№ 37
гр. Перник, 30.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 218 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, съчетано с производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на Г.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
срещу Заповед от 19.01.2021 г. за налагане на принудителна административна
мярка: „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“ по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, с искане за нейната отмяна като
незаконосъобразна.
Едновременно с подаване на жалбата е предявен и иск по чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК за осъждането
на „***“ АД – гр. С.***, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор, да
заплати на Г.С.Х. сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната Заповед от 19.01.2021 г. за налагане
на принудителна административна мярка: принудително преместване на МПС, от
които 6,00 лв. /шест лева/ - заплатена сума за „отговорно пазене“, и 60,00 лв.
/шестдесет лева/ - заплатена сума за репатриране на автомобил, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът по жалбата – С.В.М. – инспектор „***“ от
сектор „***“ при „***“ ЕАД – гр. С.***, редовно призован, не се явява в съдебни
заседания. Упълномощената от него адв. М. Л. Г. от САК, в Молба вх. №
3555/29.10.2021 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че
процесната ПАМ е наложена устно в отсъствие на водача на основание чл.171, т.5,
б.“б“ от ЗДвП, след получена Позивна № 113, като последната е надлежно вписана
в Протокол № 19780/19.01.2021 г., Протокол за принудително преместване на екипа
на специализиран автомобил № 64, втора смяна, в електронния протокол за
принудително преместване № 35450/19.01.2021 г. на екипа на специализиран
автомобил № 64, втора смяна, и в Констативния протокол за нарушението, изготвен
от С.М.. Сочи, че М. е надлежен административен орган – служител на длъжност
„инспектор „***“ при „***“ ЕАД – гр. С.***, действащ като административен
орган, с правомощия, уредени в т.3.2 от Заповед № СОА18-РД-95-484/14.08.2018 г.
на кмета на столична община. Постановил е процесната ПАМ, тъй като на 19.01.2021 г. е установил, че
процесното МПС е било паркирано в района на спирка на обществения транспорт по
начина, създаващ пречки, както за ППС на градския транспорт да спират на
спирката, така и за спокойното и безопасно слизане и качване на граждани.
Ответникът по иска „***“ ЕАД – гр. С.***, чрез адв. М. Л.Г. от САК, твърди, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и поради това следва да бъде оставен без уважение.
Претендира разноски.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – П., чрез
представляващия я прокурор Р. Р., дава заключение за неоснователност на
исковата молба и моли за оставянето й без уважение.
Административен съд Перник,
като извърши цялостна преценка на събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, прие за
установено следното:
Жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна
административна мярка от 19.01.2021 г. е подадена
на 02.02.2021 г., т.е. в законоустановения срок. Тя е депозирана от лице
с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт.
Следователно, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Искът с правно основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ също е
процесуално допустим, но преценката за неговата основателност е обусловена от
извода за основателност или не на жалбата срещу ЗНПАМ.
Няма законодателна или друга
пречка искът по ЗОДОВ да се съедини с оспорване на законосъобразността на административния акт в срока за оспорването на последния по чл.149, ал.1 от АПК, респ.
мълчаливия отказ за издаването му, както и
с оспорване на акта като нищожен - извън срока по чл.149 от АПК, като жалбата
следва да отговаря на изискванията за редовност по чл.150 и чл.151 от АПК, а исковата молба – на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 от
ГПК, като в случая това условие е изпълнено.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.01.2021 г., около 20:00 ч.,
жалбоподателят-ищец Г.С.Х.
паркирал управлявания от него лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на
сина му Х. Г. Х.,***, пред ресторант „***“. Това е посочено в жалбата на самия Х.
и не се оспорва от него.
Лекият
автомобил „***“ с рег. № *** бил забелязан от ответника С.В.М., изпълняващ длъжност „инспектор, ***“
в „***“ ЕАД – гр. С.*** по силата на сключен с дружеството Трудов договор №
РД-12-1П/10.01.2020 г. Същият, със Заповед № РД-09-486/02.07.2020 г. на
изпълнителния директор на „***“ ЕАД – гр. С.***, издадена в изпълнение на
Заповед № СОА18-РД95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община относно реда
и условията за принудително преместване на неправилно паркирани превозни
средства, е включен в списъка по Заповед № РД-09-486/26.11.2018 г. на
изпълнителния директор на „***“ ЕАД – гр. С.*** на лицата, които да
осъществяват принудително административна мярка /ПАМ/ - принудително
преместване спрямо паркираните пътни превозни средства в нарушение на ЗДвП и
Наредба за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/
и налагат глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на нарушение по ЗДвП и
НОДТСО.
