
в правотата на твърденията и констатациите си, но последният отказал; В. К.
категорично изявил желанието си да му бъде предаден действително отгледания в
градината на ответника разсад или да му бъдат върнати платените 13000лв.; от
разпита на водените от него свидетели следвал извода за основателността на
предявения иск; акцентира, че свидетелят М. Д. /съдружник на ответника и воден
от него в съдебно заседание/ потвърждава съществени по делото факти, а именно :
1/ още на следващия доставката ден качеството на разсада е оспорено от ищеца;
2/ ответникът е отказал да отиде на място и да се запознае с възраженията на
купувача; 3/ при предаването на разсада ищецът е имал възможност да види само
поставеното най-горе в баговете количество. Обръща се внимание, че свидетелят М.
Д. заявява пред съда, че в с.С. почвата не е съвсем чернозем, а е
по-кафеникава, като работниците вързват не само със сезал, а с каквото намерят,
вкл. и с парцалчета. Според ищецът показанията на съдружника на ответника се
опровергават от тези на втората му свидетелка и негова работничка – Д.С., която
заявява пред съда, че процесното количество е било връзвано само със
сезал; че почвата в градината в с. С. е
черна, и че времето при подготовката и предаването на разсада е било топло,
т.е. не е съществувала опасност от измръзване на доставеното количество. В
случая са налице специални нормативни актове, уреждащи изискванията при
производството и търговията с посадъчен материал : Закон за посевния и посадъчен материал и Наредба № 24/28.05.2004г. за
производство и търговия с посевен и посадъчен материал от медицински и ароматни
растения на Министъра на земеделието и горите, чиито разпоредби били нарушени
от ищеца.
В съдебно заседание ответникът,
чрез адв. В. К. и адв. М. П., поддържа писмения отговор и настоява за
отхвърляне на иска. В предоставения от съда срок, чрез адв. М. П., депозира
писмена защита, в която развива следните съображения: липсва едностранното изявление за разваляне на договора по чл.87, ал.1 от ЗЗД; по делото е останало неизяснено ясно
какво е действителното количество разсад, което е получил ищецът на 17.01.2019
г., както и какво количество от него с предадено на Л.Ф.; страните не са
определили и индивидуализирали нито сорта на разсада, нито мястото или пък
произхода му; неоснователно е твърдението на ищеца, че разсадът, предмет на
продажбата е имал недостатъци; неправилното съхранение на
разсада и липсата на кислород в биг беговете са довели до унищожаването на част
от него; при предаването на стоката няма никакви възражения
от страна на ищеца за недостатъци или нееднородност; ищецът е нямал нужната
информация и компетентност за съхранението па разсада, не е положил грижата на
добър стопанин и с поведението си е станал причина за твърдяния от него краен
резултат; дори да се приеме, че са налице недостатъци, то същите не са
съществени и не намалят цената на разсада, а още по-малко неговата годност.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Наличието на облигационно
отношение между страните, възникнало на основание договор за изработка от
15.01.2018г., по силата на което ищецът, като възложител, е възложил на ответника,
като изпълнител, да отгледа и да му достави 180 000 бр. разсад лавандула,
не е спорно между страните. За правната характеристика на договора е ирелевантно
дали същият е наименован от страните като договор за продажба или договор за
изработка. Договореното между страните възнаграждение от 25 200 лева /или
по 0,14 лв. на брой разсад/ е платимо, както следва: при подписване на договора
– 12 600 лв. /която сума е уговорена като „капаро” в процесния договор –
чл. 2, ал.1, но по своята същност представлява авансово платена част от
дължимото възнаграждение/, а остатъкът от 12 600 лв. - при предаване на
готовата продукция. Видно от разписка от 15.01.2018г., инкорпорирана на 2-та
страница на договора, ответникът е получил от ищеца при сключване на договора
сума в размер на 13 000 лева.
Не е спорно, че част от стоката,
предмет на договора, е предназначена за трето лице - братовчеда на ищеца - Л. Ф.,
а именно 72 000 бр. разсад.
Страните не са формирали спор, че
сумата от 8 954,00 лв. /в какъвто размер е исковата претенция/ е платена
от ищеца при сключване на процесния договор, а горницата над този размер до
получената от ответника сума в общ размер от 13 000,00 лв. е платена от Л.
Филипов.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че предмет на договора от
15.01.2018г. е разсад, отгледан в градината му в село С..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели – Е.Ф.К., Калоян С.К.,
С.К.К. и Й.Б.Г., както и на сочените от ответника – М.Д.Д., И.Г.В. и Д.Н.С.
Свидeтелката Е.К. /майка на ищеца/ споделя, че преди да сключи процесния
договор, тя заедно със сина си - ищецът В.К., са извършили детайлно проучване
на производителите на разсад лавандула. Били убедени от племенника й Л.Ф. да закупят разсад от неговия приятел - ответника И.П.. Цяло лято били уверявани, че разсъдът се развива добре.
През есента на 2018г. ищецът заедно с другия й син отишли на място в градината на ответника в с.С., за да видят
разсада. Градината се намирала в с. С., на ул.............. и била собственост
на съдружника на ответника – М. Свиделката също посетила градината. Били й
показани лехи в дъното на парцела. В средата на м.януари 2019 г. синът й В. К.
бил поканен да отиде, за да си получи разсада. На 16.01.2019г. ищецът отишъл в
с. С., бил информиран, че на следващия ден – 17.01.2019г. ответникът ще започне
да вади разсада от градината си. На 17.01.2019г. синовете й се върнали с 9 биг
бага. Свидетелката присъствала на разтоварването. Било вечерта, смрачвало се и нищо
не се да виждало.
Сутринта на 18.01.2019 г. започнали да
отварят чувалите, за да полагат разсада в земята. Започнали да вадят връзките,
които били най - отгоре. Това били връзки, среден
размер, с прясна кал, личяло си, че са извадени
предния ден. След
като извадили 1/3 от количеството в биг баговете, отдолу започнал да излиза съвсем друг разсад – сух като слама. Полученият от И.П. разсад не бил засяд, защото нямало как да се сее разсад
от различен вид. Свидетелката споделя и за доставения през средата на месец
декември 2018г. на нейния племенник Л.Ф. разсад, който бил засят, но около
35-40 % от него не поникнал.
Свидетелят К.К. /брат на ищеца/ споделя,
че съдружникът на И.П.И. – М. Д. показал
на него и на брат му лехи с разсад в градина, намираща се на ул ....... в с.С..
Казал им, че това е техният разсад и заявил, че в друга градина, намираща се
също в с.С., има идентичен на този разсад.
Уговорката била за сорт „ Севтополис“. През м.януари 2019 г., в деня, в който започнали да
вадят разсада, свидетелят присъствал на
разговор между брат си и производителя. На този разговор било обсъдено колко
биг бега до края на деня ще бъдат извадени, като И.П. посочил, че ще бъдат
предадени най-много три или четири. Впоследствие, след като пристигнали след
два часа за товарене, биг баговете не били три-четири, а девет на брой. Това се
случило в късния следобед на деня. Разсадът бил натоварен и транспортиран до с.Ж..Ваденето било оставено
за следващия ден, защото вече се свечерявало. На
следващия ден, след като започнали да вадят връзките с разсад, установили, че
най – отгоре в чувалите бил сложен свеж разсад, около 20-25
см, с влажна черна почва в корените си, вързан с черни връзки сезал. Отдолу
имало сухи връзки, в корените на които
растения имало бучки от засъхнала жълта пръст. Растенията
били завързани по различен начин - с
парцали и със светлозелен сезал, а в някои от корените се забелязвало светлосин
найлон. Имало растения
без никаква коренова система, с пълно или с частично унищожена такава. В.К. се обадил на производителя по телефон, поканил го да дойде на място,
за да види разсада, но той отказал. Без да предупреди ответника, свидетелят
отишъл на място в градината му. Като пристигнал, видял как от бял бус се
разтоварват още връзки разсад от този сухия. По-голямата част от сочения през
м.септември 2018 г. разсад, все още стоял в градината неизваден. На следващия ден, майката на
свидетеля - Е.Ф., повикала братовчед им
Л., който също взел разсад от производителя. Когато той видял сухия разсад, думите му били: „Това не е разсад произведен
от тях. Говорете с тях да го подновят с разсад, който те са произвели или да възстановят сумата от авансовото
плащане“. След като брат му заявил, че не желае този разсад
с неясен произход, че желае да му бъде изваден разсад от градината в с. С., М.