Преценявайки,
че процесното МПС е паркирано в нарушение на правилата по ЗДвП, а именно: в
джоб на спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници, по начин,
създаващ пречки, както за ППС да спират на спирката, така и за безопасното и
спокойно слизане и качване на пътници, С.В.М., в качеството му на „инспектор, ***“
в ЦГМ – С.*** и като част от екипа на специализиран автомобил № 64, втора
смяна, съставил Констативен протокол от 19.01.2021 г. и подал Позивна № 113
/отразена под № 24 в списъка на Позивни на инспектори от звено „***“/ като
разпоредил налагане на ПАМ – принудително преместване на лек автомобил „***“ с
рег. № ***. В констативния протокол М. отбелязал, че превозното средство е
паркирано в нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП в гр. С.***, на ул. ***, при
СГТ /т.е. спирка на градския транспорт/. В долния край на протокола начертал
скица, в която отразил разположението на автомобила спрямо пътното платно и
спрямо поставения Пътен знак Д24. Веднага след установяване на нарушението бил
изготвен и снимков материал, съдържащ 4 броя снимки на лекия автомобил.
Изпълнението
на ПАМ било реализирано от М.С.***– шофьор, и Р.Т.***– оператор, и отразено в
Протокол на екипите за принудително преместени ППС № 19780/19.01.2021 г. под №
15, както и под същия номер в Протокол за принудително преместване на ППС
35450/19.01.2021 г. Процесният автомобил е закаран на специализиран паркинг „***“
и освободен след заплащането на сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, за
което е издаден касов бон на същата стойност.
Горната
фактическа обстановка е установена въз основа на представените с
административната преписка писмени доказателства.
В хода
на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, е разпитан в качеството
на свидетел Юлиян Лозанов И.***. Съдът дава вяра на показанията му, в частта, в
която се сочи, че на процесната дата жалбоподателят Х. е паркирал управлявания
от него лек автомобил „***“ в гр. С.***, ул. ***, № 2, пред ресторант „***“, в
началото на самия джоб на намиращата се там тролейбусна спирка. Колата била
паркирана перпендикулярно на оста на пътя и предница, насочена към ресторанта,
но не била стъпила на тротоара.
Същевременно,
според И.*** /който бил в колата на Х. при извършване на маневрата/, около
паркиралият автомобил нямало знаци, забраняващи спиране или паркиране, нито
такива, указващи че при нарушение автомобилите се преместват принудително.
Самата улица била достатъчно широка, тъй като имало още две платна за движение
в същата посока, поради което джипът не затруднявал движението на останалите
автомобили. Не се затруднявало и спирането на тролейбусите, тъй като макар
колата да била паркирана в джоба на спирката, по принцип тролеите рядко влизали
в него, а спирали на самото пътно платно. И.*** не е сигурен дали в близост до
мястото има знак, обозначаващ спирка.
По
делото е приета като доказателство Схема на пътните знаци и план за организация
на движението в района на ресторант „***“ в гр. С.***, ул. ***, към дата
19.01.2021 г., представена от Столична община, както и Писмо изх. №
11-00-70/31.01.2022 г. от Столична община, съдържащо информация, че процесният
участък попада в уличната мрежа на гр. С.*** и е от компетенцията на Столична
община съгласно чл.19 от Закона за пътищата. Видно от скицата, пред ресторант „***“
има оформен джоб за спиране на превозни средства от обществения транспорт,
ограничен откъм тротоара с антипаркинг елементи, и са поставени два пътни знака
Д23 „Тролейбусна спирка“ и един пътен знак Т12 „Начин на паркиране на
превозните средства“.
Относно
жалбата срещу
заповедта за налагане на ПАМ:
Съдът,
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК направи следните правни изводи:
Принудителното преместване на автомобили като
принудителна административна мярка е регламентирана в Закона за движението по
пътищата.
Съгласно чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителната административна мярка
„преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“,
когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Предмет
на настоящия съдебен контрол е оспорването на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на
орган, овластен със закон за това, каквото представлява
налагането на принудителната административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач“ по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
обективирана в Констативен протокол от 19.01.2021 г., съставен от С.М., в
качеството му на длъжностно лице при „***“ ЕАД – гр. С.*** - инспектор „***“ от
сектор „***“ при дружеството.
По
делото не се спори, а и е установено чрез изявлението в Писмо изх. №
11-00-70/31.01.2022 г. на Столична община, че процесният участък, в района на
който е паркиран автомобила, управляван от жалбоподателя, попада в уличната
мрежа на гр. С.*** и като част от общинската пътна мрежа, собственост на
Столична община, последната е субект по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, оправомощен да определи длъжностните лица, които могат да
преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
С
разпоредбата на чл.120 от Наредба за организация на движението на територията
на Столична община /НОДТСО/, е регламентирана възможност контролът по спазването на правилата за
паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно
паркирани ППС да се осъществява от
служби за контрол, определени с писмена заповед на кмета на Столична община,
издадена на основание и в изпълнение на чл.167 и следващите от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно
чл.121 от НОДТСО, оперативната
дейност по принудително преместване на ППС на територията на Столична община се
организира и осъществява от общинското дружество „***“ ЕАД, по ред и при условия
определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в
изпълнение на чл.167 и следващите от ЗДвП. В тази връзка е издадена
Заповед № СОА18-РД95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община.