Д. и И.П. заминали и отсъствали близо седмица или десет дни от града. Когато се
върнали, се състояла среща между тях и В.К.. Ответникът и неговия съдружник
твърдяли, че разсадът е еднотипен, че разсадът е много хубав и ищецът нищо не
разбира.
Свидетелят С.К. /без дела и
родство със страните/ споделя, че К. К. го помолил да помогне с обработка на
разсад. Когато започнали да отварят биг беговете, отгоре
се намирал хубав и свеж разсад, с черна
влажна пръст, вързан с черен сезал. Този разсад бил около 1/3 от всеки биг бег. Отдолу започнали да излизат съвсем други връзки, изсъхнали, два пъти
по-дълги, с твърди бучки жълта пръст, които били вързани по различен начин - с
парцалчета и с друг зелен сезал. Част от тези растения били без коренова
система. Около 17.01-18.01.2019 г. разсъдът бил затрапен.
Свидетелят Й. Г., кмет на с. Ж.,
без дела и родство със страните, през месец януари 2019г. бил повикан от ищеца,
за да види какъв разсад му е доставен. Свидетелят отглеждал 60 дка лавандула и
имал познания. Единият разсад действително бил хубав, около 20-25 см, а другият
бил около 40 см. , като според свидетелят това не бил никакъв разсад, защото се
чупел. При нормалния разсад кореновата система се усуквала. Сухият разсад нямал
никаква прихващаемост. Едните връзки били вързани със сезал, с черна почва, а
другите били вързани с някакви парцели и с жълта пръст в корените. Свидетелят посъветвал
ищеца да се обади на продавача. Казал му какво да прави с разсада – да направи
лехи и да го затрапи. Й.Г. е виждал и нивата на Л.Ф. – част от засятия разсад
не се прихванал. Пояснява, че не се сее различен сорт лавандула, защото
цъфтежът и развитието на всеки сорт са
различни. Единият вид можел да се коси началото на м.юни или началото на м.юли,
а другият в края на м.юли. Различните видове се прибирали по различно време. Ако
са от различни сортове, комбайнът нямало как да влезе.
Свидетелят М.Д., без дела и
родство със страните, споделя, че е съдружник на ответника. През месец януари
на ищеца бил предаден еднакъв разсад, сорт „Севтополис”, в около 4 биг-бега.
Биг-беговете били отворени, разсадът се виждал. Един биг баг бил дълбок 1 метър
и се виждало всичко в него. Свидетелят участвал във ваденето и предаването на
разсада. Той бил произведен в две градини, които били на 1 км. една от друга. Подготовката
и връзването на отделните снопчета било сторено от работнички на свидетеля. Те
връзвали със сезал и с каквото друго намерят. В един момент свършил сезалът и
започнали да връзват останалите връзки с
парцалчета и с друг вид сезал. В с.С. почвата не била съвсем чернозем, била по - кафеникава, като свидетелят
пояснява, че не знае точно каква е. Ищецът
взел разсада и на следващия ден се обадил, че имало процент, който бил
по-дребен, не бил хубав. Няколко пъти В. К. се обаждал свидетелят и съдружникът
му да отидат да видят разсада, но те не сторили това. След това М.Д. и И.П.
заминали в гр.Т. по работа. Разбрали, че разсадът доста време стоял в баксовете. Според свидетеля, ако
разсадът стои два дни на открито, коренът изсъхва. Разсъдът стоял незасят през времето, когато свидетелят заедно с ответника
били в гр.Т..
Свидетелят И.В., без дела и
родство със страните, споделя, че закупил от И.П. разсад, който се развивал много добре, имал повече от
90% прихващаемост. Всички снопчета били завързани по един и същи начин.
Свидетелят Д.С., работник при
ответника, пояснява, че прави всичко във
връзка с отглеждането на разсада, сее, плеви. Разсадът се засявал в лехи.
Изваждал се, изброявал се по 25 бройки и се връзвал със сезал или ластик. Всеки
път по един и същи начин се връзвал. За
ищеца извадили и преброили 1900 бройки разсад, от един и същи сорт, в снопчета
по 25 броя. Бил изваден същия ден, когато бил и предаден. Времето тогава било
хубаво, топло. Почвата в селото била черна.
От писмените доказателства по
делото се установява, че ищецът отправил до ответника уведомление от
04.02.2019г., с което го известява, че около 62% от доставения му разсад е с
неясен произход, с по-големи размери и с жълта пръст при корените. Имало и брак,
с унищожена коренова система. С уведомлението на ответника бил определен 3 - дневен
срок да прибере негодния разсад и този, който бил брак, и да достави на ищеца разсада,
за който страните са се договорили или да прибере доставеното и да върне на
ищеца платеното от него с предупреждение че при неизпълненние ищецът ще счита
договорът за прекратен. Уведомлението било получено при условията на отказ на
05.02.2019г., съгласно удостовереното от връчителя при ЧСИ .......... До
ответника чрез ЧСИ било изпратено повторно уведомение, също връчено при
условията на отказ на 19.02.2019г., с което ищецът заявил, че счита сключеният
договор за прекратен по вина на ответника.
В производството по гр. дело № 415 по описа на ДРС за 2019г., развило се
по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, материалите по което са приобщени към
настоящото дело, е изслушена съдебно – агротехническа експертиза. Вещото лице М. К., агроном, след посещение в
двора на ищеца К.,***, извършило преглед на доставен разсад лавандула, който
бил “затрапен“ - заровен в почвата с цел съхраняване на същия. От направения
оглед и преглед било установено, че разсадът бил от две партиди. Единият вид
разсад бил по-малък на височина и с по-добре развита коренова система, а
другият – с доста по-едри растения. По-дребният разсад бил 719
снопчета, а другият - 1178 снопчета. Като бройка доставените растения разсад
били, както следва:719x25 бр./снопче/=
17975 бр. растения по-дребен разсад и 1178x25 6р./снопче/=29450 бр. растения от
другия вид. По по-дребния разсад почвата била чернозем, а по- другия – светло
кафява. След
посещение в имота на продавача И.
П.И. ***.2019 г. вещото лице установило наличие на разсад в горната част на
имота, който все още не бил изваден, като това бил по-дребния разсад. 28% от доставения на ищеца разсад бил негоден за засаждане, поради липсваща
или минимална коренова система. Експертът е посочил, че няма никакъв смисъл от засаждането на тези
растения, поради невъзможността същите да се вкоренят. Поради големия брой връзки доставен разсад, за да
отговори какво количетсво от доствения разсад е негоден, вещото лице избрало произволно 140 броя
връзки. При договорена цена съгласно
договора от 14 ст. за един брой разсад /стрък/, то негодният разсад е на
стойност 1859 лв. При излушването
си вещото лице пояснява, че ако се засее разсад от различни сортове, това би
довело до различен цъфтеж и съответно до невъзможност за едновременна жътва.
Ако едно растение цъфти, а друго не, нямало как машинно да се прибере
реколтата. На пръв поглед в доствения на ищеца разсад вещото лице разпознало
два сорта лавандула. По искане на В. К. в производството по обезпечение на
доказателства съдът е допуснал допълнителна задача, по която вещото лице, след
броене на целия разсад, е установило, че негодният възлиза на 15 347 бр.
растения или на 32,36%, като това са растения с минимална коренова система, с
липсваща такава, разполовени растения и сухи неразвити резници. Съдът кредитира
експертизите – първоначална и допълнителна,
неоспорени от страните, като обективни и обосновани, изгответни от вещо
лице с необходимата компетентност и специални знания в областта на
агрономството.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявенят иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД вр.чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД за разваляне на договора за изработка
от 15.01.2018г. и за връщане на платеното възнаграждение.