Със
Заповед № РД-09-486/26.11.2018 г. /издадена в изпълнение на горната заповед/
изпълнителният директор на „***“ ЕАД – гр. С.*** е определил длъжностните лица,
които могат да осъществяват принудително административна мярка /ПАМ/ -
принудително преместване спрямо паркираните пътни превозни средства в нарушение
на ЗДвП и Наредба за организация на движението на територията на Столична
община /НОДТСО/ и налагат глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на
нарушение по ЗДвП и НОДТСО. Списъкът е допълнен със Заповед №
РД-09-486/02.07.2020 г. на изпълнителния директор на ЦГМ. В него е включен ответника
по жалбата С.В.М. – „инспектор, ***“. Представени са документи, удостоверяващи,
че същият е назначен на посочената длъжност при ЦГМ - Трудов договор №
РД-12-1П/10.01.2020 г., сключен между „***“ ЕАД – гр. С.*** и С.В.М., както и
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор, ***“, утвърдена от
изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД и връчена на ответника за запознаване на
10.01.2020 г. срещу подпис, и Инструкция за работа на лицата на длъжност
„инспектор, ***“, утвърдена на 15.10.2020 г. от изпълнителния директор на „***“
ЕАД.
От
горепосочените доказателства се установява компетентността на ответника, в
качеството му на длъжностно лице, издало разпореждането за преместване на процесния автомобил, правомощията на което
произтичат от т.3.2 на Заповед № СОА18-РД95-484/14.08.2018 г., издадена от
кмета на Столична община .
При налагането на ПАМ не са допуснати процесуални
нарушения от вида на съществените такива, които да обосноват отмяната й.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се налагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите по контрол съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно,
принудителните административни мерки по чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДвП не са
сред изрично посочените, за издаването на които законът да
изисква писмена форма. Т.е. прилагането на ПАМ по чл.171, т.5,
б.„б“ от ЗДвП може да се разпореди устно или да се извърши
чрез действие. Поради това мотивите за
издаване на такъв вид ПАМ следва да бъдат изведени от
фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й.
С оглед липсата на законодателно ограничение на доказателствените средства за
доказване на релевантните факти, то съставения от административния орган протокол, наред със снимковия материал, могат да бъдат доказателства за фактическите основания, послужили за издаване
на заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка.
След съвкупен анализ на всички доказателства по делото
съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на оспорената ПАМ са налице.
Елементите от фактическия
състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на ПАМ, изразяваща се в „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, са
посочени в нормата на чл.171, т.5, б. “б“ от ЗДвП. Според посочената разпоредба
тази мярка се налага по отношение на превозно средство, което е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В
случая, жалбоподателят, видно от приложения
снимков материал, е паркирал управляваното от него МПС в гр. С.***, ул. ***, № 2,
пред ресторант „***“, перпендикулярно на тротоара и оста на пътя, с предница,
насочена към ресторанта, непосредствено след поставения там пътен знак Д23,
означаващ наличието на тролейбусна спирка. Не се отрича от Х., а се установява
и от показанията на свидетеля Ю. И.***, че автомобилът се е намирал в началото
на самия джоб на спирката. Видно е, че същият запречва и част от пътното
платно, и макар улицата да има две ленти за движение в същата посока, то с
паркирането му в зоната на тролейбусната спирка, се възпрепятства възможността
и задължението на тролеите от градския транспорт да навлизат и спират на
определеното за това място като освобождават най-дясната лента и така да
осигурят придвижването на намиращите се след тях ППС, а после да излизат плавно
на платното. Несъмнено паркирането по този начин на процесното МПС налага
заобикалянето му и удължава престоя на тролеите в района на спирката,
принуждава намиращите се зад него превозни средства да спрат, принуждава и
пътниците също да го заобикалят и намалява видимостта. Това безспорно
затруднява и създава опасност за движението, още повече, че спирката се намира
в непосредствена близост до оживеното кръстовище на ул. *** и ул. К.***, а
точно срещу нея е ул. ***.
Разпоредбата
на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на спирките на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници. В случая
жалбоподателят е нарушил тази забрана, поради което правилно деянието му е
квалифицирано от ответника в съставения констативен протокол като нарушение по
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Съгласно
чл.55, ал.11 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват
началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното
платно, краят й се определя от края
на пътна
маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата
на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака. Пътното платно в процесния участък е с уширение, а жалбоподателят е
спрял в обсега на спирката, точно до знак Д23 пред ресторант „***“.
Ето
защо, настощият съдебен състав намира, че са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от процесния вид,
поради което възражението за нарушение на материалния закон е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че липсвал пътен знак, забраняващ паркирането и указващ
принудителното преместване на автомобилите.
Забраната за паркиране на спирките на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници произтича от закона /чл.98, ал.2,
т.3 от ЗДвП/, поради
което не е необходимо възпроизвеждането й с поставяне и на знак /В27 или В28/. В случая преместването е в
хипотезата на предл. второ от б.“б“
на чл.171, т.5 от ЗДвП, а именно, когато МПС е паркирано
по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. В тези случаи не е необходимо да има поставен знак,
указващ принудителното преместване, тъй като начините, по които водач на МПС
може да паркира така, че да създава опасност, са твърде разнообразни, за да
бъдат предварително предвидени и навсякъде в града да бъде указано, че дадено
МПС може да бъде принудително преместено.
Изложеното
налага извода, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен
орган, в законосъобразена форма, при спазване
на материалните и процесуалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Депозираната
жалба срещу нея се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Относно предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ:
Във връзка с установената законосъобразност на
оспорения индивидуален административен акт, какъвто по своята
правна същност представлява заповедта за прилагане на ПАМ по
чл.171, ал.1, т.5,
б.“б“ от ЗДвП, обективно съединеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан.
Съображенията са следните:
Искът на Г.С.Х. е с правно основание по чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК за осъждането
на „***“ ЕАД – гр. С.***, бул. ***,
представлявано от изпълнителния директор, да му заплати сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразната Заповед
от 19.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка: принудително
преместване на МПС, от които 6,00 лв. /шест лева/ - заплатена сума за
„отговорно пазене“, и 60,00 лв. /шестдесет лева/ - заплатена сума за
репатриране на автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Исковата молба е процесуално
допустима - подадена е от активно легитимирана страна – ищецът Г.Х., който
твърди, че е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразен акт, а именно:
незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, разгледана по-горе. Съгласно
чл.124 от ГПК, приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ „Всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това“.
Искът е
насочен срещу „***“ ЕАД – гр. С.***, с твърдения, че имуществените вреди са
настъпили вследствие издаването на незаконосъобразен акт от нейно длъжностно
лице. Устнановено е по делото, че процесната ПАМ е наложена от С.М. –
инспектор, ***, при посоченото дружество, поради което именно то е пасивно
легитимирано да отговаря по този иск.
В подкрепа на твърденията си ищецът прилага касов бон за заплатена на 19.01.2021 г. сума в размер
на 66,00 лв., от които: 6,00 лв. за престой за два часа в специализиран
паркинг, и 60,00 лв. за принудително преместване на ППС.
Имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Поради това вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни
актове, действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната отговорност не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявените
искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.19, ал.1 от ЗНАП в процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищците включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административни актове, издадени от
длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник, извършени от тях
действия или проявени бездействия;
- незаконосъобразност на административните актове,
на действията или бездействията;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от
административния акт, действията или бездействията;
- пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действията и бездействията, и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, недоказан остана факта, че
издадения срещу ищеца административен акт – заповед за налагане на ПАМ, е
незаконосъобразен. Следователно, липсва един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, а това обуславя неоснователност на
предявения иск. Същият следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде
оставена без уважение акцесорната претенция за лихви върху сумата от 66,00 лв.,
тъй като тя следва съдбата на главното вземане.
По въпроса за разноските:
И жалбоподателят/ищец и ответника по иска са
заявили искане за присъждане на направени по делото разноски. С оглед изхода на
спора, основателно се явява направеното такова от ответника по исковата молба:
„***“ ЕАД – гр. С.***, който е заплатил 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение
на адв. М.Г.. Сума в същия размер е посочена в представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основаие чл.172,
ал.2 от АПК и чл.203
от АПК, вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, срещу Заповед от 19.01.2021 г. за налагане на
принудителна административна мярка: „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ по
отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.Х. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, срещу „***“ АД – гр. С.***, бул. ***, представлявано от
изпълнителния директор, за осъждането му да заплати на Г.С.Х.
сумата от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната Заповед от 19.01.2021 г. за налагане
на принудителна административна мярка: принудително преместване на МПС, от
които 6,00 лв. /шест лева/ - заплатена сума за „отговорно пазене“, и 60,00 лв.
/шестдесет лева/ - заплатена сума за репатриране на автомобил, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.Х.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД –
гр. С.***, бул. ***, представлявано от изпълнителния директор, направените по делото разноски в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ - платено
адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да
се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от получаването му.
СЪДИЯ:/П/