В случая
съдът приема, че страните са обвързани от валиден договор за изработка с предмет 180 000 брая разсад лавандула,
който разсад е следвало да бъде отгледан от ответника в градините му в с. С.. Едва
в писмената защита ответникът навежда възражение, че в договора не е уговорено,
че разсъдът е следвало да бъде отгледан именно в неговата градина в с. С., като
поради преклудирано, това възражение не следва да се обсъжда. За пълнота следва
да се отбележи, че св. М.Д. при разпита си също потвърждава, че предмет на
договора е именно разсад, отгледан в градина в с. С.. По отношение на
договорите за изработка отношенията между страните се уреждат с оглед
разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД, като само за неуредените случаи се прилагат
общите правила на ЗЗД. При наличието на недостатъци в изработеното поръчващият
може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД отстраняването им в подходящ срок,
разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД с обезщетение за вредите от
неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В решение №
157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че отговорността на изпълнителя и правата
на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им
върху годността на изработеното. В същото решение ВКС приема, че „съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД възложителят има право да развали
договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са
толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно
неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да
се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или
обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават
сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно.”
И тъй като
развалянето на договора по правило се извършва извънсъдебно, с едностранно
изявление от изправната до неизправната страна /като изключение е предвидено
само по чл. 87, ал. 3 ЗЗД/, то развалянето предполага писмена форма /при писмен
договор/, която е необходима и за доказване, че е направено. Но най-важното е
да са налице сигурни данни, че изявлението е достигнало до другата страна и то
в точно определен момент /дата/.
По делото безспорно се установи
наличието на твърдяните от ищеца недастатъци на доставеното му количество
разсад, изразяващи се в това, че 32,36% от разсада е с минимална коренова система, с
липсваща такава, разполовени растения и сухи неразвити резници, без възможност
за прихващаемост, както и че една част от разсада не е произведен в градината
на ответника в с. С.. Тези изводи следват както от заключенията
на вещото лице М.К., така и от разпита на водените от ищеца свидетели, които
съдът кредитира като безпротиворечиви, обективни и основани на преки
впечатления. Възниква въпросът налице ли са толкова съществени недостатъци на
доставените растения, които да се приравняват на пълно неизпълнение на
договора, като отговорът следва да бъде
съобразен с конкретно установените по делото факти и обстоятелства въз основа
на събраните доказателства, обсъдени по - горе.
Действително в процесния договор страните не
са уговорили от какъв сорт да бъде доствения разсад, но от показанията на
свидетелите, вкл. и от показанията на свидетеля М.Д. се установява по
категоричен начин, че предмет на договора е разсад, сорт „Севтополис”; отгледан
в градините на ответника в с. С.. Дори и да се приеме, че страните не са уговорили
доставка на конкретен сорт разсад, то ответникът при изпълнение на договора
следва да положи грижата на добрия стопанин.
Грижата на добрия
стопанин е общият модел, който трябва да се положи, да се дължи, за да се
изпълни едно задължениие. Приема се, че това е абстрактно понятие, но то се
конкретизира в конкретното задължение, обстановка, време и място. Най-общо се
приема, че грижата на добър стопанин полага този длъжник, който за да задоволи
интереса на своя кредитор, полага онова напрежение и настойчивост, които са
обичайни и нормални за точното и добросъвестно изпълнение на задължението. Този
абстрактен модел се конкретизира във всеки отделен лучай. В настоящата хипотеза
ответникът е следвало да достави на ищеца свеж разсад, с налична коренова система,
който да е от един вид, доколкото при изслушването си вещото лице изрично
пояснява, че се сее разсад от един вид, за да може да се жъне по едно и също
време. Освен че над 30% от доставения на ищеца разсад е брак, поради което
напълно логично е последният да не го засади, доставеният му разсад е поне от
два различни вида, с различна степен на развитие, вързан по различен начин и
изваден от различни почви. Това са недостатъци, които съществено намаляват
стойността на стоката. Следва да бъдат отбелязани различията в показанията на
водените от ответника свидетели – св. Д.С., работничка при И.П., и св. М.Д..
Първата свидетелка изрично пояснява, че винаги разсадът се връзва по един и същ
начин със сезал, докато св. М.Д. заявява, че разстенията се връзват с каквото се
намери. Нещо повече, св. Д. лаконично отговаря, че не знае каква е почвата в
село С., в собствената му градина. Известно е, че почвите в Добричкия район са
черноземни. Отчитайки заинтересоваността на свидетеля М. Д. като съдружник на И.П.
и коментираните различия, съдът не кредитира показанията му, в частта в която
същият заявява, че на ищеца е доствен разсад, отгледан само в с. С..
Не е рентабилно засаждането на
разсад от различен вид, доколкото това предполага ръчно прибиране на реколтата
и допълнителни разходи, като този извод следва както от обясненията на вещото
лице М. К., така и от показанията на св. Й.Г..
Установи се, че при получаване на
стоката ищецът е положил дължимата грижа, като е прегледал чувалите, като
нормално е същият да огледа растенията, които се намират най-отгоре. Не е
спорно по делото, че денят следващ достваката, ищецът вече внимателно е огледал
цялото количество разсад, т.е. положил е дължимата грижа, като е възнамерявал
да започне да сее /в този смисъл са и показанията на свидетеля К./. Не е спорно, а и от показанията на св. М. Д.,
се установява, че незабавно В. К. е уведомил ответника за установените
недостатъци, но последният е отказъл да отиде на място в градината на ищеца,
след което за около 10 дни е бил в гр. Т.. Недоказани останаха възраженията на И.П.,
че ответникът неправилно е съхранявал разсада и поради това същият е погинал.
Установи се, че ищецът е поискал реално изпълнение, предоставил е подходящ срок
ответникът да му достави годен разсад, но последният отказал. Отправил е и
покана за връщане на стоката. Изложеното мотивира съда да направи извод, че възложителят
надлежно е упражнил правото си да развали процесния договор, което същият е
сторил с изпратената до ответника покана от 18.02.2019г., връчена от ЧСИ при
условията на отказ на 18.02.2019г. С развалянето страните са
преустановили договорната връзка по между си и за тях е възникнало правото да
получат всичко, което са дали на ответника по договора, поради отпадане на
основанието за това. Доколкото не е налице спор, че ответникът е получил от ищеца
сумата от 8954,00 лева като дължимо възнаграждение за неговата част от стоката,
то на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД същата подлежи на връщане.
Горното обуславя извод за
основателност на предявения иск в
претендирания размер. В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Относно отговорността за
разноски:
Съобразно
изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК В. К. претенира разноски в общ размер от
3867,84 лева, както следва: разноски по гр.д. 415/2019г. на ДРС – 25 лв. – ДТ;
811 лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. – адвокатско възнаграждение; разноски по гр.д. 1650/2019г. на ДРС – 45 лв.
– ДТ, с включен банков комисион; 930 лв. – адвокатско възнаграждение; разноски
по изп. дело 585/2019г. на ЧСИ .............. – 148,68 лв. - такси; 200 лв. – адвокатско
възнаграждение; разноски по настоящото дело 2141/2019г. на ДРС – 358,16 лв. –
ДТ и 1050,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заявил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство, при което в контекста на приложното поле
на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените
разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Съобразно цената на предявения иск минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 856,78 лв. Платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв.
действително надхвърля минималния
размер, но е съответно на фактическата и правна сложност на делото и на обема
на осъществената от пълномощника на страната защита. Поради това в полза на
ищеца се дължат разноки за адвокатско възнаграждение, така както са сторени.
Съобразно
представения списък в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ
размер от 3867,84 лева.
Така мотивиран, Добричкият
районен съд :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.П.И.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 8 954 лева, дадена на отпаднало
основание поради разваляне от страна на ищеца на
сключения между страните договор от 15.01.2018г. за
доставка 180 000 бр. разсад лавандула, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55 ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.К.,
ЕГН **********,***, съдебно – деловодни разноски в общ размер от 3867,84 лева,
от които: разноски
по гр.д. №415/2019г.
на ДРС – 25 лв. – ДТ; 811 лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение; разноски по гр.д. №1650/2019г. на ДРС – 45
лв. – ДТ, с включен банков комисион; 930 лв. – адвокатско възнаграждение;
разноски по изп. дело №585/2019г.
на ЧСИ Лучия Тасева – 148,68 лв. - такси; 200 лв. – адвокатско възнаграждение;
разноски по настоящото дело №2141/2019г.
на ДРС – 358,16 лв. – ДТ и 1050,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: